English Български
Follow Us
Subscribe
Search : [ ]
|

Втори опит за обща консолидирана основа на корпоративния данък

Published on , , Twitter: @euinside
Last change on

Европейската комисия прави втори опит да въведе обща консолидирана основа за облагане с корпоративен данък (ОКООКД), след като предишният опит от 2011-а година се провали. Шансовете за успех не са особено големи и този път, но Комисията разчита новият подход към едно от най-спорните европейски досиета да смекчи съпротивата. Разчита също и на различната конюнктура в ЕС, която е едновременно и благоприятна, и враждебна - от една страна вече има положителни нагласи за общи усилия за борба с данъчните измами и избягването на данъци, но от друга - общоевропейският лед е доста тънък тези дни. ЕК за първи път предложи ОКООКД през 2011-а година с идеята да направи единния пазар една стъпка по-единен. Преговорите в Съвета обаче зациклиха и в крайна сметка предложението беше замразено. 

Миналата година, когато представи плана си за действие, ЕК оповести намерението си да възкреси проекта, но този път реши да го раздели на две части. Първата стъпка е да се постигне общата основа, а втората стъпка е консолидацията. Под обща основа трябва да се разбира единен комплект правила за облагане с данък на фирмените печалби, след като са взети предвид всички различни изключения и отстъпки. Така например общата основа ще гарантира, че всички страни-членки допускат същата степен на обезценяване на активи или допускат като необлагаеми определен тип разходи. Това означава, че изчисляването на облагаемата основа ще бъде много по-лесно в целия ЕС. Консолидацията означава мултинационалните компании да могат да добавят всичките си печалби и загуби от дъщерните си компании в различни страни-членки и да изчисляват нетната си печалба или загуба на ниво ЕС. 

Когато бъде установена данъчната основа на компанията, нейната облагаема печалба ще бъде разпределена между страните-членки, в които тя е активна, чрез специална формула, която ще взима предвид три фактора: активите на компанията в съответната страна-членка (сгради, оборудване); труда, който компанията извършва в страната (броя на служителите или цената на труда); продажбите, които компанията е направила в страната-членка, като този фактор ще се изчислява на база дестинацията на произведените стоки (къде ще се продават или къде се извършва услугата). 

Това е една от основните промени в сравнение с предложението от 2011-а година. Друга промяна е, че ОКООКД вече ще бъде задължителен за всички фирми с приходи над 750 милиона евро годишно. В предишното предложение доброволността беше един от най-спорните елементи. Малките и средните предприятия и стартиращите компании могат да се включат доброволно в системата, ако искат да се облагодетелстват от възможността да спестят разходи. В момента 30% от данъците, които малките и средните предприятия плащат, отиват за обслужване. Много по-високи са разходите, когато фирмата се разшири извън границите на една страна-членка. ЕК уверява, че с ОКООКД тези разходи ще намалеят значително.

Друга новост в предложението [на английски език] е, че разходите за научно-развойна дейност ще получават голяма отстъпка. Ако една компания харчи например 30 милиона евро за развойна дейност, тя ще има правото изцяло да си приспадне разходите от облагаемите си приходи - 30 милиона евро. Освен това компанията получава допълнителна отстъпка от 50% за първите 20 милиона, което е още 10 милиона. Още 25% се приспадат за останалите 10 милиона. Така компанията може да си приспадне общо 42.5 милиона евро от данъчната основа. 

С предложението си ЕК цели да обезкуражи взимането на кредити. В момента данъчните системи в страните-членки се отнасят благосклонно към заемите като позволяват приспадане на лихвите. С ОКООКД Комисията предлага подобно отношение и към ценните книжа (equity), защото когато има преференциално отношение към дълга, компаниите задлъжняват. Това ги прави по-уязвими, а икономиките - по-предразположени към кризи. ЕК предлага инструмент, който да възнаграждава с данъчни отстъпки фирмите, които се финансират на капиталовите пазари. Предложението е отстъпката да се ползва в продължение на 10 години. 

Комисията настоява, че ОКООКД не означава хармонизация на данъчните ставки. Страните-членки ще продължат да са самостоятелни в определянето на ставката на корпоративния данък. ОКООКД ще направи корпоративния данък по-прозрачен в ЕС и съответно данъчната конкуренция в рамките на Съюза - по-справедлива, надява се ЕК. Предложението беше оповестено в края на октомври и беше обсъдено за първи път от министрите на финансите на ЕС на 8 ноември. Публичната част на дискусията беше доста обща и като цяло показа положително отношение към новото предложение. Това обаче не може да е сигнал за успех на втория опит на ЕК, тъй като все още не е започнала работата по същество по документа. Когато започне обсъждането член по член, тогава ще стане ясно доколко новата мисия ще се окаже възможна. 

Еврокомисарят за данъчната политика Пиер Московиси (Франция, Социалисти и демократи) подчерта, че двустепенният подход към предложението не означава, че ще се направи първата стъпка, а после ще се мисли дали да се премине и към втората. Френският министър на финансите Мишел Сапен приветства предложението като посочи, че моментът за него е много подходящ. Холандският му колега Йерун Дайселблум, който е и шеф на Еврогрупата, даде хладно одобрение на предложението. Той каза, че е правилно да се използва текущия публичен и политически дебат, но предупреди, че предложението трябва да бъде разгледано подробно и да получи одобрението на националните парламенти. 

Италианският финансов министър Пиер Карло Падоан подкрепи Пиер Московиси като заяви, че предложението трябва да се приеме в неговата цялост и да не се свежда само до първата фаза. Луис Де Гуиндос (Испания) каза, че новото предложение е далече по-приемливо от предишното. Много от колегите му също приветстваха двустепенния подход. Де Гуиндос все пак изрази притеснения доколко ОКООКД може да окаже отрицателно въздействие върху събирането на корпоративния данък. Резерви се усещаха у почти всички министри, но най-силни бяха те от страна на Полша и Унгария. За Полша темата е особено важна, тъй като по думите на министър Матеуш Моравьецки за последните 8 години приходите от корпоративен данък са се удвоили. Той приветства двустепенния подход, но заяви, че консолидацията е много сложен въпрос.

Министърката на националната икономика на Унгария Агнес Хорнунг беше значително по-резервирана. Тя постави под въпрос доколко ОКООКД ще постигне целите си по отношение на конкурентоспособността. Будапеща е скептична в това отношение и предпочита да се наблегне по-скоро на строгото изпълнение на правилата на ОИСР за данъчната ерозия и прехвърлянето на печалби. Резерви изрази и Дания, която се опасява, че директивата може да намали данъчната основа и съответно приходите от данъци. Дания се притеснява и за ефективността на националните марки за борба с избягването на данъци. Копенхаген е на мнение, че по-силните мерки срещу избягването на данъци няма да работят добре при хармонизирана данъчна основа. 

За приходите от данъци се тревожеше и Румъния, според която някои страни-членки ще са облагодетелствани от ОКООКД за сметка на други. Освен това Букурещ се притеснява, че проектът може да окаже влияние върху бюджетното планиране на страните-членки. Най-очаквана беше реакцията на ирландския министър на финансите Майкъл Нунън, тъй като Ирландия от години се съпротивлява ожесточено срещу всякакви мерки, които може да засегнат корпоративния й данък. Реакцията на г-н Нунън беше сдържана. Той нарече предложенията "много интересни", но предпочете на първо време страните-членки да подкрепят антихибридните правила, за да се гарантира пълното прилагане на препоръките на ОИСР срещу ерозирането на данъчната основа и прехвърлянето на печалби.

Ирландският министър приветства идеята ОКООКД да се раздели на две фази, но предупреди, че трябва да се консултира с правителството и парламента, тъй като предложението може да доведе до "значително стесняване на данъчната основа на ирландския корпоративен данък". Общо 14 страни-членки взеха участие в дискусията. Министърът на финансите на Словакия Петер Кажимир, който председателства Съвета до края на годината, беше необичайно откровен като призна, че идвайки от малка страна-членка, също има задръжки, но атмосферата в момента е различна. Има раздвижване в тази посока в глобален план. "Надявам се Бог да благослови малтийското и естонското председателство и те да придвижат [досието] напред. Облагането винаги е било трудна тема", обобщи министърът. 

comments
If you have a comment, please post it here.
Name:  
login not required