English Български
Follow Us
Subscribe
Search : [ ]
|

Европа получи своя коледен подарък - единен надзорен механизъм за банките

Published on , , Загреб, Twitter: @AdelinaMarini

След повече от 14 часа преговори и шансове 50 на 50 да бъде постигнато споразумение в последния момент преди важната заключителна среща на върха на ЕС на 13 и 14 декември, министрите на финансите на ЕС успяха трудно, но впечатляващо бързо да се договорят за създаването на единен надзорен механизъм за банките. Бързо, защото текстовете на предложението бяха предложени от Европейската комисия на 12 септември, а сега вече триалогът между Комисията, Съвета и Парламента може да започне с цел преговорите да приключат до края на годината. "Това е коледен подарък за Европа", обяви на пресконференция рано сутринта в Брюксел кипърският министър на финансите Васос Шиърли.

Пътят към споразумението

Срещата на 12 декември беше извънредна, след като на 4 декември министрите на финансите не успяха да постигнат споразумение, въпреки изключително високите очаквания. Ако тогава повечето участници в срещата - председателството, Комисията и много от министрите - заявяваха, че компромисът е близо и остава да бъдат изчистени само няколко дребни проблема, то Германия подчерта, че споразумение няма да има, докато не бъдат решени няколко фундаментални за нея въпроса. Министрите се събраха вчера в Брюксел в ранния следобяд за първото си публично обсъждане, където тонът и очакванията бяха чувствително занижени. Още в самото начало кипърското председателство съобщи, че по един от спорните въпроси - условията за гласуване в Европейския банков орган - не е успяло да постигне споразумение и затова връща първоначалните варианти - на Комисията и своите.

По другите ключови въпроси (праговете и критериите, по които се определя кои банки да попадат под директния надзор на ЕЦБ) председателството предложи следните промени:
- банки с над 30 млрд. евро активи да попадат под директен надзор;
- банки, чиято дейност представлява 20% от БВП на страната-членка;
- ЕЦБ може да надзирава директно най-малко две кредитни институции във всяка страна-членка;
- директно надзиравани да бъдат и банки, които присъстват в поне 3 страни-членки (едната родната, а останалите страни-домакини).

След обявяването на промените дискусията започна изключително предпазливо. Първи говори вицепрезидентът на ЕЦБ Витор Констансио, който заяви, че новият текст като цяло заслужава подкрепа. Той поиска единствено да отпадне третият критерий за определяне кои банки да попадат под директния надзор на ЕЦБ, защото, той отново подчерта, "центърът няма армия от надзорници". Според него фактът, че една банка има два или повече клона или филиала не казва нищо за важността й за страната. Размерът й, делът от БВП са достатъчни критерии за определяне на системността на банката.

Ирландският министър на финансите Майкъл Нунън беше доста общ, но започна с думите, че надзорният механизъм е само един от елементите. Нужен е напредък по схемата за гарантиране на влоговете и схемата за справяне с проблемни банки.

Първи задададе песимистичния тон министърът на финансите на Швеция Андерс Борг. Той обяви директно, че след многобройните правни консултации, които поиска, е станало ясно, че не може да се осигури равно третиране между евро- и неевространи без промени в договорите, което обаче не е мандатът на министрите. Очевидно сме в ситуация, при която трябва да въведем двоен надзор и затова Швеция няма да участва в банковия надзор, заяви Борг. Пиер Московиси, финансовият министър на Франция, заяви, че са налице всички условия за постигане на компромис. Той подчерта, че няма мандат за двоен надзор и че трябва да се води борба за постигане на общ надзор. Полша обяви позиция, близка до тази на Швеция, но звучеше доста по-готова на компромис.

Сред твърдо изказалите се министри беше и българският Симеон Дянков, според когото предложението на председателството е "много далече от равно третиране". Той постави три условия: гласуването в Европейския банков орган (ЕБО) да става с квалифицирано мнозинство в комбинация с двойно просто мнозинство; равно третиране за всички страни-членки, участващи в надзорния механизъм, което означава равни права на глас в окончателната процедура по взимане на решения; назначаваните в направляващия комитет, създаден специално с цел да упражнява демократичен контрол над надзора, да бъдат на ротационен принцип, а не с постоянни места.

Останалите министри звучаха доста по-оптимистични и твърдо решени за постигане на компромис преди срещата на върха. Много от тях изказваха конкретни забележки, чието отстраняване е възможно. Например датският министър Маргрете Вестагер обяви, че предпочита прагът с банковите активи да бъде 40 млрд. евро, защото ако бъде свален още, на ЕЦБ ще й е нужно повече време, за да се квалифицира да работи с механизма. Конкретна и склонна на компромис този път беше и представителката на Австрия - министър Мария Фектер. Тя обяви, че предпочита повече гъвкавост в критериите, но е склонна да приеме текстовете, предлагани от председателството. Г-жа Фектер обаче беше изключително категорична по отношение на гарантираните места в насочващия комитет, което беше и възражението на г-н Дянков. "Не можем да приемем малките страни да бъдат прескачани по този начин", заяви тя и добави, че за Австрия и без друго ще е голям компромис да приеме самия насочващ комитет, срещу който тя първоначално се обяви твърдо против. "Сега предложението е с неевропейски дух по отношение на равенството", заключи тя.

Испанският министър Луис Де Гуиндос отново припомни колко е важно да се спазват сроковете. "Трябва да имаме ясен календар и датата да е 1 януари 2013 г. с преходен период", обяви той и за пореден път подчерта, че е важно надзорът да бъде максимално широк. Испания е готова да обсъжда по-нисък праг от предлагания, въпреки че е склонна да приеме 30-те милиарда, предлагани от Кипър. И Италия заяви готовност за компромис като отбеляза, че за нея е важно прагът да се определя от ЕЦБ, но е склонна да приеме предложението.

И въпреки че в началото тонът беше минорен, всичко вървеше добре и засилваше надеждите за постигане на компромис до момента, в който не се намеси Волфганг Шойбле. Той директно попита колегите си защо говорят за споразумение "тази вечер, дори тази нощ". Никой не говори за утре или за преди Коледа, заяви той и им напомни за какво са се събрали - да "вършат глупавата работа по създаването на законодателството". Трябва да се избягва темата с директното капитализиране на банките, защото ще се създадат грешни очаквания, заяви той, с което попари всички надежди на участниците и наблюдаващите срещата, тъй като именно директното капитализиране на банки е дори по-очакваното събитие, но то е в пряка зависимост от създаването на надзорния механизъм за банките (по настояване на Германия). Трябва да сме умерени за това какво можем да постигнем и какво не, каза още г-н Шойбле.

И хвърли втората си бомба - надзорният механизъм няма да е налице преди януари. Той отново повтори червената линия за Германия - ясно разграничение между паричните функции на ЕЦБ и надзора. И тук Волфганг Шойбле предизвика допълнително смут, като заяви, че би предпочел да се приеме предложението на Андерс Борг за преминаване към промени в договорите, но дори и в средносрочен план, каза той, ще е необходимо ясно разграничение между паричната политика и банковия надзор. Това изказване предизвика недоумение, тъй като не стана ясно дали Германия ще се стреми към промени в договорите и чак тогава да влезе в сила механизмът или ще приеме компромис до инициирането на промени.

По време на преговорите към министрите се присъедини и шефът на ЕЦБ Марио Драги. Банката преди това беше представлявана от вицепрезидента Витор Констансио. Драги обаче не се включи в разискванията като обяви, че запазва коментарите си за по-късно. След близо два часа и половина министрите се оттеглиха за почивка и двустранни преговори, тъй като председателстващият Васос Шиърли обяви, че трябва да бъдат положени всички усилия за постигане на компромис преди срещата на върха в четвъртък и петък. Програмата се променяше в движение. Първоначално беше планирано пресконференцията да започне в 20 часа централноевропейско време. След няколко часа тишина в програмата на аудиовизуалната служба на Съвета се появи втора част публични обсъждания, планирана за 0230 часа през нощта, което не се състоя. За сметка на това в 0430 сутринта дойде съобщението за окончателната пресконференция.

Споразумението

В кратките заключения [на английски език] е записано, че надзорният механизъм ще се състои от ЕЦБ и компетентните национални власти, като по време на пресконференцията еврокомисарят на вътрешния пазар Мишел Барние подчерта, че ЕЦБ ще има водеща роля. Банката ще бъде изцяло отговорна за цялостното функциониране на механизма. Тя ще надзирава директно банките в еврозоната, въпреки че този надзор ще бъде различен и ще се провежда в тясно сътрудничество с националните надзорници. Страните извън еврозоната, които желаят да участват в механизма ще могат да се включат чрез споразумения за тясно сътрудничество.

Гаранциите, за които настояваше Волфганг Шойбле са формулирани така: "Паричните задачи на ЕЦБ ще бъдат строго отделени от надзорните задачи, за да се елиминират потенциални конфликти на интереси между целите на паричната политика и превантивния надзор. В този смисъл ще бъде създаден в рамките на ЕЦБ надзорен борд, който ще отговаря за подготовката на надзорните задачи". Страните, които се оплакваха от липса на равно третиране са получили следния текст: "Неевро-страните, участващи в ЕНМ ще имат пълни и равни права на гласуване в надзорния съвет. Проекторешенията на съвета ще се смятат за приети, освен ако не бъдат отхвърлени от управителния съвет на ЕЦБ", гласи компромисът.

Националните надзорници ще запазят онези свои функции, които не са прехвърлени на ЕЦБ, като например защитата на потребителите, прането на пари, разплащателните услуги и клоновете на банки от трети страни. Европейският банков орган (ЕБО) пък ще запази своите компетенции за по-нататъшно разработване на общите правила и за гарантиране на равенството и последователността в надзорните практики. По отношение на правата за гласуване в ЕБО са взети предвид изискванията на по-малките страни, сред които и България - двойно просто мнозинство. Страните, които участват в ЕНМ няма ненужно да доминират надзорния съвет на органа, пише още в документа.

И точно както прогнозира Волфганг Шойбле, механизмът няма да може да заработи на 1 януари 2014 г., както поискаха лидерите през октомври, а на 1 март 2014 г. или, както е записано, 12 месеца след влизането в сила на законодателството.

Сега е ред на лидерите

Комисар Барние заяви със задоволство, че сега вече строителството на банковия съюз може да започне - стъпка по стъпка, тухла по тухла. Той обаче не успя да каже колко страни извън еврозоната са заявили, че ще се присъединят. Вероятно това ще стане ясно днес следобяд, когато се съберат лидерите. Председателят на Комисията Жозе Мануел Барозу също приветства сключеното споразумение като заяви, че това е съществена и много значима стъпка към завършването на банковия съюз. Барозу изрази надежда, че съзаконодателите ще успеят да завършат работата по споразумението възможно най-бързо. Според Барозу, който беше най-песимистичен и смяташе, че лидерите отстъпват от заявената амбиция, постигнатото споразумение демонстрира "отново, че ЕС има политическата воля и капацитета да действа бързо по въпроси от голямо значение".

Споразумението може наистина да се възприеме като коледен подарък на фона на настроенията на разочарование, които витаеха в Страсбург на 12 декември. Евродепутатите изслушаха председателя Барозу и кипърския заместник министър по европейските въпроси Андреас Мавроянис във връзка с подготовката за срещата на върха. Те бяха изключително разочаровани от проектозаключенията [на английски език], договорени от министрите на външните работи и европейските въпроси ден по-рано, в които ясно беше записано, че всякакви планирани реформи на еврозоната (плановете на Барозу и на четиримата президенти) зависят от приемането на единния надзорен механизъм. Всъщност заключенията отразяват до голяма степен плана на Херман Ван Ромпой и трябва да се има предвид, че са подготвени въз основа на липсата на яснота дали ще бъде сключено споразумение по надзорния механизъм. Сега, след като то е вече факт, текстът на проектозаключенията ще претърпи съществени промени.

Това не поречи на лидерите на политическите групи в Европарламента обаче да критикуват остро Барозу и лидерите. Според Жозеф Дол, шеф на най-голямата политическа група (ЕНП) обяви, че не е сигурен дали правителствата разбират, че техните маневри подриват европейските институции. Той ги призова да бъдат на висотата на ангажиментите си. Изключително остър в изказването си беше лидерът на групата на социалистите и демократите, австриецът Ханес Свобода. Той изрази разочарование от това, че в пътната си карта Барозу не е включил нито една от бележките на парламента. Европейската комисия е самодоволна. Ако продължаваме с тази политика, ЕС ще се разпадне, а няма и следа от опасение във Вашата пътна карта, каза г-н Свобода. Австриецът добави, че предлаганите проектозаключения не струват даже хартията, на която са отпечатани.

Дори и обикновено силно емоционалният шеф на либералите Ги Верхофстад, бивш премиер на Белгия, звучеше разочарован. Изключително скептично съм настроен относно снещата на върха утре и в петък, каза той. Какви са проектозаключенията, попита г-н Верхофстад. В тях няма почти нищо. Само дни след церемонията в Осло ще се състои съвет, който ще се окаже по-разделен от всякога, заяви съпредседателката на групата на Зелените и Европейския свободен алианс германката Ребека Хармс.

Всъщност проектозаключенията не са толкова разочароващи, особено на фона на сключеното тази нощ споразумение. В тях се предвижда през 2013 да започне по-тясната предварителна координация на икономическите политики, както е заложено във фискалния пакт; преминаване към интегрирана финансова рамка (която е преддверието за създаване на бюджет на еврозоната), от която се очаква да възстанови нормалното кредитиране на икономиката; да се постигне споразумение по схемите за гарантиране на влоговете и за преструктуриране на проблемни банки; не по-късно от март да бъде създадена и рамката за директна рекапитализация на банки през спасителния фонд на еврозоната (ЕМС); също през март лидерите отново ще се върнат на темата за създаването на орган за банково преструктуриране - първоначално за страните от еврозоната, но отворен и за неевро-страни.

Дали заключенията ще останат в същия вид, предстои да видим днес и утре.

comments
If you have a comment, please post it here.
Name:  
login not required
gallery
newsletter


You can unsubscribe here from our newsletter

follow us
Абонирайте се за мен в YouTube
partners Citizen-E
Open Montenegro
One Europe
euinside