English Български
Follow Us
Subscribe
Search : [ ]
|

ЕС получи Нобеловата награда за мир за миналото, настоящето и бъдещето

Published on , , Загреб, Twitter: @AdelinaMarini

Докато течеше церемонията по връчването на Нобеловата награда за мир 2012 в Осло, euinside проведе анкета във Фейсбук с въпроса, който най-много беше задаван, откакто Нобеловият комитет за мир реши да присъди наградата на Европейския съюз - заслужена ли е тя? В първите часове на анкетата най-голям брой привърженици събра отговорът "Не мога да преценя", следван плътно от "Не, защото ЕС се провали на Балканите" и от "Да, защото ЕС успя да опази мира на континента". Последните два отговора бяха двете възможности, които euinside даде като остави опциите отворени за добавяне на нови варианти. Тези два отговора бяха базирани на основните аргументи в обсъждането в публичното пространство по въпроса дали ЕС заслужава Нобеловата награда за мир.

Фактът, че хората сами добавиха опцията "Не мога да преценя" и че тя си остана с голяма подкрепа заслужава много сериозно внимание, особено предвид факта, че това са отговорите, дадени от българските читатели на euinside. Сред останалите отговори, които читателите добавиха, бяха:
"Не, защото ЕС не заслужава тази награда - имаше по-добри кандидати",
"Да, защото когато няма риба и ракът е риба",
"Мирът не е наука. Защо въобще има такава награда?",
"ЕС се провали в Близкия изток - не заслужава наградата",
"ЕС противоречи на ценностите на наградата",
"Не, защото ЕС поощрява социално-икономическия геноцид в редица държави".

В завещанието [на английски език] на Алфред Нобел от 27 ноември 1895 г. по въпроса за създаването на наградата като част от петте елемента, за които г-н Нобел желае неговото състояние да бъде разпределено, е записано следното: "... и една част за личността, която ще е направила най-много или най-добрата работа за братството между нациите и премахването или намаляването на армиите, и формирането и разпространението на мирни конгреси".

Заслужава ли ЕС наградата?

Отговорът на много от гореизброените въпроси и мнения се съдържа в изключително впечатляващите и съдържащи доста лични емоции речи на председателя на ЕК Жозе Мануел Барозу и президента на Европейския съвет Херман Ван Ромпой, въпреки че първенството по наистина отговаряща на всички въпроси реч държи председателят на Нобеловия комитет и генерален секретар на Съвета на Европа Торбьорн Ягланд. Неговото слово [на английски език] е опит да се балансира между критиките и заслугите - точно това, което ЕС днес е.

На 10 декември 2012 г. Херман Ван Ромпой каза: "Ако трябваше да обясня това [ЕС] на Алфред Нобел, бих му казал: не само мирен конгрес, а един постоянен мирен конгрес!"

Според Торбьорн Ягланд ЕС заслужава наградата, защото след две световни войни, тръгнали от континента, през 1951 г. започва процесът на помирение между двете ключови за мира на континента държави - Франция и Германия и то не чрез просто някакъв мирен договор, а с нещо много по-сериозно, което Жозе Мануел Барозу ще определи повече от 60 години по-късно като "гениално" - създаването на Общността за въглища и стомана. В декларацията [на английски език] на Робер Шуман от 9 май 1950 г., френският външен министър обяснява необходимостта от създаването на тази общност така: "Чрез обединяването на основно производство и чрез създаването на нова институция, чиито решения ще обвързват Франция, Германия и останалите страни-членки, това предложение ще доведе до реализирането на първата бетонна основа на европейска федерация, неразривно свързана с опазването на мира". Именно заради това, ЕС заслужава наградата, тъй като успява да извърши "работа за братството между нациите и премахването или намаляването на армиите".

Възможно е днес за много хора, непреживели ужасите на войната, това да звучи помпозно и дори нереално днес. Дали обаче това е така, след като континентът претърпя първия голям шок след няколко десетилетия мир и обединение - войните на Балканите в края на 20-и век. Или пък на фона на ставащото в Близкия изток и Северна Африка? Именно това е най-голямото обвинение на критиците на Нобеловия комитет за мир. Торбьорн Ягланд отговаря: "Не всичко е слегнало обаче. С падането на комунизма се завърна старият проблем: Балканите. Авторитарното управление на Тито държеше под похлупак много от етническите конфликти. След като капакът беше вдигнат, отново избухнаха ожесточени конфликти като онези, които мислехме, че никога повече няма да видим в свободна Европа".

И той ги преброи: пет войни, проведени в рамките на само няколко години. "Ние никога няма да забравим Сребреница, където 8000 мюсюлмани бяха изклани за един ден", добави Ягланд. Той показа и другата страна на нещата: "Сега обаче ЕС се опитва да положи основите за мир и на Балканите. Словения се присъедини към ЕС през 2004 г. Хърватия ще стане член през 2013 г. Черна гора започна преговори за членство, а Сърбия и Бившата югославска република Македония получиха статут на кандидатки. Балканите бяха и продължават да са сложен регион. Остават нерешени конфликти. Достатъчно е да спомена статута на Косово, който все още не е окончателно уреден. Босна и Херцеговина е държава, която едва функционира, благодарение на ветото, което трите групи от населението бяха принудени да упражняват едни спрямо други".

Има ли вина ЕС, че не предотврати тези войни? Сигурно много неща са могли да станат по различен начин. Може би е могло войната да бъде предотвратена, но може и да не е било възможно. Никога няма да разберем. Това, което знаем обаче е, че в момента тези страни преминават през сериозни обществени и политически трансформации, които ако европейската им интеграция протече успешно, ще положат основите на нови Балкани, за които може би ще е възможно "барутният погреб" да остане само едно архаично клише.

Някои български читатели на euinside отсъждат категорично, че ЕС не заслужава наградата, заради това, че допуска зверската гражданска война в Сирия. "Като общност на страни, които са преодолели войната и са се борили с тоталитаризма, ние винаги ще заставаме зад тези, които преследват мира и човешкото достойнство. И нека го кажа тук днес: настоящата ситуация в Сирия е петно върху съвестта на света и международната общност има моралното задължение да й обърне внимание", призна Жозе Мануел Барозу, без обаче да посочи какво е направил или не е направил съюзът. Думите му едва ли ще утешат стотиците хиляди бежанци, напускащи Сирия. По най-нови данни на Агенцията на ООН за бежанците, напусналите страната до момента са повече от половин милион души.

Но уникалният случай на ЕС, тръгнал от волята за помирение на Франция и Германия, показва, че мирът е възможен, когато има воля от всички страни за него. Според Херман Ван Ромпой мирът днес се подразбира от самосебе си. "Какъв смел залог са направили бащите на Европа, за да кажат да, ние можем да счупим този безкраен кръг на насилие, можем да прекратим логиката на отмъщението, можем да градим по-светло бъдеще, заедно. Каква сила на въображението! Мога да видя и други впечатляващи картини пред очите си. Лидерите на шест държави, събрани, за да отворят ново бъдеще в Рим, вечния град ... Как Вили Бранд коленичи във Варшава. Как докерите в Гданск са застанали на портите на корабостроителницата им. Митеран и Кол ръка за ръка. Два милиона души, свързващи Талин с Рига и Вилнюс в човешка верига през 1989 г. Тези мигове излекуваха Европа".

След наградата

За мен, която съм родена и навършила пълнолетие по време на Студената война, тези думи са разтърсващи. Аз още не мога да се нарадвам на свободата, която имам да запаля колата и да тръгна за Виена, за да пия едно кафе там. Просто ей така, защото мога. И още треперя и при най-малкия сигнал, че тоталитаризмът отпреди 1989-а може да се върне и аз мога отново да загубя свободата си. За днешното поколение обаче Европа е даденост. Нещо по-лошо всъщност - Европа отнема работните места, заплатите, ипотеките, Европа отнема суверенитета и националното достойнство и гордост. Заради усилията да се справи точно с кризата, Нобеловият комитет смята, че ЕС заслужава наградата за мир - за бъдещите му усилия на фона на финансовата криза да се справи "с новия протекционизъм, новия национализъм, с риска постигнатото да бъде изгубено", както обясни г-н Ягланд.

"Тези фрески по стените тук в кметството на Осло са вдъхновени от фреските на Амброджо Лоренцети от кметството в град Сиена през 1300-е години, озаглавени 'Алегория на ефектите от доброто управление'. Фреската показва жизнен средновековен град, чиито порти в стената са приканващо отворени широко за одухотворените хора, внасящи в него реколтата от плодородните поля. Но Лоренцети е нарисувал и друга картина: 'Алегория на ефектите от лошото управление'. Тя показва Сиена в хаос, затворена и опустошена от чума, разрушена от битката за власт и от войната. Двете картини са тук, за да ни напомнят, че зависи от нас дали ще живеем в добре уредени обстоятелства", каза Ягланд и в края на речта си пожела на Европа доброто управление да спечели.

А доброто управление се гради в момента. Само няколко дена след вълнуващата церемония в Осло ЕС трябва да се върне спешно към задачи, които не търпят отлагане. В края на седмицата, на 13 и 14 декември, лидерите на ЕС ще се съберат за последната си среща тази година, за да решат колко точно повече Европа да сипят в общия си коктейл, който разбъркват от над 60 години. Символът на единството, обичат да казват европейските политици, е еврото. "Ние стоим зад него", зарече се Барозу на 10 декември. Сега остава и лидерите да се врекат в реформите, предлагани от Херман Ван Ромпой.

Само че те са изправени пред силния натиск на недоволството у дома. През последните 2-3 години зачестиха протестите из цяла Европа срещу мерките за рязане на разходите, срещу "мързеливите гърци" и изобщо ленивите южняци, националистическите партии покачиха сериозно рейтингите си и започнаха да заплашват спокойното и скучно статукво на водещите политически партии. Но преди да махнем с лека ръка и да кажем - Гърция трябва да напусне еврозоната - е хубаво да се замислим за нещо много важно. В рамките на конференция, посветена на Балканите по-рано тази година в София, шведският външен министър Карл Билд изключително точно обясни казусът "Гърция" по повод това доколко тя е подвела партньорите си в ЕС:

"Тогава, ако си спомняте Европейската комисия беше по-скоро скептична спрямо Гърция, но решението беше взето от тогавашната Европейска общност Гърция да бъде допусната да стане член. Мисля, че това беше правилното решение, защото тогава важното беше да се внесе стабилност и демокрация в южна Европа. Имахме същия въпрос за Испания, за Португалия. Така че, процесът на разширяване донесе стабилност и демокрация и това беше правилно. След това обаче, разбира се, трябваше да се вгледаме в последвалите години - политиците на Гърция, банкерите, бюрократите в Брюксел трябваше да гледат по-внимателно числата и мисля, че уроците бяха научени основно от самите гърци".

Така че, да, има и друг начин да се погледне на нещата - сега е тежко, наистина, но е било доста по-тежко и в името на това "никога повече", е изключително важно как ще продължим напред. Дали ще обвиняваме този абстрактен ЕС, от който всъщност сме съществена част, или пък ще се съгласим, че можем да почакаме още няколко десетки години, докато всички страни в ЕС, тръгнали от различни стартови позиции, се поздравят не само с опазването на мира, но и с възстановяването на просперитета си, е решение, което е лично ваше. Можете ли да си представите да нямате право на такова решение? Аз мога.

comments
If you have a comment, please post it here.
Name:  
login not required