English Български
Follow Us
Subscribe
Search : [ ]
|

Ще има ли решение за единния банков надзор до края на годината? Възможно е, но не е сигурно

Published on , , Загреб, Twitter: @AdelinaMarini

"Смятам, че сме много близо до споразумение. Проблемите не са непреодолими", с тези думи на кипърското председателство започна обсъждането на спорните въпроси около създаването на единния банков надзор в Съвета на министрите на финансите на 4 декември. Обсъждането продължи 3 часа и половина, въпреки призива на Васос Шиърли, кипърският министър на финансите, че може не всички страни-членки да се изкажат. Не само се изказаха всички, но някои от тях и по два и повече пъти. Еврокомисарят на вътрешния пазар Мишел Барние също изглеждаше твърдо уверен, че споразумение ще бъде постигнато, така че лидерите на ЕС на 13 и 14 декември да могат да парафират договорката и същинската работа по създаването на механизма (цялата законодателна рамка) да започне от началото на 2013 г., а самият механизъм (ЕНМ) да започне да функционира от 1 януари 2014, каквато цел заложиха лидерите на есенния им Европейски съвет.

Уви, в рамките на дискусията стана ясно, че компромис няма да бъде постигнат на 4 декември, след като финансовият министър на Германия Волфганг Шойбле заяви, че в крайна сметка е важна същността на решението, а не сроковете. Темите, които министрите обсъдиха и по които имаха спорове бяха свързани с разпределението на задачите между ЕЦБ и националните надзорници; кой да назначава председателя и заместник председателя на надзорния съвет на ЕЦБ; как да става гласуването в Европейския банков орган; как да се избегне разделението между евро- и неевространи.

Надзор на две нива

Според еврокомисаря Мишел Барние най-новото предложение на кипърското председателство е балансирано, тъй като се дава възможност на националните надзорници сами да вземат решения за определени банки на тяхна територия. Той сигнализира, че Комисията е готова да отстъпи в името на компромиса по отношение на това как да се определя кои банки да останат под национална компетентност и кои не. Досега ЕК беше против налагането на строг количествен праг, но г-н Барние посочи, че е склонен да отстъпи. Той смята, че банките, които са системни в собствената си страна, може да бъдат оставени на решенията на националния надзорник. По думите му, би било твърде трудно да се отиде по-далече.

От своя страна ЕЦБ, представена от вицепрезидента Витор Констансиу, заяви, че центърът не може да надзирава всички банки. Трябва да има разделение на труда и броят на банковите групи под прекия надзор на центъра да е в разумен размер. В регламента не се предлага конкретно число, но г-н Констансиу даде за пример САЩ, където централата на Федералния резерв надзирава банки, които имат общи активи над 50 млрд. долара, а повечето малки банки са под надзора на регионалните компоненти.

Германският финансов министър Волфганг Шойбле заяви категорично, че отговорността трябва да се поема от националната институция. Той каза, че това е много важно за Германия и заплаши, че в противен случай Германия няма да подкрепи предложението. Министърът пръв поля надеждите за сключване на споразумение до края на годината като заяви, че не трябва да се търси решение, защото "сме притиснати от времето". Важно е да се намери решение по същество, допълни г-н Шойбле. Полският му колега Яцек Ростовски го подкрепи изцяло като предложи разделителната линия между центъра и националния надзор да бъде 60 млрд. евро.

Испания обаче се обяви за това отговорността да се поема за цялата система, а не да се разделя. Да не забравяме крайната цел, към която се стремим, припомни министърът на финансите Луис Де Гуиндос - това е банковият съюз, който е от ключово значение за бъдещето на еврозоната. Разделението на труда е труден въпрос, защото има различни нива на консолидация на финансовите пазари в Европа. В някои случаи, обясни той, има много по-консолидирана банкова индустрия, докато в други държави ситуацията е много по-фрагментирана. С оглед на компромиса Испания е готова на система от взимане на решения на две нива (централно и национално). Той подчерта обаче, че понякога малките банки могат да създадат ефект на доминото за цялата система.

Пиер Московиси, френският министър на финансите, посочи, че ЕЦБ трябва да надзирава пряко всички общоевропейски банки по критерии, които да се определят съвместно. По думите му броят на пряко попадащите под надзора на ЕЦБ банки трябва да бъде максимално голям. Позицията на България е, че трябва да се създаде ясен критерий, който да очертава системно важните банки на европейско ниво, които ще бъдат обект на пряк надзор. България смята, че сегашните критерии са много неясни и могат да създадат несигурност на пазарите. Позицията на страната беше изразена от постоянния представител в ЕС Димитър Цанчев, който посочи, че трябва да се избягва надзора на две нива. Словения е на мнение, че ЕЦБ трябва да се мотивира, когато реши да упражни надзор над конкретна кредитна институция - дали защото националният надзорник не си върши работата или банката има проблеми, или нещо трето.

В отговор на изказаните критики Витор Констансиу отново заяви, че ЕЦБ като център не може да надзирава пряко всички банки. По думите му, не само че това е невъзможно, а и е неприевливо за пазарите. Ако е нужен праг, то той трябва да бъде по-висок по отношение на общите активи на банките.

ЕЦБ над всички или за всички?

Един от въпросите, който изплува спонтанно по време на обсъждането беше трябва ли централната банка да има водещата роля или не. Въпросът беше поставен от германския министър на финансите Волфганг Шойбле, който припомни, че лидерите на ЕС са решили на 29 юни да се създаде единен надзорен механизъм, който да включва ЕЦБ, а не да идва от ЕЦБ. Съпътстващ въпрос е кой да избира председателя на надзорния орган на ЕЦБ. Шойбле смята, че ако всичко се остави в ръцете на ЕЦБ, това ще влезе в противоречие с условието да се запази независимостта на банката. В края на дискусията австрийският финансов министър Мария Фектер се изказа за втори път като заяви, че й е изключително неприятно, че се променят цифри и факти в движение. Тя също припомни, че на 29 юни е казано много ясно, че ЕЦБ ще участва, а няма да има хегемония.

В проектопредложението на ЕК е записано, че ЕЦБ ще има изключителните компетенции да упражнява ключови надзорни функции, което Витор Констансио обясни с факта, че целта на лидерите е била всичко да стане в рамките на съществуващите договори и членът, който позволява да се вменят нови функции на ЕЦБ е 127 от Договора за ЕС. В него се посочва, че само и единствено на ЕЦБ може да се възложат задачи по надзор. Мишел Барние от своя страна припомни, че чл. 127 като основание за това е потвърден на октомврийския съвет. В този член под точка 6 е записано, че Съветът може след консултации с Европарламента и централната банка да възложи конкретни задачи на банката, свързани с надзора на кредитните институции.

Кой да назначава шефа на надзора и неговия заместник беше един от най-спорните въпроси, по който вероятно споровете ще продължат и на срещата на върха следващата седмица. За Комисията е трудно да приеме номинацията да се прави от Екофин, обяви Мишел Барние. Назначението трябва да се прави от управителния борд на гуверньорите на ЕЦБ. Надзорът е вътрешен за банката орган и затова е странно, че има разпоредба, която предвижда назначаване отвън, каза от своя страна Витор Констансиу. Това подценява ЕЦБ като независима институция, добави той и помоли Съвета да преразгледа въпроса.

Шведският министър на финансите Андерс Борг, чиято страна не е член на еврозоната, но иска да участва в надзорния механизъм при условие, че се гарантира еднаквото третиране между евро- и неевространите, както и ясното разделение между паричната политика на ЕЦБ и надзора, поиска мнението на правната служба на Съвета за това дали тези проблеми могат да бъдат решени без промени в договорите. Ако все пак се наложи промяна на чл. 127 от ДЕС с цел да се гарантират еднаквите права, би ли било това допълнителен трансфер на суверенитет или е в съответствие с вече извършения с Лисабонския договор трансфер? В случай че правно е възможно това, той призова да се дадат равни права на всички членки. Ако това не може да стане в член 127, то тогава да се впише в преамбюла към договора.

От правната служба отговориха, че зависи от характера на промените да се каже дали е възможно допълнително прехвърляне на суверенитет. За гаранции за неевространите се обяви и Чехия. Министърът на финансите Мирослав Калусек обяви, че 90% от банковия сектор в Чехия е в ръцете на чуждестранни банки. Става дума основно за филиали на компании-майки, които се намират в еврозоната и затова Чехия иска гаранции, че националните органи могат да играят решаваща роля в случай, че подобни филиали бъдат превърнати в клонове. България подкрепи искането на Чехия, а хърватският постоянен представител Владимир Дробняк, макар и в качеството си на наблюдател, се присъедини като съобщи, че в Хърватия също 90 на сто от банките са собственост на майки в еврозоната. Мирослав Калусек предложи тези политически гаранции, ако не може другаде, да се впишат в преамбюла към договора, на което от правната служба отговориха, че това е невъзможно.

Някак самотно прозвуча изказването на британския финансов секретар към Министерството на финансите Грег Кларк, който настоя, че бъдещият надзорен механизъм не бива да е в ущърб на единния пазар. Стои въпросът за съвместимостта между банковия съюз и единния пазар. Великобритания настоява Европейският банков орган (ЕБО), създаден през 2010 г. да продължи да подкрепя единния пазар. Промените, които се предвиждат в ЕБО във връзка със създаването на общия надзор, са свързани с условията за гласуване, за да се гарантира, че интересите на страните извън еврозоната е защитен. По регулаторни въпроси се предлага гласуването да е с квалифицирано мнозинство, а по други да е с просто мнозинство. Друго изменение е включването в управителния съвет на ЕБО на представители на неевространите.

Великобритания се опасява, че тъй като ще се промени институционалният баланс в ЕБО, заради създаването на единния механизъм за банков надзор, неучастващите членове може да бъдат изключвани чрез начина на гласуване по важните въпроси. Затова Лондон смята, че е справедливо да се приложи двойното мнозинство. Словакия обаче е на мнение, че решенията в органа трябва да се взимат с просто мнозинство. Чехия също подкрепи Великобритания като напомни, че ЕБО е орган на всички 27 страни-членки. Подобни притеснения има и България, според която неравнопоставеността между евро- и неевространи ще доведе до деформация на единния пазар на финансовите услуги.

Кой колко бърза?

Имаше и други не по-малко важни спорни въпроси, но всъщност най-големият проблем в момента е времето. Испанският министър на финансите, чиято страна очаква с нетърпение да получи обещаните 100 млрд. евро за рекапитализация на банките, с които Мадрид се надява да избегне искането на класически спасителен заем за страната, базиран на съответната коригираща програма, заяви, че несигурността отново ще се засили, ако не бъдат спазени датите, определени от Европейския съвет.

Франция също призова да се спазва мандатът, даден през юни, което включва не само сроковете, но и амбицията, демонстрирана преди половин година. Холандският министър на финансите Диселблум заяви, че определено се чувства притеснен от изказванията да не се бърза. Витор Констансиу от ЕЦБ подчерта, че е изключително важно да има решение преди края на годината, защото са били създадени огромни очаквания у пазарите още през юни. Спазването на ангажиментите се превръща във важен елемент за доверието към проекта на еврозоната, добави той. В подобен дух се изказа и еврокомисарят Мишел Барние. Волфганг Шойбле от своя страна обяви, че е готов да се действа максимално бързо, без обаче да се ангажира, че споразумение ще бъде постигнато до края на годината.

Министрите се договориха следващата им среща да бъде вероятно на 12 декември с надежда да се постигне съгласие за Европейския съвет. Това ще бъде поредно тежко изпитание за лидерите, тъй като от това дали ще се постигне съгласие за надзора, зависи дали ще започнат и останалите промени, предложени от Херман Ван Ромпой с подкрепата на шефовете на Комисията, на ЕЦБ и на Еврогрупата.

comments
If you have a comment, please post it here.
Name:  
login not required
gallery
newsletter


You can unsubscribe here from our newsletter

follow us
Абонирайте се за мен в YouTube
partners Citizen-E
Open Montenegro
One Europe
euinside