Невъзможната мисия на Дейвид Камерън

Аделина Марини, April 3, 2015

Пролетният Европейски съвет беше последен за Дейвид Камерън преди парламентарните избори във Великобритания на 7 май. Вероятно мнозина в Брюксел ще въздъхнат с облекчение, ако той изгуби, както самият той предположи пред журналисти в края на втория ден от срещата, но всъщност, макар и трън в очите, ако Камерън изгуби, това може да означава загуба и за ЕС - на силен пример за успешно икономическо възстановяване на фона на безсмислените неколкогодишни спорове за или против остеритета (политиката на строга фискална дисциплина). Със сигурност обаче евентуална победа на лейбърстите под ръководството на Ед Милибънд няма да донесе онова спокойствие на континента, за каквото мнозина в ЕС си мечтаят, защото духът от бутилката вече е изпуснат и референдум е по-вероятно да се състои, отколкото да не се. В този смисъл изборите на 7 май ще бъдат генерална репетиция преди референдума за бъдещето на Великобритания.

За първи път в "специалните" отношения на Обединеното кралство с Евросъюза европейските теми не само изобщо участват в предизборната кампания, но са водещи. Това е абсолютен прецедент и е резултат от усилията на Дейвид Камерън да изиграе труден политически покер с един неравностоен противник - популиста евроскептик Найджъл Фараж. Покер, в който той въвлече напълно неподготвения за подобна игра Европейски съюз. В последните 3 години всяка среща на върха беше истинско изпитание за нервната система на най-влиятелните лидери в ЕС, особено на канцлера Ангела Меркел, за която Дейвид Камерън е много повече от камъче, което й убива в обувката. И проблемът не е, че британският премиер принципно не е прав. Проблемът е, че той е движен от тесен национален интерес, докато за Ангела Меркел приоритет е общоевропейския, защото той е национален за Германия.

Това е и грешката, която Дейвид Камерън допусна и продължава да допуска всеки път, когато заговори за реформа на ЕС - винаги пречупва това през британския национален интерес без обаче да обвърже по някакъв начин този интерес с ЕС. За Великобритания ставащото на континента е външна политика и затова по време на първата му медийна проява в предизборната кампания той говореше за постигнатото от него на европейско ниво като за външнополитически успехи. За членките на еврозоната обаче, всичко ставащо в ЕС е част от националния интерес, защото това е и националната валута. При страните извън еврозоната ситуацията е малко по-различна, но сред тях доминират държави, за които членството в ЕС е геостратегически и цивилизационен избор. В този смисъл Великобритания е сама, нищо че има частични съюзници, основно в северната част на Европа.

Еврозоната спъва развитието на Великобритания

Тезата е изказвана неведнъж от британския министър-председател, като се започне от самото начало на дълговата криза в еврозоната. Това обаче е една от многото подвеждащи тези на консерватора Камерън, защото Великобритания не е част от зоната на общата валута, а това има огромно значение за крайния резултат. Но въпреки това, няма как успехите на британската икономика да не правят впечатление. През 2014-а година тя отбеляза стабилен икономически растеж от 2.6%, а очакванията за ръста на брутния вътрешен продукт за тази година бяха коригирани в посока нагоре на 31 март. За сравнение растежът на британската икономика през 2013-а година беше 1.7%. В момента икономиката на Обединеното кралство е сред най-бързо и значително растящи в целия Европейски съюз, като балтийските страни (Литва 3%, Латвия 2.6%), Ирландия (4.8% за 2014), Румъния (3.0% за 2014) и Полша (3.3% за 2014). Като цяло най-растящите в момента страни в ЕС са новите членки. Безработицата във Великобритания е спаднала от 7.6% през 2013-а година до 6.3% през миналата, като се очаква този спад да продължи.

За времето на петгодишния си мандат правителството на Камерън намали бюджетния дефицит на страната наполовина - от 10.8% през 2009-2010 година до 5.4% за 2014-2015. Според прогнозите на ЕК, дефицитът се очаква да спадне до 3.6% през 2016-2017 година. Заради дупката в бюджета и проблемите на жилищния пазар Великобритания е сред 16-те страни-членки на ЕС, включени в процедурата по макроикономическите дисбаланси, въпреки че тя е все още на най-ниското ниво на тревога в процедурата - ниво 2, което изисква наблюдение и действия. Миналата година и България беше на това ниво на тревога, но вече е на предпоследното, пето ниво заедно с Франция, Италия, Португалия, Хърватия. В момента на второ ниво по процедурата заедно с Великобритания са още Холандия, Белгия, Румъния, Финландия и Швеция.

Правителството на торите по принцип винаги се е водило от собствените си възгледи за икономическо развитие и често е отхвърляло "намесата" на Европейската комисия. Това се вижда и от резултатите [на английски език] на страната по изпълнението на националните конкретни препоръки - през последната година е бил отбелязан "ограничен" напредък в изпълнението. Това е евфемизмът на Комисията за пълно неизпълнение. А това, което ЕК препоръчва, но се възприема като намеса (не само в Лондон впрочем), е разширяване на данъчната основа, фискалната консолидация да продължи (заради все още твърде високия бюджетен дефицит), обновяване на инфраструктурата и най-вече решаване на проблема на пазара на жилища, където ЕК провижда зреенето на нов балон.

За Дейвид Камерън обаче, проблеми няма, докато икономиката расте. Той вижда силен контраст между еврозоната и начина, по който британската икономика излиза от кризата. "Създадохме повече работни места в Обединеното кралство, отколкото цяла Европа накуп. Само Йоркшир създаде повече работни места от цяла Франция", похвали се британският премиер на 20 март следобед.

От остеритет към просперитет

В неделния "Таймс" The Sunday Times след срещата на върха Дейвид Камерън публикува статия, в която заплаши, че ако лейбъристите спечелят изборите, страната ще пострада, колкото Франция. А по време на срещата на върха в Брюксел той припомни, че преди консерваторите да поемат управлението през 2010-а година, бюджетният дефицит на Великобритания е бил колкото на Гърция. Пет години по-късно обаче, отново има паралели между Гърция и Обединеното кралство. Докато гръцкият популист Алексис Ципрас изцежда последните останали капки от солидарност и разбиране на еврозоната, твърдейки, че е овластен да поиска предоговаряне на всички договорености с гръцките кредитори от ясен мандат на народа, в другия край на континента Дейвид Камерън също говори за силен мандат.

"Ако се върна тук [в Брюксел] след следващите избори, ще имам мандат. Мандат, да докарам промяна в Европа". Той изрази убеденост, че евентуален мандат ще бъде възприет насериозно и че исканите промени са постижими. Британският премиер отказа обаче да бъде сравняван с Ципрас. "Гръцката ситуация е напълно различна. Ние не сме част от еврозоната, не сме правили цял комплект обещания за нашата икономика и не се опитваме да вземем пари назаем от никого". Усещането за един по-рафиниран Ципрас обаче витае из въздуха в Брюксел, защото Камерън направи обещание за промени в ЕС преди още да е обсъдил това с европейските си колеги. Когато става дума за бюджетен дефицит, и в двата случая става дума за ексцесии. В този смисъл е трудно да се говори за остеритет. По-коректно би било да се говори за корекции. Факт е, че по време на управлението на Камерън икономиката възстанови растежа си, но е вярно и това, че публичният дълг продължава да расте.

През бюджетната 2013-2014 г. размерът му беше 87.8% от БВП, като се очаква през 2016-2017 да достигне 90.5%. Прогнозата на ЕК е, че съотношението спрямо брутния вътрешен продукт ще достигне до 102.7% до 2025 г. Според Камерън обаче, всички проблеми може да се решат, ако икономиката расте. И засега това е единственият му коз. Този коз обаче е много силен в комбинация със страни-членки на еврозоната, като Ирландия и балтийските държави, които възстановиха икономиките си след болезнени усилия. Тези страни имат и силна тежест в разговори с гръцкия премиер Алексис Ципрас. Премиерът на Ирландия Енда Кени сподели в края на срещата на върха, че е обяснил подробно на гръцкия си колега през какво е минала Ирландия.

Не Ципрас, ами Том Круз

На 1 декември бившият полски премиер Доналд Туск пое поста шеф на Европейския съвет от белгиеца Херман Ван Ромпой с много ясен мандат, възложен му от лидерите на 28-те страни-членки на ЕС, включително и Великобритания, в края на август. Неговата задача е в следващите две години и половина, колкото е мандатът му на поста, да се справи с трите основни предизвикателства пред ЕС: стагниращата икономика, украинско-руската криза и мястото на Великобритания в ЕС. В края на пролетната среща на върха на 20-ти март Доналд Туск заяви, че искането на Дейвид Камерън за дълбока реформа на ЕС е близо до мисия невъзможна. Той използва за първи път това сравнение седмица по-рано в интервю, но в Брюксел каза, че не се е шегувал.

"Всъщност", каза той в отговор на въпрос на британски журналист, "невъзможна мисия означава много трудна мисия с щастлив край накрая". Той припомни, че героят на Том Круз от едноименния филм винаги побеждава накрая. И все пак, искането за промени в устройствените договори на ЕС е нещо много подобно на невъзможна мисия. "Трябва да се опитаме да намерим добри решения за Великобритания съобразно със съществуващите договори и, ако е необходимо, можем да обсъдим невъзможна мисия с добра воля и хепиенд", добави Доналд Туск като изрази надежда, че Камерън го е разбрал добре. Не беше. Британският премиер заяви, че Том Круз винаги побеждава и добави: "Малко по-нисък е от мен, но се надявам аз да съм също толкова ефективен", отговори той на Туск, провокиран от журналистически въпрос. "Знам, че Доналд ще помогне като председател на Европейския съвет да повдигне това, което е необходимо за реформа на ЕС. Уверен съм".

Той запази тази увереност и по време на "Битката за номер 10" - първия публичен сблъсък между него и основния му опонент Ед Милибанд по телевизия Sky News и Channel 4. Докато говореше за мандат за промяна на ЕС, Ед Милибанд обясняваше, че е против референдум и че е малко вероятно, ако бъде избран, да се проведе подобно гласуване, защото е вредно изобщо да се обсъжда напускане на Съюза. Това би било унищожително за британската икономика, смята лидерът на лейбъристите. В момента подкрепата за двете партии е напълно изравнена, което означава, че ключова роля ще изиграят по-малките партии като евентуални коалиционни партньори. Дейвид Камерън е начело на първата коалиция в британската история след Втората световна война насам, в която участват либералдемократите на Ник Клег. Усилено обаче се говори за съюз между консерваторите и Независимата партия на Найджъл Фараж. Начинът, по който Камерън говори едно пред сънародниците си, докато от Брюксел му казват друго, също силно напомня на изгубването "в превода" между Ципрас и партньорите му от еврозоната.

Да се преборим за Великобритания, така както Камерън се бори за сърцето на Шотландия

Независимо кой ще спечели изборите на 7 май, повече от ясно е, че е много малко вероятно да няма референдум. От прословутата европейска реч на Дейвид Камерън преди три години досега темата присъства ежедневно, без почивен ден, в британското публично пространство. Жалко е, че това беше оставено от останалите в ЕС като чисто британски въпрос, защото той не е. Дейвид Камерън е прав като казва, че ЕС е несъвършена организация и че нещо трябва да се промени. Проблемът е обаче, че макар и да се правеха опити, двускоростна Европа е факт. В момента се подготвя визията за бъдещето само на еврозоната. Останалото няма какво да се обсъжда, защото по договор всички неевро страни (с изключение на тези, които имат специални договорености) са длъжни рано или късно да приемат общата валута. В момента еврозоната има 19 членки. Само 8 са извън.

Това означава, че с приоритет е единствено ставащото в еврозоната. Това, което може да се направи за Великобритания обаче, е да се договори нещо специално. Очевидно е, че отношенията с Обединеното кралство никога (или поне не в обозримо бъдеще) няма да бъдат същите, както между останалите страни-членки, които възприемат ЕС за свой мирен проект. Още по-малко Великобритания някога ще бъде толкова близка с ЕС, така както са близки страните, споделящи обща валута. В момента самият ЕС не се нуждае от цялостна реформа, а само от това страните-членки да започнат да прилагат правилата. На този фон е твърде малко вероятно договорите да бъдат отворени за преговори точно сега, дори и Камерън да спечели. Ако се запази сегашният курс на поведение - Дейвид Камерън брутално да изнудва партньорите си, без да се съобразява с особеностите и нуждите на общата валута, както и особеностите на самия Съюз като такъв, а от друга страна ЕС да се прави, че нищо толкова значително не се случва оттатък Ламанша - то се върви към сигурен британски изход (brexit).

Това не е добра идея точно в момент, когато се обсъжда доста по-свободно излизането на Гърция. Само че Великобритания, въпреки някои дребни поведенчески прилики, не е Гърция. Великобритания винаги е била източник едновременно на вътрешен и външен поглед върху ЕС. Лондон винаги е настоявал за повече прагматизъм, свободна търговия и е бил сред най-силните гласове за разширяването и разпространението на демократичните ценности. Затова ЕС трябва да се потруди повече за Великобритания като направи необходимото да представи и своя интерес пред британските избиратели. Уви, такава практика няма, освен за изборите за Европейския парламент. "Опитах се да правя кампания във Великобритания по време на европейските избори, но не бях поканен, така че не виждам причина да се намесвам в сегашната предизборна кампания", отговори някак високомерно и обидено шефът на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер в отговор на журналистически въпрос. Само че не е прав.

Много се промени след евроизборите миналата година. Както показва гръцкият случай, изборният процес може и да е въпрос на национален суверенитет, но последиците от него не са. Така както за кандидатка е трябвало националните парламенти да решават дали да стане член на ЕС, така е редно когато се дискутира възможността за изход тази тема да се обсъжда в целия съюз. ЕС трябва да направи точно това, което направи и правителството на Камерън по повод референдума за отделянето на Шотландия. И то трябва да започне да го прави отсега, тъй като 7 май е, символично казано, първият кръг от референдума за оставането на Обединеното кралство. Един дебат, какъвто се проведе във Великобритания по повод искането за отделянето на Шотландия, ще има силно оздравяващ ефект и на континента, където евроскептичните сили стават все повече и повече. ЕК и Доналд Туск трябва спешно да разработят стратегия за Великобритания.

В момента дебатът е оставен изцяло на националните възгледи. Книгите за дефектите на Европа и британския изход са първото нещо, което се набива на очи в британските книжарници. Вестниците преливат от публикации по темата и различни гледни точки. Вече вместо за времето, хората си говорят за Европа. Само че отсъства европейската гледна точка. Брюксел мълчи и гледа неутрално как се развиват събитията на Острова. Това е грешка и ЕС ще плати за това си бездействие висока цена. А сегашният геополитически момент никак не е подходящ за подобни неща. Така че мисията на Дейвид Камерън да промени ЕС може и да е близка до невъзможна, но и Брюксел има мисия, която с всеки пропуснат ден се приближава до невъзможното. Това е мисията да опази целостта на Съюза и неговия смисъл. "Г-н Туск, Вашата мисия, ако изберете да я приемете, е да възстановите един откраднат предмет". Това може да бъде перифраза на една от популярните реплики във филма "Мисията невъзможна". Предметът е смисълът от ЕС.

Пролетният Европейски съвет - начало за енергийния съюз?