English Български
Follow Us
Subscribe
Search : [ ]
|

Политическо земетресение във Великобритания с възможни вторични трусове в Европа

Published on , , Лондон, Twitter: @AdelinaMarini
Last change on

Вечерта на 7 май беше на изненадите. Никой не очакваше, че консерваторите ще излязат основния победител от редовните парламентарни избори във Великобритания. Седмици преди гласуването социолозите показваха ожесточена битка между двете най-големи традиционни британски партии - Консервативната и Лейбъристката. С наближаването на изборите консерваторите излизаха с лека преднина, но тя беше в рамките на статистическата грешка. Очакваше се също, че Шотландската национална партия (SNP) ще прогони лейбъристите от Шотландия. Когато в 10 вечерта излязоха първите социологически проучвания на изхода (exit-polls), настъпи суматоха и изненада в цяла Великобритания. Екзитполовете показваха, че торите получават 316 места, докато лейбъристите по-малко от 250. Заговори се за повторение на досега управлявалата консервативно-либерална коалиция.

Но дори и тези невероятни прогнози бяха надминати от пристигащите резултати. Консерваторите спечелиха 331 места и могат да управляват напълно самостоятелно, което се коментира във Великобритания като необичаен изборен успех. Лейбъристите осъмнаха с 232 места, като ключови политически фигури от партията изгубиха местата си. На SNP не им достигнаха 3 кресла, за да вземат всичките 59 шотландски места в Камарата на представителите. Те спечелиха 56 депутати, което е феноменален ръст. Досега партията имаше само 6-ма представители в Уестминстър. Другата много голяма изненада беше съкрушителната загуба за Либералдемократите, които изгубиха 47 места. Те ще имат само 8 депутати в британския парламент. 

Макар да нямаше големи очаквания за силно представяне на партията на Найджъл Фараж, резултатите на Независимата партия също са доста разочароващи. Те получиха само едно място. Всичко това доведе до три лидерски оставки. От лидерския пост се оттеглиха лейбъриста Ед Милибанд, либералдемократа Ник Клег (който беше вицепремиер в първото правителство на Дейвид Камерън) и националиста-евроскептик Найджъл Фараж*. Очакванията бяха, че най-големият победител на тези избори ще бъде обявената за шотландска кралица лидерка на SNP Никола Стърджън, но всъщност големият победител е Дейвид Камерън. 

Как се стигна до тази изненада?

Британското общество в момента е изцяло ангажирано с търсенето на причините за огромните разминавания между социологическите проучвания и изборните резултати, тъй като това се случва за първи път в британския изборен процес, докато на нас в Европа това вече ни е познато. Според някои предположения, става дума за големи колебания у избирателите до последния момент за кого да гласуват на фона на призивите за "тактическо гласуване", което е евкивалент в България на прочутата реплика за "гласуване с отвращение" - тоест да се избере по-малкото зло. Това беше централен призив на Дейвид Камерън и партията му. Той прекара последните дни от предизборната кампания в предупреждения, че евентуална коалиция между лейбъристите и шотландските националисти ще е пагубна за Великобритания. Това от своя страна постави лейбъристите в състояние на кръгова отбрана. Те трябваше да отричат това, като заявяваха категорично, че коалиция с шотландските националисти не е възможна. 

От изборните резултати е видно, че голяма част от колебаещите се гласоподаватели в крайна сметка са решили да подкрепят торите. От разбивките се вижда, че лейбъристите са изгубили както в полза на шотландските националисти, така и в полза на торите. Със сигурност темата за предизборните прогнози ще стои в дневния ред на политици и анализатори до следващите избори. На външния наблюдател обаче правят впечатление и други възможни причини за изненадващия и дори шокиращ успех на Камеръновите тори. Те са няколко - UKIP, ЕС, миграцията, икономиката. От разговорите, които euinside проведе във Великобритания, стана ясно, че консерваторите под ръководството на г-н Камерън са избрали антиевропейската реторика като един от начините да си възвърнат управлението. Най-голямата заплаха за постигането на тази цел беше Найджъл Фараж и неговата Независима партия на Обединеното кралство (UKIP). 

Затова и г-н Камерън започна предизборната кампания още в самото начало на своя мандат, като се фокусира върху неутрализирането на UKIP. Той направи това като на практика трансформира Консерваторите в по-умерени UKIP. Дейвид Камерън превърна реформата на Европейския съюз и обещанието за референдум за членството в централна тема години преди изборите. Това стана с прословутата му европейска реч преди две години, когато той обеща референдума, ако бъде преизбран. ЕС и реформата му бяха централна тема в петгодишното му управление. Нещо, което лидерът на лейбъристите Ед Милибанд пропусна съзнателно или несъзнателно. Нещо повече, г-н Милибанд дори заяви на първия предизборен дебат, че темата за ЕС не е негов приоритет.

Тъй като ЕС не е най-важната тема в британския дневен ред, Камерън прояви много силен политически нюх и по отношение на темата с имиграцията, която е централна за UKIP. Камерън бързо реагира на истерията, която UKIP създадоха с падането на ограниченията за работа на българите и румънците, като започна да повдига въпроса в Брюксел по време на срещите на върха и в двустранни разговори с най-влиятелните европейски лидери като германския канцлер Ангела Меркел и френския президент Франсоа Оланд. Ограничаването на свободното придвижване на хора в рамките на ЕС се превърна в централна тема за консерваторите и зае трайно място в лексиката на британския премиер. Всички лидери по време на дебата имаха твърди и ясни позиции по отношение на миграцията, но не и Ед Милибанд, който беше обтекаем в опит да угоди на няколко противоположни групи избиратели. 

Дейвид Камерън концентрира всички усилия на партията си върху възстановяването на икономиката, чието представяне беше много силен аргумент за него да поиска за втори път доверието на британските граждани. Темата се оказа не особено подходяща за лейбъристите, които имат грехове по отношение на начина, по който подходиха към икономическата и финансовата криза в света и ЕС. Изобщо, с всички свои действия в Брюксел и на британска земя Дейвид Камерън работеше за победата си на 7 май вечерта със завиден хъс. Така партията на Фараж, която няма история в управлението и е напълно неопитна, изгуби най-важното, което имаше - смисъла от съществуването си. Консерваторите се придвижиха от умереното дясно към крайно дясното и оставиха малка ниша за крайно десните популисти и националисти. Според данните за гласуването на 7 май, тази ниша събира близо 4 милиона души, колкото са гласували за UKIP. 

Друга възможна причина за неочакваната победа на торите е битката за лявото политическо пространство, която избухна също много неочаквано за политическия естаблишмънт във Великобритания само няколко седмици преди гласуването. Още по време на първия публичен дебат между лидерите на седемте основни партии във Великобритания на 2 април си пролича силното олевяване на политическия спектър. Шотландските националисти, заедно със Зелените и уелската партия "Плайд Къмри" формираха много силен ляв фронт. Това принуди лейбъристите да водят битка на практика на два големи фронта - с консерваторите и с левите националисти. Ставащото в Шотландия е сложна химическа реакция, чиито основни съставки са именно лявата политика и национализма. В опита си да се конкурира с торите Ед Милибанд се застъпваше за строга бюджетна дисциплина, но не толкова строга, колкото консерваторите искат. 

По време на дебата на 2 април именно дискусията за темпото и размера, с който да бъде намален бюджетният дефицит на Великобритания, беше основна тема. За тази година той се очаква да бъде -4.5% от БВП, а за догодина -3.5% от БВП. Зелените, SNP и "Плайд Къмри" настояваха темпото на намаляване на бюджетния дефицит да бъде по-бавно, за да може да се даде възможност на икономиката да развърти пълния си потенциал. Никола Стърджън иска увеличаване на разходите, а Лиан Уд от "Плайд Къмри" смята, че е напълно безотговорно да се слага краен срок за намаляване на дупката в бюджета. Ед Милибанд е на мнение обаче, че трябва да се сложи край на харченето отвъд възможностите. Тази му позиция беше продиктувана не само от силната подкрепа за по-леви политики, но и от наследството на партията му след 13-те години управление на Тони Блеър, когато бюджетният дефицит достигна рекорди, съизмерими с гръцките постижения. През 2010-а година, когато консерваторите дойдоха на власт, бюджетният дефицит на Обединеното кралство беше -9.5% от БВП. Ед Милибанд многократно се налагаше да се отрича от лошите решения на лейбъристите по времето на Блеър.

Трета вероятна причина за изключителния успех на Дейвид Камерън е фактът, че последните пет години не бяха белязани от някакви мащабни политически скандали по подобие на решението на г-н Блеър да включи Великобритания в коалицията на желаещите за войната в Ирак, което сложи траен черен отпечатък върху политическата му кариера. Водещата логика на избирателя очевидно е била, че правителството на Камерън може би не е било най-успешното в британската история, но със сигурност не е и най-лошото. Затова е по-добре да се заложи на сигурно, тоест на познатото пред неясното ляво на Ед Милибанд и ясното, но плашещо крайно ляво на SNP. 

Шотландският въпрос

В победната си реч [на английски език] на 8 май г-н Камерън показа, че е разбрал най-важните послания от изборите и особено резултата от Шотландия. Затова той подчерта, че основна задача на второто му правителство ще бъде опазването на страната единна. "Ние ще управляваме като партия на една нация, на едно Обединено кралство. Това означава да гарантираме, че възстановяването ще достигне всички части на нашата страна - от север на юг и от изток на запад". По време на една от медийните му изяви в предизборната кампания Дейвид Камерън беше попитан за очакваните загуби на лейбъристите в Шотландия. Тогава той заяви, че това е проблем на Ед Милибанд, за който консерваторите нямат принос. Очевидно е обаче, че той си дава сметка за мащаба на проблема, който може да претърпи развитие. 

А този проблем има две страни. Едната и по-важната е, че в момента Шотландия е на практика в състояние на еднопартийно управление. Нито една от досегашните традиционни и общобритански партии няма влияние в тази част от Великобритания. Това е много опасно не само за оцеляването на британския съюз, но и за самата Шотландия. Втората страна на проблема е референдумът за членството в ЕС. Не е ясно след оставката на Найджъл Фараж кой ще поеме управлението на партията и дали ще се промени досегашният й курс, но може да се допусне, че макар Дейвид Камерън да успя да неутрализира най-голямата заплаха за партията си, евроскептичната реторика може да оцелее и дори да се изостри. Той обеща референдума за членството в ЕС да се проведе през 2017-а година, ако не успее да договори реформа на ЕС по неговия вкус.

Ако този референдум се състои и се получи разминаване в гласуването в Шотландия и останалата част от Великобритания, това, според мнозина анализатори, ще означава отново да бъде повдигнат въпроса с независимостта на Шотландия. Лидерката на SNP Никола Стърджън заяви в първата си реч след изборите миналата седмица, че депутатите на партията ще представляват цяла Шотландия. Това включва както онези, които гласуваха с "да" на референдума за независимост, така и онези, които гласуваха "против". 

Вторични трусове в Европа

Това, което стана в Шотландия, отиващият си Найджъл Фараж нарече "земетресение" - "Имаше земетресение на тези избори и то стана на север от границата. Стана в Шотландия", каза той. Вторичните трусове от това силно земетресение обаче, се очаква да бъдат в Европа, където лидерите започват полека да осъзнават какво предстои. Новините от изборите във Великобритания са добри за Европейския парламент, където вече може да си отдъхнат, че партията на Фараж няма да търпи възход и съответно групата, в която тя участва - Европа на свобода и пряка демокрация - няма да е толкова голяма заплаха, колкото изглеждаше на евроизборите миналата година.

Вестите обаче са лоши за Европейския съвет, където някои лидери се надяваха да си отдъхнат, ако Камерън загуби. Сега обаче те ще трябва да се занимават много повече с британския въпрос, отколкото с други, доста по-европейски теми. "Разчитам на новото британско правителство да изложи визията си за продължаване на членството на Обединеното кралство в ЕС и в това съм готов да помогна", каза в специалното си изявление по повод победата на г-н Камерън председателят на Европейския съвет Доналд Туск, бивш премиер на Полша. "ЕС е изправен пред големи предизвикателства. Гласът на Обединеното кралство има значение за определянето на бъдещето на Европа. Очаквам продължаване на тясното сътрудничество с премиера Камерън", добави още г-н Туск.

Жан-Клод Юнкер, който изпадна в тежък конфликт с Дейвид Камерън около избора му за шеф на Европейската комисия, отправи съвсем кратко изявление, в което изяви готовност да работи с британския премиер за "справедлива сделка" за Обединеното кралство в ЕС. "Очаквам Вашите идеи и предложения в този смисъл", заяви г-н Юнкер. Най-голямата група в Европейския парламент - на Европейската народна партия (ЕНП) - написа в социалната мрежа Туитър: "Очакваме Дейвид Камерън да похарчи политическия си капитал, за да каже на британците истината за тяхното членство в ЕС", каза румънският евродепутат Зигфрид Муресан, говорител на групата. Джани Питела, лидер групата на Социалистите и демократите в ЕП (Италия), призна, че резултатът от изборите е изненадващ и разочароващ за групата. "С обещанието за референдум за членството в ЕС този резултат има огромни последици за цяла Европа. Социалистите и демократите виждат Обединеното кралство като съществена част от ЕС и призовават Дейвид Камерън да изложи положителни и силни аргументи за продължаване на членството", се казва в изявлението на г-н Питела.

Лидерът на либералите Ги Верхофстад изобщо не коментира катастрофалната загуба на либералдемократите. Той се задоволи да напише в Туитър: "Искам Обединеното кралство да е в сърцето на ЕС, точно както моят хладилник е в средата на офиса ми". Два дена преди изборите той беше доста по-сериозен като изложи подробно визията [на английски език] си за бъдещите отношения с Великобритания в новото европейско издание на POLITICO. В него той заявява, че не само британците, но всъщност никой в ЕС не е доволен от сегашния европейски договор. "Нито британците, нито евроскептиците, а дори и на проевропейците им е писнало от институционалната блокада". Ако британците искат предоговаряне на ролята им в съюза, те трябва да отправят разумна молба. Възможностите обаче са две, пише бившият белгийски премиер, базирани на цялостна и дълбока реформа на устройствения договор. 

Това означава, че британците ще трябва да приемат резултата от промяната, която трябва да бъде два типа членство: първият тип е пълно членство, което изключва неразбираеми и обтекаеми изключения, а втората е асоциирано членство. То ще осигурява достъп до вътрешния пазар със свободно движение на стоки, услуги, капитал и хора. Само че, това означава загуба на пълното представителство и съответните права за гласуване в ЕС, пише още Ги Верхофстад. Зелените бяха първите, които реагираха на изборите с декларация, в която хвърлят вината върху "липсата на политическо водачество в Европа, което ни доведе до ситуация, в която Обединеното кралство се придвижва на сън към изхода от ЕС". Според групата на Зелените и Европейския свободен алианс, това ще има "драматични и отрицателни последици" за Великобритания и нейните съставни нации, както и за Европа. 

Изявленията на всички политически лидери във Великобритания едва споменаваха Европа, ако изобщо, с изключение на Ник Клег. "Не е преувеличение да се каже, че в отсъствието на силно и държавническо водачество мястото на Великобритания в Европа и света, и продължаващото съществуване на нашето Обединено кралство са сериозно застрашени", каза бившият лидер на британските либералдемократи. 

Освен че отварят въпроса за Европа не само във Великобритания, но и в целия ЕС, изборите оттатък Ламанша поставят онези въпроси за политическото представителство и демокрацията, които вече тормозят анализаторите и на Континента. В изборната нощ Ан Лапинг, управител в Лондонското училище за икономика, заяви, че дилемата в момента е от една страна за коя политическа партия да се гласува и от друга - дали от тези политици нещо зависи. Според много анализатори, в момента тече процес на разпад на политическото статукво във Великобритания. Професор Мартин Лофлин от Лондонското училище за икономика беше провокативен като заяви, че британският съюз ще се разпадне още в рамките на неговия живот. 

Отвъд песимизма и страха от процесите на политическа трансформация във Великобритания и ЕС, всъщност има и друга възможност. Ако Дейвид Камерън все пак успее да извади Великобритания от ЕС невредима и дори с добро икономическо представяне, това ще покаже, че има живот извън ЕС. А това ще отприщи неконтролируем процес на европейски разпад. И ако той може да е добра новина за старите демокрации и способни икономики, подобен разпад ще е катастрофален за младите демокрации и новите членки, особено в сегашната геополитическа ситуация. Така че залогът за ЕС от действията на Великобритания е доста по-голям, отколкото изглежда на пръв поглед. Назрял е моментът за нов дълбок и отворен дебат за бъдещето на ЕС, съпроводен с анализ на допуснатите грешки и политически компромиси. Трябва също така да се сложи цена на всеки възможен сценарий. Може би вече е време Дейвид Камерън да се яви за дебат в Европейския парламент, защото това е важно и за него, и за европейските граждани. 

*След публикуването на този текст стана ясно, че оставката на Найджъл Фараж е отхвърлена и той отново ще бъде лидер на UKIP

comments
If you have a comment, please post it here.
Name:  
login not required