English Български
Follow Us
Subscribe
Search : [ ]
|

От Магна харта до шотландския референдум за независимост

Published on , , Twitter: @euinside
Last change on

Съюз на 307 години беше подложен на най-голямото си изпитание от създаването си до момента, но британците доказаха за пореден път, че са създателите на съвременната демокрация. Референдумът на 18 септември за независимостта на Шотландия от Обединеното кралство беше истински урок по демокрация и то в момент, когато тя е сериозно застрашена в целия свят, но особено в Европейския съюз. Урокът е многопластов и не се отнася само до Обединеното кралство. Това е урок за ЕС като съюз, за неговите членки като съгласили се да вървят заедно към една обща цел - свобода, демокрация, върховенство на закона, равноправие, просперитет - и за всички онези страни, които са в близкото съседство на ЕС и имат аспирации да се приближат.

Урок, който се проведе няколко месеца след като Владимир Путин обяви окончателното завръщане на тоталитаризма в Русия с незаконното отцепване на Крим от територията на Украйна. Урок, изнесен в годината, когато Сърбия очаква да започне преговори за присъединяване към ЕС, докато се опитва да "нормализира" отношенията си с отделилата се бивша провинция Косово. Урок, който създава впечатляващ контраст с новата нелиберална доктрина на Виктор Орбан, обявена в края на юли. 

Догодина ще се навършат 800 години от подписването на Магна харта - документът, който поставя началото на върховенството на закона и на демокрацията, базирана на този основополагащ принцип. През 1215 година група феодални владетели се обединили срещу крал Джон с искане да ограничат правата му върху земите им и да получат повече свободи. След дълги преговори, интриги и предателства документът е подписан и макар да е бил насочен към излизане от тогавашната политическа криза, след него вече нищо не е същото. Сега вече върховенството на закона е бетонирано в член 2 от Договора на ЕС, а сякаш като историческо намигване е фактът, че година преди този юбилей се проведе референдум, който произведе подобен резултат - шотландците получиха обещание за сериозни промени в отношенията с Уестминстър. 

Сложният покер на Дейвид Камерън

Не бива да се забравя обаче, че до всичко това се стигна, тъй като референдумът е част от една доста по-голяма и сложна игра, която не засяга само шотландците. Министър-председателят Дейвид Камерън е от онази група политици, които все още не са осъзнали какво се е променило след падането на Желязната завеса и навлизането в цифровия век. Докато траеха геополитическите размествания, глобализацията, нахлуването на интернет, политиците продължиха да си мислят, че са единствените определящи дневния ред заедно с традиционните медии. Те пропуснаха да си извлекат поуките от Арабската пролет, станала възможна благодарение на социалните мрежи, и си мислеха, че ставащото там е нещо, което в Европа не е необходимо, защото вече си имаме демокрация тук. Само че нивото на демокрация е твърде различно в отделните страни-членки, а на много места се забелязва и уронване. Точно обратното на демокрацията, която ЕС развива на ниво институции. 

В Европа също хората все повече осъзнават, че тяхното мнение съвпада с това на хиляди други като тях, но не и с дневния ред на традиционните политически партии. Затова и започна появата на нови политически фактори. Една група във фейсбук вече е напълно достатъчна, за да тръгне масов протест или да се зароди нова политическа формация, неправителствена организация или просто да се вкара нова тема в дневния ред на обществото, пренебрегвана от мейнстрийм медиите и съответно от политиците. 

Изцяло ненаясно с този факт, Дейвид Камерън се оказа изправен пред най-голямото предизвикателство, което партията му е преживявала след ерата "Тачър" - появата на нова политическа сила на британската политическа сцена - Независимата партия на Обединеното кралство (UKIP), ръководена от популиста Найджъл Фараж. Самото израстване на UKIP, тръгнало не от Лондон или друга част на Обединеното кралство, а от Страсбург (Европейския парламент), е доказателство за това колко много неща Дейвид Камерън и неговите консерватори са пропуснали в последните 20+ години. Това се отнася не само до консерваторите, впрочем, но и до Лейбъристите и Либералите. Пропуснали са, че ЕС се промени значително и то с тяхно участие - действие или бездействие. Съюзът е вече много по-интегриран, а в еврозоната кризата от 2008-а година разкри още по-дълбока интеграция. Тази взаимосвързаност показа, че въпреки всички свои оптаутове (opt-outs - изключения от европейското право), Великобритания е много по-тясно обвързана и дори зависима от ставащото на Континента, отколкото й се иска.

А колко всъщност й се иска на Великобритания?

Това е въпросът, на който сега, особено след референдума в Шотландия, трябва да се отговори повече от всякога, защото е видно, че между Лондон и Брюксел тлее същото напрежение, което се трупаше между Лондон и Единбург в продължение на десетилетия. Съзнателно или не, Дейвид Камерън превърна шотландския референдум в генерална репетиция за евентуално допитване за или против оставането на кралството в Европейския съюз. И ако доскоро това беше изцяло въпрос на партийно решение, сега вече той трябва да бъде поставен от всички британски партии - искаме ли да останем в ЕС или не? Това се налага не само от гласуването в  Шотландия, но и от силно обтегнатите отношения между Острова и Континента, за които, отново, заслуга има премиерът Дейвид Камерън. Особено показателно за това, че вече нищо не е същото в отношенията между Лондон и Брюксел, беше изслушването на британския кандидат за еврокомисар Джонатан Хил в Европейския парламент преди две седмици. 

Той беше единствения, подложен на унижението да се явява два пъти на изслушване, заради некомпетентност. Проблемът обаче е, че Джонатан Хил съвсем не беше единственият кандидат, демонстрирал некомпетентност или нелегитимност за предложения пост. Френският кандидат Пиер Московиси изобщо не успя да демонстрира капацитета си, защото се налагаше да отблъсква обвиненията на евродепутатите, че се е провалил във Франция. Тибор Наврачич пък идва от правителство, което не се придържа към Член 2 от Лисабонския договор, който формулира много ясно европейските ценности. Въпреки това обаче, за последните двама беше постигната сделка между двете най-големи политически партии в ЕС - Социалистите и Европейската народна партия. Докато Джонатан Хил стоеше като външно тяло. 

Скандалът с изслушването му предизвика нова вълна от призиви за отделяне на Великобритания от ЕС. И макар кандидатурата му в крайна сметка да беше одобрена, предстои цялостно гласуване на Комисията от Европейския парламент съвсем скоро. Едва ли може да се очакват сериозни проблеми, но беше повече от ясно, че Европарламентът се опита да накаже Великобритания и Дейвид Камерън в частност за ултимативното му поведение в ЕС, което пък е пълна противоположност на поведението, което британският премиер имаше в последните седмици преди референдума в Шотландия. Със сигурност проблемите в отношенията между Лондон и Брюксел не са приключили, а тепърва започват. Това ще е така, докато не се изясни въпросът ще остане ли Великобритания в ЕС или не. Затова Камерън и останалите политически сили в страната трябва да се произнесат ясно по въпроса за референдума и да определят конкретна дата. Много отдавна този въпрос е излязъл извън нуждите на консерваторите да бъдат преизбрани. Това е вече общоевропейска необходимост. 

Г-н Камерън се съгласи на провеждането на гласуването в Шотландия преди прословутата му европейска (или по-скоро антиевропейска) реч от януари 2013 г., когато обяви, че желае сериозна реформа на ЕС и заплаши, че ако не я получи, ще организира референдум за оставането на Обединеното кралство в Съюза, в случай, разбира се, че бъде преизбран на парламентарните избори догодина - годишнината от Магна харта. След обявяването на резултатите той заяви, че е "страстен вярващ" в Обединеното кралство. "Исках повече от всичко нашето Обединено кралство да остане заедно", добави той. Дейвид Камерън подчерта, че е демократ и затова уважава правото на Шотландската национална партия (SNP) да чуе гласа на хората. Това е послание, основно насочено към ЕС. Надявам се, че той няма да изневери на демократичните си виждания и ще позволи и на ЕС да участва в кампанията по евентуален референдум за оставането на Великобритания в ЕС и че ЕС от своя страна също ще се покаже като "страстен вярващ" и желаещ "повече от всичко" оставането на Велисобритания в ЕС. 

Според британски анализатори и журналисти, Дейвид Камерън до последно е подценявал значението на референдума в Шотландия и че е възможно той да не завърши с желания от Лондон резултат - запазване на съюза. Макар че някои европейски лидери очакваха с притаен дъх какъв ще бъде резултатът, подобно подценяване се забелязва и в ЕС по отношение на евентуално отделяне на Великобритания от ЕС. Отговорността за това носи, отново, Дейвид Камерън, тъй като постави условие за провеждането на референдума, а предвид последиците от шотландското гласуване, е необходимо да има повече яснота ще има или няма да има референдум. Една от тези последици е окриляването на сепаритистките движения в Испания. 

Каталуня не е Шотландия

Сега всяко нещо, което се прави на Континента ще се равнява по стандартите, наложени с шотландския референдум. А в него най-важното беше дебатът. След като беше взето решението за допитването с прословутото споразумение от Единбург от октомври 2012 г., започна и кампанията. Две години, през които можеха да се чуят всякакви аргументи. И въпреки че през повечето време допитването беше силно подценявано от правителството в Лондон, обществото имаше достатъчно време да чуе всички възможни аргументи за и против оставането в 307-годишния съюз. Това би трябвало да послужи за пример на ЕС, когато и ако се стигне до референдум за оставането на Обединеното кралство в ЕС, както и на Испания. Каталунците поискаха провеждането на референдум за отделянето им на 9 ноември. Времето дотогава е крайно недостатъчно за провеждането на смислен диалог. 

След две години кампания резултатът в Шотландия показва много сериозно разделение по този важен въпрос - 55% от 85% от участвалите в гласуването казаха "не" на отделянето, а 45% останаха силно разочаровани и огорчени. В момента социологическите проучвания в Каталуня показват значителна подкрепа за отделянето (около 80%), но това е без да са чути всички аргументи, а правителството в Мадрид не прави задачата по-лека. Вместо да инициира диалога, столицата на практика затвърждава убеждението на каталунците, че е необходимо да се отделят. За разлика от шотландския референдум, в Испания много по-малко се говори за отрицателните страни от отделянето. Въпреки двете години дебати, до последно шотландците не бяха наясно ще останат ли в ЕС или не. През януари тази година председателят на Европейската комисия Жозе Мануел Барозу каза в интервю за ВВС, че ако се отдели, Шотландия ще бъде нова държава, което означава, че ще трябва да подаде молба за членство в ЕС.

Тази молба трябва да бъде одобрена от всички страни-членки, което по думите на г-н Барозу ще бъде изключително трудно, особено когато става дума за държава, произлизаща от страна-членка. "Видяхме съпротивата на Испания срещу Косово, което е подобен случай", припомни г-н Барозу. Правни специалисти се позовават на член 49 [на английски език] от Лисабонския договор, който казва, че всяка европейска държава, която уважава ценностите, упоменати в член 2, и е ангажирана с разпространението им, може да се кандидатира за член на Съюза. Посочва се изрично и че молбата за присъединяване изисква единодушно одобрение от страна на Съвета. Необходимо е и съгласието на Европейския парламент, което прави ситуацията още по-сложна. Един от ключовите въпроси в последните етапи на кампанията в Шотландия беше за общата валута. Първият министър на Шотландия Алекс Салмънд, основен двигател на референдума, искаше след евентуално отделяне бъдещата държава да запази паунда като своя валута, с което Лондон не беше съгласен.

Случаят с Каталуня е още по-сложен, защото Испания е член на еврозоната и евентуално отделяне на части от страна-членка би могло сериозно да разклати единната европейска валута, което си пролича и от решението на агенцията за кредитен рейтинг Fitch да свали рейтинга на автономната общност Каталуня на BBB-, заради евентуалното провеждане на референдум за отделяне. Икономическите аргументи са сериозна част от дебатите, от каквито има очевидна жажда не само в Испания, но и в целия Европейския съюз. И това е най-големият урок от шотландския референдум. 

Хюстън, имаме проблем

Европейският съюз е обхванат от силни националистически, антиестаблишмънт и евроскептични настроения, илюстрирани много ясно от евроизборите тази година. В зависимост от историческите натрупвания в последните 70 години, силата и мащаба на тези движения варират в целия ЕС, но без съмнение са заплаха за статуквото. Исканията за референдум са сигнал, че вече твърде дълго са пренебрегвани проблеми, които вълнуват хората и ЕС показа, че не може да им бъде решение. Само че ще бъде грешка този сигнал да бъде интерпретиран като чисто национален въпрос, особено след евроизборите през май тази година. Натрупаното през последното десетилетие недоволство от разширяването и от кризата е резултат от твърде голямата отдалеченост на ЕС от гражданите и от узурпирането на националния дискурс от само националната гледна точка. При доказаната икономическа взаимосвързаност след кризата 2008 г., особено в еврозоната, отсъствието на ЕС от националните дебати е лишаване на гражданите от легитимна гледна точка. За това са отговорни както националните политически сили, така и Брюксел, превърнал се вместо в придатък на националната политика, в нейна опозиция и дори враг. 

Затова ще бъде много важно да се извлекат всички поуки от референдума в Шотландия, но не защото искаме да избегнем повтарянето му или провеждането на подобни допитвания и другаде в ЕС, а защото искаме гласът на гражданите да бъде чут и да се предложи решение на техните проблеми - било то на национално или на европейско ниво. Една от големите поуки от гласуването е, че то провокира трите основни политически сили във Великобритания да дадат обет на шотландците. Лидерите на трите партии - Консервативната, Лейбъристката и Либералнодемократическата - обещаха да дадат нови правомощия на Шотландия. Крайно време е ЕС да направи същото. Наближаващата годишнина от Магна харта трябва да послужи като напомняне, че може да бъде само от полза за развитието на обществото да бъде чут гласът на гражданите. Новата Европейска комисия и Европейският парламент имат много важна мисия - да докажат, че 800 години не са минали напразно и че моделът не е Русия, а Великобритания, където силата на аргумента е по-голяма от силата на войнишките кубинки. 

Макар съюзът между ЕС и Великобритания да е в пъти по-млад (само 41 години) от този между Лондон и Единбург, историческите връзки са не по-малко силни, а последиците не по-малки и за двете страни. За Дейвид Камерън може би щеше да е по-лесно референдумът в Шотландия да не се беше състоял, но това щеше да означава само да се отложи във времето проблем, който може само да става по-голям, ако не се решава. Печалбата за него сега е тройна - запазва Шотландия, изнесе урок по демокрация за всички в ЕС и има солидна основа за провеждане на референдума за ЕС. Сега на ход е Континентът. 

comments
If you have a comment, please post it here.
Name:  
login not required