English Български
Follow Us
Subscribe
Search : [ ]
|

Еретикът Дейвид Камерън

Published on , , Загреб, Twitter: @AdelinaMarini

Дейвид Камерън има един много сериозен недостатък - той няма търпение. Това си личи особено ясно по време на интервюта, пресконференции, изказванията му в парламента. Той няма търпение да дочака въпроса към него да бъде довършен, за да отговори. Това създава по-скоро усещане за прибързаност, отколкото за бърза мисъл. Именно тази прибързаност докара консервативния британски премиер до патова ситуация, от която той се опита да излезе с реч [на английски език], наречена амбициозно "европейска", но всъщност изключително национална и тясноскроена.

Той се постави сам в тази ситуация, когато още в началото на своя мандат като премиер (от май 2010 г.) заложи на ултимативния и неотстъпчив тон в ЕС както по отношение на начините за излизане от кризата в еврозоната, така и по отношение на преговорите по следващия многогодишен бюджет на ЕС. Прибързаността и изключително едностранчивия му подход на европейската сцена го изолира изключително силно, което особено ясно се видя по време на декемврийския Европейски съвет през 2011 г., когато беше взето решението за създаване на фискален пакт. Тогава той изглеждаше изключително сам, в компанията на евроскептична Чехия, която обаче не е най-предпочитаната компания в днешно време.

Докато ЕС се опитваше да намери начин как да възстанови икономическия растеж и да се справи с нарастващата безработица, Камерън се опита да поправи нанесените щети като инициира писмо, подкрепено от няколко предимно нови страни-членки на ЕС, с предложение за рестартиране на единния вътрешен пазар на ЕС. Трудно е да се каже доколко опитите му за завръщане на европейската сцена бяха успешни, след като с разгарянето на преговорите по бюджет 2014-2020 на ЕС той отново втвърди тона, основно воден от страха, че Независимата партия на Великобритания на Найджъл Фарадж набира скорост и все по-често "краде" заглавията на Острова.

Британският министър-председател сам отвори думата за референдум относно бъдещите отношения на Обединеното кралство с Европейския съюз, но от предложението до сега не е направил много сериозни постъпки всенародното допитване да се състои. Притиснат от липсата на окуражителни успехи у дома и от задълбочаващата се интеграция оттатък Ламанша, Дейвид Камерън реши да дръпне бика за рогата и да изиграе последния си коз. Още от края на миналата година публичното пространство започна да се подгрява от очаквания, че г-н Камерън ще произнесе "европейска" реч, в която ще формулира британско-европейските отношения и какво е нужно да се промени в тях. Говореше се за желанието на Лондон да предоговори членството си, а също и за нов европейски договор, който да подпечата во веки веков "специалните отношения" на Великобритания със страните-членки.

Самото очакване за речта, както и поредицата прибързани решения за това къде да бъде произнесена тя и кога, подринаха сериозно качеството й и дори доведоха до нескривани закачки в ЕС, иронични подмятания и подигравки по адрес на британския премиер. Първоначално се планираше речта да бъде произнесена на 22 януари, точно когато се отбелязва юбилеят от подписването на Елисейския договор - 50 години. Изборът на тази дата не е толкова вреден, колкото провокативен, което още повече олекотява това, което Лондон има да каже. И е много под достойнството на страна, която има значителен принос в еволюцията на Европейския съюз и европейската история като цяло. В крайна сметка беше официално съобщено, че датата ще е 18 януари, а мястото - Холандия.

Уви, алжирската заложническа криза беше използвана като повод от британския премиер да отложи събитието, като междувременно извадки от планираната му реч изтекоха в някои медии, засилвайки по този начин очакванията и критиките още повече. Нова дата за провеждане на речта не беше обявена веднага. След края на заложническата криза от улица Даунинг 10 обявиха сряда, 23 януари. Определено това не е най-добрата дата за такава реч, тъй като е точно ден след честванията на 50-ата годишнина от сключването на Елисейския договор, по време на които отношенията между Берлин и Париж придобиха нов вид. От изказванията на германския канцлер Ангела Меркел и на френския президент Франсоа Оланд в Бундестага и пред журналисти стана ясно, че те са склонни да изоставят различията помежду си в името на това да продължат да бъдат двигателя на европейската интеграция. Нещо повече, двамата си стиснаха ръцете и през май ще излязат с нови предложения за задълбочаване на икономическата интеграция в еврозоната.

Ерес ли е европейската интеграция?

Амбицията на Дейвид Камерън беше с тази реч да изложи "визията" си за бъдещето на ЕС с участието на Великобритания. Уви, същността на речта му е твърде далече от визионерска и нещото, което прави най-силно впечатление в нея е, че тя е изцяло насочена към британската аудитория, а това е разочароващо. Между другото, Камерън е политикът, който никога не говори на европейските граждани, а само на своите. Той е единственият, който говори най-ясно за национална победа и защита на националните интереси след срещи на върха на ЕС, въпреки че много други лидери може да бъдат критикувани за същото, но не и в този мащаб. Отношенията му с останалите страни-членки на ЕС са по-скоро протоколни, ако изобщо може да бъдат отбелязани с нещо конкретно.

Не само че изложените идеи са далече от визионерски, но и трудно може в тях да бъдат разпознати конкретни идеи. Освен това речта е по-скоро отговор на всички критики срещу европейското поведение на Дейвид Камерън досега. На фона на иначе точните оценки за много проблеми, извисяването му до еретик, предизвиква почуда. В частта от речта му, която анализира и прави оценка на сегашното положение в ЕС, г-н Камерън посочи, че Европа има дълга история, в която еретици са се оказвали прави и се изтъкна като един от тях. Според него повече от това, което вече е налице в еврозоната няма да осигури дългосрочно бъдеще.

"Повече от същото няма да помогне на ЕС да запази темпото с новите мощни икономики. Повече от същото няма да приближи ЕС до гражданите му. Повече от същото ще произведе повече от същото - по-малко конкурентоспособност, по-малко растеж, по-малко работни места", заяви Камерън, без обаче да посочи кое е това "същото" при положение, че в ЕС текат дълбоки законодателни промени, чийто ефект тепърва предстои да бъде оценяван - като се започне от реформата на икономическото управление, която още не е приключила и се премине през полагането на първия елемент от договорения през юни миналата година банков съюз. Не са малко анализаторите и политиците, които смятат, че най-тежкото от европейската криза вече е преминало, въпреки оставащите предизвикателства. Това ли е същото, което Дейвид Камерън има предвид?

Трябва да спре разговорът за двускоростна Европа, за бързи и бавни писти, за страни, които изпускат влакове и автобуси и да се премине към разговор за по-хлабав Европейски съюз, призовава Камерън. В този дух е и "еретичното" му предложение - промяна на договорите на ЕС, така че в тях да се запише изрично, че онези страни, които не искат да продължат интеграцията, могат да направят това. Ако Камерън визира отварянето на договорите за промени като ерес, то това отдавна не е табу, а още по-малко ерес. Дори и говоренето за изцяло нов договор вече не предизвиква онези гримаси на ужас, както в първите години след мъчителното приемане на Лисабонския договор.

Камерън измина дълъг път (около 35 минути), за да стигне до същината на речта си - нуждата от провеждане на референдум за бъдещето на Великобритания и ЕС. И тук е голямото разочарование. След толкова седмици на надъхване и месеци на говорене за британски изход (Brexit), молбата на Камерън за втори мандат като премиер и заявката му чак тогава да се проведе сериозен разговор за ползите и вредите от британското членство в ЕС, звучи безпомощно. Според него сега, когато ЕС е в процес на трансформация, не е подходящо да се задава въпроса "във или извън ЕС". По-добре да се изчака малко, да се направи цялостен анализ, да се предоговорят отношенията на Великобритания с ЕС и чак тогава. Това означава, че дотогава Камерън оставя всичко по течението.

С това си решение Камерън не оставя голям избор на съгражданите си, защото ЕС вече има опит с подготовката за изход, който може да предизвика силно сътресение. Първият път, когато се заговори за излизането на Гърция от еврозоната, а оттам и от ЕС, повечето оценки бяха, че това ще бъде катастрофално не само за Гърция, но и за единната валута като цяло. Малцина бяха онези, които предричаха, че еврото би оцеляло след такъв удар. С времето обаче, тезата за гръцкия изход започна да си прокарва все повече път и всички някак претръпнаха. Не само това, но и вече бяха подготвени. Сценариите за живот без Гърция бяха вече налице, когато се намери и решението, и засега, колкото и болезнено да е, то работи в полза както на Гърция, така и на еврозоната.

За британски изход се говори от няколко месеца, но въпреки съзнанието, че това сериозно ще отслаби ЕС, никой не говори за катастрофа. А ако за този изход ще се чака още 3-4 години (за евентуален референдум през 2017 г.), то дотогава Великобритания ще е отдавна преглътната и животът без нея дори вече ще е започнал, просто защото единната валута е двигателят на всички промени, а Великобритания не е част от нея по свой личен избор. Дейвид Камерън се опитва като удавник за сламка да привлече именно онези 10 страни-членки (от юли евентуално 11), които все още не са приели единната валута, на своя страна, но те са подписали в своите присъединителни договори ангажимента да се присъединят към еврозоната, щом са готови за това. Не са много шансовете на британския консерватор да намери подкрепа сред тях, тъй като с оглед на близкото им минало, независимо колко силни са сътресенията в еврозоната сега, те са за предпочитане пред това, което ги грози отвън.

Не е за пренебрегване и фактът, че дори в евроскептична Чехия, първият кръг на президентските избори показва масова подкрепа за проевропейски настроените политици. В Холандия, където се беше надигнала голяма вълна на евроскептицизъм на практика спечелиха проевропейски партии. А в Германия, канцлерът Меркел е на път да спечели трети мандат. Всичко това би трябвало да говори на британския премиер, че трудно ще намери съюзници за нещо, което всъщност интересува само него.

Дейвид Камерън заяви ясно, че иска по-добра сделка за Великобритания. Колкото и да твърди, че иска по-добра сделка и за Европа, аргументи за това трудно могат да се намерят в неговата реч. Той обяви съгласието си с председателя Барозу, че в следващите години ще са нужни промени в Договорите, за да може да се осигури дългосрочното бъдеще на еврото. Само че идеите на Барозу, а също и тези на Ван Ромпой, за промени в тази посока бяха изоставени на този етап от европейските лидери. Искането на Камерън за промени в договорите е само по себе си ирония, след като заради отказа му през 2011 г. за малки промени в Договорите, с които да бъдат вкарани разпоредби за фискална дисциплина, Камерън сам принуди 25 страни-членки да подпишат фискалния пакт. Ако разчита на Барозу, на когото предстоят европейски избори през 2014 г. и на Херман Ван Ромпой, за чийто пост вече загряват нови играчи, то той определено залага на сляпо. Повсеместно е усещането в Европа, че отварянето на договорите за големи поправки, а особено за нов договор, ще представлява всъщност отваряне на кутията на Пандора.

Речта на Камерън сама по себе си е чудесна. Тя прави наистина хубав анализ на това къде се намира Великобритания в глобалния свят. Засяга въпроса за възможностите на Великобритания да живее без ЕС, както и ЕС да живее без нея, но нищо повече от това. Речта свири на струната за демократичната легитимност и за това, че европейските граждани не са питани за дълбоките промени, които "им се налагат", но много по-силен глас в това отношение се чува от Страсбург.

Да, вярно е, че в някои страни паднаха правителства, заради кризата, но е вярно също така, че подкрепата за реформистки настроените политици, които вместо да обвиняват евроинтеграцията за икономическите си неволи, просто извършват тежките реформи в името на своите граждани, расте с всеки изминал ден. И тук няма значение дали си ляв или десен, а това, че реформите са необходими. И което е много важно, тези реформи са в унисон с променящия се ЕС. Великобритания иска ЕС да се променя спрямо нея, само че за това не е нужен британски референдум, а общоевропейски.

comments
Божидар Божков
24 януари 2013 08:46
Напротив. Виждам, че вашият сайт няма търпение да охули всеки, който не харесва ЕС като организация, стремяща се да завземе всичко в този континент и да го превърне в еднообразна пихтиеста маса. Дори комунистите позволяваха национално и държавно многообразие в лагера, който управляваха. Не и ЕС. Комунистите дори не са си поставяли за цел да правят от Източна Европа единна държавна структура. ЕС и плиядата бюрократи в Брюксел мечтаят само за това. Търпение нямат да обявят най-сетне създаването на единната държава ЕС, която вероятно ще се казва и по друг начин. Искрено им пожелавам да не успеят.
Божидар Божков
24 януари 2013 08:47
* плЕядата. Съжалявам, писах бързо.
metonaidenov
24 януари 2013 09:55
Не разбирам напълно тезата на автора на статията в частта й за евентуален Brexit. Ако "baby face" Камерън би обявил дата за референдум в рамките на 2013 г или дори 2014-а, това по-добре ли би било? Не мисля! Да се отложи във времето този референдум дава именно време за двете страни в "диспута" да се настроят за всички възможни сценарии. Да не говорим, че това е добър пример за демократичност, защото Камерън подчерта, че на последните избори избирателите не са им дали мандат за излизане от ЕС. Не надценявам Камерън като политик, но едно друго мнение, освен това на Мерколанд, винаги е добре дошло. Не трябва да се охулва като еретично, егоистично, плоско... поне не на първо четене.
Пак Същия - Петков
24 януари 2013 15:01
Г-н Божков, желанието на Дейвид Камерън за общ пазар на гърба на останалите европейски нации си е чисто и просто желание да осребри бързо китайското карго за което се е превърнал във входна точка за съюза.
Това че сте евроскептик не би трябвало да ви прави евро-вулгарист. Къде успяхте да видите охулване на г-н Камерън?
Това с етикетирането на коментара като 'охулване' е много елементарно опростяване на разговора какво прави Велика Британия в ЕС, кой е Дейвид Камерън като политик и какво точно има да пребори като вътрешни проблеми и използва добре изпитаните сталинистки методи да търсиш враг навън когато ти се срива икономиката.
На мен ми прилича на един много ерудиран и рафиниран Бойко Борисов, спекулиращ по същия начин с островните медии като нашия премиер - командвайки ги с СМС-и
tuman
2 февруари 2013 07:05
Всъщност, Камерън играе положителна роля за обединена Европа, обединява я още повече. Но и я пришпорва, още по-добре.
А че речта му била насочена към собствения му електорат повече, отколкото към лидерите на ЕС, ами нали той ще го избира за втори мандат, не нашият.
Въпросът е защо у нас за европейските работи се говори на парче, скучно и на брюкселски език. И защо се държим като провинциалисти, така само улесняваме напъните на Давутоглу да ни примъкнат към тях. А ориенталщината ни е само допълнителна екстра в този процес.
Левскар
4 февруари 2013 13:09
Добра статия (защото и моето мнение за помпането на мускули от страна на Камерън е същото:D).
If you have a comment, please post it here.
Name:  
login not required