English Български
Follow Us
Subscribe
Search : [ ]
|

Великобритания може да излезе от ЕС по погрешка

Published on , , Оксфорд, Twitter: @AdelinaMarini
Last change on

Българите и румънците са отпаднали сравнително рано в предизборната кампания във Великобритания по две много интересни причини, но въпреки това бъдещите отношения на Обединеното кралство със съюза крият рискове за българските имигранти там. Това ми каза Ивайло Яйджиев, докторант по международни икономически отношения в Оксфорд. Разговарях с него точно в деня на изборите на 7 май в двора на една от сградите на университета не само за предизвикателствата пред европейските имигранти, но и за цялостната политическа и икономическа атмосфера оттатък Ламанша. Според г-н Яйджиев, въпреки първоначалната истерия, създадена от Независимата партия на Обединеното кралство (UKIP) и нейния лидер Найджъл Фараж, известна със своята антиимигрантска реторика особено към българите и румънците, темата постепенно е отпаднала от политическия живот.

"Постепенно това чувство, че сме изкупителната жертва за английската политика като че ли изчезна и сега сме по-скоро едни от европейските имигранти в страната и попадаме в по-голямата категория на дебатите за мястото на Великобритания като цяло в ЕС", каза той и посочи две причини за отпадането на темата от предизборния политически дневен ред. Първата е, че социологическите проучвания даваха на UKIP не повече от един, максимум трима депутати в парламент с над 600 членове. Това очакване се потвърди в долната си граница от резултатите - UKIP успяха да вкарат само един депутат, защото гласовете за партията са сравнително разпръснати из цялата страна. Когато това се установи в изследванията на общественото мнение, темата отпаднала. Друга причина е, че британците се вгледали вътре в страната си и установили, че имат много центробежни тенденции в Шотландия, Северна Ирландия и Уелс. Затова дебатът се концентрира много повече върху вътрешните проблеми и темата за ЕС, разказва още Ивайло Яйджиев на пейка върху трева, изглеждаща като във вица за английската ливада (косена и поливана минимум 400-500 години). 

Шотландия е най-яркият пример за центробежни тенденции в Обединеното кралство, както писа и euinside. Българският докторант също споделя мнението, че това е било изненадващо. Както и други анализатори, с които euinside разговаря във Великобритания, и Ивайло Яйджиев потърси обяснението назад във времето. Той се върна до правителството на Тони Блеър, който обещал, идвайки на власт, да даде повече права на местните парламенти, особено в Шотландия. Изпълнил обещанието си през 1998-а година, създавайки шотландски парламент. Благодарение на това лейбъристите са разчитали толкова дълго време на огромна подкрепа на север от границата. Всичко това до референдума за независимост, когато лейбъристите се присъединяват към консерваторите, които нямат почти никаква база в Шотландия, и към либералдемократите в кампанията за оставане в Шотландия. Кампания, чийто финален акцент постави не някой друг, а известен шотландски лейбърист - бившият премиер Гордън Браун. 

На въпроса дали има паралел между поведението на Шотландия спрямо Лондон и поведението на Лондон спрямо Брюксел Ивайло Яйджиев се засмя и след дълъг размисъл каза, че може и така да се каже. Паралелът се базира основно на страха какво ще стане след отделянето. В момента в Европа има по-голяма дупка в разбирането за Великобритания, която е и от двете страни. ЕС също започва да отлъчва Обединеното кралство, както и в началото на историята на ЕС. Възприема я все повече като малко неевропейска, като различна от останалите. Самата Великобритания също все повече се отдалечава от ЕС, докато при шотландците има много ясно заявено желание за независимост както икономическа, така и откъм идентичност. Англичаните наистина искат да задържат Шотландия в рамките на Великобритания. 

Британците възприемат ЕС по коренно различен начин, отколкото например ние, българите. "За тях това не е някаква културна общност или общност на ценности. За тях това е преди всичко въпрос на предимства и недостатъци от икономическа гледна точка. Общо взето дори и евроскептиците базират аргумента си до голяма степен на точно такива изчисления - колко печели и колко губи английският бизнес от това, че е в ЕС. И най-вече големият аргумент за европейските регулации, които пречат на британските предприемачи. Докато, особено в Източна Европа, ЕС е повече кауза, повече това, което в България наричаме цивилизационен избор", обяснява Ивайло Яйджиев. За по-голямата отдалеченост и амбивалентност на британците в ЕС голям принос имат и множеството им изключения. Като се започне от Шенген, мине се през еврозоната и други opt-outs по фундаментални европейски аспекти, добавя той.

Докато говорехме и времето постоянно се сменяше от слънце към дъжд и обратното, темата за референдума за членството на Великобритания в ЕС не се промени особено, освен че стана вече сигурна. Дейвид Камерън обеща преди две години, че такъв референдум ще се проведе, ако бъде преизбран. Той беше не само преизбран, но получи самостоятелен мандат за управление. Затова и той даде заявка, че референдумът може да се състои дори по-рано от първоначално планираното през 2017-а, а именно още догодина. От описанието на Ивайло Яйджиев става ясно, че сегашната ситуация е наистина патова. От една страна, казва той, няма партия в страната, която да застане много ясно на позицията "Не, не трябва да има референдум" или "Да, Великобритания трябва да остане в ЕС". Всички партии са се насочили към по-евроскептичния електорат, смята той. "Не виждам партии, които да застанат на проевропейска позиция без да се колебаят и това може да доведе до ситуация, при която без никой да иска Великобритания да излезе от ЕС страната малко по погрешка да направи Brexit [излизане]". 

Това може да представлява проблем най-вече за онези български имигранти, които искат да се възползват от свободата на движение и работа в ЕС, защото ако Великобритания излезе, едно от първите неща, които ще се случат е затягане на контрола, прогнозира докторантът. Това обаче засяга най-много търсещите нискоквалифицирана работа, които вероятно ще бъдат "доста грубо изключени от пазара на труда". Специалистите ще продължат да могат да ходят и работят във Великобритания, но дали ще имат такова желание е друг въпрос, добави той като обясни, че не се знае какво ще стане с репутацията на Обединеното кралство като бизнес-център. 

В анализите за евентуален Бризход голямо внимание се отделя на лондонското Сити. Европейците смятат, че то ще пострада най-много от излизането, докато британските анализатори не са толкова убедени в това. Ивайло Яйджиев припомня, че ръстът на Ситито като финансов център е започнал още преди присъединяването на Великобритания през 70-те години на миналия век, затова той не вижда някаква фундаментална връзка между него и европейските пазари. От друга страна обаче, ако Обединеното кралство излезе от ЕС в момент, в който Съюзът създава големи финансови пазари в ЕС (интеграцията на вече създадения банков съюз с наскоро предложения капиталов съюз), това може да доведе до отлив на банки от Ситито. Фундаменталните силни страни на Ситито са в това, че се намира "на правилната часова зона" между азиатските и американските пазари и английския език. От друга страна обаче, несигурността около ЕС и незнанието дали ще се запази лежерният подход към финансовите регулации кара някои финансови институции да допускат напускане на английския пазар. 

Много силен вятър в гърба на Консерваторите по време на предизборната кампания бяха икономическите показатели. Страната е с една от най-динамично развиващите се икономики в ЕС (2.6% растеж на БВП), безработицата беше значително намалена (6.1% през 2014) и изобщо всичко изглежда сякаш кризата е вече зад гърба на Лондон. Според Ивайло Яйджиев обаче, под повърхността се крият доста нелицеприятни факти. Вярно е, че заетостта е рекордно висока, но парадоксът е, че тази заетост се дължи не на движеща се икономика, а на значителен спад на производителността. "Тоест, хората намалиха продуктивността си и това доведе до наемане на повече хора да вършат същата работа". Докторантът по международни икономически отношения споделя, че има затруднения да разбере тезите на сепаратистите, че Великобритания ще се справи чудесно икономически и извън ЕС. 

Причината е, че британската икономика на фона на ЕС не е толкова голяма като население. На второ място тя е доста отворена. "Ако търговията с ЕС намалее значително, не съм убеден, че има с кого да бъде компенсирана". Проблемът с производителността е посочен и от Европейската комисия в пролетната икономическа прогноза, където се казва, че перспективата производителността да остане на сегашното си ниско ниво може да депресира ръста на заплатите. 

Още наблюдения на Ивайло Яйджиев от предизборната кампания във Великобритания в цялото интервю с него. В него говорим още за паралелите между СИРИЗА и шотландските националисти, за това колко леви са Лейбъристите и за евентуални паралели с българската политическа среда

comments
If you have a comment, please post it here.
Name:  
login not required