English Български
Follow Us
Subscribe
Search : [ ]
|

Бризходът не е приоритет, бъдещето на ЕС е

Published on , , Twitter: @euinside
Last change on

Дебатът (на 17 май) по повод приемането на преговорната позиция на Европейския съюз по напускането на Великобритания се оказа подходящ момент за лидерите на политически групи да обявят края на популизма. Пръв направи това шефът на групата на ЕНП Манфред Вебер (ЕНП), последван и от други, някои от които по-предпазливи. Посланията на Брюксел към Лондон и популистите като цяло бяха, че популизмът има тежки последици, че Великобритания няма много време за преговори, че ЕС е единен и добре подготвен, и че за него Бризходът не е приоритет, тъй като Съюзът има много по-важна работа - да гради своето бъдеще. Няколко важни неща се случиха от последния ни текст насам по темата, които очертаха един много сериозен проблем още преди да са започнали преговорите с Великобритания - липсата на доверие. 

Първото важно събитие беше одобряването на преговорните насоки [на английски език] от Европейския съвет. На 29 април лидерите на оставащите 27 членки одобриха документа за рекордно кратко време - под четири минути. Председателят на Европейския съвет Доналд Туск (Полша, ЕНП) и шефът на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер (Люксембург, ЕНП) при всичките си изяви акцентираха върху това с цел да покажат, че ЕС е добре подготвен. "Това е първият и последен път, когато успяхме да приключим за четири минути", каза Юнкер след края на кратката среща, по време на която всички, без обсъждане сложиха подписа си под документа, изготвен в седмиците преди това. "Понякога имам впечатлението, че нашите британски приятели, не всички, подценяват техническите трудности, пред които ще се изправим", каза той. 

По-късно пред Европарламента Доналд Туск предупреди, че времето за приключване на преговорите по оттеглянето на Обединеното кралство, предвидено в устройствените договори на ЕС (две години) е много малко. "Времето е важното тук и залогът е голям", каза той по време на отчитането на резултатите от Европейския съвет на 29 април. 

Насоките на лидерите не се различават значително от това, което публикува euinside преди срещата. Акцентира се върху това, че преговорите ще се разделят на две фази. Първата е да се договори рамката на напускането, като двата най-важни приоритета са уреждане на статута на гражданите на ЕС във Великобритания и британските в ЕС и уреждането на финансовите сметки. Чак когато бъде постигнат задоволителен напредък по тази фаза, може да се премине към договаряне на бъдещите търговски отношения с Великобритания. Германската канцлерка Ангела Меркел беше категорична след края на срещата, че трябва да е много ясно разделението между първата и втората фаза. Бъдещите търговски отношения ще се определят от геополитическите предизвикателства, каза още тя и добави, че за да може да се премине към втората фаза, е хубаво ЕС да има повече яснота какво точно искат британците, за да може да се изпълнят желанията им. 

След това, на 3 май, Европейската комисия облече в институционален вид насоките на лидерите. По време на представянето на препоръката [на английски език] за преговорни позиции главният преговарящ на ЕС с Великобритания Мишел Барние (Франция) отправи послание към популистите като заяви, че някои създават илюзията, че Бризходът няма да има материални последици върху живота на всички или че преговорите може да приключат бързо и безболезнено. "Случаят не е такъв. [...] Има човешки, социални, икономически, технически, финансови, правни последици. Разплитат се 43 години и нещо връзка, затова не е възможно всичко да се свърши за 15-16 месеца", каза г-н Барние. Той припомни, че от момента на референдума досега са минали 10 месеца. Това са десет месеца на несигурност, каза той. "Ще започнем преговорите в момента, когато Великобритания е готова. Часовникът тиктака. Ще чакаме, ще слушаме много внимателно какво слагат британците на масата. Времето е кратко. Много кратко", беше посланието му. 

Минутите [на английски език] от заседанието на Колежа, когато беше одобрена препоръката за преговорни позиции, разкриват най-големите притеснения на Съюза. Първото е, че е възможно преговорите по уреждането на финансовите сметки да доведат до провал на целия преговорен процес и съответно до така наречения твърд Бризход, тоест без споразумение. Европейският съвет настоява финансовата сделка да покрива всички финансови отношения между ЕС и Великобритания досега. Това означава не само общия бюджет на ЕС, но и финансовите ангажименти, свързани с Европейската инвестиционна банка, Европейската централна банка, Европейския фонд за развитие, фонда за бежанците в Турция. Съюзът иска финансовият ангажимент да покрие сегашната многогодишна финансова рамка на Съюза 2014-2020 до края.

Според г-н Барние обаче, това ще бъде една от най-трудните точки от преговорите, тъй като няма яснота кога точно ще напусне Великобритания. Деюре членството й приключва в полунощ на 29 март 2019-та година, но ако се договорят преходни периоди, е възможно този срок да бъде удължен. Мишел Барние предупреждава членовете на Колежа, че ако не бъде постигнато споразумение по тази точка, съществува реален риск от провал на целия преговорен процес. Това ще е лошо за ЕС, тъй като 27-те са дали ясно да се разбере, че нито една от тях не желае нито да внесе повече пари в бюджета, нито пък да получава по-малко. Той препоръчва акцент в преговорите по тази тема да се постави върху методологията на изчисление на финансовите ангажименти на Великобритания. 

От минутите става ясно още, че ЕК очаква появата на още няколко проблема. Един от тях е как да се обясни процеса на оттеглянето по най-простия възможен начин, за да може хората да разбират какво става и да се избегне да се даде възможност на популистите да твърдят неверни неща. Проблемът е обаче, че преговорният процес е доста технически. Друг очакван проблем е все по-нарастващата подкрепа сред британското обществено мнение за идеята за хаотично напускане, тоест без споразумение. Препоръчва се ЕС да има това в предвид, когато води преговорите. 

Обсъдена е била и възможността от закъснения в приемането на средносрочния преглед на многогодишния бюджет на ЕС, който в момента е блокиран от Великобритания. Проблемна ще бъде и точката с правата на близо 4 милиона граждани, които живеят във Великобритания и ЕС, тъй като Съюзът настоява европейските граждани да се възползват до самото напускане на Обединеното кралство от всички облаги, на които се радват и сега. Това засяга не само гражданите, които са в момента във Великобритания, но и онези, които са живели преди там, а също и онези, които тепърва ще отидат (преди Бризхода). 

Мишел Барние предвижда графикът на преговорите да протече в следния ред: най-напред се постига споразумение по принципите на контролираното напускане - договаряне на правата на гражданите, уреждане на финансовите въпроси и решаване на граничния въпрос между Ирландия и Северна Ирландия - между октомври и декември тази година. Евентуално тогава започва втората фаза, а именно договаряне на рамката на бъдещите отношения и евентуално преходни споразумения. Това се очаква да стане между декември и пролетта на 2018-та година. Завършването на споразумението по напускането се очаква да стане около октомври догодина, което ще остави 6 месеца за провеждане на процеса по ратификация от всички членки. 

Главният преговарящ предлага преговорите да се организират на четириседмични цикли. Първата седмица да се определи за подготвителна работа по позицията на 27-те с участието на Европейския парламент. Втората седмица да бъде за размяна на документи с Великобритания, третата за реалните преговори, а четвъртата за отчитане на резултатите пред страните-членки и Европейския парламент и за подготвяне на следващия кръг преговори. Мишел Барние предупреждава, че ЕС трябва да държи на фазовия подход, защото в противен случай рискува да си навреди по време на преговорите. 

На 22 май Съветът на министрите одобри препоръката и сега се чака да приключат парламентарните избори в Обединеното кралство на 8 юни, за да може да започнат преговорите. Мишел Барние изрази надежда, че това може да стане още на 19 юни. "Иска ми се да мога да дам първия си отчет на Европейския съвет на 22 юни - точно една година след датата на референдума и по-малко от 3 месеца след известието на г-жа Мей", каза той. 

Дефицит на доверие

Нещото, което правеше впечатление по време на всички важни стъпки по Бризхода, беше постоянното натякване на нуждата от прозрачност. Причината може да бъде намерена в очевидната липса на доверие между Брюксел и Лондон. "Не може да започнеш преговори в среда на недоверие и несигурност", каза главният преговарящ Барние при представянето на препоръката на ЕК за преговорните позиции. Той е говорил обстойно за това и по време на Колежа на 3 май, както показват публикуваните минути в контекста на това, че фазовият подход в преговорите е особено важен за създаването на солидна основа за доверие между двете страни. 

Липсата на доверие си пролича и в думите на Доналд Туск на 29 април, че ЕС се нуждае от "истински гаранции за нашите хора да живеят, работят и учат във Великобритания. Същото се отнася и за британските". Той заяви, че за да може да се постигне достатъчен прогрес, така че да може да започне втората фаза на преговорите, е нужен "сериозен британски отговор". Това недвусмислено показва, че на този етап идващото от Лондон не се възприема насериозно. В Брюксел като цяло се гледа снизходително на това и се отдава на предизборната треска. От друга страна обаче Съюзът реагира враждебно на опитите на Великобритания да всее раздор в Съюза. Затова и многократно беше акцентирано върху наистина уникалното единство на 27-те по отношение на Бризхода.  

"Това единство е важно за ЕС на 27-те, но и за Великобритания. Обединеното кралство няма да може да сключи споразумение с 27-те, ако те не са единни", каза Жан-Клод Юнкер. Темата за единството идва в контекста на учудващата изненада на британската премиерка от единството на ЕС, което тя определи като насочена срещу Великобритания, вместо това, което тя е - отстояване на европейския интерес. За доверие говори и британският евродепутат Найджъл Фараж, който е в основата на Бризхода, базирайки кампанията си на невярна информация за ЕС. По време на дебата на 17 май той обвини Комисията за изтичането на подробности от вечерята между председателя Юнкер и британската премиерка Териса Мей, което доведе до вече популярната реплика на Ангела Меркел, че британското правителство живее в заблуда. 

Развитието на преговорния процес принуди Найджъл Фараж да търси ново повествование и нова аргументация. Той стигна до там да се съгласява с бившия гръцки министър на финансите Янис Варуфакис за това, че ЕС не може да се преговаря и че преговорите със Съюза означават смачкване на демокрацията в страната-жертва. 

Бризходът е маргинална тема

Отвъд размяната на реплики, която британският евродепутат консерватор Джеймс Никълсън определи като "мегафонна дипломация през Ламанша", ЕС даде ясно да се разбере, че за него Бризходът е маргинална тема. Председателят Туск заяви, че е съгласен с преговарящия от името на Европейския парламент Ги Верхофстад (АЛДЕ, Белгия), че бъдещето на ЕС трябва да е основния приоритет, не Бризхода. На това мнение е и германската канцлерка Ангела Меркел, която заяви след края на срещата на върха през април, че ЕС не трябва да забравя, че има и други проблеми. "Светът ще продължи да се развива. Програмата ни от Рим, програмата от Братислава са също толкова важни, както и преговорите по напускането на Великобритания, така че не трябва това да ни пречи да оформяме собственото ни бъдеще и да правим това заедно", каза тя. 

В Европарламента Ги Верхофстад посочи, че ЕС не трябва да прави грешката да влага цялата си енергия в Бризхода. "Поне толкова и дори повече енергия трябва да бъде вложена в реформата и бъдещето на ЕС", каза той и добави, че до момента три пъти поред националистите и популистите бяха победени - в Австрия, Холандия и Франция и това не е случайност, според него. Той тълкува това като демонстрация на гражданите на нежеланието им да напускат ЕС. "Реформа на ЕС, да; напускане на ЕС, в никакъв случай. Това е посланието на народа на ЕС днес", каза той. 

Това беше и основната тема на дебата, продължил час и половина на 17 май. Мнозина евродепутати обсъждаха обявяването на края на популизма от Манфред Вебер. Ги Верхофстад предупреди, че ще бъде грешка, ако се приеме, че популизмът и национализмът са били победени. "Хората гласуваха за Макрон за промяна, не заради статуквото, не за оставане на същото място. Те гласуваха за радикална промяна във Франция, но и в Европа", каза той. Филип Ламбертс (Зелени/ЕСА, Белгия) също призова да се извлекат правилните уроци от Бризхода. Той се съгласи, че наистина популизмът е бил победен в Австрия, Холандия и Франция, но въпросът не е в това той да бъде овладян, а да се премахнат причините за него. 

comments
If you have a comment, please post it here.
Name:  
login not required