English Български
Follow Us
Subscribe
Search : [ ]
|

Колко още ляво може да понесе ЕС и то от Великобритания?

Published on , , Twitter: @euinside
Last change on

Около юнската среща на върха на ЕС не един или двама журналисти имахме усещането, че между Дейвид Камерън и Алексис Ципрас има много общо. Нищо в идеологията, но нещо в поведението - да се опъне до крайност тетивата на вътрешната национална политика на европейско ниво. Точно по време на тази среща се обсъждаха два изхода - британския (БРизход) и гръцкия (ГРизход). Нито един от тях все още не е факт, но опасността от тях не е изчезнала. Приликите между двата края на Европа - Великобритания и Гърция - получиха нов импулс на 12 септември, когато британските лейбъристи си избраха нов лидер - Джереми Корбин. С този избор партията, която все още не може да излезе от сянката на Тони Блеър и неговия "трети път", зави още по-наляво и се изравни в политическия спектър с Ципрасовата Сириза. 

Джереми Корбин е малко известен, особено в Европа. Депутат е от 1983-а година. Смятан е за кандидатура на британските синдикати, с които някога Маргарет Тачър поведе война и я спечели. Освен че симпатизира на Сириза, г-н Корбин е популярен още с подкрепата си за недемократични режими като този във Венецуела, Куба, Перу. Нещо повече, той проявяваше симпатии и към сръбския диктатор Слободан Милошевич. Като човек, който спечели след истински демократичен вътрешнопартиен триумф с думите, че е спечелила демокрацията, и за когото принципът на демокрацията е водещ, е наистина трудно да се проумее как е възможно да се подкрепят режими, съсипали милиони човешки съдби. 

По време на кампанията за избор на лидер на Лейбъристката партия на мястото на Ед Милибанд, който подаде оставка след провала на парламентарните избори през май, Джереми Корбин показа ясно къде се намира по някои от най-важните теми, засягащи ЕС - в сферата на гръмогласния европейски популизъм, който се опитва да каже на хората това, което искат да чуят. По отношение на оставането на Великобритания в Съюза Джереми Корбин зае сложна позиция, обединяваща осъзнаването, че срещу себе си има две евроскептични партии - консерваторите на Дейвид Камерън и Независимата партия на Найджъл Фараж - и глада на британските младежи за лесни решения. С проевропейска програма той не би могъл да спечели национални избори, както се видя и от вътрешнопартийните избори - лейбъристите не гласуваха за проевропейски настроените кандидатки Ивет Купър и Лиз Кендъл, нито за умерения Анди Бърнам. И тримата се обявиха категорично за оставането на Обединеното кралство в ЕС и за интернационализирането на партията.

"Притеснен съм от начина, по който ЕС функционира все повече като свободен пазар в Европа, разкъсвайки социалната тъкан, уронвайки интересите на работническата класа и работниците в цяла Европа, укривайки данъци в Люксембург и други места, и преговаряйки тайно по търговско споразумение със САЩ", каза той, опитвайки се да балансира между краен социализъм и евроскептицизъм. Той не заяви категорично дали е за или против оставането в ЕС. Обвини Камерън, че защитава свободния пазар в ЕС. Говореше за реформа, но нищо конкретно, което предполага, че ще действа според ситуацията. 

По въпроса за Шотландия е твърдо решен да възстанови влиянието на лейбъристите там, което означава да бъде по-ляв от шотландските националисти, които са в момента на власт. А те са вече твърде в ляво. Шотландия е ключ в референдума за оставането на Великобритания в ЕС. От нея зависи не само какъв ще е резултатът, но и дали Обединеното кралство ще остане цяло. По отношение на външната политика на Великобритания, която в момента е сведена единствено до предоговарянето на отношенията с ЕС, сключването на търговски споразумения и спорадични военни операции в Близкия изток, Джереми Корбин не представлява кой знае каква алтернатива. По време на първия мандат на Дейвид Камерън начело на консерваторите и правителството Обединеното кралство изгуби значителна част от международното си влияние. От изказванията на Корбин може да се направи извод, че тази линия ще се запази.

Той се застъпва за преглед на отбранителната и външната политика на Великобритания, но е оскъден откъм подробности. Против е военна намеса навън, защото смята, че първо трябва да се търси политическо решение в рамките на ООН. "Не трябва ли да сме по-заинтересувани в това да подкрепяме международното законодателство, да работим с ООН, вместо да решаваме, бидейки твърде малка държава, че можем да си позволим ролята на глобална намеса?", каза той под формата на въпрос по време на публичния дебат с останалите трима кандидати за лидерския пост. Тогава беше настоятелно питан от опонентите си дали смята, че военната намеса на НАТО в Сърбия заради Косово е била правилно решение. Той избягваше да отговори категорично на въпроса за разлика от опонентите си, които категорично заявиха, че намесата е била правилна, защото е спряла хуманитарната катастрофа в Косово. Г-н Корбин обясни, че ситуацията в Косово е била наистина ужасяваща, но бомбардирането на Сърбия е било прекомерно, което е създало значителни проблеми. Според него, трябвало е ООН да получи по-силна подкрепа. Същевременно призна, че именно ООН се е провалило в Сърбия и Косово. 

На ЕС не му е до британските лейбъристи

Изцяло погълнат от миграционно-бежанската криза, ЕС не се вълнува особено от избора на лидер на Лейбъристката партия във Великобритания, независимо че това има огромно значение за бъдещия референдум и съответно за отношенията между Брюксел и Лондон. До такава степен незаинтригуван, че дори европейското семейство на Корбин - Партията на европейските социалисти - не си направи труда да пусне официално приветствие. По молба на euinside от партията изпратиха следното от името на лидера на ПЕС Сергей Станишев: "Като председател на ПЕС поздравявам Джереми Корбин за избора му за лидер на Лейбъристката партия. Кампанията му за лидер вдъхнови десетки хиляди хора, много от които млади хора, които никога не са участвали в избори преди. Това е фантастично постижение. Като лидер на партията, обединяваща едни от най-големите социалдемократически партии в Европа, очаквам с нетърпение да работя с него за по-социален и прогресивен Съюз". 

Не толкова възторжено обаче звучеше мнението на хърватския евродепутат и бивш външен министър на Хърватия Тонино Пицула, който имаше амбиции за лидерския пост в хърватската Социалдемократическа партия. Според него, политическата група на Социалистите и демократите в Европарламента е дочакала новината за победата на Джереми Корбин с известен скептицизъм, но и с покана да посети максимално бързо Брюксел, за да изложи европейската си програма. Тонино Пицула си обяснява избора на радикалния левичар Корбин и то само десет години след "третия път" на Блеър с това, че очакванията на много, предимно млади и образовани хора са били излъгани. "Изборът на Джереми Корбин е още един ясен знак, че членската маса и избирателите на левите партии и левицата в Европа искат промени", написа г-н Пицула в отговор до този сайт.

Шотландският евродепутат Алън Смит от групата на Зелените и Европейския свободен алианс също приветства избора на Корбин, но предупреди, че това няма да мине без предизвикателства. "Бих искал да го видя по-положително настроен към членството в ЕС, да запази позицията си за премахване на ядрените оръжия, а по много други въпроси позицията му остава неизпитана. Той трябва също така да убеди населението на Англия да гласува за лейбъристите, защото ако се провали в това, хората в Шотландия, които масово гласуваха за националистите, ще решат, че най-добрия начин да запазят прогресивната политика в Шотландия е независимостта", написа по мейла Алън Смит. 

Групата Европа на свобода и пряка демокрация, в която солидно мнозинство имат депутатите на Найджъл Фараж, отказа да отговори на въпросите на euinside с аргумента, че са заети с други въпроси. ЕНП, които нямат британски членове, се въздържаха от коментар за избора на Корбин, но напомниха, че макар все още да е рано да се изразява мнение за последиците от избора му върху референдума за оставане в ЕС, позициите за ЕС и в двете партии - Консерватори и Лейбъристи - са се променили през последните 40 години. ЕНП не очаква тази тенденция да спре независимо кой е лидер в бъдеще. Все пак те напомниха, че очакват премиера Камерън да се яви в пленарната зала и да представи предложенията си за реформа. 

И все пак, колко ляво?

Балонът на Сириза се спука, след като премиерът Алексис Ципрас се отметна от нереалистичните си предизборни обещания миналата година и прие условията на еврозоната, за да сключи трета спасителна програма. Каква подкрепа ще получи той на предсрочните избори този месец предстои да разберем, но е видно, че радикално лявото в ЕС се е превърнало в синоним на липса на връзка с реалността. Денис Макшейн, някога министър по европейските въпроси в правителството на Тони Блеър, призова към спокойствие със статия, в която пише, че няма нужда от истерия и паника, заради избора на Корбин, сякаш той е Ленин, Троцки или Уго Чавес. "Когато Лейбъристката партия излезе в опозиция, тя винаги завива наляво, често рязко в ляво в началото, и избира лидерите си или водещите си говорители на базата на партийните инстинкти, а не въз основа на нуждите и желанията на избирателите". 

Тепърва предстои Джереми Корбин да се покаже като лидер. Дали ще последва съдбата на Алексис Ципрас, чието крайно ляво имаше кратък живот заради сблъсъка с икономическите реалности? Възможно е, нищо че икономическото състояние на Великобритания няма нищо общо с гръцкото. На ЕС обаче, силна доза популизъм, независимо дали ляв или десен, ще му дойде твърде много, особено в сегашните разделни времена. Първата поява на Джереми Корбин на европейска сцена, ако не се реши друго, би трябвало да е за октомврийската среща на върха на 15-16 октомври. Както повелява традицията, преди такива срещи лидерите на партии в най-големите политически семейства се събират предварително, за да стиковат позициите си. Тогава можем да очакваме и първите впечатления от г-н Корбин. И нека неговият избор не ви се струва незначителен в европейски контекст. Значително по-малка икономически и като население Гърция успя да застраши оцеляването не само на еврозоната, а и на целия Европейски съюз. 

comments
If you have a comment, please post it here.
Name:  
login not required