English Български
Follow Us
Subscribe
Search : [ ]
|

Година преди присъединяването на Хърватия към ЕС

Published on , , София

Настоящата криза в Европейския съюз или по-скоро настоящите кризи, тъй като те не са една или две, се дължи основно на мотивацията, заради която съюзът се е разширявал през годините. Вече сме във фазата, при която търсенето на вина е излишно, а и раните са твърде дълбоки, за да можем да определим максимално трезво кой точно е виновен и защо, но е ясно, че основната причина за днешното нестабилно положение на един уникален проект се корени в различните нива на развитие на отделните му елементи. Затова и оттук-нататък критериите за присъединяване към самия съюз, както и към отделните му по-интегрирани общностни кръгове (еврозоната, Шенген, отскоро и фискалния пакт) трябва да бъдат конкретизирани и прецизирани.

Един доклад - много значения

В края на април излезе редовният мониторингов доклад на Европейската комисия за Хърватия, целта на който е да следи дали страната изпълнява ангажиментите, на базата на които беше взето решението да се присъедини от 1 юли 2013 г., а също и да проследи изпълнението на малкото останали недовършени задачи. Опитът ми досега ме кара да чета много внимателно такива документи и да търся между редовете. От една страна докладът, заради всички гореизброени причини, трябва да е максимално обективен и точен, тъй като, макар Хърватия да е малка и лесна за преглъщане страна, Гърция също не е много голяма на фона на останалите си партньори, а постави под въпрос самото съществуване на еврозоната, а дори и на ЕС. Този доклад, както и оставащите (ЕК излиза на всеки 6 месеца с подобен документ до присъединяването) трябва да бъде честен към останалите страни-членки и техните граждани.

От друга страна обаче, отново заради настоящата ситуация ЕС трудно би преглътнал лоши вести от Загреб. На този етап в 12-страничния документ няма лоши новини, напротив, но зависи кой как гледа. Поради втората причина (че ЕС трудно ще преглътне лоши новини), реших да направя едно приблизително сравнение между този доклад и документа, който ЕК публикува през 2006-а година относно готовността на България да стане член. Ситуацията е горе-долу идентична - година преди фактическото членство, с подписан договор и вече изпито шампанско. Различията са стряскащи, което може само да радва, тъй като, ако не друго провалът на България и Румъния да довършат ключови реформи и то пет години след присъединяването се е оказало по-добрата мотивация това да не се повтори с Хърватия.

С Хърватия нямаше твърде резки промени в методологията на преговарянето, но имаше определено засилване на усилията в най-болезнените области - болезнени за целия район на Балканите впрочем. Резки промени настъпват обаче за всички следващи страни. Така например, Черна гора ще започне да преговаря не от глава първа, а от глави 23 и 24 ("Съдебна система и човешки права" и "Правосъдие, свобода и сигурност"). Това ще важи и за всички останали на опашката за европейско членство - Македония, Сърбия, Албания и т.н.

Докладът за Хърватия от 24 април се състои от 4 точки, по които все още има недовършена работа: политиката на конкуренция; съдебна система и човешки права; правосъдие, свобода и сигурност; общ преглед върху всички останали области, който само маркира общото състояние на вече договорени и приключени неща.

По отношение на политиката на конкуренция това, което на Загреб му остава да довърши, е приватизацията на единствената останала сравнително работоспособна корабостроителница "Бродосплит", както и да намери решение за другите две - "3 май" и "Бродотрогир". Преструктурирането на корабостроителния сектор беше една от най-трудните теми в целия преговорен процес на Хърватия по пътя й към членство, започнал през 2005-а година, заедно с Турция.

Съдебна система и основни права

Като цяло мерките, предприети през 2010 и 2011 за подсилване на независимостта, отчетността, безпристрастността и професионализма на съдебната система продължиха. Това е много важен извод от българска гледна точка, тъй като, ако човек проследи българския опит и всички доклади досега ще види, че много от мерките, предприемани от правителства наред са били с цел да получим "добър" доклад, а след това веднага са започвали промените и напасванията, така че статуквото да се запази. Очевидно това е избегнато при хърватите. Обърнете внимание на въпросните мерки, тъй като те са изключително сходни с българските.

"Реформираният Държавен съдебен съвет (ДСС) и Държавен обвинителен съвет (ДОС) продължават да функционират независимо. И двете институции продължиха да назначават съдебни служители на базата на прозрачни, еднакви и обективни критерии". За сравнение, у нас проблемът с Висшия съдебен съвет и назначаването на членовете му е обект на междинния доклад на ЕК от 2012 г.! Това, което остава да бъде направено обаче, се посочва в доклада на хърватите, е да се подобри прилагането на преходната система за назначаване на съдии, включително като се осигури по-голяма прозрачност при провеждането на устни разпити и се обърне специално внимание на равното третиране на всички кандидати. Необходимо е също така да се направят поправки във вторичното законодателство с цел да се ограничи имунитета на съдиите. Освен това ДСС и ДОС трябва да получат допълнителни административни ресурси, за да могат да функционират още по-ефективно.

Специално се отбелязва, че Хърватия има нужда от подобряване на планирането на човешките ресурси, включително като определи дългосрочните нужди на съдебната система. Забавено е и влизането в сила на новата система за обществените съдия-изпълнители. Очаква се тази система да влезе в сила от 1 юли 2012 година.

Добри новини има по отношение на подобряването на ефективността на съдебната система на страната. Отбелязва се, че сливането на съдилища като част от процеса на оптимизация продължава. Подобрило се е изпълнението на съдебните решения, особено чрез работата на финансовата агенция FINA. Интегрираната система за управление на делата вече работи в около 60% от съдилищата. От декември 2010 до декември 2011 година общият брой на нерешените дела се е увеличил с 5.2%. Продължава обаче намаляването на старите затлачени дела. За миналата година техният брой е спаднал с 12.3%. За сметка на това обаче се е увеличил броят на старите граждански дела (с 6.5% за 2011), докато броят на затлачените граждански дела при първоинстанционните съдилища е паднал с 9.5%. ЕК препоръчва Хърватия да обърне внимание дали висшите съдилища, включително и Върховният съд, са адекватно оборудвани, за да се справят с непропорционалното увеличение на делата.

Призовава се за бдителност и по отношение на корупцията на местно равнище и по-специално при обществените поръчки. Необходимо е цялостното прилагане на правната рамка за отнемане и конфискация на имущество. Законодателството за обществените поръчки (нуждата от ново такова беше отбелязано с голяма удивителна в доклада на ЕК за България от 2010 г.) е съобразено с изискванията от януари 2012 г., на базата на проекта на правителството от 2011 г., предоставящ по-голяма прозрачност, включително и чрез публикуването на информация за моментното изпълнение на договорите. До момента обаче, пише Комисията, малко информация е публично достояние. За сметка на това законодателството за конфликт на интереси е подобрено, по-строго е и е в сила от началото на 2011 година, въпреки че все още не са назначени членовете на новата Комисия за конфликт на интереси, което реално пречи на изпълнението на законодателството. Очаква се да бъде подсилена и системата за проверка на данните в имуществените декларация и за неоправданото богатство.

Правосъдие, свобода и сигурност

Тази глава третира една много болезнена за България тема, която обаче правителството в София набързо обяви за вече не толкова приоритетна - Шенген. По отношение на външните граници, процесът на изравняване с шенгенското законодателство продължава чрез подобряване на системата за интегрирано управление на границите. Сътрудничеството между отделните агенции, както и координацията със съседните страни и институциите на ЕС в тази област е напреднало. Технически страната също е изключително подготвена, но все още липсва регулаторна рамка, която да покрива SIRENE (част от бюрото за международно оперативно полицейско сътрудничество) и националния офис на шенгенската информационна система (SIS). Това, което се очаква от Хърватия е да повиши нивото на конфискуваните активи, както и да обърне внимание на координацията на криминалните и финансови разследвания, а също и на прилагането на правната рамка в сферата на борбата с трафика на хора.

Като цяло скоростта, с която работи Хърватия в подготовката си за членство е в рамките на очакваното. Достигнато е значително ниво на хармонизиране с европейското законодателство и е отбелязан цялостен напредък. Напредък има дори по една от специфичните за Хърватия (заради бивша Югославия) теми - военните престъпления. Нещо повече - освен че страната продължава да обработва дела, свързани с военни престъпления, но и новото правителство в Загреб влезе в контакт със Сърбия и Босна и Херцеговина. Голямото предизвикателство пред страната е справянето с безнаказаността. Нужни са мерки, които да улеснят присъствието на свидетели.

С други думи една година преди присъединяването на Хърватия на ЕС няма да му се налага да изобретява начини за заглаждане на един провал. Нещо, което личи от доклада за България от 2006 г. "Сериозна загриженост буди ефективността на българската борба с организираната престъпност. Докато това се заявява като национален приоритет, все още липсват осезаеми резултати в разследването и преследването на мрежи на организираната престъпност, включително и прилагането на многодисциплинарната стратегия". Посочват се честите поръчкови убийства на лица, свързани с организираната престъпност, които рядко стигат до успешно разследване и съдебен процес.

"Националната служба за борба с организираната престъпност продължава да страда от липсата на висококвалифициран персонал и изглежда има нагласата по-скоро да реагира, отколкото да предотвратява", е друго заключение половин година преди приемането на България в ЕС с механизъм за проверка и сътрудничество именно в областта на съдебната система. Механизъм, чийто замисъл беше да помогне на страната в рамките на 3 години да довърши започнатото, но вместо това пет години по-късно се очаква ЕК да излезе с доклад на докладите, който да се произнесе какво да се прави оттук нататък.

Разбира се, предстои да видим какво ще напише ЕК в следващия си доклад за Хърватия след половин година, но е тъжно, когато човек чете хърватския доклад, защото неизбежно прави асоциации с българските. Извън тъгата обаче е изключително важно как ЕС ще се справи с подготовката на бъдещите си членове, вадейки си изводите от допуснатите грешки, защото тук вече не става въпрос за нечия политическа, лична или национална гордост, а за оцеляването на ЕС като съюз на равноправни, демократични и икономически стабилни държави, създаващи благоденствие за своите граждани и успяващи да ги защитят от външни заплахи.

comments
If you have a comment, please post it here.
Name:  
login not required