euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

18 септември 2011: „Смятам, че влизането в Шенген е национален приоритет както на правителството, така и на българските граждани.” (в."24 часа")

12 декември 2011: "За нас е важно приемането на политическо решение за първия етап от отпадането на границите - морските и въздушните. [...] Надявам се, че по въпроса с отпадането на сухопътните граници решение ще бъде постигнато също догодина, но по този въпрос не следва да бъдем твърде настойчиви от гледна точка на потенциалния миграционен натиск". (БНР)

И двете изказвания са на вицепремиера Цветан Цветанов. Първото е направено преди Съвета по правосъдие и вътрешни работи на 22 септември, когато Холандия и Финландия се обявиха против приемането на България и Румъния в Шенген, а второто - след заседанието на Съвета на 12 декември, когато ситуацията не е особено променена.

Променена е обаче българската позиция. Как и защо? Да проследим:

В навечерието на Съвета на 22 септември, когато стана ясно, че Холандия ще блокира приемането на България и Румъния в шенгенското пространство, Министерството на външните работи заяви ултимативно: ако на 22 септември не бъде взето решение, което „отговаря на интересите на всички в Европа и най-вече отговаря на интересите на българските граждани", България ще трябва да обсъди "много внимателно цялата си политика от тук нататък по отношение на подкрепата, която даваме за реформата на европейското законодателство за Шенген".

Въпреки заплахите и въпреки позициите на Европейския парламент и Европейската комисия, на 22 септември Холандия и Финландия отказаха да подкрепят дори компромисното предложение на полското председателство за поетапно влизане на България и Румъния в Шенген - първо отпадане на контрола по вътрешните водни и въздушни граници, а на втори етап - и на този по сухоземните граници. Правителството в лицето на вътрешния министър не коментира отношението на България към този вариант нито преди, нито след Съвета, а лаконично обясни, че отлагането на членството на България и Румъния в Шенген се дължи на вътрешнополитически проблеми в Холандия и Финландия.

На 12 декември обаче, Цветанов вече охотно приема полския компромис за поетапно приемане с обяснението, че един от основните проблеми в Европа е миграционния натиск на фона на Арабската пролет и „отварянето на границите с Гърция частично би създало малък проблем”. Любопитната подробност в случая е че т.нар. Арабска пролет - бунтовете в Средиземноморието и Близкия Изток започнаха още в началото на годината, а през февруари италианският остров Лампедуза беше залят от първите имигрантски вълни. На сериозен натиск е подложена и Гърция, където още миналата година имаше сериозни проблеми с нелегални имигранти, които влизат основно през сухопътната граница с Турция, за да продължат пътя си към Европа. Още през януари т.г. euinside писа за проблемите на Гърция и цитира данни на гръцкото министерство за гражданската защита, според което девет от десет имигранти използват Гърция като входна точка за ЕС. По неофициални данни нелегалните имигранти в страната са около 350 000 души.

Справянето с имигрантския приток и свързаните с това промени в шенгенското законодателство, обсъждани от ЕС, бяха неизбежният контекст на приемането на България и Румъния в Шенген през цялата 2011 година. Единствено официалната българска позиция по темата игнорираше този факт и тръбеше: техническите критерии са изпълнени. Наложи се дори еврокомисарят Сесилия Малмстрьом да обясни, че не става дума просто за компютрите и хеликоптерите, а за хората, за системата, за правилата и в крайна сметка – за доверието. Което не попречи на българската позиция да си остане невъзмутимо лозунгарска и предназначена изцяло за вътрешнополитическа употреба.

Затова очевидният и напълно логичен отговор на въпроса защо Шенген вече не е национален приоритет, а българската позиция е значително омекнала, е един единствен: изборите минаха, а следващите са след почти две години. еuinside неведнъж е коментирал, че българското правителство разиграва шенгенската карта с изцяло вътрешнополитически цели и това много ясно се демонстрира от тази смяна на тона. Сравнете само двете цитирани в началото изказвания на Цветанов - първото е направено преди изборите за президент и местна власт, а второто - след тях.

Иронията в случая идва от другаде. Месец преди изборите euinside цитира изследване на институт "Отворено общество" София, според което отлагането на членството в Шенген няма да повлияе върху политическия избор на гласоподавателите в предстоящите избори. Резултатите от изборите напълно потвърдиха тази прогноза, което потвърждава и изводите ни от преди два месеца: че избирателите гласуват не за програми, изпълнени обещания или принципни позиции, а за конюнктурни фаворити на принципа на симпатията или протестния вот.

Шенгенската „битка” вече е история. Рано или късно, България ще стане член на Шенген, а на какъвто и етап да е членството, това ще бъде записано като успех на управляващите в следващата предизборна кампания. Остава обаче Механизмът за сътрудничество и проверка, който в този контекст ще се радва на повече внимание от обикновено. Първо, защото Холандия чака докладите, за да ревизира (евентуално) позицията си за приемането на София и Букурещ в Шенген. Но най-вече, защото след влизането на Хърватия в ЕС, без подобна „предпазна клауза” се засилват гласовете България и Румъния да поискат премахването на механизма. Българското правителство вече заяви, че няма да иска това, но както виждаме позициите бързо се променят.

Най-силният аргумент на поддръжниците на тезата за отпадане на механизма за проверка е, че за изминалите 5 години не е постигната реална промяна, а докладите на Комисията се (зло)употребяват за вътрешнополитически цели, което е безспорно, но не е основно. Защото по-важното е не как правителството чете докладите, а как ги разбира обществото. Както изрично е отбелязано в последния доклад от юли 2011, смисълът на механизма е не Европейската комисия, а българското общество да настоява за реформи в съдeбната и правоохранителната система, за да може, когато механизмът рано или късно отпадне общественият натиск да продължи. А това все още не се е случило. Вероятно това ще бъде отчетено и в мега-доклада през юли, когато ще разберем и визията на ЕК за механизма оттук нататък.

Факт е, че България не може да бъде член на ЕС „под условие” до безкрайност. Факт е също, че е много вероятно да прочетем доста по- „положителни” доклади идната година по политически причини. Но най-важното е друго и то ясно се вижда и чрез шенгенския казус - начинът, по който българските граждани дават политически оценки. Как избират за кого да гласуват, как санкционират неизпълнените ангажименти и оценяват новите обещания. Защото това е единственият „механизъм за проверка”, който може да бъде трайно ефективен. Затова - помнете Шенген и чакайте докладите!