English Български
Follow Us
Subscribe
Search : [ ]
|

Номер 28? Да влезе!

Published on , , Брюксел

Много са причините, поради които Европейският съюз реши да ускори присъединителния процес на Хърватия. Например, заради това, че наистина Хърватия демонстрира нещо повече от "устрем за реформи" и "политическа воля" за справяне с корупцията и организираната престъпност. Или защото на фона на задълбочаващата се криза в еврозоната, не бива да се засилва усещането, че ЕС се разпада, напротив - разширява се с всяка държава, която изпълни критериите не на думи, а на дела. А и защото Западните Балкани бяха отпаднали за известно време от дневния ред на Европейския съюз, а там все още има незарастнали рани. Най-вероятно е, обаче, да е от всичко по малко. Точно заради това и отговорността, която ляга върху хърватските плещи е доста голяма.

28-мият член на ЕС

Лидерите на Европейския съюз приветстваха в петък по време на юнския Европейски съвет усилията, които Хърватия е положила и които позволиха бързото приключване на преговорите за членство. В заключенията си, лидерите записаха, че така развилите се събития ще донесат нов стимул за европейската перспектива на Западните Балкани, ако обаче тези страни продължат по пътя на реформите. Европейският съвет ще се заеме отново с темата по време на декемврийската си среща, се казва още в документа. След края на съвета, председателят на Еврокомисията Жозе Мануел Барозу също подчерта, че всички балкански държави трябва да разглеждат Хърватия като много силен сигнал, за да продължат европейската си перспектива.

Нещо повече, той заяви, че Хърватия може да се присъедини на 1 юли 2013-та година и дори каза, че очаква с нетърпение комисар от Хърватия.

Всичко това се случва в напрегнат момент за хърватското правителство с министър-председател Ядранка Косор. За съжаление, по време на кратката пресконференция след съвета на г-жа Косор, г-н Барозу и г-н Ван Ромпой нямаше възможност за много питания, така че въпросът как ще се отрази тази новина във вътрешнополитически план остана без отговор засега, въпреки че според местни медии и анализатори, това по никакъв начин няма да спаси правителството на Косор. И очевидно това не е била целта, както стана ясно и от думите на хърватския премиер, която се държа като типичен европейски политик и заяви:

"Това наистина е исторически момент за Хърватия, за всички граждани. Всичко това става в навечерието на 20-тата годишнина от независимостта на Хърватия. Ще продължим да работим усилено не само до присъединяването, а и след това. Ние сме пълни с енергия от този момент, той е огромен стимул за нас. Всички усилия си струваха", каза още г-жа Косор като пое и ангажимента Загреб да помага и на съседните страни по пътя им към европейската интеграция, защото "сме съгласни, че това е единственото решение за дълготраен мир и просперитет в Югоизточна Европа".

От това изказване личи, че някои страни в региона са узрели за превъзмогване на вековните вражди на Балканите, което обаче не попречи на много колеги в ЕС да се запитат - и все пак, защо е това бързане. По време на националния брифинг на германския канцлер Ангела Меркел в петък следобед, германски колега зададе точно този въпрос, след като г-жа Меркел спомена в уводните си думи, че лидерите на ЕС "с удоволствие" са отбелязали, че преговорите може да бъдат приключени. По думите й, вярно е, че през март в доклада на Европейската комисия бяха посочени още много недостатъци, най-вече в сферата на правосъдието и вътрешните работи, но Хърватия е отстранила голяма част от бариерите, "така че няма нужда да си влачим краката".

Без мониторингов механизъм

Един от въпросите, който съпътстваше преговорния процес на Хърватия беше дали страната ще осъмне със същия мониторингов механизъм като този, с който България и Румъния се присъединиха и който продължава да е активен пет години след членството им. В заключенията от Съвета е записано, че "Хърватия трябва да продължи усилията си за реформи със същия плам, особено по отношение на правосъдието и основните права, така че да може да поеме изцяло задълженията на членството си от датата на присъединяване. Наблюдение на тези усилия до присъединяването ще даде необходимата сигурност на Хърватия и настоящите страни-членки. Съветът, на базата на квалифицирано мнозинство по предложението на Комисията, може да предприеме подходящите мерки".

Именно последното изречение принуди хърватски журналисти да попитат дали това всъщност не означава някаква форма на предпазен механизъм. В отговор председателят на Европейския съвет Херман Ван Ромпой обясни, че се използват същите изречения, както и в докладите на Комисията при затварянето на преговорните глави. "Няма нови условия. Напълно съм убеден, че по глава правосъдие Хърватия ще изпълни всички забележки", завърши той.

По-внимателно вглеждане в текста всъщност показва именно това, че Съветът е приканен с квалифицирано мнозинство да одобри предложението на Комисията Хърватия да стане 28-мият член на ЕС от 1 юли 2013-та година. euinside също се опита да разбере дали все пак темата за някаква форма на механизъм е била обсъждана и зададе този въпрос на българския министър-председател Бойко Борисов. Той обаче не успя да разбере за какво става дума и постоянно припомняше договореното за Шенген, което е и големият провал на правителството му до момента. Провал, който трудно ще остане незабелязан особено на фона на постиженията на Хърватия, която все пак преживя доста по-тежки времена през последните 20 години - извоюване (в буквалния смисъл) на независимостта си, изграждане на държавност, икономика и помиряване с миналото - все неща, които България независимо, че е член на ЕС от пет години и че не се е налагало да воюва за независимостта си, не е постигнала.

Може би и затова, изявлението на говорителя на МВнР по повод предложението на ЕК за Хърватия беше така неутрално. В него се посочва, че България приветства решението на Европейската комисия да препоръча завършване на преговорите с Хърватия - крачка към присъединяването на страната към европейското семейство. "Този успех е доказателство, че системните усилия за реформи и изпълнението на критериите за членство се отплащат. Хърватия се превърна в положителния пример за всички останaли страни от Западните Балкани. Убедени сме, че Хърватия като член на ЕС ще бъде още по-силен стабилизиращ фактор в региона. Политиката на разширяване е най-силният инструмент за укрепването и просперитета на нашия регион", се казва още в изявлението.

Отвъд радостта и поздравленията обаче, наистина голяма отговорност ляга върху плещите на малката балканска държава, защото нейното присъединяване ще се случи в момент на тежка криза за Европейския съюз и еврозоната в частност. Момент, в който ЕС не може да си позволи повече грешки като тази с Гърция и като тази с България и Румъния. Никой не може да бъде член на ЕС, ако не е подготвен, защото това подкопава самите основи на съюза, а рухне ли той - всички ще пострадат, но някои повече.

comments
anonymous
30 юни 2011 06:14
Очевидно е, че май ще пострадаме сериозно. Надявах се, че сме стигнали дъното и ще се оттласнем някак нагоре, но си продължихме падането към някакво дъно, което даже не се забелязва. Докога и колко?
If you have a comment, please post it here.
Name:  
login not required