English Български
Follow Us
Subscribe
Search : [ ]
|

Първата политическа Европейска комисия ще се бори за отличен социален рейтинг

Published on , , Twitter: @euinside
Last change on

На първи ноември встъпи в длъжност новата и съвсем различна Европейска комисия, начело с ветерана европолитик Жан-Клод Юнкер. Това е датата, която поставя началото на голяма промяна в ЕС към създаване на истинска европейска политика. Дали това ще се възприеме в някои страни-членки като отнемане на суверенитет ще покаже доколко те всъщност са в синхрон със собствените си ангажименти, европейските ценности и интересите на гражданите им. Комисията на Юнкер беше одобрена след бурни дебати в Европарламента, които ясно демонстрираха променената ситуация в новия парламент. За Комисията гласуваха 423 евродепутати или 61% от всички гласували, против - 209 души (30%), а въздържалите се бяха 67 души, но имаше много "бунтари". За одобрението й беше необходимо мнозинство от 317 души. 

Комисията на последния шанс

Бившият премиер на Люксембург, с огромен стаж на европейската сцена, заяви пред евродепутатите, че новата Комисия ще бъде на последния шанс, защото след това, ако няма промени, ЕС няма да има повече възможности да се консолидира. Ако сега не бъдат извлечени поуките от грешките, допускани досега, бъдещето е мрачно, размирно и несигурно. Г-н Юнкер говори в Страсбург в края на октомври уверено, плуваше в свои води и знаеше чудесно кои са чувствителните теми за Европейския парламент. Въпреки това, при гласуването надделяха тяснопартийни и дори национални интереси, но за това след малко. Одобрението на новия състав по-късно и от лидерите на страните-членки по време на есенната им среща на върха в Брюксел на 23 и 24 октомври постави края или всъщност началото на един нов политически процес в ЕС - начина, по който се избират членовете на европейските институции. 

За първи път тази година беше въведена процедурата на номиниране на кандидати за шеф на ЕК от европейските политически семейства, така наречените шпиценкандидати (Spitzenkandidaten) - процедура, предизвикала сериозна съпротива в ЕС и високо напрежение между страните-членки и Великобритания. Инициативата беше на Европейския парламент и се ползваше с мълчаливото съгласие на водещите сили в Европейския съвет. Тя обаче е само първата стъпка към създаването на истинска европейска демокрация при избора на ключовите европейски институции, която  извади на показ дефицита на европейско мислене у страните-членки. Ако досега назначаването на членове на Комисията минаваше, макар и понякога с проблеми, гладко и незабележимо, сега вече ситуацията е коренно различна и ще наложи съвсем ново поведение от страна на столиците. 

Досега традицията беше страните-членки и по-точно управляващите мнозинства да предлагат кандидати за еврокомисари спрямо различни критерии - било то лични заслуги, партийна награда или просто заради компетентност. Г-н Юнкер обаче наложи изцяло нови критерии, като поиска от столиците да изпратят не просто някого, а компетентни хора, които да са в състояние да решават конкретни проблеми. Не всички държави откликнаха. За целта той предложи схема на новата структура на ЕК, която представлява истинска еволюция на европейското управление досега и разкрива огромните умения на Жан-Клод Юнкер да извади максимума от иначе тромави правила - в конкретния случай от задължението членовете на ЕК да бъдат 28 той успя да създаде (поне на пръв поглед) ефективна машина, работеща в екип. Нещо, което, ако сработи, ще го впише в европейската история. Структурата и ресорите изискваха от страните-членки да преодолеят тяснопартийните и строго национални интереси и да предложат кандидати, които да допринесат за решаването на общи европейски проблеми. 

При договарянето на Лисабонския договор страните-членки се съгласиха да работят за намаляване на броя на еврокомисарите, за да направят Комисията по-ефективна предвид разширяването и невъзможността за всяка членка да се намери ресор, от който да има смисъл, а и колкото повече стават страните-членки, толкова по-неефективни стават институциите на ЕС. С пълното съзнание, че няма да им стигне волята да реализират това решение, те си оставиха вратичка, през която и се измъкнаха. От 2014-а година ЕК трябваше да е с чувствително по-малък брой членове, но страните-членки гласуваха срещу това и така броят на комисарите се запази спрямо броя на страните-членки. Чрез новата структура Жан-Клод Юнкер не само успя да преодолее тромавостта на големия брой еврокомисари, но и това, че някои членки му предлагаха неподходящи кандидати. Точно това може сериозно да се промени през 2019-а година и г-н Юнкер обеща да го направи, особено след фиаското с Аленка Братушек и скандала около Тибор Наврачич

Освен създаването на кохезия между отделните ресори и членове, Юнкер заяви, че е изпълнил обещанието си да направи Комисията политическо тяло. "Искам политическа, изпълнителна Европейска комисия в услуга на общото благо и европейските граждани", каза той пред евродепутатите на 22 октомври. Последиците от това тепърва ще се разкриват, но е сигурно, че веднъж поставено началото, много трудно ще бъде да се направи крачка назад към досегашното безгрижно отношение към европейските институции и общата европейска политика. 

Разпределението на ресорите показва много ясно какво не е наред в ЕС

Кризата в еврозоната и в целия ЕС разкри огромните различия и нива на развитие на страните-членки в икономически, социален, политически и обществен аспект. Вместо да продължи интеграцията, вървяла досега през десетилетията стъпка по стъпка, в ЕС започна процес на вътрешно напрежение, разделение и десинхронизация. Появиха се разделителни линии между богати и бедни, северни и южни, източни и западни, нови и стари, и между всички и Великобритания. Напрежението, особено в еврозоната, достигна размери, които застрашаваха самото оцеляване на общата валута, а и на ЕС като цяло. Затова фактът, че Юнкер създава мощен икономически екип, набляга на върховенството на закона и основните ценности, има амбицията да гради енергиен съюз и смята да наблегне на вътрешната консолидация, означава, че има ясна представа какво не е наред в ЕС. Той си поставя за цел, ако не изцяло да поправи стореното, поне да постави началото на дълъг процес на реформа и възстановяване с цел вътрешна консолидация - така нареченото "смилане на разширяването". "Не вярвам в чудеса - няма вълшебен куршум или бутон на растежа, който да натиснем в Брюксел. Структурни реформи, фискално доверие и инвестиции на национално и европейско ниво трябва да вървят ръка за ръка", каза той и подчерта, че ще бъде безкомпромисен в третирането на всички страни-членки като равни.

"Време е за голяма сделка, за широка коалиция от страни и основните политически партии, които да работят заедно по структура от три стълба: структурни реформи, фискална достоверност и инвестиции". Икономиката ще бъде централен приоритет на новата Комисия и това се вижда от многобройните ресори, които имат малко или повече общо с нея. В някои случаи изглежда, че ресорите се припокриват и точно тук ще бъде голямото изпитание - доколко членовете й ще бъдат способни да работят в екип, както уверяваха многократно по време на препитванията им в ресорните комисии в Европарламента. Ключовите позиции са на двама заместник-председатели - Юрки Катайнен и Валдис Домбровскис, които ще координират работата на няколко еврокомисари, сред които стратегически важни портфейли държат французина Пиер Московиси и белгийката Мариан Тисен. 

euinside вече ви представи Домбровскис, но малко внимание обърнахме на бившия министър на финансите на Франция Пиер Московиси и на доскоро една от най-активните евродепутатки в икономическата комисия на ЕП Мариан Тисен. Идеята именно Пиер Московиси да заеме пост, който на пръв поглед изглеждаше, че наследява функциите, изпълнявани допреди евроизборите от финландеца Оли Рен, направил ресора изключително влиятелен и мощен в ЕС, се оказа доста спорна. Оли Рен се превърна в нещо като истински финансов министър на ЕС и на еврозоната, който определяше каква да бъде фискалната и икономическата политика на страните-членки. Той се ползваше с авторитет и поведението му безкомпромисно. Оли Рен беше добър познавач на европейската институционална машина, тъй като преди това беше еврокомисар на разширяването. Заради това той добре познаваше и ситуацията в новите членки. 

Проблемът с г-н Московиси е най-общо казано, че е французин. Франция е страната, която, откакто Франсоа Оланд е на власт, отказва да изпълнява договорените на европейско ниво правила и чиято икономика се представя зле, което буди тревоги в Германия, а и в целия ЕС. Евродепутатите отделиха по-голямата част от трите часа изслушване, за да търсят сметка от г-н Московиси именно за това - как ще ръководи този толкова стратегически важен ресор, след като се е провалил като министър на финансите да вкара публичните финанси на Франция в ред.

Въпросите валяха един след друг и успяха да изнервят Пиер Московиси до степен, че той започна да се оправдава, че не той се е борил за този пост, а е бил предложен от френското правителство и че ресорът му е бил наложен от Жан-Клод Юнкер. Още във встъпителните си думи той реши да заложи на любовта си към европейския проект, което в днешните условия на растящ евроскептицизъм, огромна безработица и слаб икономически растеж звучеше цинично и неуместно. Въпреки многократно повторените си уверения, че ще действа спрямо правилата и ще ги прилага строго и спрямо всички страни без изключение, той не успя да убеди евродепутатите и те отхвърлиха кандидатурата му. Заради по-голямата сделка между социалистите и Европейската народна партия обаче, номинацията му все пак мина, но недоверието в способностите му остана.

Неговата отговорност ще е значително по-малка, отколкото беше тази на Оли Рен. Пиер Московиси ще отговаря за задълбочаването на интеграцията в еврозоната, за изпълнението на Пакта за стабилност и растеж, за прегледа на ефективността на реформата на икономическото управление, за структурните реформи в еврозоната и за разработването на ДДС-система на европейско ниво. В неговия ресор е и изграждането и управлението на ефективен митнически съюз в ЕС. Но той ще бъде само част от големия икономически екип на Юнкер. Още при първото му представяне като еврокомисар обаче си пролича големият му политически опит. Той представи, заедно с Юрки Катайнен, есенната икономическа прогноза на Европейската комисия. Очевидно беше, че между двамата все още не е създаден добър синхрон на работа и изглеждаше сякаш Московиси има превес, нещо което той фино експлоатираше. 

Белгийската еврокомисарка Мариан Тисен е от ЕНП и е една от силните членове на ЕК по критерия безупречност на професионалната кариера. Общо взето цялата й кариера е преминала като евродепутат. В предишния мандат на Европарламента тя беше докладчик по няколко ключови досиета, съпровождащи реформата на икономическото управление на Съюза. Тя беше докладчик в сянка на ЕНП по законодателството за засилване на координацията в еврозоната (тупак), беше докладчик и по доклада на четиримата президенти за задълбочаване на интеграцията в еврозоната, както и за надзора над кредитните институции. Тя ще отговаря за заетостта, социалните въпроси и мобилността - една от най-проблемните области в ЕС и един от основните приоритети на новата Комисия. Представянето й по време на изслушването в "нейната" икономическа комисия, очаквано, премина гладко и силно. Тя добре знаеше какво се очаква от нея, защото точно това е очаквала и тя самата от този ресор. 

Един от важните й приоритети ще бъде да направи политиката по заетостта по-силно застъпена в Европейския семестър. Още много ресори в новата Комисия са свързани пряко или косвено с икономическия портфейл, но тяхната роля е по-скоро второстепенна. Водещите лица в икономическия екип ще бъдат  Юрки Катайнен, Валдис Домбровскис, Мариан Тисен и Пиер Московиси. Екип, в който преобладават икономическите възгледи на ЕНП, тъй като първите трима са от ЕНП, а г-н Московиси е от Социалистите и демократите. Най-голямото изпитание за Юнкер ще бъде да накара този екип да се сработи и да произведе резултати, така че да може да изпълни обещаното пред Европарламента на 22 октомври, а именно: да гарантира, че страните-членки ще се придържат към вече договорените правила в Пакта за стабилност и растеж и че няма да търсят промяната им; да работи за възстановяване на отличния кредитен рейтинг на страните от еврозоната; да стимулира инвестициите; да се пребори с безработицата. 

В момента само две страни са с отличен кредитен рейтинг в зоната на общата валута - Германия и Люксембург, като за последната Юнкер каза, че не е много сигурен колко още се задържи. Освен отличния кредитен рейтинг обаче, Юнкер заяви, че иска и отличен социален рейтинг, каквото и да означава това. Според него без структурни реформи не може да има гъвкавост; междуправителственият подход не трябва да е преобладаващ; трябва да се увеличат инвестициите. До Коледа Комисията на Юнкер ще представи подробен план за инвестиции на стойност 300 млрд. евро, за който ще отговаря основно Юрки Катайнен. Именно този план беше на път да спъне сериозно одобрението на бившия финландски премиер, тъй като много от евродепутатите, особено от левия политически спектър, искаха да знаят откъде ще дойдат парите за финансирането на плана. Отговорите на Катайнен, който не изглеждаше да е мислил много по този план, не задоволиха социалистите и крайно левите, тъй като той заяви, че не цялата сума от 300 млрд. ще бъде кеш или ново финансиране, а те очакват именно това.

Според него публични инвестиции ще се използват само, за да стимулират частните. Дума не може да става за изливане на пари на данъкоплатците. Ще трябва да се търси по-ефективна работа на Европейската инвестиционна банка, а също ще се очаква от страните с излишък по текущата сметка да допринесат за финансирането на плана. Той все пак предложи да работи заедно с ЕП за съставянето и финансирането му. Откакто го обяви в Европарламента през лятото, пакетът за 300 милиарда евро се превърна в централна тема в ЕС. Това създава свръхочаквания, които е възможно да предопределят провала на програмата. А нейният успех е изключително важен, тъй като, според Юнкер, инвестициите в ЕС са спаднали с малко над 500 милиарда евро или 20% след пика през 2007 г. Липсата на инвестиции е една от основните причини за слабия растеж на европейската икономика. 

За инвестиционния пакет ще отговаря бившия премиер на Финландия Юрки Катайнен, който в новата Комисия получи заместник-председателското кресло и ще отговаря за заетостта, инвестициите, конкурентоспособността. В досегашните си изяви г-н Катайнен се позиционира като силен привърженик на фискалната дисциплина, заради което беше силно атакуван по време на изслушването му в Европарламента. Най-силните нападки идваха от крайната левица по отношение на позицията му за Гърция по време на премиерския му мандат. Той заяви, че страната му не е Дивият Запад, а е държава, която е извършвала реформи, които са довели до успех. Уви, сегашното икономическо положение на Финландия (която изпадна в рецесия), не работи много в подкрепа на твърденията му. По време на представянето на есенната прогноза си пролича много ясно в какво се различават Юрки Катайнен и Пиер Московиси, което може да се окаже и линията на конфликт между двамата. Макар именно Катайнен да отговаря за инвестициите, на тях много повече наблягаше Московиси като решение за засилване на икономическия растеж, докато Катайнен повтаряше, че от особена важност е фискалната дисциплина. 

Безпристрастният педант Тимерманс

Безспорно икономическият екип на Юнкер ще бъде най-важното условие за успеха на мандата му. През последните години обаче в ЕС се появи още един проблем - с върховенството на закона и придържането към фундаменталните ценности и права на ЕС. Затова е изключително показателно, че Юнкер създаде изключително мощен пост в ЕК, който ще се грижи именно за това. Франс Тимерманс ще бъде втората най-важна фигура след Юнкер. Освен за фундаменталните права и ценности, така както са формулирани в член 2 от Договора на ЕС, той ще отговаря и за подобряване на регулацията, и ще следи изкъсо за спазването на принципа на субсидиарността - националният суверенитет да има превес над европейските решения всеки път, когато няма нужда от общоевропейско решение. Той ще отговаря и за новия механизъм за върховенство на закона, ще насочва работата на комисарите по правосъдието и по вътрешните работи. Негова задача ще бъде да осигури прозрачност в работата на ЕК.

Франс Тимерманс е забележителна личност. Брюкселски инсайдери казват за него, че има силно развито его. По време на изслушването му не от конкретна комисия, а от конференцията на председателите (мощен орган на Европарламента), той излъчваше авторитет, познания и решимост. Някои вече побързаха да го нарекат "сивия кардинал". Сигурно е обаче, че г-н Тимерманс не е задкулисен човек. Пред евродепутатите той демонстрира отлично владеене на няколко езика - френски, немски, английски, италиански. Това провокира полската евродепутатка и бивша еврокомисарка Данута Хюбнер да го помоли да отговори на въпроса й на полски. По време на тричасовото му събеседване с евродепутати той изложи няколко много важни идеи, които ще имат огромно въздействие върху отношенията между Комисията и страните-членки. 

Най-напред той заяви, че ще започне незабавно консултации, така че да може до една година да бъде изготвен списък с вредни регулации. Това е едно от исканията на Великобритания за оставане в ЕС, но е силен приоритет и за Холандия, която подкрепи усилията на Дейвид Камерън за реформа на Съюза. Второто много важно нещо е, че според Франс Тимерманс еврокомисарите трябва да работят директно с националните парламенти. Изключително силна идея, тъй като ще даде възможност гласът на Брюксел да се чува директно в столиците и да се създаде обратна връзка. Възможно е това сериозно да обтегне отношенията с националните правителства, които по този начин ще бъдат лишени от възможността да изкривяват информацията за постигнатото на европейско ниво според текущата вътрешнополитическа конюнктура, но пък ще доближи Европейската комисия до гражданите. 

"Трябва да бъдем честни и в страните-членки. Често обвиняваме европейското законодателство, но има случаи, когато страните-членки изискват от ЕК конкретно законодателство", каза той по време на изслушването си. Третото много важно нещо е, че той обеща да не прави компромис с човешките права. "Няма културен контекст, в който да се толерират нарушения на човешките права", каза той и припомни, че всички страни-членки са подписали Европейската харта на човешките права. В този смисъл той каза и нещо, което е особено актуално в днешния контекст и заслужава адмирации. Според него правото на еднополови бракове е част от правата на човека. 

Един от най-често задаваните му въпроси беше как ще процедира с Унгария, която често нарушава европейските ценности. Диалогът е правилният подход, каза той, но ако не даде резултати, ще се продължи с мерките. Ако се налага, може да се активира и член 7 от Договора (суспендиране на правото на гласуване на страна-членка в Съвета). Досега основно Унгария влизаше в полезрението на европейското обществено внимание, но Франс Тимерманс заяви, че това че една страна е постоянно в новините, не означава, че трябва да й се обръща повече внимание и да се пренебрегват други за нарушения на върховенството на закона. "Трябва да бъдем педантично безпристрастни при прилагането на правилата". Съдейки от поведението на Франс Тимерманс и отличното му владеене на чужди езици, може да се заключи, че той наистина ще бъде безкомпромисен педант по отношение на правилата. Успехът на ресора му е също толкова важен за бъдещето на ЕС, колкото и успехът на икономическия екип.

Нуждаем се от честен разговор за енергетиката в ЕС

Неравното икономическо развитие в ЕС до голяма степен се дължи на енергийно неравенство. Някои страни в ЕС са изключително зависими от един и то трудно предвидим доставчик на енергия, плащат прескъпо за нея и това спира икономическото им развитие, докато други са в по-благоприятна позиция. Заради тази неравнопоставеност и често конфликт на интереси ЕС не успя дори и след газовата криза от 2009-а година да договори обща енергийна политика. Заради кризата в Украйна обаче, полският премиер Доналд Туск, който е първият централноевропеец, избран на висок европейски пост - председател на Европейския съвет - предложи създаването на енергиен съюз. Макар да не го приеха недвусмислено, лидерите на страните-членки все пак се съгласиха да се върви към такъв съюз, а Жан-Клод Юнкер го превърна в един от основните си приоритети и затова го издигна до ниво заместник-председател на ЕК. Предвид чувствителността на темата, беше от огромно значение кой ще поеме поста. 

След отпадането на бившия словенски премиер Аленка Братушек заради некомпетентно представяне по време на изслушването й, нейното ключово място като заместник-председател на Еврокомисията с ресор енергийния съюз беше дадено на досегашния еврокомисар по междуинституционалните въпроси Марош Шефчович (Словакия). Освен че успя да намери човек, който има адекватен бекграунд, за да заеме заместник-председателския пост (Юнкер искаше на тези позиции да поставя само бивши премиери, но Шефчович вече има един мандат зад гърба си като еврокомисар и заместник-председател на ЕК, което го издига до същото ниво), Юнкер очевидно държеше този ресор да бъде даден на централно- или източноевропеец.

Марош Шефчович беше изслушан буквално в навечерието на обсъждането на състава на новата Комисия в пленарната зала на 22 октомври. Това беше второто му изслушване в рамките на 2 седмици, защото първоначално се яви като кандидат за ресор "Транспорт". Неговото място заема второто словенско предложение - Виолета Булц, а г-н Шефчович ще трябва да се захване с изключително чувствителната тема "енергиен съюз". Той не беше твърде подробен в отговорите си пред ресорните комисии, но евродепутатите му дадоха толеранс заради прекалено краткия срок за подготовка. Въпреки това обаче, той демонстрира впечатляваща точност в идентифицирането на болните проблеми и отправи важни послания.

Марош Шефчович започна изказването си с думите, че 25 години са минали от падането на Желязната завеса и ползите от преодоляването на разделението в Европа вече се виждат. Изключително красноречиво послание на фона на усещането за нова Студена война и ново разделение по същата ос - между Русия и Запада. "Никога няма да забравя зимата на 2009-а, когато Словакия буквално потъна в тъмнина. В продължение на над две седмици икономиката ни беше застинала, фабриките бяха затворени, а енергия се предоставяше само на домакинствата и болниците. Знаете добре, че Словакия не беше единствената страна в подобна ситуация. Убеден съм, че без европейска солидарност и почти незабавна европейска помощ, последиците можеше да бъдат ужасни. Затова е наш дълг да направим така, че тази ситуация никога повече да не се повтаря", каза пред евродепутатите г-н Шефчович. Нещо повече, той добави, че Русия все повече използва газовите доставки като инструмент за натиск и като политическо оръжие срещу Украйна и други държави, които искат да й помагат.

Марош Шефчович предложи изграждането на енергийния съюз върху пет стълба: сигурност, солидарност и доверие; конкурентен и завършен вътрешен пазар; умереност на потреблението; декарбонизация на енергийния микс; и изследователска дейност и иновации. Според него е крайно време да се проведе откровен разговор за това как се формират цените на електроенергията в ЕС. Шефчович каза и още нещо много важно - истинската координация означава, че нито една страна-членка няма да може да модифицира енергийната си система без преди това да се е консултирала с партньорите си и без да е анализирала потенциалните последици за техните системи. Основното му послание беше, че ЕС е огромен енергиен консуматор и огромен пазар.

Съюзът внася 53% от енергията си на цена от 400 милиарда евро годишно. "Ние сме най-големият енергиен потребител в света, но държим ли се като такъв? Съобразяваме ли международната си тежест с това? Способни ли сме да настояваме за по-справедливи цени и по-балансирани пазарни условия? Категорично не". Всичко това беше напълно достатъчно кандидатурата на Шефчович да бъде одобрена без възражения. Ресорът му ще бъде един от най-трудните, но ако бъдат положени основите на енергийния съюз, това ще бъде едно от най-големите постижения на ЕС от десетилетия. 

Вътрешнопартиен бунт в Европарламента

Обсъждането и гласуването на състава на новата Комисия очерта съвсем различна парламентарна картина. Ако в предишния парламент ирационалните евроскептични гласове бяха малко и идваха основно от групата на Найджъл Фараж "Европа на свобода и демокрация", в новия мандат като силна опортюнистична група се очертават Европейските консерватори и реформисти (ЕКР), които вече са трета по големина сила. Причината е, че тонът на британските консерватори под водачеството на премиера Дейвид Камерън се изостри значително в последната година и половина, заради жестоката конкуренция във вътрешнополитически план с Независимата партия на г-н Фараж. 

Лидерът на групата на ЕКР Сид Камал (Великобритания) се изказа силно положително за новата Комисия. Те приветстват новата структура, защото, според тях, тя не изглежда просто да се търси място за 28 души. Консерваторите и реформистите харесват също, че ЕК ще се опитва да намали бюрокрацията и да завърши единния пазар. "Впечатлени сме от някои назначения, например Тимерманс", продължи той. ЕКР обаче са разочаровани, че не е взето предвид искането им за създаване на пост комисар по контрола на бюджета и смятат, че назначението на Московиси е грешка. Българският член на ЕК Кристалина Георгиева е заместник-председател на ЕК и отговаря именно за бюджета. Макар в портфейла й да не е записано изрично "бюджетен контрол", това ще бъде част от основните й функции, както става ясно от мандата, който Юнкер й е разписал. Нещо повече, една от основните задачи на г-жа Георгиева ще бъде да извърши договорения средносрочен преглед на многогодишната финансова рамка, което прави аргумента на ЕКР несъстоятелен. 

Сид Камал обяви накрая, че позицията на групата му е да се въздържи при гласуването. ЕКР обаче е групата, сред която има най-много "бунтари", според VoteWatch [на английски език]. Масово нейни членове са гласували против, но има и доста гласове "ЗА". Втората голяма група бунтари при гласуването е при Социалистите и демократите, които са част от голямата парламентарна сделка. Мнозина от тях са гласували против новата ЕК или въздържали се, както е направил българският евродепутат Георги Пирински. При тях е по-лесно да се обясни бунтарството, тъй като мнозина социалисти не успяха да преглътнат Юрки Катайнен. 

Резултатите от гласуването показва сериозната неконсистентност на ЕКР, особено след промяната в поведението на британските консерватори. В нея участват доста по-крайно десни партии от обичайния консерватизъм и откровено националистически политически сили, сред които и българската ВМРО. От началото на сформирането на новия Европарламент консерваторите и реформистите се държат точно като Дейвид Камерън в Съвета - нерационален и често неаргументиран опортюнизъм, комбиниран със силна доза националистичен популизъм. Ще бъде интересно да се види дали групата ще промени поведението си след парламентарните избори във Великобритания през 2015-а година. 

Вътрешна и външна консолидация

От изслушванията в Европарламента дойде и много приятна изненада. Федерика Могерини, която беше назначена на поста Върховен представител на ЕС за външната политика и сигурността, опроверга критиците си и скептиците, сред които и този сайт, че е твърде млада и неопитна, за да влезе в ролята си, особено в момент, когато е необходима силна фигура на този пост и то при отсъствието не само на обща външна политика, но и на съгласие между страните-членки за такава. Представянето й пред евродепутатите дава основания за надежда, че Комисията на Юнкер има потенциала да остави трайна следа и в изграждането на наистина обща външна политика. Разочарование остава непреклонността на Жан-Клод Юнкер да преименува ресора на Йоханес Хан, който отговаря за източната политика и преговорите по разширяването.

Депутати от външната комисия на Европарламента настояваха да отпадне думата "преговори" от името на ресора, но при представянето на окончателния състав г-н Юнкер заяви, че след внимателни дискусии, "най-вече с мен си", е решил да остави името, защото не иска да заблуждава кандидатките, че може да станат членки в следващите 5 години. Това ще бъдат години на силна вътрешна, но и външна консолидация. Ако ЕС успее да увлече и страните-кандидатки, както и страните от съседството си да укрепват ценностната си система, правните и икономическите си норми, това би могло да ускори изпълнението на крайните им цели - за едни членство в ЕС, а за други просперитет и независимост. 

Съставът, приоритетите и водещите фигури в Комисията на Юнкер въплъщават в едно огромния опит на Жан-Клод Юнкер, натрупаните знания и умения. Той е прав, че отговорността пред тях е огромна, но също и потенциалът им. Ако Юнкер успее, той ще остане в историята като онзи европейски лидер, от който ЕС толкова болезнено се нуждаеше в последните две десетилетия - лидер от мащаба на създателите на ЕС. 

comments
If you have a comment, please post it here.
Name:  
login not required