English Български
Follow Us
Subscribe
Search : [ ]
|

Лидерите приеха стратегическа програма, за да озаптяват Юнкер

Published on , , Twitter: @euinside
Last change on

Много неща станаха за първи път в ЕС на тези евроизбори. За първи път беше избран шеф на ЕК (Жан-Клод Юнкер) след общоевропейска предизборна кампания и тежки спорове в Европейския съвет. За първи път беше преизбран за втори последователен мандат шеф на ЕП (Мартин Шулц). В отговор на този изблик на наднационална политика и демокрация лидерите на страните-членки за първи път определиха стратегически насоки за развитието на съюза за следващите пет години (предстоящия мандат на ЕП и ЕК). През последните 2 години в ЕС значителна скорост набраха еврофедералистките настроения и плановете за задълбочаване на евроинтеграцията в комплект с наднационална демокрация. Всичко тръгна от смелата интеграционна стъпка през юни 2012 година, когато Европейският съвет се съгласи за изграждането на банков съюз и поръча създаването на пътна карта за задълбочаване на интеграцията в еврозоната.

Напук на очакванията, две години по-късно, отново през юни, държавните и правителствени ръководители дръпнаха ръчната спирачка и поискаха пауза. Именно чрез така наречената стратегическа програма [на английски език] за следващите пет години те заложиха сравнително ясни рамки докъде може да стигнат интеграционистките амбиции и най-вече кой решава накъде ще се движи съюзът. По този начин те се застраховаха срещу евентуални своеволия от страна на Жан-Клод Юнкер не само заради това, че той е доста влиятелен и самостоятелен европейски политик, но и заради опита с Жозе Мануел Барозу, който се отклони от заръката на страните-членки и излезе със собствена пътна карта за развитието на еврозоната, отличаваща се като доста по-амбициозна от доклада на четиримата президенти (на ЕЦБ, Еврогрупата, ЕК, Европейския съвет). 

Очакванията към стратегическата програма преди срещата на върха на 27 юни бяха много високи, основно заради ултимативните исканията на Великобритания за сериозна реформа на Съюза. На фона на тези очаквания програмата е разочароващо и невдъхновяващо четиво, както и заключенията от срещата. Те не представляват нищо повече от натискане на бутона "пауза" за идеите за бъдещето. Президентът на Европейския съвет Херман Ван Ромпой обясни, че програмата е договорена единодушно с цел да ръководи "действията и планирането на институциите на ЕС през този период. Важно е всички институции да организират работата си по съответния начин, както и националните парламенти да бъдат максимално въвлечени в процеса". 

За да няма никакви съмнения, че програмата е намордник за Жан-Клод Юнкер, тя ще бъде обсъдена на следващата среща на върха на 16 юли в присъствието на новия шеф на ЕК, чиято номинация се очаква да бъде гласувана от Европейския парламент ден по-рано. Изказването на отиващия си председател на ЕК Жозе Мануел Барозу също показва, че стратегическата програма преустановява големите реформи и набляга на прилагането и осмислянето на направеното досега. При отчитането на резултатите от срещата на върха пред новоконституирания Европейски парламент в Страсбург г-н Барозу заяви, че приоритетите на Европейския съвет ясно показват еволюционен процес. Те се основават на важната работа и резултатите, постигнати през миналия мандат, когато е избегната "екзистенциална криза" на ЕС. Сега е време да се продължи с консолидацията и насочване на вниманието към растежа и заетостта.

Заключенията и стратегическата програма не се различават съществено от проектите, които изтекоха в пресата преди срещата. Важни за отбелязване са няколко неща: поправката "Ренци", хартиената балерина на Камерън и институционалното бъдеще. 

Поправката "Ренци"

Текстът, който беше предложен от новия италиански министър-председател Матео Ренци и одобрен от останалите му партньори в Европейския съвет, се отчита в Италия и не само като голяма победа над Ангела Меркел и нейната политика на фискална дисциплина. Философията зад текста е, че през последните години е обръщано внимание основно върху думата "стабилност" в Пакта за стабилност и растеж и не е имало усилия, насочени към растежа. Фискалната дисциплина е нещо добро, но тя не може да е единствената политика, още повече че е оставила след себе си огромни рани в европейското общество. Затова лидерите се договориха по настояване на Рим да се използват всички възможности, които предлагат съществуващите фискални рамки за балансиране на фискалната дисциплина с необходимостта от стимулиране на растежа. 

Структурните реформи трябва да бъдат насочени към подкрепа за икономическия растеж и подобряване на фискалната устойчивост. Трябва да се направи "подходяща" оценка на фискалните мерки и структурните реформи, като същевременно се използва по най-добрия начин гъвкавостта, заложена в съществуващите правила в Пакта за стабилност и растеж. Договореният текст е също толкова отворен за интерпретации, колкото и формулировките в Пакта за стабилност и растеж, което си пролича особено силно и от тълкуванията в двата лагера (остеристи и харчисти). Германският канцлер Ангела Меркел, възприемана в ЕС като остерити-кралица (кралица на затегнатия колан) заяви след срещата на 27 юни, че текстът в заключенията много ясно показва, че Пактът за стабилност и растеж ще продължи да се прилага с всички възможности за гъвкавост, които той предвижда. 

ЕК е тази, която ще решава как точно да се маневрира в рамките на пакета от шест и пакета от две (six-pack и two-pack). Промени обаче няма да има. Възможностите са някои определени разходи да не се взимат предвид при изчисляване на бюджетния дефицит, ако са насочени към струтурни реформи, подкрепящи растежа. Това ще се решава индивидуално за всяка членка. Шефът на групата на ЕНП в Европейския парламент Манфред Вебер (Германия) остро критикува италианския премиер Матео Ренци по време на представянето на приоритетите на италианското председателство на Съвета като посочи, че Европейската комисия вече веднъж прибегна до "най-добрата употреба" на възможностите за гъвкавост в Пакта за стабилност и растеж като даде на Франция отсрочка да коригира прекомерния си бюджетен дефицит, но президентът Франсоа Оланд не направи нищо по въпроса. 

За италианския премиер обаче, ЕС е много повече от разговор за икономика и финанси. Речта му беше спонтанна, базирана единствено на опорни точки, вдъхновяваща и различна от това, което сме виждали досега в Европарламента. Той наблегна на цивилизационното наследство на Европа и заяви амбиция в следващото шестмесечие да започне процес на връщане на величието на Европа. Никой не говори за Данте и за Архимед, каза той като потърси символика в това, че Италия поема председателството от Гърция - двете наследнички на големи цивилизационни центрове. Жозе Мануел Барозу обаче припомни на младия италиански министър-председател (39 г.), че преди 3 години е имало силни гласове в ЕС с искане Гърция да напусне еврозоната, а в Италия беше наложено ново управление. 

В стратегическата програма на ЕС за следващите пет години растежът, заетостта и конкурентоспособността са първи приоритет. Той съвсем не е нов и всъщност от доста години стои в дневния ред на съюза. Става дума за довършване на вътрешния пазар за стоки и услуги и за завършване на цифровия пазар до 2015 година. Интеграцията в еврозоната ще продължи, но с малки стъпки, както става ясно от документа. В него обаче не се споменава нищо за това какво ще стане с пътната карта на четиримата президенти. Записано е много общо, че Икономическият и паричен съюз трябва да стане по-солиден и устойчив фактор на стабилност и растеж. Загатват се бъдещи промени като се посочва, че управлението в еврозоната трябва да бъде по-силно, както и координацията на икономическата политика. 

Със сигурност това ще бъде едно от големите предизвикателства в новия мандат, защото лидерите отново заявяват желание да търсят баланс между задълбочаването на еврозоната и отношенията с неевространите. 

Хартиената балерина на Камерън

На фона на масираната си кампания срещу процедурата за избор на шеф на ЕК и за реформа на ЕС успехът на британския премиер Дейвид Камерън на европейската политическа сцена се свежда до текст в заключенията, както euinside писа подробно. В него се отразяват притесненията на Обединеното кралство относно бъдещото развитие на Съюза са чути. "Ще трябва да се обърне внимание на тези притеснения", е записано в заключенията без да се посочва конкретен срок или формат. Едно от най-големите искания на британския министър-председател от кампанията му за реформа беше да се премахне от договорите изречението "към все по-тесен съюз", защото е в разрез с чувствата, които Великобритания изпитва към ЕС. Затова в заключенията от срещата в петък е записано, че концепцията за "все по-тесен съюз" позволява различни пътища на интеграция за отделните страни. 

Институционалното бъдеще

В точката, в която се обръща внимание на притесненията на Великобритания, е включен ангажимент да се разгледа процеса на назначаване на шефа на ЕК в бъдеще. Не се казва нищо конкретно, освен че след като новата Европейска комисия бъде изцяло сформирана и започне да функционира, Европейският съвет ще разгледа процеса на назначаване като се придържа към договорите. Това е ясен намек, че лидерите на страните-членки ще направят всичко възможно да избегнат повторение на ситуацията от последните месеци, която застрашаваше целостта на Съюза. Едва ли обаче с Мартин Шулц начело на Европейския парламент подобно решение ще мине лесно. 

ЕС в бъдещето

В заключенията и стратегическата програма на Съюза прави впечатление, че се обръща сериозно внимание на европейската вътрешна и външна сигурност. В стратегическата програма се загатва, че в новия мандат ще се реализира искането на няколко страни-членки, начело с Великобритания, за промени в правилата за свободното движение на работници в рамките на Съюза. Това обаче ще стане в комбинация с политика за борба с безработицата чрез използване на наличния в ЕС талант и чрез привличане на талантливи хора от страни извън ЕС. Формулировките в програмата са доста отвлечени и неясни. За сметка на това заключенията са много по-конкретни, особено по отношение на Шенген и опазването на външните граници на Съюза. 

През следващите 5 години Съюзът ще се опита да мобилизира всичките си налични инструменти, за да подкрепи страните-членки в опазването на външните граници. Това включва модернизиране на интегрираната система за управление на границите и засилване на операциите на Фронтекс (европейската гранична служба), особено за онези страни, които са подложени на силен миграционен натиск по външните им граници. Такава страна е Италия, за чието председателство това ще бъде водещ приоритет. Твърде зачестиха случаите на инциденти в Средиземно море с лодки с нелегални емигранти. Предвижда се в дългосрочен план да се помисли за изграждането на общоевропейска система от граничари, които да подсилят контрола и наблюдението по външните граници на ЕС. 

Във вътрешноевропейски план лидерите на страните-членки се договориха все пак да продължат преговорите по създаването на общоевропейска прокуратура. Освен това ще се работи и за подобряване на координацията между съдебните системи на страните-членки по отношение на организираната престъпност и корупцията, като се подчертава обаче, че каквото и да се прави, то трябва да е съобразено с различните правни системи и традиции на страните-членки, тоест никакви общи стандарти. 

Голямата неприятна изненада в стратегическата визия на лидерите на страните-членки е свързана с енергийната сигурност. На фона на идеите за създаване на енергиен съюз и колективно договаряне на цените с доставчици от трети страни, лидерите показват забележително единство в разединението по темата. Посочва се, че с цел подсилване на енергийната сигурност на Съюза ще се правят съответните инвестиции в енергийна инфраструктура, което включва и инвестиции от трети страни, ако обаче се спазват всички правила за конкуренция на вътрешния пазар на ЕС. Това допуска твърде широки тълкувания и развързва на страните-членки ръцете да продължат да търсят заобиколни пътища за прокарване на проекти като "Южен поток", например. 

Енергийната сигурност беше една от темите, по които се чуха възражения в Европейския парламент. Съпредседателката на групата на Зелените Ребека Хармс (Германия) съвсем директно атакува страните-членки като заяви, че "тази противоречивост" по отношение на Русия и енергийните отношения с нея, ще доведе до трагична развръзка. Новият лидер на групата на Европейските консерватори и реформисти (ЕКР), която вече е третата най-голяма група в ЕП, Сид Камал (Великобритания) също призова за намаляване на енергийната зависимост, особено от "режими, които не споделят нашите ценности". По време на изслушването на италианския министър-председател в Европарламента на 2 юли българската евродепутатка от ЕНП Ева Паунова (ГЕРБ) попита как италианското председателство ще се справи именно с този въпрос, като се има предвид, че България в момента е замразила под натиска на Европейската комисия строителството на българския участък на "Южен поток", но Италия не е. 

Отговорът на г-н Ренци не беше особено конкретен. В заключенията от срещата на върха миналия петък и в стратегическата програма отговорът също е доста общ. В стратегическата програма се говори за стремеж към енергиен съюз единствено в заглавието на стратегическата насока. 

На фона на стратегическите виждания на страните-членки за бъдещето на ЕС предстои тежък мандат за Жан-Клод Юнкер, който ще трябва да прилага европейското законодателство a la carte - за едни по-гъвкаво прилагане на фискалните правила, за други повече енергийна зависимост, за трети откъсване от ЕС и за четвърти висене във вакуума между евро- и неевропространството. Той ще трябва да работи и с един доста по-труден парламент, в който проевропейските и интеграционистки сили са мнозинство, но гласът на новите евродепутати и то от антиевропейския спектър е доста силен. Предстои му и търсенето на път към Великобритания и нейното оставане в Съюза. По всичко личи, че новият мандат ще бъде много по-предизвикателен и тежък от миналия. 

comments
If you have a comment, please post it here.
Name:  
login not required