English Български
Follow Us
Subscribe
Search : [ ]
|

Вече нищо няма да е същото в разширяването на ЕС

Published on , , Twitter: @euinside
Last change on

Едно от очакваните с голям интерес изслушвания на кандидати за еврокомисари беше на Йоханес Хан (Австрия), за когото това ще бъде втори мандат. Той получи от Жан-Клод Юнкер много важен ресор, провокирал силни емоции и дебати - Европейската политика на съседство и преговорите за разширяване. Именно втората част от името на ресора предизвика сериозна полемика, тъй като вече не става дума за разширяването по принцип, а се поставя акцент само върху преговорите. И макар че Йоханес Хан даде много отговори по време на тричасовото му препитване във външната комисия на Европарламента, някои въпроси останаха без отговор. Например, какво ще стане със страните, които имат статут на кандидатки, но с тях все още не се преговаря? Македония е такъв случай. Бившата югорепублика получи статут на кандидатка за членство през 2005-а година заедно с Хърватия и Турция. Хърватия е вече в ЕС, докато ЕК пет поредни години препоръчва на Съвета започване на преговори с Македония, но Гърция налага вето. 

По време на изслушването австрийският кандидат, който досега държеше друг важен портфейл - регионална политика във втората Комисия на Барозу - изпъкна като застъпник на тезата, че всичко е в ръцете на страните-кандидатки. Мотото на мандата му ще бъде "качеството преди скоростта". Това може да прозвучи силно обезкуражаващо, особено в момент на силно геополитическо напрежение и натиск, но е изцяло насочено към предотвратяване на задълбочаване на напрежението вътре в Съюза. Това, което се нарича от мнозина "нужда от смилане на разширяването", във виждането на Жан-Клод Юнкер за ресора на Йоханес Хан е "нужда от консолидация". Докато тече консолидацията отвътре, основната задача на еврокомисаря за политиката по съседство и преговорите за разширяването ще бъде да подготви максимално добре страните-кандидатки. 

Върховенство на закона и основни права, икономиката, истинска демокрация

Това са трите стълба, върху които Йоханес Хан ще гради политиката си към страните-кандидатки, но също и към онези от близкото съседство, с които ЕС желае по-тесни и дългосрочно стабилни отношения. Като се има предвид магнитуда на промените, които тези три стълба изискват, не само в следващите пет, но и доста повече време страните-кандидатки няма да са в състояние да изпълнят критериите. И затова вече не са виновни само България и Румъния, които бяха приети неподготвени през 2007-а година. Вина вече има и Унгария, която е източник на постоянни провокации към начина, по който ЕС се отнася към собствените си принципи и ценности. Тези три стълба по същество не са нови и не подсказват значителни промени в подхода. Промяна обаче има и тя ще бъде осезаема. 

Йоханес Хан многократно заяви по време на изслушването си, че за него ще бъде от основно значение качеството. Това означава, че няма да приеме нищо само на хартия. Ако се тръгне от примера с Унгария обаче, удостоверяването на здраво пуснало корени върховенство на закона и искрено уважение към основните права може да отнеме много повече време. И пак няма да даде гаранции, че някога в бъдещето гласоподавателите няма да си изберат правителство с авторитарни наклонности. По първия стълб г-н Хан ще работи в тясно сътрудничество с първия заместник-председател на ЕК Франс Тимерманс, който отговаря за върховенството на закона и основните права, а също и с чешкия еврокомисар Вера Юрова, на която е поверен ресорът "Правосъдие, потребители и полово равенство". За Йоханес Хан справянето с организираната престъпност и корупцията, реформата на публичната администрация, независимите и професионални съдии са основни неща, с които той заяви, че няма да прави компромиси.

Като се има предвид опита както от присъединяването на България и Румъния, така и от развитието на евроинтеграционните процеси в страните от Западните Балкани, първият стълб ще бъде много сериозно предизвикателство за тях. Някои евродепутати изразиха опасение, че прекалено голямото разтегляне във времето на подготвителния процес може да откаже някои от кандидатките. Той отговори, че основната цел е постигането на истинска и дълбока демокрация, тоест необратима. Освен това, в страните-членки умората от разширяването, а също и от самия ЕС вече е достигнала критични нива и затова ще бъде необходимо време, а и силни аргументи, за да бъдат убедени европейските граждани, че ще имат полза от разширяването. И сякаш за да илюстрира тази умора, британският евродепутат от застрашилата политическото статукво в Обединеното кралство Независима партия на Найджъл Фараж, William Dartmouth попита еврокомисаря дали му прави впечатление, че богатите държави като Исландия и Норвегия отказват членство, а за присъединяване се натискат само бедните. 

Вторият стълб е също голямо предизвикателство, но е пряко свързан с успеха в работата по първия. От тази година за страните от Западните Балкани се въвежда олекотен вариант на Европейския семестър, чиято цел е да им помогне да сложат базисни за икономиката проблеми в ред - бюджетното планиране, ефективното управление на публичните разходи, гарантиране на бюджетните приходи, прозрачност, ефективна администрация, премахване на непотизма от властта и администрацията, инвестициите в образование и др. Йоханес Хан каза във встъпителната си реч [на английски] пред евродепутатите, че основната му цел ще бъде да се извлекат уроците от Европейския семестър и да се гарантира, че критериите за разширяване ще бъдат формулирани, така че да помогнат на страните-кандидатки да достигнат стандартите, които ще са им необходими като членове. Повишаването на просперитета ще засили сериозно и положителното отношение към евроинтеграционния процес у гражданите в тези страни, където нагласите стават все по-негативни. 

Икономиката ще бъде голямо предизвикателство не само за страните-кандидатки, но и за ЕК, тъй като тя ще трябва да избягва да прилага резултатите от Европейския семестър като шаблон върху тях. Страните от Западните Балкани са в по-голямата си част бивши югорепублики, които имат проблеми с общ корен. В този смисъл работата по Европейския семестър с Хърватия и Словения ще бъде добра основа. 

Третият стълб е истинска и дълбока демокрация. Самото наименование на приоритета показва силно съмнение към дълбочината и истинността на демокрацията в страни от предишните разширения. За постигането на тази цел Йоханес Хан обеща, че ще работи по-тясно с гражданското общество. Той имаше отговори по всички въпроси, свързани с най-острите проблеми пред страните от Западните Балкани - зависими медии, неразбиране на фундаменталността на правата на човека, неразбиране на върховенството на закона, корупцията и организираната престъпност. От представянето му във външната комисия стана ясно, че ще бъде безкомпромисен и за никоя страна няма се правят отстъпки с изключение на Босна и Херцеговина.

От изказванията му обаче не стана ясно дали предвижда сериозни промени в преговорния процес. По един от ключовите въпроси за зависимостта на медиите в региона австрийският кандидат заяви, че тези теми се третират в глави 23 и 24, които вече се отварят първи и ще се затварят последни. По същия начин стои и въпросът с архивите на бившата югославска служба за сигурност (UDBA), който е един от основните в работата на българския евродепутат Андрей Ковачев (ЕНП, ГЕРБ). Той попита Йоханес Хан какво мисли за лустрацията и отварянето на архивите на UDBA, на което получи уверение, че тези теми със сигурност ще бъдат включени в преговорите. Хан призова обаче да се избягва избирателно правосъдие. 

Сърбия - голямото предизвикателство

Три часа определено не бяха достатъчни, за да се разкрият всички възгледи на г-н Хан, но и от малкото казано от него може да се направят някои изводи. Словенската евродепутатка Tanja Fajon (Социалисти и демократи) попита Йоханес Хан за подхода към Сърбия, която отказва да предприеме европейските мерки срещу Русия и как ще убеди страните-членки, които са в сходна ситуация, а това са повечето страни от бившия соцлагер. Отговорът на Йоханес Хан предполага, че Сърбия ще бъде извадена в отделна графа в процеса на разширяване. "Фактът, че Сърбия не последва позицията на ЕС, е нещо, което трябва да обсъдим. За това ще е необходимо време", обясни той. Това може да означава няколко неща. От една страна може да е опит Хан да купи време, докато си изясни ситуацията. Може обаче да означава и че темата ще бъде обект на сериозни преговори както със самата Сърбия, така и със Съвета.

Казусът е много сериозен и излиза доста извън ресора на само един еврокомисар, но е въпрос, на който максимално бързо и задълбочено трябва да се потърси отговор. Може би вече наистина е назрял моментът за провеждането на специална среща на върха, на която да бъде договорена обща позиция спрямо Русия с участието и на страните-кандидатки. Стратегическите насоки, които лидерите договориха през юни категорично не са достатъчни на фона на засиленото влияние на Русия в региона. Засега мандатът на Йоханес Хан предвижда в тясно сътрудничество с върховния представител Федерика Могерини да се придвижи диалога с Русия. Основен принцип при изпълнението на тази задача ще бъде да се покаже на Русия, че не бива да подценява решимостта на ЕС да отстоява принципите си и да разбере, че политиката на съседство не е насочена срещу Русия. Като се има предвид качеството на диалога с Москва в момента, това ще бъде изключително трудна задача. Това, което Йоханес Хан, а и Федерика Могерини впрочем, трябва да има предвид е, че диалогът с Русия е пряко свързан с отношенията, които ЕС ще изгради със Сърбия.

В момента Белград е силно разкрачен между желанието си да се присъедини към ЕС максимално бързо и страха да не развали отношенията си с Кремъл. За ЕС трябва да е особено показателно, че в Белград на 16 октомври пристига руският президент Владимир Путин, който ще има среща и с Мирослав Додик, президентът на Република Сръбска, която е част от федерацията Босна и Херцеговина. Фактът, че засега поне не са предвидени срещи с други федерални представители на тази страна, а само със сръбската част, е особено показателно за проблемите, които ЕС вече има. Особено на фона на това, че ЕС вече ще залага на качеството, вместо на бързината, ще бъде много важно Хан да намери правилната формула, така че да запази интереса на Сърбия върху евроинтеграционния процес и да работи за отдалечаването й от Русия. 

Заявената от него работа по подобряване на инфраструктурната свързаност вътре в самия регион и отделно с ЕС е крачка в правилната посока, но съвсем не е достатъчно като се има предвид това, че Русия притежава огромна част от енергийната инфраструктура на Сърбия, което е силен инструмент за натиск. Йоханес Хан ще направи грешка, ако заложи на подхода "нека сами изберат с кого да са", защото Сърбия е от огромно геополитическо значение не само за региона, но и за югоизточна Европа. А и в случая е важно как Русия гледа на региона - като на сфера на влияние. 

Към нова Босна и Херцеговина?

Най-важната новина от изслушването на Йоханес Хан, по която обаче имаше най-малко подробности, е, че според него трябва да се върви от "дейтънската логика към брюкселска логика". Той не каза нищо повече по темата, което оставя широко поле за тълкувания. Възможна теза е, че Йоханес Хан признава, че Дейтънското споразумение е изчерпано като формула, за което има все по-голямо съгласие в региона, и че е нужно да започне нов процес по договаряне на структурата на Босна и Херцеговина. Някои в региона възприемат това за отваряне на кутията на Пандора, но всички (с изключение на Сърбия) признават, че рано или късно това трябва да се случи. Като се има предвид, че страната не отбелязва никакъв напредък, започването на динамичен процес на намиране на изход с преговори с всички засегнати страни може да се окаже много по-успешно, отколкото да се правят опити да се преговаря за членство в ЕС с държава, която на практика е неспособна да прилага поети ангажименти. 

Босна и Херцеговина не може да се разглежда като изолиран случай, защото тя на практика е спънка за всички страни от региона. Хърватия обмисля и търси европейско финансиране за голям инфраструктурен проект - Пельешкия мост - чиято цел е да свърже страната с крайния й юг, отцепен от малка ивица босненски излаз на Адриатическо море. В региона има съпротива срещу този проект, но ако не бъде решен проблемът с нефункционирането на босненската държава, ще продължи да има нужда от заобикалянето й. Това може да се окаже проблем и при реализирането на Адриатическо-йонийската програма за инфраструктурно свързване. 

Никаква яснота за бъдещето на Македония

Йоханес Хан не беше особено конкретен и по отношение на друга силно проблемна страна в региона - бившата югорепублика Македония, която вече 10 години очаква да започне преговори за присъединяване, но е блокирана от ветото на Гърция. Йоханес Хан призна, че Македония е изгубила устрема си за реформи и това е голям проблем. Британският евродепутат Richard Howitt (СиД), който в предишния парламентарен мандат беше докладчик за Македония във външната комисия, попита Йоханес Хан дали обича да чака на опашка и колко време е нужно, за да се откаже от чакането. Той не назова конкретно Македония, но е ясно, че имаше точно нея предвид. Йоханес Хан заяви, че би чакал. Това беше един от редките му неубедителни отговори. 

За Македония новият подход в преговорния процес (трите стълба) биха били от огромна полза, но на този етап с нея не се преговаря. Досегашният еврокомисар на разширяването Щефан Фюле (Чехия) се опита да запази интереса на Македония към евроинтеграцията като въведе специален диалог на високо ниво, но той се оказа не особено успешен. Австрийският му наследник напълно подкрепя всички досегашни инициативи на Фюле и заяви, че ще ги доразвие. 

Мъгла и около Турция

Това особено важи и за Турция, с която Щефан Фюле започна положителна програма, но по нея няма също никакъв напредък. Според Йоханес Хан това се дължи на липсата на усилия от страна на Турция. Ако преговорите с нея продължат и достигнат "крайцерска" скорост, тогава властите ще трябва да се отнесат много сериозно към правата на малцинствата и останалите важни елементи от трите стълба. Не стана ясно обаче от какво зависи преговорите да продължат и да достигнат някаква стабилна скорост. Разбира се няма как в рамките на тричасово изслушване кандидатът за еврокомисар да развие цялата си работа през петгодишния си мандат. Той наследява няколко много тежки казуса, които се усложняват само от това, че не им се търси решение. За да се намери решение обаче, е нужно да се постигне единодушие сред страните-членки. И ако Турция е наистина тежък случай, който изисква дълбока убеденост, то за страните от Западните Балкани няма никакво съмнение, че имат място в ЕС. 

За тях единствено стои въпросът кога. Но и там има два много трудни казуса, които изискват много воля и усилие - решаването на проблема с името на Македония и конструкцията на Босна и Херцеговина. От изказването на Йоханес Хан не лъхаше особено голям оптимизъм. Според него, мандатът му ще е успешен дори и ако бъде постигнат известен напредък в Македония, Босна и Херцеговина, Сърбия, Косово и Турция. "Това ще е нещо", каза той, без да конкретизира. Подобна нагласа е силно обезкуражаваща, но все пак трябва да се знае, че заслугата за такъв резултат няма да е само негова, защото без силната подкрепа на страните-членки, по-значими резултати не може да се очакват, а това създава риск за европейската сигурност. ЕС трябва да спре да отлага проблеми, които възприема за незначителни, тъй като колкото повече ги отлага, толкова по-значителни стават те. 

Йоханес Хан на няколко пъти обеща да обиколи страните от региона, когато му бяха задавани конкретни въпроси по най-трудните казуси, и това е похвално. След като ги обиколи обаче, той трябва да излезе с подробен анализ на проблемите и рисковете за ЕС. След това той трябва да инициира мащабна конференция за бъдещето на Западните Балкани - нещо много по-амбициозно и сериозно от Солунската програма. На тази конференция трябва да се поставят ясни срокове за решаването на спора с името на Македония и за отварянето на босненската конструкция. По време на такъв форум би било хубаво да се проведе искрен разговор за влиянието на Русия в региона, за да може да се разработи адекватна позиция. Това би могло сериозно да повиши перспективите на Западните Балкани да се задържат в орбитата на ЕС и да ускорят евроинтеграционните си процеси. Вярно е, че много е в техните ръце, но ЕС не бива да забравя и своята отговорност. 

comments
If you have a comment, please post it here.
Name:  
login not required