English Български
Follow Us
Subscribe
Search : [ ]
|

Грешната битка за Европейската комисия

Published on , , Twitter: @euinside
Last change on

И Европейският съвет, и Парламентът прекалиха. Сагата с избора на следващия шеф на ЕК разкри доста нелепо боричкане за власт между Съвета и Европарламента като и двете страни си извиват взаимно ръцете. Всичко тръгва обаче от прекалено обтекаемата формулировка в Лисабонския договор, която дава възможност за шеф да се избере кандидата на спечелилата най-много гласове европейска политическа сила. Формулировка, която показва голямото политическо късогледство на съставителите на Договора, неуспели да предвидят какво може да се получи.

А се получи бурна предизборна кампания, която създаде илюзията, че имаме истинска европейска политика и че от гласоподавателите зависи избора на следващия шеф на ЕК, което не е вярно по причини, вече описани от euinside. В момента лидерите на страните-членки са притиснати до стената и търсят изход от създалата се ситуация. Днес в Стокхолм се събират държавните и правителствени лидери на страните-членки, които са най-силно против автоматичния избор на кандидата, издигнат от партията спечелила най-много гласове на евроизборите (шпинценкандидата), а именно Жан-Клод Юнкер. Германският канцлер Ангела Меркел и премиерите на Великобритания, Холандия и Швеция ще се опитат да постигнат споразумение преди срещата на върха в края на месеца, когато решението трябва да бъде одобрено от всички лидери. 

В момента тече масова истерия в британските медии, впрегнали целия си арсенал в подкрепа на премиера Дейвид Камерън, който отдавна вече не води идеологична борба за реформа на ЕС, а просто битка за оцеляване във вътрешнополитически план. На континента общественото мнение е разделено. Едни казват, че ще е голям удар по демокрацията, ако лидерите не изберат шпиценкандидата, а извадят някого другиго от ръкава си. Други пък смятат, че това е подигравка с демокрацията, защото няма категорични данни, които да показват, че с гласа си избирателите са подкрепили един или друг шпиценкандидат. 

Сегашната криза можеше да бъде избегната

Най-голяма вина за създалата се ситуация има Съветът. Европейският парламент обяви съвсем открито намеренията си още с официалното лансиране на предизборната кампания през септември миналата година. И макар да беше ясно, че това е хвърлена ръкавица и заявка за "повече Европа" и повече власт на ЕП, лидерите на страните-членки се включиха в усилието и го подкрепиха като участваха в избора на кандидат. Сестринските партии в най-големите европейски политически семейства проведоха конгреси, на които се договориха кой да бъде шпиценкандидатът им. Единствените, които не направиха това бяха евроскептичните групи, включително и Европейските консерватори и реформисти, където мнозинство има Консервативната партия на Дейвид Камерън. Защо Камерън мълча през целия този период по тази тема, въпреки че дневният му ред е изцяло ориентиран към бъдещето на ЕС и особено британското участие в него?

Ако лидерите още от самото начало не са били съгласни с автоматичния избор на бъдещия шеф на ЕК, можеха да не играят театъра с паневропейската демокрация и след това да се чудят как да се справят с последиците. Вместо да подходят честно към своите избиратели и партньорите си в ЕС, лидерите започнаха окопна война помежду си в опит да намерят най-приемливия компромис. Това е грешна битка в момент, в който има много по-важни теми за обсъждане. 

Как да се излезе от ситуацията?

Дългосрочното решение е сериозна реформа на Договора. Това ще отнеме време и не бива да се прави, само за да се реши проблем, който беше изкуствено създаден и може да се реши ad hoc. Всяко отваряне на договорите трябва да бъде внимателно премислено като време и цели, и за него трябва да бъде събрана необходимата подкрепа. То не бива да бъде законодателно приключение, какъвто беше случаят с Конвента. Първо трябва да бъдат набелязани целите, а след това те да бъдат облечени в законодателна одежда и то като се избягват хлъзгавите формулировки, които оставят вратички за нови идеологически битки в бъдеще.

Краткосрочното решение е европейските лидери да предложат свои шпиценкандидати, които да проведат кратка кампания, по време на която всеки един от тях да изложи вижданията си на публични изслушвания в Съвета. Повтарям - публични! Страните-членки също трябва съвсем публично да изложат вижданията си какъв да бъде следващият шеф на ЕК и защо. Да се организира публично гласуване на лидерите и да бъде откроен кандидатът на Съвета. След това двамата кандидати - от листата на Европарламента и от листата на Съвета - трябва да проведат кампания помежду си за спечелване на мнозинство в ЕП. Това не е перфектното решение, но е доста близо до най-разумното при така създалата се ситуация.  

В противен случай битката за власт ще се задълбочи и ще отнеме излишно време и енергия в момент, когато на масата има прекалено много други проблеми за решаване. Докато търсят решение по време на тайни срещи, лидерите на страните-членки трябва да знаят, че духът е излязъл от бутилката и времето на досегашните начини за назначения на ключовите европейски позиции е отминало. В момента ситуацията има опасност да излезе извън контрол. Пишат се статии от влиятелни политици и мислители, които вече изчисляват цената на оставането на Великобритания в ЕС. Водят се престрелки през Ламанша, които са абсурдни на фона на реалния дневен ред.

На това трябва да бъде сложен край и то по начин, който е приемлив както за тяснопартийните интереси на някои от най-активните участници в битката (Дейвид Камерън най-вече), за гласоподавателите, но и за цялостната атмосфера в ЕС, която и без друго е нажежена от натрупалите се проблеми. Истинската битка е друга и тя тепърва предстои. Юнската среща на върха ще е изпитание за това доколко лидерите на страните-членки са способни да осъзнаят кой е истинският дневен ред и да поведат правилната битка. А тя е за бъдещето на ЕС. Това не е битка за шефския пост в ЕК, нито за оставането на Обединеното кралство в Съюза. 

comments
If you have a comment, please post it here.
Name:  
login not required