euinside

Cause and Effect in European Politics and Law

В името на европейските ценности ЕС трябва да натисне ядрения бутон за Унгария

Аделина Марини, September 29, 2014

Няма никакво съмнение, че едно от най-интересните изслушвания в Европарламента от новата комисия на Юнкер ще бъде на унгарския кандидат Тибор Наврачич, напук на ресора му. Причината е, че идва от Унгария, директно от правителството на Виктор Орбан, който вече води открита война срещу европейската ценностна система и либералната демокрация. Състоянието на демокрацията в Унгария със сигурност ще бъде основната тема от изслушването на г-н Наврачич, планирано за първи октомври от 19.00 часа българско време пред две комисии - на културата и образованието и комисията по промишленост, изследователска дейност и енергия. Ресорът, който унгарският кандидат получи е "Образование, култура, младеж и гражданство". 

Както euinside вече писа, кандидатурата на член на правителството на Орбан е проблематична за всички групи, но в различна степен, което стана ясно и от отказа на основните политически групи да приемат предложението на либералите да включат в дневния ред на септемврийската пленарна сесия дебат за ситуацията в Унгария. Според ЕНП и групата на Социалистите и демократите, няма нови данни, заради които да си заслужава да се организира дебат по темата "Унгария". Положението в страната обаче показва нещо друго. На 2 юни тази година агенти на унгарското правителство обискираха офисите на три неправителствени организации, които участват в разпределението на норвежки грантове. Става дума за споразумение между ЕС и Норвегия, Исландия и Лихтенщайн за финансиране на проекти в по-малко развитите европейски икономики.

През последните години с парите по така наречените норвежки грантове се финансират организации, които са критични към унгарското правителство. На 26 юли Виктор Орбан произнесе реч, в която обяви, че ще строи нов режим, нелиберален и че неправителствените организации, финансирани с чужди пари, са всъщност чужди агенти, които целят да разрушат политическото статукво в страната. По-рано тази година руският президент Владимир Путин също обвини неправителствените организации, че са чуждестранни агенти. Той вярва също, че Западът финансира през неправителствени организации радикални групи в Украйна, които са отговорни за свалянето на президента Виктор Янукович. Според Путин, НПО-тата "обслужват чуждестранни национални интереси", което беше дословно цитирано и от Виктор Орбан в речта му пред унгарско малцинство в Румъния в края на юли. А на 8 септември специални полицейски части нахлуха в офисите в Будапеща на няколко организации и конфискуваха кутии с документи и лаптопи. 

Въпреки това обаче, за ЕП това не е нещо ново. Според брюкселски инсайдъри, причината е, че има постигната договореност между големите политически семейства (ЕНП и СиД) за бързо и безпроблемно одобряване на новата Комисия. Ако многослойният баланс - между държави, партии, мъже и жени, експертизи - бъде нарушен, ще се стигне до нова и много голяма институционална криза. Говори се, че ще има жертвен агнец - или ще е от АЛДЕ, от Зелените или някоя друга по-малка група, която не е участвала в сложния политически покер това лято. Само че ситуацията с унгарския кандидат е много по-сериозна от политическия покер, защото става дума за основни европейски ценности, заложени в устройствения договор на ЕС, подписан от всички страни-членки. Става дума за член 2, който дефинира върховенството на закона, демокрацията и основните права като основни европейски ценности.

Ако не реши проблема с Унгария, ЕС е нелегитимен в международен план

На фона на множеството кризи около ЕС, свързани основно със завръщане на диктатурата, изглежда наистина нелепо европейската дипломация да проповядва ценности, които в самия съюз не се спазват. Това беше и основната теза по време на изслушването, които Либералите проведоха сами, след като не успяха да се преборят за дебат в пленарната зала в Страсбург. Те се зарекоха, че ще настояват, докато точката влезе. За целта бяха поканили представители на унгарски неправителствени и правозащитни организации, за да изложат фактите, след което членове на групата на АЛДЕ и на други политически групи задаваха конкретни въпроси. Според лидера на либералите в ЕП Ги Верхофстад, който беше един от кандидатите за шеф на ЕК по време на кампанията за евроизборите тази пролет, Унгария не е единствената държава, в която спазването на върховенството на закона и фундаменталните права е незадоволително. Предложеният през пролетта общоевропейски механизъм за опазване на върховенството на закона е само на хартия и никога не е прилаган.

Срамота е, че Комисията и Парламентът мълчат, добави той. Холандската евродепутатка Sophie in 't Veld, изключително активна в Европарламента по унгарското досие, а също и по основните права и свободи, изрази разочарование, че ЕНП и социалистите не са подкрепили провеждането на дебати в пленарната зала. "Това не е дебат за определена държава, а за основните ценности. Това е изпитание за ЕС като общност на ценности", каза тя. Унгария представлява заплаха за основните права и свободи - свободата на медиите, на изразяването, на религията, образованието, равното третиране, независимостта на съдебната система, централната банка и т.н., допълни тя. 

Стефания Капронсай, изпълнителен директор на Унгарския съюз за граждански свободи, каза по време на изслушването на 16 септември, че през първия си мандат правителството на Орбан е започнало с нападките срещу критични журналисти и медии. Сега целта му е да дискредитира независимите НПО-та, които са единствената опозиция на правителството в момента. "Неизбежно е да не се сетим за реториката за правозащитниците в Русия, че са чужди агенти", каза тя и добави: "Вярвам, че това са нападки и срещу основните европейски ценности. Следователно ЕС трябва да реагира". Има по-голяма картина, според Атила Монг, журналист и член на НПО за разследваща журналистика Atlatszo.hu. Да се спечели медийната война е важно в контекста на новия режим на Орбан. "Вижте Русия! Тя наистина е добър пример", допълни той. Днешните унгарски публични медии са на практика пропаганда на правителството. Има шепа останали независими медии, които обаче са подложени на системен данъчен тормоз. 

Лидия Гал, отговаряща за Балканите и Източна Европа в международната правозащитна организация Human Rights Watch, посочи, че ЕК се фокусира основно върху дреболии, което улеснява унгарското правителство да прави само козметични промени в законодателството. Основните проблеми си остават нерешени, какъвто е случаят с принудата за пенсиониране на съдии на по-ранна възраст. От миналия юли, когато Европарламентът излезе с много остър доклад за Унгария, никакви други действия не са последвали, добави тя. Според нея речта на Виктор Орбан от юли и поредния тормоз над гражданското общество и медиите в Унгария се посреща с тишина, особено от ЕС, което е много лошо. 

По молба на мнозина от присъстващите евродепутати, представителите на унгарските неправителствени организации препоръчаха Тибор Наврачич да бъде сериозно разпитан по много от тези теми по време на изслушването му. Макар да има съществена разлика между Наврачич и Орбан, все пак фактът, че той ще отговаря за гражданството в новата Комисия е важно. Той трябва да бъде атакуван именно заради това, защото активното гражданство е от съществено значение в Европа, каза Андрас Нун, директор на Autonomia Foundation (член на консорциума от фондации, които управляват норвежките грантове в Унгария). Питайте го какво мисли за активното гражданство, добави той. Стефания Капронсай припомня обаче, че Наврачич е бил министър на правосъдието между 2010 и 2014 година в първия мандат на Виктор Орбан. Именно под негово ръководство бяха въведени законите, които орязаха основните права на медиите, съдебната система, централната банка. Така че това е нещо, което трябва да се чуе по време на изслушването.

"Бих искала да помоля ЕС да използва член 7, тъй като това е повратна точка. Моля ви, използвайте го разумно, но смело", каза тя по повод така наречения "ядрен бутон" на ЕС, с който беше заплашена преди години Австрия. Става дума за лишаване на страна-членка от право на глас в Съвета на ЕС. Атила Монг каза обаче, че да се дават съвети на евродепутати какво да питат унгарския кандидат би било равносилно на държавна измяна в Унгария и квалифицирането му като чуждестранен агент. 

Не е само Унгария

И макар по време на изслушването да беше казано многократно, че Унгария не е единствената страна, която регресира в ЕС, конкретни имена не бяха споменати. Sophie in 't Veld завърши емоционално дискусията като заяви, че ЕС е в същността. Не става дума за кривината на краставиците или съдържанието на мармалада, или мощността на прахосмукачките. Става дума за ценности. Точно това ни отделя от останалите части на света и е нещо, за което си заслужава да се борим. Друга държава с много сходни проблеми е България, която на всичкото отгоре е и със специален механизъм, чиято цел беше да гарантира, че страната ще довърши реформите в областта на правосъдието и борбата с корупцията и след присъединяването си през 2007-а година. Този механизъм впрочем послужи за основа на представения тази пролет механизъм за върховенството на закона. 

Въпреки че в България ситуацията не е толкова явна, колкото в Унгария, тя все пак е твърде сериозна. Антоанета Цонева, шеф на неправителствената организация "Институт за развитие на публичната среда", която от години се бори за прозрачност при прокарването на многобройните промени в изборното законодателство и която беше в епицентъра на протестите в България миналата година, каза за euinside, че именно по време на антиправителствените протести се е разгоряла пропаганда, подклаждана и  от институциите, и от проправителствените медии, че зад протеста стоят неправителствени организации, финансирани отвън. Тогава се появи терминът "соросоиди" по името на организациите, финансирани от Джордж Сорос. Г-жа Цонева признава, че определено има кампания срещу НПО-та, които получават финансиране по международни програми. Според нея това са работещите организации с активна и ясна позиция. "Неудобни и критични към властта и олигархията. В България няма източници за финансиране на НПО".

Пропагандната война е започнала още от първия ден на протеста, уточни Антоанета Цонева. Според нея ситуацията не е толкова груба, колкото в Унгария. Не се атакуват офиси, няма официални позиции на институциите, че трябва да се преустанови дейността на една или друга организация или да се спре някаква програма, както стана с Норвежкия фонд за подкрепа на НПО в Унгария. Проблем обаче има и той е: "Независими сме и това тревожи силно защитниците на статуквото".

Магдалина Генова, активист и блогър, която наскоро създаде Фейсбук-страница "A Daily Doze of Hate", казва, че "репресии в класическия смисъл на понятието няма, но методите за натиск и блокиране са много - отказът на държавата да финансира организации (средствата, отпускани всяка година отиват най-вече в обръчи от НПО-та, близки до властта или спортни клубове), употреба на приближени медии за делегитимация на каузите и проблемите и др. В същото време се извършва пряк натиск над отделни хора, които подават в прокуратурата сигнали по член 162 от НК - биват привиквани в полицията на разпит. Това се е случвало и на мен". 

В момента има несанкционирани престъпления от омраза, бездействащи институции, пълна неадекватност и незаинтересуваност от страна на управляващи и политически партии. Нараства агресията към ЛГБТ хората от различни места, най-често от хора, симпатизиращи на режима на Путин. Според Магдалина Генова, проблемите са започнали да се завръщат (след кратко прекъсване при падането на комунизма) след приемането на България в ЕС през 2007-а година. "Причините за това са комплексни, но като че ли, от една страна отпадането на нуждата да покриваме критерии и да бъдем оценявани, а от друга страна обществено-политическите процеси, довели до олигархичния управленски модел от последните 3 правителства доведоха до текущата ситуация". 

Повечето медии, смята тя, са активен участник в тези процеси заради липсата на професионализъм и санкции, но също и заради ролята им като част от олигархичния модел в моделирането на обществените нагласи и електоралните настроения. Магдалина Генова създава страницата си във Фейсбук (вече няколко пъти атакувана и блокирана) с идеята да послужи като "виртуална изложба на това, на което са подложени ежедневно обектите на омразата - бежанци, роми, ЛГБТ хора, евреи и хора, които най-често просто искат да живеем в едно по-добро общество. Целта - чрез шоков ефект да има по-голяма обществена подкрепа за борба с тези престъпления и с езика на омразата".

Чешкият евродепутат от АЛДЕ Pavel Telicka каза по време на изслушването, че ситуацията в Унгария му напомня на това, "на което бяхме свидетели в предишните ни животи в Чехия при комунизма. Опасявам се, че това е същото поведение, същия език, речник. Отвратен съм. Именно млади студенти от Fidesz идваха в Прага преди падането на комунизма, за да демонстрират за свобода и човешки права. Притеснявам се, че това показва, че властта корумпира". Словенският му колега Ivo Vajgl (АЛДЕ) пък посочи, че този проблем съществува и в Словения. Политиката се опитва да овладее медиите чрез олигарсите, каза той. Нито един от четиримата български членове на АЛДЕ не взе думата по време на изслушването за Унгария. Те са част от българската партия Движение за права и свободи, която е основен участник в унищожаването на крехката и млада либерална демокрация в България. Затова би било добре, АЛДЕ да се обърне и към своите, когато иска това да направят ЕНП и Социалистите и демократите. 

Според The Economist, Египет и Унгария са само два фронта от ескалиращата война, водена от авторитарни правителства срещу групи, които разпространяват западното виждане за либерална демокрация не само в смисъла на редовни избори, но и на публични, плуралистични дебати. Азербайджан, Мексико, Пакистан, Русия, Судан и Венецуела приеха законодателство през последните две години, което засяга пряко НПО-тата, които получават чуждестранно финансиране. Още около дузина други страни планират да направят същото, включително Бангладеш, Египет, Малайзия и Нигерия, писа изданието в началото на септември. 

Именно заради това е изключително важно как ЕС ще се справи с тези проблеми в собствения си двор. Както казаха и много от участниците в изслушването на АЛДЕ, няма как да се отстояват права в Сирия например, докато се позволява, заради политическия баланс, те да бъдат тъпкани в Европа. Добра новина е, че дясната ръка на Жан-Клод Юнкер получава и точно такъв ресор - върховенството на закона и фундаменталните права. Със сигурност темата "Унгария" ще бъде повдигната и по време на изслушването на Франс Тимерманс на 7 октомври от 1530 часа българско време от председателската конференция (шефовете на политическите групи в ЕП).

Неговото назначаване обаче не може и не трябва да служи да подсладител, за да бъде преглътнат унгарския кандидат, който е бил деен съучастник в нарушаването на член 2 от Договора на ЕС в Унгария. Освен че като правосъден министър е имал водеща роля в прокарването на законите, орязващи независимостта на медии и правосъдие, като външен министър тази година той протестира пред норвежкото правителство срещу норвежките грантове. Ако ЕС използва ядрената опция срещу Унгария, това ще бъде сигнал и спрямо всички останали както в ЕС, така и навън. Спазването на собствените правила е много повече от това кой ще стане шеф на европейската дипломация, кой ще поеме важен ресор в Европейската комисия или дали е спазен партийният или половият баланс. Много по-важно.