English Български
Follow Us
Subscribe
Search : [ ]
|

Тибор Наврачич е слонът в стаята на ЕС

Published on , , Twitter: @euinside

Странен прецедент създаде Европейският парламент като полуодобри кандидата на Унгария за еврокомисар Тибор Наврачич, на когото новият шеф на ЕК Жан-Клод Юнкер повери ресора "Образование, култура, младеж и гражданство". А заложената двойнственост при гласуването, внесе допълнително странност. За всеки кандидат се провеждат две гласувания - за компетентността на кандидата и това дали е подходящ да заеме даден пост. Така бившият външен министър на Унгария се оказа компетентен да бъде еврокомисар, но неподходящ за поста, заради активното му участие в ограничаването на демокрацията в Унгария, подето от правителството на Виктор Орбан.

Сега г-н Юнкер ще трябва да намери начин как да излезе от ситуацията, в която го поставиха едновременно страните-членки и Европарламентът. За г-н Наврачич се търси нов ресор, но предвид причините, заради които той не беше одобрен за образованието, как би могъл да бъде подходящ за който и да е друг ресор и то в тази ЕК, на която основен приоритет ще бъде да гарантира спазването на върховенството на закона и хартата на ЕС за човешките права? Изслушването на Тибор Наврачич беше едно от най-очакваните, именно заради проблемите, които ЕС има с Унгария и които очевидно не може да реши. Нещо повече, това изслушване задълбочи тези проблеми и изпрати много лош сигнал, че е неспособен да гарантира спазването на собствените си ценности.

Какъв е проблемът?

Видимо е скъсана връзката между това, което страните-членки са договорили и това, което реално правят. По време на тазгодишния цикъл от изслушвания се създаде усещането, че ЕС е доктор Джекил, а страните-членки са мистър Хайд. Това пролича силно и по време на изслушването на Пиер Московиси, който многократно заявяваше, че неговото битие като провалил се министър на финансите вече е минало и няма нищо общо с евентуалното му бъдещо битие на еврокомисар на икономическите и финансовите въпроси. Сходни конструкции формулира и г-н Наврачич, който беше въртян на шиш от евродепутатите от две комисии - на културата и образованието, и на промишлеността, изследователската дейност и енергията. Той казваше, че миналото си е минало, а по време на бъдещето му към еврокомисар ще се придържа към европейската ценностна система и правила. Не е ли това абсолютното признание, че в страните-членки не се зачитат правилата, договорени на ниво ЕС, които на всичкото отгоре имат превес над националното законодателство?

Проблемът "Наврачич" е създаден и подхранван основно на две нива - Съветът и Европейския парламент, но причината е една - партийна принадлежност. В този случай омръзналото клише, че Комисията е "пазач на Договорите" добива плът и кръв. Само че, независимо какво прави Комисията, ако страните-членки не го прилагат, то си остава на хартия. Точно такъв е случаят на Тибор Наврачич и уважението към европейската ценностна система. Преди да стане външен министър във второто правителство на Виктор Орбан, Тибор Наврачич беше вицепремиер и министър на публичната администрация и правосъдието в първото. В това си качество той е бил един от главните участници в прокарването на закони, които орязаха независимостта на съдебната система, централната банка и медиите. Ако се съди от професионалната му биография, Тибор Наврачич е бил доста близък до премиера Виктор Орбан, защото преди да стане вицепремиер, той е бил шеф на кабинета на председателя на партия Фидеш, а именно Виктор Орбан. 

Дали е бил близък с Орбан, защото е най-обикновен кариерист или защото наистина вярва в доктрината на Орбан, е без значение от европейска гледна точка, защото г-н Наврачич все още е бил член на правителството, когато Виктор Орбан произнесе ключовата си реч през юли тази година, в която обяви, че работи за нов и при това нелиберален режим. В качеството си на министър на външните работи Тибор Наврачич също не е невинен, защото е участвал пряко и в конфликта между страните-донори на Норвежкия фонд за финансиране работата на неправителствени организации. Изцяло в духа на Владимир Путин, Виктор Орбан също започна масово гонение на НПО-та, които се финансират от чужбина и ги обяви за чужди агенти, чиято основна задача е да променят политическото статукво. 

И ако допреди европейските избори Европарламентът също играеше ролята на стожер на европейската демокрация, като обсъждаше ситуацията в Унгария и критикуваше Орбан, тази есен двете най-големи политически семейства отхвърлиха предложението на Либералите да се проведе дебат по време на септемврийската пленарна сесия за ставащото с неправителствените организации в Унгария. Затова Либералите проведоха собствено изслушване на предствители на НПО-та и разследващи журналисти. Заради тънки политически сметки, двете най-големи политически семейства изтъргуваха европейските ценности, които фигурират и в собствените им устави. В името на бързото одобрение на ЕК и затварянето на главата "Избори 2014", двете най-големи политически семейства сключиха пакт, който ще им струва скъпо, защото ще налее още вода в мелницата на евроскептичните партии, застрашили сериозно комфорта на традиционните политически сили.  

Подигравка с европейските ценности

Тази пролет ЕК излезе със специален нов механизъм за защита на върховенството на закона, вдъхновен именно от ставащото в Унгария, но той все още не функционира, тъй като предстои да бъде обсъден от Съвета, а също и от Европарламента. С какви очи евродепутатите ще го обсъждат, след като са позволили една страна-членка да нарушава основните европейски ценности в името на тънки политически сметки? На фона на речта на Орбан, отбелязваща неговия обратен завой към тоталитаризъм и към руския модел, допускането от страна на европейските политически партии член на правителството на Орбан да бъде номиниран за кандидат за какъвто и да е ресор е подигравка с Член 2 от Лисабонския договор.

Подигравката особено ясно си личи и в мандата [на английски език], който Юнкер даде на Наврачич в началото на септември. В него е записано, че основна негова отговорност като еврокомисар ще бъде да накара европейските граждани да възприемат образованието, културата и гражданското участие като ключов елемент от "нашата споделена европейска идентичност и ценности". В своите писмени отговори [на английски език] до евродепутатите преди изслушването му на 1 октомври, той посочи, че "вярва, че културата е съществена част от европейското чувство за идентичност; тя ни напомня, че ЕС е и винаги ще бъде преди всичко общност на споделени ценности. Затова ние никога не трябва да я търгуваме срещу други цели". 

Пред евродепутатите той заяви, че е отдаден европеец и че европейското гражданство е повече от думи в договор. "То е повече от общ паспорт". Обяви също, че ако бъде потвърден, ще бъде един от пазачите на Договора. Наврачич беше атакуван по време на тричасовото препитване основно от Либералите и Зелените за миналото му. На атаките той отговаряше по един и същ начин - че напълно подкрепя идеята за плурализъм, свобода на изразяването и медийна свобода. Припомняше, че лично е посредничил в преговорите със Съвета на Европа и че всички спорове са уредени. Дори посвири на емоционалната струна като припомни, че е бил на 23 години, когато се е случила демокрацията. "Свидетел съм на диктатурата. Свидетел съм на комунизма. Огромно постижение е, че сме в ЕС. Дава смисъл на принадлежност, на общност". 

Според него, убежденията на един човек нямат общо с постовете, които заема. Даже се описа като дисидент в правителството като заяви, че в Унгария не е било никак популярно да се подкрепя европейската интеграция, но въпреки това той я е отстоявал. Още във встъпителните си думи Тибор Наврачич не скри конфликтите между Будапеща и Брюксел, но подчерта, че една от големите добродетели на ЕС е, че дава пространство за дебати и за решаване на проблемите чрез диалог. Увери също, че няма да се поколебае да подкрепи действия дори и срещу родната си страна, ако се налага. В опит да увери евродепутатите в искреността си, той прочете на глас съдържанието на Член 2 и Член 17 от Договора и заяви, че се кълне в тях. Това обаче не беше достатъчно. Затова му бяха изпратени нов кръг писмени въпроси, голяма част от които засягаха именно съучастието му в обръщането на Орбан към диктатурата. 

Един от тях припомня, че по време на изслушването Тибор Наврачич е изтъкнал факта, че лично е посредничил и преговарял между Съвета на Европа и унгарското правителство за уреждане на споровете около новия медиен закон. Според него, промененият закон след преговори със Съвета на Европа и ЕК е напълно съобразен с европейските ценности. Евродепутатите поискаха обаче обяснение от Тибор Наврачич как това е вярно, след като законът изисква регистрацията на всички медии, включително форуми и блогове, задължавайки ги да участват в балансирано отразяване на национални и европейски събития. Медийният съвет пък е обект на политически контрол, заради начина, по който се назначават членовете му. Според Тибор Наврачич, изискването за задължителна регистрация е съществувало и в предишния закон по отношение на телевизията, радиото и печата. Целта на новото законодателство, обяснява той в отговорите си, е да обхване и онлайн вестници или новинарски портали. То обаче не засяга блоговете или личните сайтове.

Той твърди още, че промените в медийния закон гарантират независимостта на националния медиен орган, чийто председател и четирима членове се избират за девет години от мнозинство от две трети от парламента. Казва още, че това е договорено заедно със Съвета на Европа. За финал Тибор Наврачич изразява съжаление, че невинаги в миналото се е отдавало достатъчно значение на свободата на изразяване и медийния плурализъм. 

Евродепутатите припомнят, че по отношение на образованието Унгария е добре известен пример за много спорни практики в тази сфера. Става дума за свръхцентрализация на началното образование, контрол върху съдържанието на учебниците, засилена роля на църквата в училищното образование. Също и задължението студентите, получили финансова помощ от държавата, да работят в Унгария дълго време след завършването, за да я изплатят. Депутатите поискаха от Наврачич да се дистанцира от позициите на партията Fidesz, унгарското правителство и лично от премиера Виктор Орбан. Тибор Наврачич заяви, че първоначалната версия на закона за съдебната система и медиите не е отразявал неговите лични възгледи и отново подчерта, че е убеден европеец и подкрепя плурализма и свободата на медиите. 

Евродепутатите обаче не приеха и тези обяснения. Причината да не бъде върнат и да се налага да му се търси нов ресор е, че се появиха съмнения, че ако бъде изцяло отхвърлен, Виктор Орбан ще го номинира повторно, с което ще блокира процеса на одобрение на новата Комисия. ЕС не разполага с механизъм за въздействие в подобни случаи, освен в Съвета, а там цари пълно мълчание по въпроса. Ситуацията се влоши допълнително и от европейските политически партии, които упражниха огромен натиск върху новия премиер на Словения Миро Церар кого да номинира на мястото на отхвърлената бивша премиерка Аленка Братушек (Либерали), но дори не направиха опит да подскажат подходяща кандидатура на Орбан или поне официално да разкритикуват кандидатурата му.

След като осъществиха буквално експлозия от европейска демокрация на тези избори, Европарламентът сериозно подкопава постигнатото, допускайки и дори подкрепяйки неподходящ кандидат. Тибор Наврачич е слонът в стаята на ЕС. Колкото повече всички се правят, че не го забелязват, толкова по-очевиден става той. Европейският съвет и Европарламентът прехвърлиха топката на Юнкер, който трябва да намери изход от създалата се ситуация. От нея обаче има само два изхода, но и двата не са в ръцете на Юнкер. Единият е Наврачич да бъде изцяло отхвърлен и ако Виктор Орбан го предложи отново, Унгария да остане без комисар. За това ще е необходима подкрепата и на останалите страни-членки на ЕС, което е малко вероятно, но и на Социалистите и ЕНП, което е по-възможно.

Друг вариант е да се организира исканото от АЛДЕ изслушване по унгарския случай с участието на Наврачич и дори Орбан, който трябва да мотивира защо е номинирал именно Наврачич. Само така ЕП може да измие срама от допускането на подигравки със собствените му ценности от собствените му членки. А в дългосрочен план трябва да се помисли за развитие на процедурата на Шпиценкандидатите в посока страните-членки да предлагат повече от една кандидатури и то след солидна аргументация. Отмина времето, когато в ЕК се изпращаха хора или за награда, или за да бъдат изхвърлени от националната политика. Комисията на Юнкер задава нов тон - да се търсят най-подходящите за конкретни постове. Това се наложи от кризата, която разкри, че вече нищо не е чисто национално в ЕС. Това трябва да важи още повече за определянето на кандидатите на ключови позиции. 

comments
Питащият
14 октомври 2014 09:58
Ако Европа не се превърне в една държава до едно десетилетие, тя ще се разпадне при тази продължаваща криза, която вероятно ще се задълбочава във времето. Опита всяка страна да се спаси поединично, сепаратизма вътре в страните , социалните проблеми и крайностите ще станат правило, а ценностите платени с две кървави войни ще отидат на битпазара. Не става ли точно това в момента.
If you have a comment, please post it here.
Name:  
login not required