English Български
Follow Us
Subscribe
Search : [ ]
|

Липсващите числа в есенната икономическа прогноза

Published on , , Twitter: @euinside
Last change on

Демографският компонент на растежа не е единствената новост в тазгодишната есенна икономическа прогноза [на английски език]. В нея имаше и още един много важен елемент, който обаче, поради липсата на числа остава сравнително незабележим. Става дума за ефекта от структурните реформи. Тази досадна фраза, която някои евродепутати дори искаха да бъде извадена от брюкселския речник, защото дразни, се оказва ключова за икономическия растеж в ЕС и особено в еврозоната в тригодишния прогнозен период (2015-2017). Есенната прогноза не е толкова оптимистична, колкото беше пролетната. През пролетта ЕК очакваше, че икономиката в еврозоната ще нарасне с 1.5% през тази година, с 1.9% догодина и с 2.0% в края на прогнозния период. За тази година ЕК коригира очакванията си нагоре, но за догодина и за 2017-а година - надолу. През 2015-а година реалният брутен вътрешен продукт на зоната на общата валута се очаква да нарасне с 1.6%, с 1.8% догодина и 1.9% през 2017-а година. 

Доста по-силен е растежът в страните извън еврозоната, което ЕК отдава на възобновения процес на настигане в някои централно- и източноевропейски членки. Според анализа в прогнозата, това е така, защото неевространите изглеждат по-малко засегнати от "наследството" на кризата като безработица и разплащане на стари дългове. Според ЕК, растежът в ЕС до голяма степен се дължи на благоприятните условия, които са наречени в прогнозата "попътни ветрове". Това са ниските цени на петрола, евтиното евро и гъвкавата парична политика на Европейската централна банка. Слонът в стаята обаче е друг. ЕК смята, че хубавото тепърва предстои в страните-членки, които са извършили структурни реформи. Споменават се основно две - на пазара на труда и на продуктовия пазар.

Реформаторските страни тепърва се очаква да берат плодовете от болезнените усилия. ЕК признава, че еврозоната като цяло и в някои държави от ядрото досега направените реформи не са били достатъчни, за да увеличат значително потенциала на растежа. За съжаление ЕК спира дотук и не посочва кои точно са страните, които се отказаха или са колебливи по отношение на по-смели реформи. Със сигурност една от тях е Франция. 

Най-тежко засегнатите страни, които са извършили реформа на пазара на труда се очаква да увеличат заетостта, се казва в прогнозата. В еврозоната тя се очаква да нарасне с 0.9% тази и следващата година, а през 2017-а с 1%. В ЕС като цяло заетостта се очаква да нарасне с 1.0% тази година и с по 0.9% през 2016-а и 2017-а година. Въпреки този очакван ръст на заетостта, темпото на намаляване на безработицата е твърде бавно, за да я върне на предкризисните нива. Реформата на пазара на труда е една от основните, за които ЕК настоява в конкретните препоръки към страните-членки, които продължително време отказваха да ги извършат, като най-ярките примери за това бяха Италия и Франция. Италия обаче, под ръководството на младия лявоцентристки премиер Матео Ренци направи няколко смели стъпки в тази посока.

Еврокомисарят по икономическите и финансовите въпроси Пиер Московиси (Франция, Социалисти и демократи) спомена Италия при представянето на есенната икономическа прогноза на 5 ноември като една от страните, които са извършили реформи на пазара на труда и може да очакват нарастване на заетостта. Освен Италия той спомена още Гърция, Испания и Португалия. Г-н Московиси посочи, че през следващите години се очаква именно структурните реформи да се окажат в центъра на икономическия растеж. Той предупреди, че силата на сегашните попътни ветрове, като ниските цени на петрола, гъвкавата парична политика на ЕЦБ и ниската стойност на еврото, предстои да отслабне. Точно тогава би трябвало на сцената да излязат резултатите от структурните реформи.

Нито еврокомисарят обаче, нито анализът към прогнозата правят следващата крачка, за да обяснят как точно очакват да се случи това и къде са възможни рисковете. Ще има ли дупка между отслабването на "ветровете", тоест очаква ли се нулев растеж или рецесия в някои държави, които не осъществяват структурни реформи? Кои са най-уязвимите държави? Кои реформи и кога се очаква да дадат резултат. Това са въпроси, чиито отговори са изключително важни, за да стимулират колебливите правителства най-после да извършат дългоотлаганите реформи. Засега говоренето за структурните реформи продължава да е твърде общо. Повечето институционални лидери поддържат добре познатите си позиции, че структурните реформи са ключа към икономическия растеж в ЕС и еврозоната в частност. Сред тях са гуверньора на ЕЦБ Марио Драги, който неуморно повтаря това от години, шефът на Европейския стабилизационен механизъм (постоянния спасителен фонд на еврозоната) Клаус Реглинг, лидерът на Еврогрупата Йерун Дайселблум (Холандия, Социалисти и демократи).

По време на изслушване в икономическата комисия на Европейския парламент миналата седмица шефът на ЕСМ Клаус Реглинг повтори това, което казва след всяко заседание на Еврогрупата, особено в контекста на Гърция, че всъщност страните, преминали през спасителни програми, са най-реформираните в момента. От всички пет държави, четири са успешни случаи. Това са Португалия, Испания, Ирландия и донякъде Кипър, каза той пред евродепутатите. Тези страни са определени като реформаторски шампиони от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие и Световната банка. Икономиките им са в много по-добра форма от останалите страни. В Испания, продължи той, икономическият ръст се очаква да достигне 3%. В есенната икономическа прогноза се посочва, че точно в резултат на реформите на пазара на труда в Испания, които са довели до намаляване на цената на труда, брутният вътрешния продукт се очаква да нарасне повече от двойно. Така Испания се нарежда между най-бързо растящите големи икономики. 

През целия 3-годишен прогнозен период Испания се очаква да бъде с икономически ръст над средното за ЕС в компанията на Полша, Великобритания, Холандия и Германия. През 2016-а година испанският растеж се очаква да достигне 2.7%, а през 2017-а - 2.4%. Ирландия и тази година е безспорният шампион на растежа с очакван ръст на БВП от 6.0%. През 2016-2017-а се очаква растежът да се уравновеси около 4%. Това носи след себе си и значително намаляване на безработицата до около 7% в края на периода. Португалия също е сред страните, които се използват за доказателство, че разковничето е в структурните реформи, въпреки че там ситуацията е малко по-различна заради вече започналата политическа нестабилност. ЕК прогнозира ръст на португалската икономика от 1.7% догодина и 1.8% през 2017-а. Кипър тепърва предстои да усети ползата от спасителната програма. Според прогнозата, след тригодишна рецесия кипърската икономика се очаква да започне да расте като достигне 1.4% ръст на БВП през 2016-а и 2.0% през 2017-а. Според Клаус Реглинг, Кипър се очаква да излезе от програмата си през март. 

Гърция обаче си остава специален случай, каза шефът на спасителния фонд. Преди на власт да дойде антисистемната партия Сириза гръцката икономика беше на добър път. Г-н Реглинг припомни, че Гърция се е издигнала в класацията на Световната банка за правене на бизнес от 109-о на 61-во място. Заради новото правителство обаче, положителната тенденция е спряла рязко. Той беше оптимист, че с новата програма условията за завръщане към растежа са налице. "Гърция може да се превърне в следващата успешна история, само ако се придържа към обещаните реформи", каза Клаус Реглинг (Германия). Гръцката икономика се очаква да започне отново да расте през втората половина на 2016-а. Дотогава икономиката се очаква да се свие с 1.3%. Гърция обаче е най-изложена на геополитическите рискове и на миграцията. 

Въпреки оскъдната информация за въздействието на структурните реформи, фактът, че те се очаква да поемат растежа след намаляването на ефекта от цените на петрола и евтиното евро е все пак нещо. Въпросът е дали липсата на сериозно задълбаване в този описан като основен бъдещ фактор на растежа се дължи на новия политически облик на ЕК или на липсата на достатъчно обосновани данни. По време и малко след кризата разговорът за структурните реформи беше доста задълбочен и стоеше в основата на разговора за растежа. Именно затова структурните реформи се превърнаха в третия стълб от икономическото управление на ЕС. След отстъпките, които ЕК направи към Франция, на Пиер Московиси ще му бъде много трудно да докаже, че наистина вярва в структурните реформи и тяхната водеща роля за растежа. 

Още повече, че френската икономика се очаква да остане под средното ниво на растеж в еврозоната. През 2016-а година френският БВП се очаква да нарасне с 1.4%, а през 2017-а година с 1.7%. Поради липса на достатъчно смела реформа на пазара на труда ЕК очаква работодателите да продължат да са предпазливи към отварянето на нови работни места. Безработицата в страната се движи малко над 10% и ще се запази на това ниво през целия прогнозен период. Така че, основният извод от тазгодишната есенна прогноза потвърждава това, което се повтаряше през последните най-малко 3 години, а именно, че структурните реформи са двигател на растежа, особено във време, когато външните фактори носят голям риск за изпълнение на икономическите прогнози. 

comments
If you have a comment, please post it here.
Name:  
login not required