English Български
Follow Us
Subscribe
Search : [ ]
|

ЕК стъпва върху тънък лед с Европейския семестър

Published on , , Twitter: @euinside
Last change on

Голямата новина от представянето на един от най-важните етапи на Европейския семестър - конкретните национални препоръки [на английски език] (КНП) - е, че Франция, Хърватия, Финландия и Великобритания няма да бъдат санкционирани. Нещо повече, Полша излиза от процедурата по свръхдефицит предсрочно. Друга голяма новина е, че Комисията се отказва от свое ключово задължение - прилагането на договореностите - и оставя това в ръцете на страните-членки. Промените тази година изглеждат дребни на пръв поглед, но са значителни в контекста на обсъжданите възможни промени в икономическото управление на Съюза само 4 години след голямата реформа. В своите заключения [на английски език] от миналата седмица министрите на финансите на ЕС (ЕКОФИН) препоръчват на ЕК да концентрира КНП върху сфери, които имат макроикономическо значение и където са необходими спешни действия. Това, според министрите, ще им даде повече видимост в националния политически дебат в страните-членки. 

Аман от реформи!

Речено-сторено. На страните-членки им омръзна да ги поучават, а на ЕК й писна да бъде лошото ченге. Така може да се обобщи резултата от функционирането на Европейския семестър досега. На фона на голямата амбиция по време на надграждането на Пакта за стабилност и растеж на ЕС изпълнението на конкретните национални препоръки е изключително ниско. Затова Комисията смени радикално подхода си, като тази година представи значително видоизменение на препоръките. Те вече са доста по-сбити, по-конкретни и целят да решават проблеми, които може да дадат бърз резултат. Както обясни заместник-председателят Валдис Домбровскис (Латвия, ЕНП) след срещата на ЕКОФИН миналия вторник (12 май), тазгодишните препоръки се концентрират "върху ключови макроикономически и социални приоритети, които трябва да бъдат решавани от всяка страна-членка тази година, до година и половина". 

За Комисията, каза г-н Домбровскис ден по-късно при представянето на препоръките, е изключително важно да се стимулира националната "собственост" върху реформите и изпълнението, тоест страните-членки да ги възприемат като свои, а не като наложени отвън. Това е изцяло в хармония с обявената нова линия на Комисията на Жан-Клод Юнкер. Проблемът е обаче, че с "връщането" на собствеността върху реформите на страните-членки тя на практика стъпва върху много тънък лед, което се отразява и в тревогата, изразена и от членове на Комисията, и от шефа на Еврогрупата Йерун Дайселблум. Еврокомисарката по социалните въпроси Мариан Тисен (Белгия, ЕНП) подчерта при представянето на КНП, че е необходимо да се използва максимално зараждащият се икономически растеж за реформи. "Страните-членки трябва да се облагодетелстват от възможността и да започнат структурни реформи", каза тя. 

А холандският финансов министър, шеф на Еврогрупата, който се бори за втори мандат, заяви, че "всички осъзнаваме, че не можем да продължим да разчитаме на ниските цени на енергията и на петрола, на количественото облекчение [на ЕЦБ] и на ниските обменни курсове. За да запазим възстановяването, са ни нужни повече инвестиции, заетост и увеличаване на производителността", каза г-н Дайселблум (Социалисти и демократи). Еврокомисарят на икономическите и финансовите въпроси Пиер Московиси (Франция, Социалисти и демократи) не направи изключение. "Днес молим страните-членки да гарантират, че текущото икономическо възстановяване е нещо повече от сезонен феномен. [...] Тези препоръки нямат намерение да поучават правителствата. Тяхната цел е да поощряват националните усилия, за да се увеличават работните места и растежа, което искаме всички заедно", каза той. 

Европейският семестър 2015 - Коледа за нереформатори

Според пролетната икономическа прогноза на ЕК растеж ще има за всички от сърце, може би с изключение на Гърция. В някои растежът ще е по-динамичен, докато в други - ще остане анемичен. И тъй като разнообразието от случаи в ЕС вече е доста голямо, ЕК реши да бъде щедра към всички. Така страните, които са на почти най-високото стъпало по механизма за тревога - пето ниво (от 6) - няма да бъдат наказани. В тази група са България, Хърватия, Франция, Италия и Португалия. Миналата година на това стъпало бяха само три държави - Хърватия, Италия и Словения. Последната успя да слезе няколко стъпки надолу, но мястото й бързо бе заето от нови три държави - Франция, Португалия и България. Комисията се оказа благосклонна и към други страни, които не са в толкова тежка ситуация, но въпреки това са в нарушения. Полша ще бъде извадена предсрочно от процедурата по свръхдефицит, а Великобритания получава още две години допълнителен срок за корекция на прекомерния си бюджетен дефицит. А за нарушенията на Финландия ще се произнесе Съветът. 

Ключът обаче е във Франция, за която беше направен за пореден път голям компромис като на страната беше дадена за трети път отсрочка да коригира фискалните си позиции. Париж има време до 10 юни да докладва мерките, които правителството е предприело за изпълнение на препоръките на Съвета. Чак тогава ЕК ще се произнесе дали Франция да бъде санкционирана или не. Междувременно, в анализа [на английски език] съпровождащ КНП ЕК посочва, че са налице големи рискове от неизпълнение на фискалните правила. Тези рискове са значително по-големи в сравнение с други държави, заради размера на френската икономика и възможността от отрицателно преливане на проблеми в цялата еврозона. Освен че Франция не успява да коригира бюджетния си дефицит и публичният й дълг расте, страната е и с най-високата данъчна тежест в ЕС. 

През 2014-а година съотношението между данъците и брутния вътрешен продукт е било 45.8%. Франция е и с много високи социални разходи - 26% от БВП, което е почти половината от разходите в целия публичен сектор. Всичко това в добре познатата комбинация от силно рестриктивен и регулиран пазар на труда, бюрокрация и непривлекателна бизнес- и инвестиционна среда. Затова и конкретните препоръки на ЕК са насочени именно към тези сфери. Въпреки това обаче, през първото тримесечие на тази година Франция изпревари по икономически ръст, и то двойно, Германия и шампиона по растеж Великобритания. Брутният вътрешен продукт на страната нарасна с 0.6% за първите 3 месеца на годината, което надмина и очакванията на икономистите. 

На Хърватия също са спестени тежките критики, въпреки че перспективите пред страната не са особено добри. Хърватия също е в голям риск от неизпълнение на разпоредбите на Пакта за стабилност и растеж. Точно както с Франция, с Хърватия също са заложени сериозни противоречия. От една страна ЕК казва, че няма да извади тоягата, защото националните програми за реформи на двете страни са амбициозни, но от друга в анализа към препоръките се казва, че усилията им не са никак амбициозни. "Нивото на амбиция си остава под очакванията в много сфери, особено по отношение на затягането на правилата за ранно пенсиониране и публикуването и изпълнението на прегледа на разходите, въпреки че някои допълнителни мерки бяха приети за частична компенсация на недостатъците", пише в анализа към препоръките за Хърватия. Видимо е колебанието на ЕК да постави точната оценка на страната предвид предстоящите в края на годината или началото на следващата парламентарни избори, но все пак в анализа може да бъде намерена косвено точната диагноза.

"В контекста на потиснат растеж, забавено преструктуриране на фирми и слабото представяне в сферата на заетостта рисковете, свързани със слаба конкурентоспособност, голяма външна изложеност и растящ публичен дълг в комбинация със слабо управление на публичния сектор, са се увеличи значително". 

Великобритания е другата страна, която получава забележителна снизходителност. Човек би си помислил дори, че ЕК се държи с Обединеното кралство вече като с външно тяло, от което нищо не зависи. Това си пролича особено силно от думите на Комисар Московиси при представянето на препоръките: "Обединеното кралство не коригира прекомерния си дефицит до крайния срок, определен от препоръката на Съвета, който е стар - от 2009-а година - и предполагаемия срок за финансовата 2014-2015-а година. Затова препоръчваме на Съвета решение за неефективни действия и за определяне на нов краен срок финансовата - 2016-2017-а година - за сваляне на дефицита под 3% от БВП. Няма нужда да припомням, че Великобритания не е член на еврозоната". 

В анализа [на английски език] към препоръките ситуацията звучи доста по-аргументирано. Тъй като в националната програма за реформи на Великобритания липсва средносрочна цел (защото Великобритания не подписа фискалния пакт), Комисията взима за отправни точки сегашното състояние и очакванията на правителството за сваляне на дефицита до 2.2% от БВП през 2016-2017 г. На базата на пролетната икономическа прогноза ЕК преценява, че Великобритания ще бъде в състояние да спази Пакта за стабилност и растеж именно тогава. Затова и наглася крайния срок спрямо очакванията на правителството в Лондон. Предвид вече сигурното провеждане на референдум за членството на Великобритания в ЕС и то по-рано от първоначално обещаното, обяснимо е решението на ЕК да не навлиза в излишна конфронтация с и без друго твърде наелектризираното британско обществено мнение. Това обаче е лош сигнал, че правилата може да бъдат пренебрегвани, ако насреща си ЕК има несговорчиво правителство.

Полша е страната, която също получава забележителна снизходителност. Причината ЕК да реши да я извади от процедурата по свръхдефицит по-рано от предвиденото е, че Полша статистически още миналата година е свалила прекомерния си дефицит под 3% от БВП. Както обясни г-н Московиси, бюджетният дефицит на Полша е бил 3.2% от БВП през 2014-а година, но Евростат е потвърдил, че дефицитът е щял да бъде под 3%, ако не са се наложили плащания, свързани с пенсионната реформа. С други думи ЕК се опитва в този случай да приложи своята интерпретация на гъвкавостта, заложена във фискалните правила на ЕС. Според тази интерпретация, публикувана в началото на годината, страните, които правят значителни реформи, особено в пенсионната система, може да получат снизходителност при оценката на бюджетния дефицит. 

Проблемът е обаче, че в своя анализ [на английски език] за Полша Комисията посочва, че в края на 2013-а година Полша се е отказала от системната си пенсионна реформа, започната през 1999-а година. Това, според ЕК, дава известно бюджетно облекчение в краткосрочен план, но в дългосрочен се очаква да има сериозни последици за публичните финанси. Странни са действията на ЕК и по отношение на Финландия. Пиер Московиси съобщи на 13 май, че страната е в нарушение на правилата за бюджетния дефицит и публичния дълг, но оставя на страните-членки да преценят какво да се прави с тази страна. От анализа на ЕК става ясно, че Финландия няма да може да спази изискванията на Пакта за стабилност и растеж. "За Финландия подготвихме доклад с оценка на нарушението на Финландия на критерия за дълга и дефицита, заключението на който е, че и двата критерия не се спазват (съответно 64% за дълга и 3.4% за дефицита през 2016). Страните-членки трябва да решат дали да предложат официално или не започването на процедура по прекомерен дефицит срещу Финландия", съобщи г-н Московиси. 

Но, на практика, всичко в момента е в ръцете на страните-членки. Има две възможности за развитие на ситуацията. Първата е те да се възползват от благоприятните икономически условия и да не направят нищо, както се е случвало винаги досега. Бумерангът ще се върне, когато се променят цените на петрола или настъпи друг катаклизъм, което в сегашната геополитическа ситуация не е изключено. Втората възможност е по волята на някакво европейско чудо страните-членки да вземат препоръките на ЕК наистина като свои и започнат сериозни реформи. Не бих заложила пари на втората възможност, въпреки че в своите заключения от 12 май министрите на финансите на ЕС "признават, че са необходими още структурни реформи в сферата на услугите и на пазара на труда и продукти, както и от провеждането на отговорна фискална политика във всички страни-членки, за да се подсили и поддържа икономическото възстановяване, да се коригират вредните дисбаланси, да се постигне фискална устойчивост, да се подобрят условията за инвестиции и да се подсили единния пазар като по този начин се освободи потенциала за растеж на икономиките на страните-членки". На думи звучи добре. А действия кога да очакваме?

comments
If you have a comment, please post it here.
Name:  
login not required