English Български
Follow Us
Subscribe
Search : [ ]
|

Заплаха от санкции грози Франция и Хърватия

Published on , , Twitter: @euinside

Европейската комисия ще реши през май дали да накаже Франция и Хърватия. Решението ще зависи от това дали националните програми за реформи, които двете страни ще представят, са достатъчни за преодоляване на прекомерните им дисбаланси. Това ще стане след представянето на пролетната икономическа прогноза, която ще изиграе съществена роля при взимането на решението за активиране на така нареченото коригиращо крило на процедурата по макроикономическите дисбаланси. Това съобщиха заместник-председателят на ЕК, който отговаря за еврозоната, Валдис Домбровскис и еврокомисарят на икономическите и финансовите въпроси Пиер Московиси по време на първото им изслушване за тази година в икономическата комисия на Европарламента. Хърватия и Франция са в една група още с България, Италия и Португалия, намиращи се на предпоследното ниво на тревога в процедурата по макроикономическите дисбаланси. Последните три страни обаче може да бъдат спокойни. Комисията засега е избрала само да ги наблюдава. 

От тях само Италия е на това ниво на тревога поредна година, докато България и Португалия са за първи път в него. Хърватия и Франция също са втора година на това ниво. Съвсем очаквано Франция беше централна тема по време на изслушването, което продължи час и половина в Брюксел, тъй като не малко евродепутати изразиха съмнения относно решението на Комисията, подкрепено и от Съвета на министрите на финансите (ЕКОФИН), на Франция да бъде дадена отсрочка от още две години, за да коригира прекомерния си бюджетен дефицит, както euinside писа. Някак любопитно беше, че г-н Пиер Московиси (Франция, Социалисти и демократи) беше основният говорител по темата "Франция". Той съобщи, че икономическата и финансова дирекция на ЕК, която изготвя задълбочените икономически доклади и е независима, не е открила доказателства, че Франция не е изпълнявала ангажиментите си в периода 2013-2014 г.

Нещо повече, индикаторите за 2014-а година са се оказали доста по-добри от прогнозите на предишната Комисия и на френската централна банка. Ясно било обаче, че френското правителство няма да успее да изпълни ангажимента си да свали бюджетния си дефицит под 3% от БВП тази година. Според г-н Московиси, имало е сериозни разногласия между Комисията и френското правителство относно структурното усилие, но ЕК е настояла то да бъде 0.5% за тази година. Въпреки това несъгласие, Московиси увери, че работи много добре с Париж. Независимо от уверенията обаче, много евродепутати посочиха, че причините за решението за Франция не са били достатъчно ясни. Това принуди френският еврокомисар да повтори за пореден път, че решението в Колежа на комисарите е било взето с пълно единодушие. Не само това, но и според г-н Московиси, резултатите показват, че е било правилно, че не се е бързало с това решение през ноември.

Markus Ferber (ЕНП, Германия) постави под съмнение доколко ефективно работи механизмът за взимане на решение - ЕК прави обективна оценка, а после Съветът взима политическо решение. Друг германски депутат - Bernd Lucke (ЕКР) - също постави под съмнение основанието, на което е взето решението за удължаване на срока за корекция на френския прекомерен бюджетен дефицит. Той припомни, че Франция за трети път получава позволение да не изпълни заложените цели. А според френската либерална евродепутатка Sylvie Goulard, обясненията на Пиер Московиси са при свършен факт. Тя намери за странен аргумента, че тъй като нарушението на Франция е било неизбежно, затова то е било допуснато. 

Случаят на Хърватия е по-различен. Страната е в процедура по прекомерен дефицит почти от момента на присъединяването си към ЕС на 1 юли 2013-а година. Оттогава досега Загреб се опитва да го намали, но без успех. В задълбочения си анализ на икономическото състояние на Хърватия ЕК посочва, че "в контекста на потиснат растеж, забавеното преструктуриране на фирми и слабата заетост рисковете, произтичащи от слаба конкурентоспособност, огромна външна изложеност и нарастващ публичен дълг, в комбинация със слабо управление на публичния сектор, са се увеличили драстично". Вицепремиерът Бранко Гърчич беше в Брюксел в деня на изслушването в икономическата комисия и увери хърватските медии, че няма да има никакви санкции и натиск. Той обеща, че в следващите 10 дена ще бъдат изработени мерки за намаляване на разходите и ще бъде изпратена програмата за реформи в Брюксел. Според него бъдещите мерки няма да засегнат хората, които зависят от бюджета. 

Стига с тези структурни реформи!

За първи път тази година се очаква всички 28 страни-членки на ЕС да отбележат положителен растеж, като това не е особено сигурно за Гърция, съобщи Валдис Домбровскис. Той обаче не беше особено убедителен в отговора си на въпроса на Sylvie Goulard дали Комисията споделя оценката на Марио Драги за ситуацията в еврозоната. Не стана съвсем ясно какво точно има предвид френската евродепутатка от групата на либералите (АЛДЕ), но след заседанието на управителния съвет на ЕЦБ, което се проведе ден след изслушването (15 април), г-н Драги припомни нещо, което казва всеки път в последната една година, а именно, че икономическото възстановяване в еврозоната ще продължи да е потиснато от необходимите корекции в много сектори и от бавната крачка на изпълнение на структурните реформи. Според Марио Драги, е необходимо да се проведат реформи на пазара на труда и на стоки, както и да се подобри бизнес-средата. Освен това е изключително важно пълното и последователно придържане към фискалните правила. Шефът на ЕЦБ каза още, че е изключително важно процедурата за макроикономическите дисбаланси да се прилага ефективно, което очевидно е предупреждение към ЕК. 

Изпълнението на конкретните препоръки по процедурата по макроикономическите дисбаланси е един от най-големите проблеми на Европейския семестър, откакто той влезе в сила преди 4 години. Г-н Валдис Домбровскис съобщи, че е отбелязан "известен напредък" в изпълнението на 42% от конкретните национални препоръки за 2013 година. Само за 8% от препоръките е забелязан "значителен напредък", а пълното изпълнение е едва 2%. Изпълнението е "ограничено" за 36% от препоръките и никакво за 12% от тях. И макар че за Марио Драги структурните реформи са ключ към икономическото възстановяване, а за ЕК това е един от трите стълба в тазгодишния обзор на растежа (заедно с инвестиции и фискална консолидация), Elisa Ferreira (Португалия, Социалисти и демократи) призова Комисията да преосмисли концепцията на структурните реформи.

Нещо повече, тя поиска терминът да бъде заменен от нещо друго, тъй като се наблюдава свръхупотреба, която предизвиква политически проблеми. Моментът е подходящ да се помисли за промяна на системата, така че конкретните препоръки да обхващат и съдебната система, модернизацията на администрацията, образованието и други. Само че, тези препоръки трябва да идват от страните-членки в тесен диалог с Комисията, а не обратното, призова още лявата португалска евродепутатка. Г-н Домбровскис припомни обаче, че препоръките вече обхващат всички тези сфери и че именно с цел увеличаване на диалога със страните-членки представянето на задълбочените икономически анализи беше изтеглено с три месеца по-рано. Валдис Домбровскис заключи, че е важно за доверието в ЕС и особено за еврозоната правилата да се спазват. 

Само две фази в бъдещето на еврозоната

По време на изслушването бившият латвийски премиер Домбровскис съобщи, че вторият доклад на четиримата президенти за бъдещето на еврозоната ще се състои от две фази. Този доклад се изготвя в момента от шефовете на ЕК, ЕЦБ, Еврогрупата и Европейския съвет - Жан-Клод Юнкер, Марио Драги, Йерун Дайселблум и Доналд Туск - и се очаква да бъде представен на юнската среща на върха на ЕС. През февруари Жан-Клод Юнкер представи уводната му част, която представляваше анализ на причините за дълговата криза в еврозоната. През юни се очаква да се види и каква ще бъде визията на четиримата президенти за бъдещето на еврозоната. Според г-н Домбровскис тази визия ще бъде разделена на два етапа. Първият е какво може да се направи сега и в рамките на съществуващите договори. Вторият етап ще бъде в дългосрочен план и се очаква да включва промени в договорите.

Първият доклад на четиримата президенти, от които само един е нов за групата - шефът на Европейския съвет Доналд Туск - предвиждаше задълбочаване на Икономическия и паричен съюз (еврозоната) на три етапа, но първият от тях вече е изпълнен. Той включваше довършване на ремонта и надграждането на икономическото управление на ЕС (Европейския семестър) и довършване на банковия съюз. Според дебатите, проведени досега, на този етап не са нужни нови промени в Европейския семестър, а само стриктно прилагане на вече договореното. Интересно е обаче да се види каква визия ще представят четиримата президенти в дългосрочен план и с какъв хоризонт ще бъдат евентуалните промени в договорите. 

comments
If you have a comment, please post it here.
Name:  
login not required