euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

От години демографията е една от важните теми в ЕС, провокирана от застаряващото население, но също и от миграционните потоци, доскоро само вътре в Съюза, а отскоро и отвън към ЕС. Темата обаче си остана на ниво национални мерки и дебати. На европейско ниво освен да бъде спомената в един или друг контекст, демографията не фигурира в анализите на европейските институции, нито е предмет на наднационални дебати, а още по-малко на прогнози. Всичко това въпреки факта, че след последните разширения на ЕС вътрешните миграционни потоци предизвикаха сериозно напрежение в общността. И ако вътрешната миграция малко или много вече е стабилизирана, миграционно-бежанската криза значително ускорява промяната на демографската картина и съответно икономическото й въздействие.

Това е причината, заради която тази година Европейската комисия направи първия си опит да анализира въздействието на демографския фактор върху икономиките в ЕС в краткосрочен план. Нещо повече, Комисията прави и следващата крачка като поставя въпроса за въздействието на бежанската криза върху пазара на труда и икономиката като цяло на централно място в есенната си икономическа прогноза [на английски език]. Тъй като това е дебют, Комисията се позовава основно на наличната международна литература по въпроса. Основното послание е, че липсват данни.

Демографският компонент в растежа

Населението в работна възраст се очаква да намалява средно с 0.4% през следващите четири десетилетия, според очакванията на Евростат. Това ще има значително отражение върху националните бюджети, най-вече през и без друго претоварените вече пенсионни и здравни системи. По оценки на Международния валутен фонд в напредналите икономики демографските промени може да намалят годишния растеж на брутния вътрешен продукт на глава от населението с половин процент до 2050-а година. Сравнението е с демографската структура от 2000-а година. Анализите по страни са значително по-лесни, отколкото за сложна общност като Европейския съюз. Според есенната икономическа прогноза, колкото повече се увеличава икономическата интеграция, толкова по-важно става движението на населението, особено в рамките на еврозоната. Този извод би трябвало да се отчита, когато се обсъжда бъдещето на еврозоната (доклада на петимата президенти). 

В този смисъл илюстративни примери са Испания и Ирландия, чиито разлики между предкризисните и следкризисните нива на ръста на населението показват колко важна е вътрешноевропейската трудова мобилност за справяне с асиметричните шокове. Точно тук обаче са и най-големите проблеми. Европейският пазар на труда, макар и на думи да се води единен, всъщност е значително по-малко общ, отколкото е например пазарът на капитал, заради наличието на множество препятствия пред движението на работна ръка. Най-честите пречки са несъответствия на квалификациите, езикови бариери, признание на дипломи, както и ограничения в някои страни-членки. Процентът на мобилност, макар и да е нараснал в последното десетилетие, е твърде нисък. През 2002-а година само 1.5% от работниците са живели и работили в членка, различна от родината им. През 2014-а година този процент е вече 3.5%, което отразява голямото разширяване от 2004-а година, създало истерията от полския водопроводчик и нашествието на гладни българи и румънци, но отново е твърде ниско в сравнение със САЩ например, където процентът е двуцифрен. 

В есенната си прогноза ЕК прави важно уточнение и то е, че делът на хората живеещи в страни-членки на ЕС без да имат ЕС-гражданство е по-голям от броя на гражданите на ЕС, които живеят в друга членка. Този дял постоянно се увеличава в последното десетилетие. Според ЕК, оценката на демографските фактори в страните-членки трябва да бъде приоритет. Това още повече се налага в контекста на бежанската криза.

Разминавания в данните

ЕК прави и опит да анализира икономическия ефект от притока на бежанци, но там се сблъсква с много сериозен проблем. Различията в наличните данни са значителни и отразяват различните дефиниции и покритие. Понякога има двойно преброяване на нередовните имигранти, които подават молби за убежище в няколко страни-членки, или неточни данни, заради неотчетените нередовни преминавания на границата. Въпреки усилията на Евростат и различни международни институции, както и на страните-членки, наличните данни са източник на несигурност, когато става дума за оценка на макроикономическото въздействие на бежанските потоци. Не само на икономическото въздействие впрочем, а и социалното, тъй като големите числа причиняват паника. Разминаването на данни е един от най-сериозните проблеми, на който до момента не е обръщано внимание на нито една от многобройните срещи на министрите и лидерите в Съвета по проблема с бежанската криза. 

Според европейската гранична агенция Frontex, над 710 хиляди мигранти са влезли в ЕС в първите три тримесечия на 2015-а година. За сравнение през 2014-а година в ЕС са влезли 282 хиляди души. Огромна част от тях са пристигнали в три държави - Гърция, Унгария и Италия. Само в Гърция са влезли 350,000 души, в Унгария - 204,000 и в Италия - 129,000. Става дума за разнообразна група хора, не всички от които имат право на убежище. От всички влезли в ЕС от началото на 2014-а година досега над 1.2 милиона души са подали молби за убежище. Отново трябва да се направи уговорката, че става дума за разминаване и дублиране на данни. 

ЕК прогнозира, че силата на бежанския поток ще се запази на нивото от третото тримесечие на 2015-а до края на 2016-а година. През 2017-а година се очаква постепенно нормализиране на потоците. В рамките на тригодишния прогнозен период се очаква в ЕС да пристигнат още 3 милиона души, което означава увеличение на населението с 0.4%. Тази прогноза е след като се вземе предвид, че някои молби за убежище ще бъдат отхвърлени. Отхвърлянето на молбите също е източник на несигурност по отношение на прогнозата, защото в някои държави делът на одобрените молби е значително по-нисък в сравнение с други и това не изглежда да е пропорционално на броя на поискалите убежище. Отново става дума за прилагането на различни критерии и дефиниции. 

Заради твърде многото неточности и източници на несигурност, ЕК заявява, че на този етап не може да се измери икономическия ефект от бежанците, но се прави опит за анализ на базата на наличната литература с опит от други държави и други бежански кризи. Икономическият ефект силно зависи от икономическата структура на страните-членки и работната им сила, от характеристиката на бежанците (възраст и квалификация) и от капацитета на страната-домакин да интегрира онези, които получат бежански статут. В момента малко повече яснота има по отношение на ефекта от бежанската криза върху публичните разходи. Най-засегнатите транзитни държави се очаква да отбележат ръст на публичните разходи с 0.2% от БВП през тази година, като догодина се очаква стабилизиране. 

Увеличението на разходите на страните-дестинации се очаква да бъде същото, но се прогнозира увеличение през 2016-а. В Швеция например, която е сред страните с най-висок дял на бежанци като процент от населението в ЕС, публичните разходи се очаква да се увеличат с почти 0.5% от БВП тази година. Ефектът върху икономическия растеж обаче се очаква да бъде по-малък. Според ЕК, икономическите мигранти като цяло имат най-голям положителен ефект, тъй като при бежанците ситуацията е значително по-различна. Според проучванията, имигрантите (от страни извън ЕС) получават много по-малко социални придобивки, отколкото допринасят под формата на данъци или социални вноски. Бежанците са много по-склонни от трудовите мигранти да работят под нивото си на квалификация (донякъде заради проблеми с езика или непризнаване на квалификацията). 

На базата на технически симулации ЕК прогнозира, че работната сила ще се увеличи с около 0.1% до края на 2015 г. и с 0.3% през 2016 и 2017 г., при условие, че нивото на одобряване на молбите за убежище е 50% и три четвърти от одобрените са в работна възраст. Последиците от по-високите публични разходи и по-голямата работна сила се очаква да допринесат за слабо увеличение на БВП тази и следващата година до около четвърт процент през 2017 г. Отрицателните последици за брутния вътрешен продукт на глава от населението се очаква да бъдат малки. Ако увеличението на работната сила е базирано на по-ниско квалифицирани работници, положителният ефект за растежа ще бъде по-ограничен - с 0.2% повече в средносрочен план. 

На този етап най-сигурни са последиците за националните бюджети. Въпреки че ЕК обяви, че ще даде точен анализ на въздействието на бежанците върху публичните разходи, когато обяви анализите на бюджетите на страните-членки на еврозоната, в есенната икономическа прогноза вече се виждат някои неща. За Германия например ЕК посочва, че въпреки разходите за бежанците бюджетът ще продължи да генерира излишък от 0.9% от БВП през 2015-а година. До края на прогнозния период обаче (2017 г.) разходите за бежанци се очаква да се увеличат, но точни данни все още няма. Най-много пари ще отидат за настаняване. Въпреки това обаче, германският бюджет ще продължи да е на плюс. 

Рискове ЕК вижда и за бюджета на Холандия, въпреки че липсват конкретни числа. Холандският бюджет се очаква да отбележи дефицит от -1.1% през тази година, -1.4% догодина и -1.5% през 2017. Натиск върху изпълнението на бюджета се очаква и в Австрия. Тук Комисията е по-конкретна. Австрийският бюджет се очаква да поеме допълнителни разходи във връзка с търсещите на убежище в размер на 0.5 млрд. евро или 0.14% от БВП през тази година. Риск, произтичащ от разходите за бежанците, се предвижда и за словенския бюджет, но няма изчисления. Словенският бюджетен дефицит се движи около тавана от 3%, но под него. За тази година той се очаква да бъде -2.7%. Догодина се очаква леко подобрение до 2.5%, но през 2017-а прогнозата е да скочи до 2.9%. Словения е и с голям публичен дълг - 84.2% от БВП през 2015-а година. Не е ясно обаче какъв дял имат разходите за бежанци в бюджетния дефицит. ЕК очаква бежанците да окажат влияние и върху бюджета на Унгария. 

Опитът на ЕК да постави демографските проблеми и въздействието на бежанската криза в краткосрочен хоризонт безспорно е добро решение, макар и доста закъсняло. Важно е ЕК да настоява пред страните-членки да синхронизират данните си, за да се отстранят неточностите, дублирането и дефинициите, за да може да се види по-добре каква е картината на работната сила в отделните страни-членки. Това е много важно и за схемата за релокация, договорена през септември, тъй като тя предвижда разпределението да се съобразява с националните нужди от работна ръка. Любопитно ще бъде също така да се види какъв ефект ще имат бежанците върху нивата на безработица. Според цитираната в есенната прогноза на ЕК литература, бежанците ще имат положителен ефект върху заетостта, но едва ли ще окажат голямо влияние върху безработицата на местното население.

Все пак това зависи до голяма степен от възрастта на бежанците, тяхната квалификация и дали държавата-домакин ще им позволи да се включат на пазара на труда. Зависи също и от възможността на местното население да намери работа в друга членка на ЕС.