euinside

Cause and Effect in European Politics and Law

Сблъсък между шефа на Еврогрупата и Европарламента за Гърция

Аделина Марини, November 12, 2015

На 10 ноември късния следобед трябваше да се състои първото обсъждане на третата спасителна програма за Гърция в икономическата комисия на Европарламента с участието на шефа на Еврогрупата Йерун Дайселблум (Холандия, Социалисти и демократи) и шефа на постоянния спасителен фонд (Европейски стабилизационен механизъм) на еврозоната Клаус Реглинг. Той обаче се превърна в бурна разправа между двамата шефове и евродепутатите относно участието на Европарламента в надзора на изпълнението на гръцкия спасителен план. Европарламентът настояваше отдавна за подобна дискусия, но без успех. Причина темата да се повдигне отново от евродепутатите е писмото на гръцкия премиер Алексис Ципрас до председателя на ЕП Мартин Шулц (Социалисти и демократи, Германия) от август тази година, в което той поиска Европарламентът да бъде включен в редовните прегледи на изпълнението на програмата. Уви, Йерун Дайселблум и Клаус Реглинг бяха непреклонни и може да се каже, че Европарламентът отново изгуби тази битка. 

Нещо повече, двамата свалиха някои от ястребите в икономическата комисия на Европарламента на земята като им посочиха къде им е мястото. По време на договарянето на ключово европейско законодателство за справяне с кризата в еврозоната властта на Европарламента и особено на тази комисия нарасна значително. По отношение на Гърция обаче, правната база не е на страната на евродепутатите. Йерун Дайселблум не само че отхвърли обвиненията за липса на демократична отчетност по гръцката спасителна програма, но и защити междуправителствения подход (договаряне между страните-членки извън европейското законодателство).

Според холандския министър на финансите, политическите решения, които се взимат в Еврогрупата, са предмет на надзор от националните парламенти, което не означава, че Европарламентът трябва да бъде пренебрегван. Напротив, каза той, Европарламентът трябва да бъде надлежно информиран. Г-н Дайселблум напомни, че правата на институцията са разписани в европейското законодателство, но въпреки това присъствието му на изслушването е сигнал, че той подкрепя желанието на Европарламента за по-активно участие. То може да се свежда до подобни разговори, но нищо повече, тъй като в договора за създаването на ЕСМ преговорите и наблюдението на изпълнението са възложени на Европейската комисия. Предвиждат се консултации с Европейската централна банка, а когато се налага и с Международния валутен фонд. 

Шефът на ЕСМ Клаус Реглинг (Германия) застана изцяло на страната на Йерун Дайселблум като напомни, че в правен смисъл фондът не е част от Европейския съюз, което означава, че няма формални отношения с Европейския парламент. Причината е, че когато се създаваше този фонд, както и временният му предшественик EFSF, нямаше време за промени в Лисабонския договор. Той увери, че ЕСМ е обект на силен политически контрол, упражняван от страните-членки. Това включва и националните парламенти, които в някои държави имат много силна власт за определянето на позицията на министъра на финансите. Управителният съвет на фонда пък се състои от министрите на финансите на еврозоната, всеки от които е избран демократично. "Така че, демокрацията наистина е в ДНК-то на ЕСМ", увери германецът. 

Това ни най-малко не убеди членовете на комисията, които поискаха повече права. Лявата евродепутатка Елиса Ферейра (Португалия) заяви, че е странно, че в Европа такъв голям европейски проблем като Гърция се решава без отчетност пред Европарламента и че не се избира общностния подход, а междуправителствения. Европарламентът отдавна протестира срещу междуправителствения подход на договаряне и настоява да се избира общностния, но това не винаги е възможно, както много ясно си пролича при създаването на единния механизъм за банково преструктуриране. Йерун Дайселблум отговори, че междуправителствената рамка е факт. "Не мога да я променя, особено в краткосрочен план", каза той и обясни, че това би изисквало промяна в договорите, което би било доста труден дебат точно сега. Г-жа Ферейра му напомни, че ако нещо трябва да се променя, то е само договора за ЕСМ, но холандският финансов министър не отстъпи.

Клаус Реглинг беше по-снизходителен като изрази пълна подкрепа за включването на ЕСМ в устройствените договори на ЕС, но това, по думите му, ще отнеме време. Отговорите на двамата шефове още повече ядосаха евродепутатите. Една от най-влиятелните членки на икономическата комисия Силви Гулар (АЛДЕ, Франция) изрази недоумението си от думите им, които тя разчете като отказ от съдействие. Тя подчерта, че въпросът с отчетността пред Европарламента не е битка за власт. Става дума за това да се гарантира, че ще има трансграничен дебат и визия за общия интерес. Тя се ядоса от думите на Дайселблум, че не може в момента да промени нищо, като му напомни лозунга на президента Обама от първата му предизборна кампания "Да, можем" и го призова да работи в две посоки. Едната е да се възползва от член 18 от тупака (сравнително ново законодателство за управлението на еврозоната), където се дава власт на ЕП да кани представители на Съвета и Комисията на диалог. 

Вие не правите нищо незаконно, увери тя. Другото, което г-жа Гулар поиска, е Дайселблум да настоява за "истинска отчетност", която не е насочена срещу националните парламенти. "Никой национален парламент, дори и най-мощният, не може да даде подкрепа за кредиторите или за южните страни едновременно". Тя го призова да не подценява евроскептицизма и загубата на доверие на гражданите. Шефът на Еврогрупата ни най-малко не се впечатли от емоционалния изблик на френската евродепутатка като заяви, че не вижда нищо лошо в междуправителствеността. В крайна сметка така е заченат ЕС. "За мен това не е табу", каза той напълно откровено и категорично отхвърли намеците, че междуправителствените договорки са по дефиниция демократично нелегитимни. Ако Европарламентът имаше компетенции за ЕСМ и спасителните програми, това едва ли щеше да намали евроскептицизма, каза още той. 

Йерун Дайселблум отвърна на удара като посочи, че фактите показват друго. Хората се чувстват много по-представени на местно ниво, отколкото в националния парламент и повече в националния, отколкото в Европейския. Клаус Реглинг, който изглеждаше в пълен синхрон с председателя на Еврогрупата, пък посочи, че наистина евроскептицизъм има навсякъде, но подкрепата за еврото всъщност расте. В страните с програми, особено в Португалия и Гърция, тя е над 70%. "Според мен, трябва да сте много внимателни с подобни квалификации". Това обаче не успокои членовете на комисията. Друг ястреб, зеленият Филип Ламберц (Белгия) контрира, че има проблем с обсъждането на такива въпроси на национално ниво в национален контекст, където националният интерес надделява. Докато депутатът говореше, в микрофона се чу въздишката на Йерун Дайселблум, която издаваше загубата на търпение или може би умора заради целодневното му участие в Съвета на финансовите министри, а предната вечер и в заседанието на Еврогрупата, където основна тема беше гръцката спасителна програма. 

Филип Ламберц посочи, че Европарламентът е мястото, където може да се обсъжда общия интерес, извън националния контекст. "Когато сте в Холандия, Вие пеете холандска песен. Тук пеете малко по-европейска песен. Така че, на кой Йерун Дайселблум да вярваме?", завърши белгийският евродепутат. Въпреки умората и вероятно досадата, Йерун Дайселблум предприе мощна контраатака, като изрази несъгласие с тезата. Според него, ако в националните парламенти надделявал само националният интерес, сега нямаше да има програми и евтини заеми за Гърция. Между двамата избухна словесна престрелка, като Филип Ламберц вметна нещо за спасяването на германските банки, а Йерун Дайселблум му отвърна, че не споделя цинизма му.

"На практика това, което казвате е, че националните парламенти не са способни да погледнат отвъд националните граници. Ако това беше така, нямаше да сме построили Европа такава, каквато е сега". Министърът добави, че се явява 2 пъти месечно в холандския парламент, за да обсъжда европейски въпроси, както правят и много негови колеги от Еврогрупата. "Не отхвърляйте този дебат. Това би било грешен подход", призова г-н Дайселблум.