euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

"Напредъкът на Сърбия към европейска интеграция носи огромни стратегически последици за Западните Балкани. Просто без придвижването на Сърбия към следващата фаза, цялата програма на разширяването ще бъде хвърлена в несигурност. Да не говорим за разрастването на национализма в самата Сърбия", това предупреди на 17 април словашкият евродепутат Boris Zala (Социалисти и демократи) по време на обсъждането на доклада за напредъка на Сърбия към европейско членство. Дебатите в Страсбург се състояха преди сключването на историческото споразумение между Сърбия и Косово за нормализацията на отношенията помежду им, което сръбският дипломат и вицепрезидент на German Marshall Fund Иван Вейвода нарече "Добрият петък на Балканите". 

Сърбия измина изключително дълъг път на практическо опитомяване. След опустошителните войни, съпроводили разпадането на бивша Югославия в края на 20-и век, Сърбия трудно успяваше да намери своя път, лутайки се между невъзможността да се помири с накърнената гордост, нестихващия национализъм, търсенето на алтернатива у Русия и неизбежността на приближаването към ЕС. Първото голямо постижение беше формулирането на европейската интеграция като стратегически национален интерес на Сърбия. Следваше обаче по-трудната част - реализацията, особено след като ЕС обяви директно, че пътят към пълноправно членство минава през нормализацията на отношенията с Косово, подчертавайки дебело, че това не означава признаване на независимостта на бившата сръбска провинция. 

ЕС инициира диалог, в който посредничеше върховният представител на Съюза за външната политика и сигурността баронеса Катрин Аштън. Първоначално диалогът се водеше на ниско ниво, но от миналата година след изборите в Сърбия, нивото беше вдигнато до степен, че в началото на тази година на една маса седнаха президентите на Сърбия и Косово - Томислав Николич и Атифете Яхяга. През декември лидерите на страните-членки на ЕС казаха ясно по време на декемврийската им среща, че Сърбия ще види дата, тогава когато се договори с Косово, а времевият хоризонт беше юни 2013 г. Никога нищо със Сърбия не е лесно. Не беше и сега. Когато преговорите изглеждаха към своя край и споразумението беше изковано, Белград се дръпна - цената беше прекалено висока. Правителството имаше няколко дена да помисли и да реши и то реши - не. ЕС от своя страна обяви, че е само посредник.

Точно когато ЕК трябваше да публикува окончателния си доклад (миналата сряда), който министрите на външните работи на ЕС да гледат на заседанието им на 22 април, беше заявена готовност за нов кръг преговори, които завършиха в петък успешно. Първият вицепремиер на Сърбия Александър Вучич каза в интервю за сръбската национална телевизия след сключването на сделката, че  това е най-доброто, което е било възможно да се договори. "Формално-правно получихме повече, отколкото досега сме получавали", каза той. Вучич призова страните-членки сега да изпълнят обещанията си и да осигурят инвестиции в Сърбия. 

Споразумението

Както euinside вече писа, основният проблем беше в някои от точките на споразумението [на английски език], особено в частта му за самоуправлението на сръбските общини в Косово. Ключовите точки са 9 и 14. В девета точка се посочва, че четирите северни сръбски общини (Северна Митровица, Звечан, Зубин Паток и Лепосавич) ще имат регионален полицейски комендант. Той ще бъде косовски сърбин, назначен от Министерството на вътрешните работи и избран от списък, който ще бъде предоставен от четиримата кметове от името на асоциацията на сръбските общини. Отделен комендант ще има за общините в южна Митровица, Скендерай и Вущри. 

А четиринадесета точка представлява заявката на двете страни, че няма да си пречат взаимно и да поощряват други да блокират напредъка им към ЕС. Останалите точки от споразумението остават същите, както и преди, като основното в тях е, че ще се проведат местни избори в северните общини още тази година с помощта на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа и съобразно с косовското законодателство. Съдебните власти ще бъдат интегрирани и ще работят по косовската законова рамка. Апелативният съд в Прищина ще създаде панел, който ще се състои основно от косовски сръбски съдии, които ще се занимават с всички общини, в които косовските сърби са мнозинство. Постоянно отделение на Апелативния съд ще има и в Северна Митровица, което ще се състои от административни служители и съдии. 

Асоциацията на сръбските общини ще има представителна роля в централната власт на Косово и ще има място в консултативния съвет на общините. Ще има само една полиция, която ще се нарича косовска полиция. Всички полицейски сили в северно Косово ще бъдат интегрирани в рамките на Косовската полиция, а заплатите ще се плащат от бюджета на Косово. Членовете на сръбските сили за сигурност ще получат предложение да се включат в съответните косовски структури. Двете страни се договориха и за създаването на комисия по прилагането, отново с посредничеството на ЕС и вече се работи по нея. 

Споразумението беше посрещнато с възторг от страните-членки на ЕС и от европейските институции, като Twitter буквално закипя в петък късния следобед. Към поздравленията се включи дори еврокомисарят на вътрешния пазар Мишел Барние. В Сърбия обаче националистите реагираха остро и атакуваха правителството за това, че е "предало" сръбските интереси и се е отказало от Косово. Самото Косово пък обяви, че с това споразумение практически Сърбия признава независимостта на бившата сръбска провинция. Имаше протести в Северно Косово, а премиерът на Сърбия Ивица Дачич беше атакуван от разгневени граждани. В неделното си интервю за националната телевизия РТС Александър Вучич категорично отхвърли обвиненията и подчерта, че по никакъв начин Сърбия не признава независимостта. Той изрази надежда, че като мине време страстите ще се охладят.

Успокои, че Сърбия ще продължи да плаща за здравеопазване и за всички останали неща, но по прозрачен начин. "Децата няма да учат, че националния герой е Искендер, а че е Караджурдже и Милош, и всички останали сръбски герои", каза той. "Албанският ботуш няма да бъде в северно Косово. За това имаме гаранция. Това малко ли е?", попита г-н Вучич в едночасовия си почти монолог по националната телевизия. 

Сърбия е готова да започне преговори, каза ЕК

Веднага след сключването на споразумението, Европейската комисия пибликува докладите за Сърбия и Косово, в които приветства усилията и на двете страни. Според заключенията [на английски език] на ЕК премиерите и на двете страни са успели да създадат добри работни отношения и са демонстрирали политически кураж и зрялост в обсъждането на особено чувствителните теми. Документът очертава основните елементи от споразумението и след това преминава към останалите сфери от наблюдението на напредъка на Сърбия, с които страната ще трябва да се заеме без отлагане като в заключение препоръчва на Съвета да насрочи дата за започване на преговори. Усилията на страната в много сфери са отчетени като големи, включително в тежки сфери като съдебната реформа, борбата срещу корупцията и медийната свобода.

Казва се, че са били направени съществени промени в Наказателния кодекс, като предстоят и още. Борбата с организираната престъпност е била централен елемент от дейността на правителството още от сформирането му, пише в доклада. Все още обаче е необходимо да се натрупа архив от ефективни разследвания, съдебни дела и присъди срещу извършители на корупция и организирана престъпност. По отношение на друг много важен елемент от прехода към зряла демокрация, който се оказва сериозно предизвикателство в региона, е свободата на медиите. По този показател Комисията отчита напредък, основно заради декриминализирането на клеветата. Приветства се и създаването на специална комисия, която се състои от журналисти, полицаи и представители на службите за сигурност на информацията, чиято задача е да хвърли светлина върху неразкритите убийства на журналисти. 

Известен напредък е отбелязан и в борбата с дискриминацията, но това на брюкселски означава, че по-скоро нищо не е направено. Като цяло се отбелязва, че са поставени законодателните основи, но изпълнението трябва да се подобри, включително и чрез генерирането на благоприятен климат в обществото. Напредък се отбелязва и по отношение на обработването на делата за дискриминация срещу хората с различна сексуална ориентация. Специално внимание е обърнато и на отношението към правата на малцинствата. Това са въпроси, на които беше обърнато голямо внимание по време на дебатите в Европарламента на 17 април. Холандската евродепутатка Marije Cornelissen от групата на Зелените и Европейския свободен алианс изрази специално притеснение от присъствието на агресивни хулигански групи в сръбското общество. 

Тя припомни, че когато беше анулиран гей прайда миналата година, правителството на практика е заявило, че "няма монопол върху насилието в Сърбия, че тези групи са твърде силни и твърде агресивни, че правителството не може да ги контролира и че са заплаха за правовата държава". Marije Cornelissen изрази надежда, че през октомври ще има мирен прайд и мирно футболно първенство. Българският евродепутат от левицата Евгени Кирилов пък повдигна въпроса за българското малцинство в Сърбия. Изказването му беше изключително добронамерено и започна с похвала за това, че страната е демонстрирала гъвкавост в диалога с Косово. "Сърбия не бива да бъде притискана твърде много и е нужно да демонстрираме гъвкавост спрямо нея", каза той, но подчерта, че все още има проблеми с отношението към българското малцинство и в частност към хората с двойно гражданство. По думите му, проблемите са основно на местно ниво. 

Дъщерята на румънския президент Траян Бъсеску - Елена (ЕНП) - обвини сръбските власти, че се опитват да създадат изкуствен език и че пречат на хората, които искат да учат родния си език. Тя повдигна въпроса и за това, че румънската православна църква не е призната извън района Балат. В доклада на ЕК се посочва, че правителството в Белград е призовало сръбската Православна църква да започне диалог с румънската си посестрима, но засега напредъкът е ограничен. 

Сянката на България и Румъния легна и върху Сърбия

Германският влиятелен всекидневник Süddeutsche Zeitung призова след сключването на споразумението между Сърбия и Косово да не се бърза с преговорите със Сърбия. ЕС трябва да изчака и да види как споразумението между Косово и Сърбия се прилага преди да предложи на Сърбия преговори, пише вестникът цитиран от европейския преспортал Eurotopics. "През последните години ЕС установи за своя почуда, че някои от обещанията на бъдещите европейци не струваха нищо, след като бъдат осребрени от обещанията на Брюксел. Румъния и България предлагат няколко примера в това отношение", пише вестникът. Австрийският Die Presse обаче е на точно обратното мнение и призовава: "Не оставяйте Балканите сами на себе си!". Въпреки лошия опит с България и Румъния, пише всекидневникът, да се даде зелена светлина на Сърбия е правилният курс. Много по-логично е да се позволи на Сърбия да се присъедини, дори и това да продължи още десет години, отколкото страната и съседите й да бъдат оставени изолирани завинаги, водени към нови националистични и самооткривателски процеси. 

Прошката

Пътят към пълната интеграция на Сърбия в ЕС преминава през болезнено обръщане навътре, което изглежда започва. Докато Сърбия все още мислеше дали да откаже споразумението или не, правителството и много анализатори в страната обявиха, че предстои съдбовен избор. Сърбия трябва да реши дали да избере пътя на европейската интеграция, икономическите реформи, възползването от общия пазар или пък да рискува и да остане изолирана от света. Страната вече направи своя избор, но сега е необходимо да направи и следващата крачка - да се извини. Стъпка в тази посока направи президентът Томислав Николич, който в интервю за босненската телевизия изрече думи, които никой не очакваше да чуе точно от него. Той каза, че иска прошка за всички престъпления, които са били извършени в името на страната или народа. Той се извини и за престъпленията, извършени в Сребреница - извинение, което предизвика спорове в Twitter дали е изрекъл ключовата дума "геноцид".

Миналата година той заяви, че масовите убийства на близо 8,000 мъже и малки момчета в Сребреница по време на босненската война не може да се нарече геноцид. В интервюто си за босненската телевизия обаче той беше притиснат да каже, че е геноцид. Николич заяви, че всичко, което е станало на територията на бивша Югославия по време на войните има характеристиките на геноцид. За Сребреница той изтървава думата, но после я коригира с "престъпление". Това става в кратък откъс от интервюто, предоставен от босненската телевизия, от който не става ясно дали репликите не са извадени от контекста. Към момента на писането на този текст липсва цялото интервю, за да се види какво още казва той в него. Независимо от това, промяната е голяма и напредъкът е видим. На правителството няма да му е лесно. Не е ясно и какви ще бъдат нагласите на евентуално следващо правителство в случай на предсрочни избори, за каквито се говореше доста дълго в Белград. Emine Bozkurt, евродепутат от Холандия от групата на социалистите и демократите каза по време на дебатите миналата сряда, че Сърбия трябва да започне кампания за промяна на манталитета. И това е може би нещо, което ЕС трябва да опита да приложи за първи път. 

Моментът е изключително подходящ, тъй като подкрепата за Сърбия в ЕС е наистина огромна и дебатите в Страсбург миналата седмица са ярък пример за това. Британският представител Charles Tannock от групата на Европейските консерватори и реформисти (Великобритания) призова за разбиране към Сърбия. Все пак е трудно да си представим, че само преди 14 години сърбите бяха бомбардирани от НАТО и все още там имаше диктатор на власт. За разбиране призова и гръцкият евродепутат Nikolaos Salavrakos от групата "Европа на свобода и демокрация". Сърбия е на стабилен европейски път и изпълнява обещанията си, въпреки трудната икономическа и политическа ситуация. Сърбия е единствената на европейския континент, където имаше военни сблъсъци наскоро и трябва да демонстрираме своето разбиране и да предложим подкрепата си, каза гръцкият депутат.

Надежда Нейнски, от групата на ЕНП и министър на външните работи по времето, когато НАТО започна бомбардировките над Сърбия изрази надежда Сърбия да превъзмогне миналото си, а друг български евродепутат - Кристиян Вигенин (Социалисти и демократи) заяви, че никога досега бъдещето на Сърбия не е било повече в техни ръце, както сега. Докладчикът за Сърбия в Европарламента Jelko Kacin (Словения, АЛДЕ) припомни обаче, че важното в момента е прилагането на договореностите. Според него подкрепата за интеграционния процес засилва про-реформистките сили в страните от процеса на разширяването и носи стабилност. 

Постигнатото споразумение е не просто успех за баронеса Аштън, която беше остро критикувана, че не изпълнява добре ролята си, отредена й в Лисабонския договор. Това споразумение е допълнение към причините, заради които ЕС получи Нобеловата награда за мир за миналата година. То задължава съюза особено много да не изпусне възможността да окаже необходимата помощ на Сърбия да преодолее психологическите и политически трудности, които ще съпътстват приемането на реалностите от по-крайно настроените слоеве на обществото. ЕС не бива да си позволява да се концентрира само и единствено върху собствените си икономически проблеми, защото успехът макар и голям, е крехък.