euinside

Cause and Effect in European Politics and Law

Сребреница - никому неудобният спомен

Аделина Марини, снимки: Ева Манасиева, July 12, 2010

Една моя колега ми се обади в средата на миналата седмица да ми каже, че я пращат да снима церемонията по погребването на над 700 души, разпознати жертви от масовото клане в Сребреница преди 15 години. Попита ме, дали проявявам интерес и дали искам снимки. Разбира се, казах - това е фундаментално събитие. Тя замина в петък, обаждаше ми се всеки ден до снощи, когато ми изпрати и снимки. По принцип тя е издръжлив човек, запазва хладнокръвие и трудно може нещо да я разтърси. През трите дни ми звъня минимум пет пъти, гласът й трепереше и ми разказа, че на такова нещо не е присъствала досега. Само ще спомена, че тя работи в Австрия за голяма международна новинарска телевизия.

Трябва да призная, че бях забравила конкретната дата и след като тя ми се обади започнах интензивно да чакам българските медии да започнат да подгряват по темата още поне от петък. Все пак геноцидът в Сребреница от 1995 г. (официално обявен за такъв от ООН) се е случил преди само 15 години в съседна на нас държава. Мислех си, че ако нашето издание имаше повече средства, щяхме със сигурност да сме там. Очаквах големите български медии, националните най-вече, да изпратят екипи. Уви, нищо такова. Да, в неделя (самият ден на възпоминанието), имаше съобщения в българските медии, но бяха сякаш за нещо далечно, като за взрива в Уганда, например.

А, трябваше това събитие да е акцент, защото това, което се е случило е не просто война, а геноцид. За Европа, която успя да създаде нещо толкова уникално като Европейския съюз с единствената цел да сложи веднъж завинаги край на ужаса на войните, геноцидът в Сребреница трябва да е срам. Това събитие трябва да е срам и за Съединените щати, които участваха активно в разглобяването на бивша Югославия.

Това трябва да е срам и за всички балкански държави, които не направиха достатъчно, за да прекратят ставащото в съседство.

Какво стана преди 15 години?

Между седем и осем хиляди мюсюлмани бяха избити с цел етническо прочистване от войниците на босненските сърби, ръководени от генерал Ратко Младич и по заповед на бившия босненски президент Радован Караджич. След голямото клане в Сребреница, труповете на избитите са били заровени в масови гробове. 15 години по-късно започна дългата и мъчителна процедура по разпознаването на жертвите, за да може те да бъдат погребани като хора.

Независимо от снимките, които ще видите, заснети от нашия колега Ева Манасиева от Сребреница, надали може да се усети достатъчно ясно за какъв ужас става дума. И защо?

На този въпрос отговор няма. Дори и трибуналът за военните престъпления в бивша Югославия в Хага, създаден под егидата на ООН няма да отговори на този въпрос. Той ще посочи само виновните. В момента подсъдим е само Радован Караджич, който беше заловен след дълго укриване. А генерал Младич все още е в неизвестност.

Изправянето на двамата пред съда е поставено като едно от най-важните условия от Европейския съюз пред перспективата на страните от района да получат някога пълноправно членство. Новата американска администрация, в лицето на Барак Обама, също призова в специално писмо, прочетено от негово име по време на церемонията по погребението на 775 жертви на клането, за преследването и ареста на извършителите.

Дали обаче това ще доведе до помирение и до оставяне на миналото да почива в мир? На фона на ставащото и в момента в Босна и Херцеговина, отговор трудно може да се даде. Силен сигнал е обаче, че на церемонията присъства и сръбският президент Борис Тадич, след като през март Скупщината в Белград гласува резолюция, с която се извини за масовото убийство.

На ниво политика очевидно вече има воля за поглед в бъдещето, сред хората обаче враждата остава. За силното разделение говорят и многобройните коментари в интернет и в България. Много от хората смятат, че геноцидът в Сребреница се превръща в новия европейски Холокост, тъй като не се говори изобщо за сръбските жертви на войната.

Независимо кой колко жертви е дал, основната вина е, че войната изобщо е била допусната. И тази вина трябва да си поделят всички политически играчи от онова време, начело с Европейския съюз, САЩ, останалите балкански страни. Вина трябва да понесем и ние, обикновените граждани, задето не сме упражнили достатъчно натиск върху правителствата ни безобразието да спре. В противен случай и на следващата годишнина ще водим същите спорове и ще говорим за митове.

Клането в Сребреница не е мит - погледнете стотиците ковчези! И в крайна сметка, няма никакво значение какви хора лежат в тези ковчези - дали сърби, мюсюлмани или други. Важно е, че са много и не са починали от естествена смърт. А още по-важното е, че това събитие все още влияе върху бъдещето на всички в региона. И затова беше редно да е водеща тема, за да помним. Защото, когато помним се учим, а когато се учим - градим. Така, както Европейският съюз беше изграден преди повече от 50 години.