English Български
Follow Us
Subscribe
Search : [ ]
|

Ще избегне ли Сърбия грешките на българския преход?

Published on , , Загреб, Twitter: @AdelinaMarini

Дали Сърбия ще започне преговори за присъединяване към ЕС е въпрос, на който отговор се очаква през юни тази година и то ако усилията на Белград за регионално сътрудничество, според разбиранията на Съюза, бъдат достатъчно убедителни, най-вече по отношение на Косово. Обявилата независимост бивша сръбска провинция постоянно е в центъра на вниманието, когато стане дума за европейската интеграция на Сърбия и затова доста често на заден план остават проблеми, които страната има и с които тя трябва да се справи по време на присъединителния си процес, и много важно - преди членството. Проблеми, които са почти като изпод индиго извадени от българския преход към демокрация и пазарна икономика. За мащаба на задачата говорят много от поправките, внесени към проекта [на английски език] за резолюция на докладчика за Сърбия в Европейския парламент Jelko Kacin (АЛДЕ, Словения), който ще бъде разгледан на заседанието на външната комисия към Европарламента на 21 януари.

Разбира се поправките, свързани с регионалните отношения и то основно с Косово, са с най-голям обем към проекта, но има още много, които заслужават сериозно внимание. Пред Сърбия стои изключително тежка задача не просто да реформира ключови системи, но да смени изцяло манталитета си, за да може да избегне завръщане към лошите практики, каквото се наблюдава в България например. Не знам дали точно това имаше предвид хърватският премиер Зоран Миланович, когато по време на първата си среща със сръбския му колега Ивица Дачич обяви, че присъединителният процес на Сърбия се очаква да бъде много по-труден от този на предишни нови членки. Със сигурност обаче Сърбия ще бъде гледана под лупа, именно заради грешките, допуснати с България и Румъния, а тепърва предстои да видим дали и с Хърватия.

Липсата на доверие към способностите на балканските страни да се реформират наистина, а не само на приказки и на хартия личи особено силно в документа с поправките на ЕП. Така например към оригиналния текст на Jelko Kacin, в който се призовава Съветът да определи дата за започване на преговорите със Сърбия колкото се може по-скоро, при условие че най-важните приоритети са задоволително изпълнени, литовският евродепутат Justas Vincas Paleckis от групата на социалистите и демократите в ЕП предлага да се запише друго - че Съветът трябва да определи дата за начало на преговорите, когато страната напълно изпълни всички поставени условия и представи солидно досие от изпълнени реформи. С други думи - преговорите да започнат тогава, когато условията са изпълнени, а не когато е налице воля за изпълнението им или процес на изпълнение.

Самият докладчик внася поправка към този текст, с която запазва тона, но е много по-конкретен по отношение на условията, които Сърбия трябва да е изпълнила преди да получи дата за започване на преговорите. "Призовава Съвета да определи дата за започване на преговорите за присъединяване със Сърбия, при условие че ключовите приоритети са задоволително изпълнени и процесът на реформи продължава по отношение на върховенството на закона, с което ще се демонстрира ангажимента на ЕС към процеса на разширяване и перспективата на страните от Западните Балкани; приветства напредъка, постигнат от Сърбия по изпълнението на Копенхагенските политически критерии, признато и от ЕК в доклада й от 2012 г. и припомня, че по-нататъшният процес на европейска интеграция зависи от продължаването на процеса на реформи и по-специално в гарантирането на демокрацията и функционирането на демократичните институции, подкрепата за върховенството на закона, спазването на правата на човека, равна и ангажирана защита на всички малцинства в Сърбия според европейските стандарти, поддържане на добросъседски отношения и регионално сътрудничество, включително и мирно решаване на двустранни въпроси, както и подобряване на функционирането на пазарната икономика".

Не само Jelko Kacin е привърженик на идеята, че процесът на присъединяване е по-важен от това в какво състояние си достигнал до него. Италианският евродепутат Pino Arlacchi (Социалисти и демократи) предлага да се вкара нов параграф, в който да се подчертае, че присъединяването на Сърбия към ЕС е от съществено значение за качеството на икономическото и социално развитие на страната.

Нов текст се предлага и от българските евродепутати Андрей Ковачев (ЕНП) и Станимир Илчев (АЛДЕ), заедно с колегите им György Schöpflin (ЕНП, Унгария), Elisabeth Jeggle (ЕНП, Германия), Tunne Kelam (ЕНП, Естония), Franziska Katharina Brantner (Зелени/Европейски свободен алианс, Германия). Този текст е изключително важен и отразява грешка, която беше допусната спрямо България - не беше упражнен достатъчен натиск България да скъса с миналото си като разобличи Държавна сигурност и предотврати влиянието й в последващите процеси в страната, та до ден-днешен.

С поправката към доклада за Сърбия се призовава властите в Белград да продължат усилията си да елиминират наследството от бившите комунистически тайни служби, което е стъпка към демократизацията на Сърбия. Депутатите призовават още да се реформира сектора на сигурността като се увеличи парламентарният контрол и надзорът върху службите за сигурност. Препоръчва се и отваряне на националните архиви и то основно за документи на бившето сръбско разузнаване (UDBA). Нещо повече, призовава се Белград да улесни достъпа до онези архиви, които засягат бившите републики от Югославия, както и тези архиви да им бъдат върнати.

Независимост на институциите

Независимостта на сръбската централна банка е обект на много поправки в проекторезолюцията, въпреки че в повечето случаи става дума за предложение критикуващият текст да бъде изтрит. В оригиналния документ на Jelko Kacin е записано, че ЕП изразява загриженост относно промените в Закона за централната банка, тъй като той подрива независимостта на банката, както euinside писа през лятото. Напомня се в текста, че Копенхагенските критерии включват независимостта на държавните институции. Много евродепутати предлагат изтриването на този текст, вероятно заради гласуваните промени в закона през ноември в синхрон с препоръките на ЕК от октомврийския доклад по напредъка. Други депутати обаче предлагат вместо да бъде изтрит текстът, да бъде променен като се запише, че ЕП приветства поправките в Закона след препоръки на ЕК.

Словенският евродепутат Tanja Fajon, също от групата на социалистите и демократите, предлага да се добави нов текст към този параграф, в който да се запише, че се приветстват промените в Закона през ноември 2012 г., тъй като те отразяват препоръките на ЕК и се възприемат като симптом за готовността на управляващата коалиция "да слуша препоръките на ЕС и МВФ".

Сътрудничество с трибунала в Хага

Друга голяма група поправки в проекторезолюцията е свързана със сътрудничеството с трибунала за военните престъпления в бивша Югославия в Хага. В текста на проекта се посочва, че ЕП приветства сътрудничеството на Сърбия с трибунала и че всички заподозрени във военни престъпления са предадени на трибунала. Към този текст Tanja Fajon също предлага промяна, която да призове Сърбия да спази обещанието си и да остане последователна и решена за регионално сътрудничество и помирение на Западните Балкани, "въпреки демонстрираното разочарование след наскорошното оправдаване от трибунала на Готовина, Маркач и Харадинай".

Гръцкият евродепутат Maria Eleni Koppa (Социалисти и демократи) предлага нов текст, в който да се отбележи разочарованието в сърбското общество, заради оправдателните присъди на Рамуш Харадинай, Анте Готовина и Младен Маркач и да се напомни на Сърбия, че презумпцията за невинност е централна в един съдебен процес. Депутатът призовава още силно да бъдат осъдени всички твърдения, че присъдите на трибунала "узаконяват" което и да било военно престъпление. Също така се апелира към местните съдилища да продължат разследването и преследването на военни престъпления, извършени по време на Югославските войни. Препоръчва се също всички страни да избягват националистически триумфализъм, изявления и действия, които биха могли да навредят на усилията за регионално помирение.

Диалогът Белград-Прищина

Не е изненада, че най-голямата група поправки е свързана с отношенията между Сърбия и Косово. Проекторезолюцията призовава възобновяването на диалога Белград-Прищина на най-високо политическо ниво, като се приветства ангажираността, изразена от новото сръбско правителство. Призовава също за пълното прилагане на договореностите. В поправките към този текст се призовава Сърбия да продължи доброто сътрудничество с ЕУЛЕКС, да осигури социално-икономическото развитие на района, прозрачността на финансовата подкрепа в сферата на образованието и здравеопазването в района. Също така се посочва, че идеите за подялба на Косово или която и да е друга страна от Западните Балкани по етнически или други принципи е в противоречие с духа на европейската интеграция, регионалното помирение и европейските ценности.

Призовава се и за премахването на паралелните структури, поддържани от сръбската държава в северната част на Косово. Някои поправки отразяват съвсем скорошни изблици на напрежение между Белград и Прищина като отказа на косовските власти да допуснат сръбския президент Томислав Николич да отбележи православната Коледа в Грачаница. Този акт на косовските власти е осъден, както и отказа на сръбските власти да позволят на косовския вицепремиер Мимоза Кусари-Лила да прекоси границата и да посети долината Прешево.

Ramon Tremosa i Balcells (АЛДЕ, Испания) отива още по-далече като призовава в своето предложение за поправка ЕК да постави като задължително предварително условие Сърбия да признае независимостта на Косово, за да може да се присъедини към ЕС.

Борба с корупцията и организираната престъпност

Корупцията и организираната престъпност също са привлекли вниманието на много евродепутати-членове на външната комисия на ЕП. Проекторезолюцията призовава правителството да демонстрира политическа воля за успешното разследване на корупционни дела, включително и 24 спорни приватизационни сделки. Изразява се надежда, че проактивната роля на първия вицепремиер в тази сфера ще донесе резултати. Самият автор на проекта, заедно с Maria Eleni Koppa, предлагат цялостна промяна на този текст като го допълват с много по-конкретни препоръки като например правителството да довърши националната антикорупционна стратегия 2012-2016 и съответния план за действие. Посочва се, че ключът в борбата със системната корупция се намира в прекъсването на връзките между политическите партии, частните интереси и държавните предприятия. Обръща се внимание специално върху нуждата финансирането на политическите партии да бъде прозрачно, съобразно с европейските стандарти.

В този дух властите на Сърбия са призовани да прилагат изцяло закона за финансирането на политическите партии, да уважават презумпцията за невинност и да приемат, че изтичането на информация е изключително важно в преследването на корупцията. Призовава се също така правителството да приложи правила за защита на изтичането на информация и активно да поощрява хората да отричат корупцията на всякакви нива.

Конфликтът на интереси, който претърпя пълно фиаско в България, е посочен също като проблем, който трябва да бъде решен от Сърбия. В проекторезолюцията се предлага правителството да разработи независим надзор и капацитет за ранно установяване на конфликт на интереси в сферата на обществените поръчки, управлението на държавните предприятия, приватизационните процедури и публичните разходи, които в момента са най-уязвими към корупция. С допълнителен текст евродепутатите от групата на Зелените и Европейския свободен алианс Franziska Katharina Brantner, Ulrike Lunacek и Marije Cornelissen предлагат да се отбележи, че корупцията и организираната престъпност са широко разпространени в региона и призовават за регионална стратегия и засилено сътрудничество между всички страни в региона, така че справянето с този проблем да е по-ефективно.

Неизменна част от борбата с корупцията, организираната престъпност и изобщо цялостния процес на задълбочена трансформация са медиите. Затова и в проекта се посочва, че професионалните и независими медии са съществен елемент от демократичната система. Властите в Белград са призовани да осигурят свободата на медиите като решат случаите на продължаващо насилие и заплахи срещу журналисти, както и да разкрият извършителите на убийствата на журналисти през 90-е и в десетилетието на 2000-а година. Сърбия също е призована да започне да решава проблема с концентрацията на собственост в медиите. Отчитат се опитите за контрол и намеса в медийния сектор. В поправката си към собствения си текст Jelko Kacin е включил още да се осигури равен достъп до рекламния пазар, който е доминиран от няколко икономически и политически актьори, включително и разпределението на публични средства за реклама и промоции. Достъпът до интернет е нисък, а това е изключително важно за независимостта и свободата на медиите, затова властите на Сърбия са призовани да работят още в тази посока.

Визова либерализация

Най-малката група поправки е свързана с визовата либерализация, към която все повече развити страни-членки на ЕС проявяват нервност и зачестяват призивите визите да бъдат възстановени. Сърбия е сред страните, към които е отправена тази заплаха, заради големия брой неоснователни молби за убежище. Независимият холандски евродепутат Laurence J.A.J. Stassen се обявява против визовата либерализация за страните от Западните Балкани. Jelko Kacin и Maria Eleni Koppa обаче са на мнение, че визовата либерализация е най-видимото и конкретно постижение на евроинтеграционния процес в региона. Евентуално прекратяване на безвизовия режим може значително да върне назад процеса на присъединяване на Западните Балкани към ЕС. Страните-членки, които са най-засегнати от проблема, са призовани да работят заедно със Сърбия, а също и да разработят подходящи механизми, като например да включат страните от Западните Балкани в списъка "безопасни страни", което ще отмени нуждата от търсене на убежище.

Освен това се призовава страните-членки да помагат на Сърбия в усилията й да се справи с организираната престъпност по отношение на трафика с фалшиви апликанти за убежище. Самата Сърбия също е жертва на увеличаващ се брой търсещи убежище хора от региона.

Не са много забележките, свързани с икономическото състояние на Сърбия. Една поправка прави впечатление и тя е внесена от Maria Eleni Koppa, която обръща специално внимание върху опасното увеличение на публичния дълг , който през ноември достигна 60.5% от БВП. Безработицата също надвишава 23%, което поставя Сърбия сред страните с най-висока безработица в Европа. Тези икономически показатели са фактор за задълбочаване на всички останали проблеми, посочени от евродепутатите в техните предложения за поправки.

Важно е да се отбележи обаче, че нерешаването им само ще задълбочи икономическата криза в страната и региона. Борбата с корупцията и организираната престъпност, независимостта на медиите, свободният пазар и честната конкуренция са предпоставки за излизане от кризата и за увеличаване на благоденствието. Нещо, което в България все още не се разбира добре, а това показва само, че за Сърбия би било безмислено да влиза в ЕС, ако не си реши проблемите, защото членството по никакъв начин няма да й помогне, ако тя сама не си помогне. Каква част от горните поправки и забележки ще влезе в окончателния вариант на проекторезолюцията предстои да видим в следващите месеци. Независимо от това обаче е важно всички критики да бъдат взети предвид, защото те се основават на конкретни проблеми.

comments
Петров
1 март 2013 15:26
Сърбия и Хърватия не могат да се сравняват с България и Румъвия,при определянто на критериите при подготовката за членство в ЕС,поради простата причина,че са участвали в най-опустошителната вайна в Европа,след Втората световна.Наследството от нея не се измерва само с материални и териториални загуби,а с унищожаването на човешки съдби и коренна промяна в манталитета на тези нации.Г-н Елко Кацин отбеляза "промяна в манталитета",но той ще е твърде трудна,да не кажем невъзможна задача,ако припомним,че сръбскит национализъм жив и до днес,в б.Югославия и провокираният хърватски са пречка за изпълнението на реформите.Пък и това сравнение не помага на Сърбия да върви напред,чиито лидери непрекъснато повтарят,че са" много по-напред" в развитието си и са "заслужили повече от България и Румъния да членуват в ЕС?!Отварянетона тайните архиви на БИА също е една много трудна задача,поради наслоените предразсъдъци на Сърбия към бившите югорепублики,като към свои подчинени и към България,която според 70% от сърбите е "бедна" страна на окупатори и "глупаци"?!
If you have a comment, please post it here.
Name:  
login not required