English Български
Follow Us
Subscribe
Search : [ ]
|

Еманюел Макрон върна Франция на шофьорското място в ЕС

Published on , , Twitter: @euinside
Last change on

Роди се лидер. От много време насам на Европа й липсваше водачество и визия, а от още по-отдавна Франция беше пасивната част на германско-френския двигател на европейската интеграция. Но това се промени на 26 септември, когато младият президент на Франция Еманюел Макрон обърна нова страница и седна смело на шофьорското място на Европа - място, което се смяташе, че принадлежи по право и заслуги на германската канцлерка Ангела Меркел, но тя никога не успя да влезе в обувките на голям лидер и визионер. Единственото, което умело правеше тя през трите си управленски мандата беше да шофира сигурно и стабилно, но без ясна посока и крайна цел. За нея ЕС е къща от карти, към която трябва да се подхожда много внимателно и предпазливо. 

След мъчителното писане на Лисабонския договор ЕС изпадна в безтегловност и апатия. Кризите, които го заливаха една след друга едва успяваха да го поместят няколко крачки напред, но без голяма амбиция от страх, че това може да налее гориво в мотора на евроскептиците. В последното десетилетие ЕС се развиваше на принципа на най-малкото съпротивление, като се правеше само най-необходимото, за да не се разруши къщата от карти. Всички по-амбициозни идеи биваха отлагани за по-добри времена. Все се чакаше нещо да мине - тези или онези избори, този или онзи референдум, тази или онази криза. Европейската реч (цялата реч на френски език тук, а синопсис на английски тук) на Еманюел Макрон от 26 септември е точно това, което липсваше на Европа от много време насам. 

Речта на френския президент беше произнесена с много страст и убеденост точно 13 дена след годишното обръщение за състоянието на Съюза на шефа на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер - един от много малкото европейски визионери, които са в списъка на изчезващите видове в компанията на Ги Верхофстад и Андрю Дъф. Тя се състоя няколко дена след безличната и скучна флорентинска реч на британската премиерка Териза Мей, която разкри за пореден път болезнения дефицит на решения и визия в британското управление. Макроновата реч отекна два дена след изборите в Германия, чиито резултати създадоха страхове, че Германия може да дръпне ръчната спирачка на Европа. 

Колеги-журналисти се шегувахме ден преди дългоочакваната реч на френския държавен глава, че той сигурно е скъсал на парченца грижливо подготвяното слово, след като е видял първите прогнозни резултати от гласуването в неделя, което вкара националисти в Бундестага за първи път в следвоенна Германия, при това с размера на трета политическа сила в страната. По-големият проблем е обаче, че добро представяне имат Свободните демократи, които са открито заявена евроскептична партия, обявила се против почти всички идеи за бъдещето на еврозоната, изложени в обръщението на Юнкер и съдържащи се и в речта на г-н Макрон. А Свободните демократи са спрягани за възможен коалиционен партньор на консерваторите на г-жа Меркел. 

Говори се, че от Берлин е била отправена молба към Еманюел Макрон да бъде предпазлив във визията си и е много вероятно той наистина да е променил първоначалната версия, тъй като частта за еврозоната беше доста обрана и се придържаше към вече добре познатите идеи. Това обаче не е намалило осезаемо огромната амбиция, заложена във френската визия за бъдещето на Европа. Смела, амбициозна, идеалистична и много френска реч, която показва ясно, че още от догодина Европа се хвърля отново напред. Във въздуха вече се усеща мириса на нов договор, чиято амбиция може да надмине дори тази на договора от Маастрихт, с който ЕС направи огромен скок в интеграцията си. 

Какво иска Еманюел Макрон?

Най-краткият отговор е да разтърси ЕС до основи. По-дългият е, че визията му се простира от изграждането на европейска идентичност, през създаване на европейски суверенитет, европейска армия, ремонт на институциите, до откъсването на еврозоната от по-бавните и разколебани държави. Както можеше да се очаква, френският президент започна първо с отбраната, където вече се работи много интензивно по задълбочаването на интеграцията. Отбраната е централна част от визията му за създаването на европейски суверенитет. Той предлага "обща сила за намеса", което е евфемизъм за войска; общ бюджет за отбрана и нещо много важно - обща доктрина за действие. Последното е много смела идея за сближаване на отбранителната култура. Като част от това той предлага страните-членки да започнат да приемат войници в националните си армии от други държави. 

Той призова за максимално бързото изграждане на Европейския отбранителен фонд и Постоянното структурирано сътрудничество. Това ще е водеща тема и на Европейския съвет през октомври. Под знака на европейския суверенитет Макрон предложи създаването на Европейска разузнавателна академия, която да работи за сближаването на разузнавателните служби в борбата с тероризма. Тази тема е особено болезнена за Франция и затова френският президент предложи Европейската прокуратура, която в момента е в процес на изграждане, да се разшири, за да включи и борбата с тероризма.

Това ще е едно от тежките досиета, тъй като и сега работата по Европейската прокуратура, първоначално замислена за борба с измамите с еврофондове, върви доста трудно и от началото на тази година се отдели като отделна интеграционна скорост, тъй като някои страни не успяха да преглътнат задълбочаването на интеграцията в сферата на правосъдието и затова бъдещата прокуратура ще се гради от 20 страни-членки. Преговорите по създаването й текат от повече от три години, като през цялото това време амбицията в първоначалния проект беше сериозно орязана, включително и с участието на Франция. Италия беше сред много малкото държави, които настояваха правомощията на прокуратурата да се разширят, така че да включват борба с организираната престъпност и тероризма. Италиански представители в Брюксел невярващо изразиха в Туитър задоволство от Макроновата реч. 

Смелите идеи на френския президент са много: създаване на обща сила за гражданска защита; обща служба за убежище, която да обработва молбите за убежище; европейска гранична полиция (по-силен вариант на сегашната агенция за брегова и гранична охрана); агенция за променящи света иновации; европейски търговски прокурор, който да се занимава с разследване доколко търговските партньори на ЕС спазват правилата и да налага санкции за нечестни практики (това е продължение на идеята на ЕК за промяна на търговската политика на ЕС с акцент върху въвеждането на реципроцитет); въвеждане на въглероден данък, който да се събира на външните граници на ЕС; създаване на индустриална програма, която да подкрепя производството на екологично чисти автомобили и инфраструктура. 

Солидарност чрез данъчно сближаване

Сред предложенията е още данъчното сближаване, което означава създаването на критерии за постепенно сближаване на социалните и данъчни модели между страните-членки. Нещо повече, Еманюел Макрон смята, че спазването на тези критерии трябва да е обвързано с достъпа до европейските фондове за солидарност. Макрон предлага още определянето на коридор за ставките на корпоративния данък, в социалното подпомагане (минимална заплата). Изненадващо френският президент изтупа от праха идеята за въвеждане на данък върху финансовите транзакции, която търпи провал след провал вече години наред.

В момента само 10 страни-членки са готови да го въведат, но дори и при тях преговорите вървят много бавно и е съмнително дали ще успеят. В опит да мотивира скептичните страни-членки Еманюел Макрон реши да даде личен пример като обяви, че френските приходи от въвеждането на този данък ще бъдат вложени в европейски фонд за развитие. 

В търсене на европейското Пало Алто?

Френският президент обърна голямо внимание и на цифровото изоставане на Европа и призова за пълна трансформация. Акцентът му обаче беше повече върху преосмислянето на данъчното облагане на цифровите компании и регулацията на големите платформи. Създаването на агенция за променящи света иновации той вижда като нещото, което би могло да подтикне създаването на европейски пробиви в цифровата сфера. Дали това ще доведе до пробиви с мащаба на дейностите на Елон Мъск, който направи революция на автомобилния пазар, подхода към Космоса, или на Марк Цукърбърг, чийто Фейсбук засегна дори демократичните избори? Едва ли само чрез разкриването на агенции. 

Еманюел Макрон изброи сериозен брой нови агенции, макар че голяма част от тях имат по-скоро символично значение - основната им цел е да покажат, че трябва да се работи в конкретната сфера заедно, на европейско ниво. В Европа обаче бюрокрацията е тази, която убива още в зародиш личната инициатива, а липсата на алтернативно финансиране, извън монопола на банките е друг проблем, който държи Европа закопана в 20-ти век, докато Америка вече е навлязла дълбоко във водите на 21-вото столетие. 

Европейска идентичност

Досега рядко европейски лидери са обръщали внимание на образованието като инструмент за изграждане на европейска принадлежност. Еманюел Макрон смята, че всеки студент до 2024-та година трябва да знае минимум два европейски езика и предлага създаването на европейски университети, които да дадат възможност на студентите да учат в чужбина. Половината от всяка възрастова група на младите европейци трябва да може да прекара минимум 6 месеца в друга европейска държава.

Рушене на табута в замяна

Като подсладител на някои от най-смелите си и спорни предложения Еманюел Макрон предлага отварянето на някои френски табута. Едно от тях е реформирането на Общата селскостопанска политика, която винаги досега е била червена линия за Париж. Според него, ОСП трябва да преследва две основни цели. Първата е предпазване от нестабилността на световните пазари, а другата е да се насърчи сериозен селскостопански преход, позволяващ по-голяма гъвкавост на национално ниво и намаляване на бюрокрацията. Подробности в изказването му липсват, което показва, че основната цел на повдигането на темата е по-скоро да се покаже готовност за промени от френска страна. Този ход има огромно значение на фона на две много ключови събития - Бризход и предстоящите преговори по следващата многогодишна финансова рамка.

По отношение на Бризхода последиците за ОСП са две. Първата е, че Великобритания досега винаги е била основен двигател на намаляването на размера на ОСП като част от общия европейски бюджет. В самото начало, откакто се правят европейски бюджети, ОСП заемаше понякога дори 80% от разходите, докато сега тя е свита до под 40%. Напускането на Великобритания създаде опасения, че Франция сега ще се почувства свободна да настоява за повишаване на субсидиите за френските фермери. Втората последица е, че Великобритания е голям донор, въпреки солидната отстъпка, с която се ползва.

Това означава, че европейският бюджет ще разполага с по-малко пари, а първоначалната реакция на страните-членки беше, че не желаят промяна на статуквото - всяка иска да запази досегашните си вземания, но ако може, без да плаща повече. Изложените от Макрон цели за бъдещата ОСП навеждат на мисълта за значително по-малко пари за тази европейска политика. Готовността на Франция за промяна в тази свещена за нея тема е покана и към останалите да направят отстъпки. 

Макрон върна на масата още една тема, която винаги е била източник на конфликти в ЕС - намаляването на броя на еврокомисарите. Тази тема беше повдигната за първи път в навечерието на голямото разширяване на ЕС с 10 членки от 2004-та година, като идеята беше Комисията да може да бъде ефективна. Всички досегашни предложения за съкращаване на броя на комисарите бяха бламирани. Френският президент предлага броят на комисарите да бъде 15. Това трябва да стане преди следващото разширяване на Съюза към Западните Балкани (между другото, Макрон изобщо не спомена Турция в своята реч в контекста на разширяването), които той предупреди обаче, че макар и вратата за тях да е отворена, ЕС е зона на върховенство на закона и демокрация. 

Като част от реформата на европейските институции, Макрон предлага въвеждането на паневропейска изборна листа още за следващите избори за Европейския парламент през 2019-та година. Идеята не е нова, но досега страните-членки не намираха воля да се откажат от бройките си евродепутати, договорени с много мъки при последните промени в Договора на ЕС. Сега обаче напускането на Великобритания отваря нова възможност, тъй като се освобождават 73 места. От няколко седмици в ЕС тече дискусия за това ако не всичките британски места, поне част от тях да се "пуснат" на общоевропейския избор. Паневропейската (известна също и като трансевропейска) листа предполага самостоятелното явяване на кандидати, които да могат да бъдат избирани от всяка точка в Съюза.

Замисълът зад това предложение е да се скъса връзката между националната политика и европейската. Еманюел Макрон не само че подкрепя изцяло идеята, но предлага по-нататък във времето (по-следващите избори) половината от членовете на Европарламента да се избират през паневропейска листа. Това ще има огромно значение, когато се осъществи голямата интеграция в еврозоната, тъй като се предвижда парламентът да упражнява контрол върху вземането на решенията във валутния клуб. Еманюел Макрон, също както и Жан-Клод Юнкер, изключи възможността от създаването на отделен парламент на еврозоната. Според него е сериозна грешка Европейският парламент да се разглежда като продължение на националната политика. 

Изграждането на суверенна Европа изисква евродепутатите да са наднационални. Той си представя Европейския парламент като своеобразен смесителен казан, в който се създава европейска идентичност. По повод евроизборите у Макрон заговори антисистемният играч, какъвто той определено е, въпреки че е в тон с много от тезите на системните партии. Неговото движение "Напред!" не членува в нито една от европейските политически партии, нито има намерение. Нещо повече, той заяви в своята реч, че няма да допусне тези партии да държат монопола върху дебата за Европа и европейските избори. Тази му позиция ще окаже сериозно влияние върху процедурата за избор на шеф на Европейската комисия, известна като Spitzenkandidaten (номинирани кандидати), въведена за първи път за изборите през 2014-та година.

Тогава европейските политически партии издигнаха свой кандидат. Това беше значителен напредък за европейската демокрация, тъй като номинираните провеждаха дебати, предавани на живо в много от страните-членки, и излагаха възгледите си за бъдещето. Тогава изборите спечели Жан-Клод Юнкер, тъй като издигналата го Европейска народна партия отново се класира първа сила. От думите на френския президент може да се съди, че има претенции неговата партия също да участва в номинациите. Не е много ясно как ще стане това, но е сериозна заявка, която предвещава, че следващите европейски избори ще бъдат още по-интересни от предишните. 

Гради се коалиция на желаещите

Перспективата на предложените от Еманюел Макрон промени е 2024-та година, като началото е 2018-та година, когато в целия ЕС ще се създадат демократични конвенти, които да разгледат тема по тема предложенията за реформа, включително процедурата за засилено сътрудничество и евентуални промени в договорите. В допълнение към това Макрон прави реформаторска група от държави, които да натискат за промяна. Тази група ще се състои от представители на всяка страна-участничка и европейските институции. Освен естествения съюзник Германия (с която Макрон предлага сключването на нов Елисейски договор на 22 януари догодина), Макрон покани специално Италия, Испания, Португалия, Белгия, Холандия, Люксембург. Каза, че поканата е отправена и към всички останали, които желаят промяна. 

Предложението за нов Елисейски договор също носи голям символизъм. Това означава амбиция от мабаща на първите крачки към обединена Европа, направени след края на Втората световна война. Любопитно съвпадение е, че отбелязването на 50-годишнината от подписването на договора мина под сянката на "европейската" реч на тогавашния британски премиер Дейвид Камерън, с която той обяви провеждането на референдум за или против членството на Великобритания в ЕС. Реч, която предизвика поредица от катастрофални събития. Изборът на датата за речта на Камерън беше много показателен за тогавашните британски настроения. Френският президент предлага Франция и Германия до 2024-та година изцяло да интегрират пазарите си, така че да се прилагат едни и същи правила за бизнеса и това да бъде заложено в новия договор. 

Париж и Берлин и преди са имали амбиция да бъдат пионери в нагазването в най-дълбоките интеграционни води, но досега не е направено много, а и с новата следизборна политическа картина в Германия Макроновите идеи може да не бъдат приети радушно. Положителни реакции на речта на Макрон в Гемания дойдоха от Зелените, които също са потенциален коалиционен партньор, и от социалдемократите. Свободните демократи поляха със студена вода амбицията на Макрон. Сред консерваторите също имаше резерви, но не в целия спектър. Приветствия дойдоха и от други краища на Европа. Първият тест ще бъде още през октомври на срещата на върха на ЕС. 

В своята европейска реч френският президент изложи изключително много и все мащабни и дълбоки предложения за цялостна реформа на Съюза, но не те са най-важното в неговата реч. Обсъждането им е по-скоро технически въпроси, по които ще се намери общ знаменател в Съвета, когато и ако достигнат до него под формата на законодателни предложения. Най-важното е моментът. ЕС е изправен пред нов период от живота си. За първи път ще има напускане и то на страна, която досега е играла ключова роля в изграждането на Европа (по-често като ръчна спирачка). От друга страна Съюзът е изправен пред предателството на някои негови членки (от нова Европа), което постави на изпитание ценностите, въз основа на които той е изграден. 

Третото предизвикателство е бъдещата интеграция на страните от Западните Балкани, за които Еманюел Макрон казва, че иска да направи ЕС толкова привлекателен, че да не се налага да обръщат гръб на Европа и да се заглеждат по Русия, Турция и други авторитарни сили, които не защитават "нашите ценности". Впрочем, някои от кандидатките намекнаха, че не искат да са изолирани от процеса на промени на ЕС. В туит на френски албанският премиер Еди Рама поздрави "мощната реч" на Еманюел Макрон, която по неговите думи ще събуди Европа, от която всички се нуждаят, включително и страните-кандидатки.

Макрон изцяло подкрепя многоскоростна Европа и във визията му основният двигател на Съюза е еврозоната. Създаването на група съмишленици е на практика последно повикване на пасажерите. Речта му не бива да се разглежда само в контекста на тандема с Германия, особено предвид резултатите от парламентарните избори миналата неделя, защото амбицията на френския президент е достатъчно голяма, че да може Франция да бъде водещата част в немско-германския мотор, ако Германия се затвори в себе си и стане пасивна. 

През 2019-та година, когато се очаква да започне голямата реформа, ще са минали 10 години от влизането в сила на Лисабонския договор. Нов договор беше необходим дори още отпреди влизането в сила на Лисабонския. Освен че нямаше апетити за промени, нямаше и лидери. Сега вече има. Така че, затегнете коланите! Ще друса. 

comments
If you have a comment, please post it here.
Name:  
login not required