English Български
Follow Us
Subscribe
Search : [ ]
|

Триумфът на Юнкер

Published on , , Twitter: @AdelinaMarini
Last change on

Няма никакво съмнение, че председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер (Люксембург, ЕНП) ще остане в историята като един от бащите на Европейския съюз, редом до имената на Жан Моне, Робер Шуман, Конрад Аденауер, Хелмут Кол, Жак Делор. Тазгодишното му обръщение в Европейския парламент за състоянието на Съюза е последното парченце от пъзела, който ветеранът на европейската политическа сцена реди вече десетилетия. Само 21 години са минали, откакто Юнкер акушира израждането на единната европейска валута, като допринесе за постигането на компромис между Франция и Германия.

Тогава Франция упорито настояваше за създаването на обща валута, а Германия беше против, освен ако не получеше солидни гаранции за фискална стабилност. Ролята на Юнкер тогава беше ключова за създаването на Пакта за стабилност и растеж, който до ден-днешен трови съня на лидерите на държавите с по-южняшко виждане за публичните финанси. 21 години по-късно не само че еврото вече е факт, но то дори успя да прескочи първата си смъртна опасност и да заживее нов живот в значително по-интегрираната еврозона.

А Жан-Клод Юнкер - човекът с най-дълъг стаж като премиер и министър на финансите в ЕС - имаше в много случаи водеща роля в задълбочаването на интеграцията във валутния клуб в различни свои европейски роли - от шеф на Еврогрупата през ротационен председател на Европейския съвет (преди Лисабонския договор) до сегашната му позиция на председател на Европейската комисия. Нищо през последните две десетилетия в ЕС не е ставало без дейното участие на Юнкер. 

Обръщение за състоянието на една кариера

Речта [на английски език] на Юнкер от 13 септември е еманация на неговата богата европейска биография. Тя съдържаше солидна доза тупане в гърдите за стореното от началото на мандата му през 2014-та година. Въпреки че личността и политическата кариера на г-н Юнкер са тясно преплетени с развитието на ЕС през последните десетилетия, ще бъде грешка годишното му обръщение да се пречупва само през призмата на кариерата му, защото в него той предложи реалистична картина на състоянието на Съюза и визия за бъдещето му. 

Обръщението на люксембургеца беше като чувал на дядо Коледа - имаше за всекиго по нещо. От натриване на носа на онези, които бяха против много от идеите за излизане от кризите, които разтърсваха ЕС през последното десетилетие, до директно насочени критики към онези държави, които се отклоняват от общностните интереси и ценности (основно Полша). Речта му съдържаше комплименти към балтийските държави и Румъния, а със споменаване бяха почерпени България и Хърватия. Италия пък получи специални благодарности, за това че поемаше тежки мигрантски удари, докато в ЕС течеше спора за това кой колко солидарност и в кои сфери е склонен да предложи. И макар че Бризходът беше споменат в едно изречение, обръщението на Юнкер беше триумф над евроскептиците и най-вече онези от другата страна на Ламанша. 

Съюз на равни

Основна отличителна черта на Юнкеровата Комисия е, че възприе тактиката на своя председател да не налага силово закона или позицията си, а да изчаква правилния момент, за да предложи решение в най-подходящата му форма. Така след доста лъкатушещото начало, когато се виждаше, че самият Юнкер трудно влиза в ролята на брюкселски чиновник, бидейки цял живот политически двигател (той самият призна съвсем открито тази година, че от самото начало е искал да получи поста на Доналд Туск), Бризходът подари на Съюза прекрасна възможност да се вгледа дълбоко в себе си, да си спомни защо е създаден и да поднови обета си. 

Оттогава досега Юнкер умело използваше разместването на геополитическите и вътрешноевропейските пластове, за да предлага решения, които от години прашасват по брюкселските чекмеджета, като например за развитието на обща отбрана, институционализирано укрепване на еврозоната, промени в метода на гласуване по ключови теми като външната и данъчната политика. Въоръжен с огромния си опит като член на Европейския съвет, на Съвета, а сега вече и като председател на Европейската комисия, Юнкер избра хитър формат да пласира идеите, които подкрепя - документ за размисъл. 

Така през зимата той предложи Бяла книга за бъдещето на ЕС, която съдържа пет сценария за развитието на Съюза. Много провокативен текст, който на практика дава възможност на страните-членки на базата на собственото им поведение и идеи (и идеологии) да изберат дали ще вървят всички заедно в една посока, с една скорост (и то бърза) или ще предпочетат многоскоростна Европа. Умно решение, което успя да разтърси Съюза достатъчно силно, за да накара най-самозабравилите се да разберат, че има граници, чието пресичане няма да се толерира повече. 

Жан-Клод Юнкер тогава се въздържа да сподели личното си предпочитание като обеща, че ще стори това по време на годишното си обръщение. Вместо да избере един от петте сценария обаче, той предложи шести. По своята същност това не е шеста възможност, която да се избира, а фундамент, на който да стъпят останалите пет или комбинация от петте. "Шестият" сценарий на Юнкер е въплъщение на френския  светоглед (свобода, равенство, братство) и на германския (правова държава). Сценарият се състои от три принципа: свобода, равенство и върховенство на закона. 

"Европа е най-напред съюз на свобода. Свобода от онзи вид потисничество и диктатура, който нашият континент познава твърде добре - за съжаление никой не знае това по-добре от Източна Европа. Свобода да изкажеш мнението си като гражданин или журналист - свобода, която твърде често взимаме за даденост". Иначе казано, Будапеща и Варшава, чуваме ли се?

"Второ, Европа трябва да бъде Съюз на равенство. Равенство между членките - малки и големи, източни и западни, северни и южни. Няма никакво съмнение, че Европа се простира от Виго до Варна. От Испания до България. Изток към запад: Европа трябва да диша и с двата си дроба. В противен случай, континентът ще се задушава". Това послание идва с уточнение, че западът също има грехове за изчистване. Според Юнкер, в Съюз на равни не може да има второкласни граждани, които да потребяват различни по качество продукти, опаковани по същия начин като онези с високото качество. В частта за равенството той застана изцяло зад кампанията на френския президент Еманюел Макрон, започната доста по-отдавна от старите членки, срещу по-евтиния труд, който предлагат работниците от Източна Европа. 

"Трето, Европа на силата на закона измести закона на силния. Върховенството на закона означава, че законът и правдата се поддържат от независима съдебна система. Приемането и уважаването на окончателна присъда означава да си част от Съюз, основан на върховенството на закона. Страните-членки дадоха окончателна юрисдикция на Европейския съд. Решенията на съда трябва да се уважават от всички. Подкопаването им или подкопаването на независимостта на националните съдилища означава да се лишават гражданите от основните им права. Върховенството на закона не е избираем предмет в ЕС. Той е задължение". 

Разширяване към демокрацията да, към нелиберализма - не

Последното е не само послание към източните членки, които избраха нелибералния път, но и към страните-кандидатки, чиито лидери не схващат (или по-скоро не им изнася) концепцията на върховенството на закона. Юнкер повтори тезата си от началото на мандата на Комисията, че по негово време няма да има ново разширяване, защото нито една кандидатка не е готова за членство, но призова за правдоподобна перспектива за разширяване към Западните Балкани. Повечето държави от този регион сякаш не чуха уточнението, бързайки да аплодират "недвусмислената подкрепа" на Юнкер за разширяването.

А то гласи: "Присъединяващите се страни трябва да направят свой основен приоритет върховенството на закона, правосъдието и основните права А това изключва членството на Турция в обозримо бъдеще", беше тежката присъда на Жан-Клод Юнкер. "Турция от известно време се отдалечава от ЕС с гигантски крачки", каза Юнкер. Това обаче е предупреждение и към страните-кандидатки, че за тях няма да има компромисни варианти по подобие на тези, които бяха направени за България и Румъния чрез Механизма за сътрудничество и проверка. ЕС вече има достатъчно силно главоболие със собствените му членки, които се отметнаха от сделката за разширяването на ЕС на изток и започнаха да разтурят либералния демократичен ред. 

За непослушните членки посланието е "ако искаш равенство, предложи равенство във всички сфери", а към кандидатките е "ако искате членство в Съюз на равни, потрудете се". "Демокрацията означава компромис. А правилният компромис прави победители от всички. По-единен съюз трябва да гледа на компромиса не като на нещо отрицателно, а като на изкуството да се сближават различията", каза един от най-големите майстори на компромиса в историята на ЕС, като постави това в контекста на разширяването на Шенген и на еврозоната. "Ако искаме да подсилим защитата на нашите външни граници, трябва да отворим шенгенската зона за свободно движение към България и Румъния незабавно. Трябва също така да позволим Хърватия да стане пълноправен член на Шенген, след като изпълни всички критерии". 

Това послание не е само с един адрес, а с няколко. По отношение на Шенген призивът определено не е насочен само към страните, които спъват членството на България и Румъния, заради това, че не изпълняват задълженията си по Механизма за сътрудничество и проверка, нищо че това беше изтълкувано точно така от официална София. Посланието е насочено и към правителствата в София и Букурещ, които носят основната вина за това, че са блокирани за Шенген. В този смисъл Юнкер не взима страна. Той само казва, че ако наистина всички желаят силна защита на външните ни граници, е необходимо тези страни да са в Шенген. Топката обаче е в полето на България и Румъния. 

Що се отнася до хърватското членство, изборът на думи на г-н Юнкер ("да позволим на Хърватия") подсказва, че това послание е отправено към Словения и Унгария, които обявиха, че ще блокират присъединяването на Хърватия към Шенген, всяка заради своите си интереси. Словения, защото по този начин иска да изнуди Хърватия да признае решението на арбитражния съд по граничния спор между двете страни, от който Загреб се оттегли официално през 2015-та година след разкритията за политическа намеса от словенска страна в работата на арбитража. Унгария пък преследва своя интерес в спора между двете страни около хърватската петролна компания Ina, в която голям дял има унгарската петролна компания Mol. А иначе, Хърватия все още не е изпълнила техническите критерии за присъединяване към Шенген. И Хърватия, и България се намират на стратегически и геополитически важни външни граници на Съюза. 

Всички за еврото и евро за всички

Шефът на Еврокомисията припомни и че всички неевространи, освен две, трябва да се присъединят към еврозоната, след като изпълнят условията. Юнкер предложи специален инструмент, който да подпомага тези страни да изпълнят критериите. Помощта ще бъде техническа, но и финансова. Това е много силен сигнал, че влакът на еврозоната е склонен да изчака и некачилите се пътници преди да премине на следващата интеграционна скорост. А тя ще бъде значителна. Един от документите за размисъл, които ЕК предложи тази година беше именно за бъдещето на еврозоната. На базата на всички проведени дискусии ЕК ще излезе с официално предложение на 6 декември. 

Юнкер припомни някои от новите елементи. Спасителният фонд на еврозоната - Европейския стабилизационен механизъм (ЕСМ) - да еволюира постепенно в Европейски валутен фонд. Предлага също и създаването пост европейски министър на икономиката и финансите, чиято основна задача ще бъде да стимулира структурните реформи в страните-членки. Юнкер вижда този министър като еврокомисар и заместник-председател на Комисията, който също да бъде и председател на Еврогрупата. Люксембургецът е против отделен бюджет за еврозоната, но предлага специална бюджетна линия за еврозоната в рамките на многогодишния бюджет на ЕС, което се вижда и в последния от документите за размисъл тази година. Юнкер е против и отделен парламент на еврозоната. Като за начало обаче, всички трябва да се присъединят към банковия съюз, призова Юнкер. 

Летящ старт във външната и данъчната политика

След като ЕС започна нова стъпка в задълбочаването на интеграцията в сферата на външната политика (и отбраната), заради значителната промяна на глобалната сцена, и след осъзнаването на необходимостта да се засили координацията в данъчната политика, Юнкер смята, че е назрял моментът да се повдигне въпроса с гласуването на решения в Съвета. Той призова страните-членки да изоставят единодушието и да преминат към процедура на гласуване с квалифицирано мнозинство, както вече позволява Договорът, защото това ще направи Съюза по-силен глобален играч. Той предлага същото и когато се гласуват решения в сферата на данъчната политика. Това е нещо, за което Европейският парламент настояваше отдавна. 

С влизането в сила на Лисабонския договор вече в много повече сфери се допуска гласуване с квалифицирано мнозинство като се промени и формулата на гласуване. Когато Съветът гласува по предложение на Комисията или на върховния представител за външната политика и сигурността, може да се гласува с квалифицирано мнозинство, което е достигнато, когато 55% от страните-членки, но само ако представляват 65% от населението на Съюза, гласуват "за". Ако предложението не идва от ЕК или от върховния комисар, формулата се променя - 72% от членовете на Съвета, представляващи 65% от населението на Съюза. 

Друго много важно предложение на Жан-Клод Юнкер, за което обаче едва ли ще се намери политическа воля, е обединяването на постовете на шефа на ЕК и на Европейския съвет. Според Юнкер, това ще направи работата по-ефективна. "Наличието на един председател ще отрази по-добре истинската природа на нашия Европейски съюз като едновременно съюз на държави и на граждани". Предложението трябва да се гледа в контекста на настояването му процедурата за избор на шеф на ЕК да се запази. Процедурата е известна като "шпиценкандидати" и беше въведена за първи път на евроизборите през 2014-та година.

Тогава по настояване на Европейския парламент и за повече демократична легитимност европейските политически партии се съгласиха да номинират свои кандидати за поста шеф на ЕК, който дотогава се избираше чрез пазарлък от лидерите на страните-членки при затворени врати. Самият Юнкер обяви по време на обръщението си, че няма да се кандидатира за втори мандат на поста. Ако двете позиции се обединят и се запази процедурата на шпиценкандидатите, това ще бъде значителен стимул за европейската демокрация. 

Наследството на Юнкер

Обективно погледнато председателят на Комисията не каза нищо ново в обръщението си, но то ще влезе в учебниците като пример за европейския компромис. Обръщението засегна всички най-важни теми от европейския дневен ред, сред които са още международната търговия, миграцията, бъдещето на единния пазар. Направи трезва оценка на постигнатото и предложи реалистична стъпка напред, като подчерта, че всичко е въпрос на избор, като в някои случаи този избор вече е направен. 

За това колко балансирано беше тазгодишното обръщение на председателя на Комисията свидетелстват моменталните реакции на страните-членки (и кандидатки включително) в Туитър. Някои подкрепиха речта на Юнкер като цяло, други я четоха избирателно, трети подкрепяха отделни предложения. В Европарламента също цялостната реакция показа, че Юнкеровите цели са улучени до една. След това обръщение парламентът и съветът ще бъдат заляти от законотворчество, а страните-членки ще бъдат изправени пред сериозни избори. 

Под надзора на Юнкер ЕС прави голяма интеграционна крачка в областта на отбраната, икономическата и търговската политика, външната политика, а също и данъчната. Тази година състоянието на ЕС не е никак лошо и бъдещето не изглежда толкова мрачно, колкото през 2016-та. 

comments
If you have a comment, please post it here.
Name:  
login not required