English Български
Follow Us
Subscribe
Search : [ ]
|

Първа загуба за избирателната реформа в ЕС

Published on , , София

Предложението за избирателна реформа в Европейския съюз на евродепутата Andrew Duff (АЛДЕ, Великобритания) беше върнато заради спорове в Европейския парламент за или против повече Европа. Споровете достигнаха философски и дори поетически измерения, но в крайна сметка спечелиха консервативно настроените евродепутати и проектът беше върнат за доразглеждане в Комисията по конституционни въпроси.

Узрели ли сме за повече интеграция в ЕС?

Това беше един от основните въпроси, който присъстваше през цялото време на дебатите в Европарламента на 7 юли, продължили повече от два часа. Най-спорният момент в предложението на г-н Andrew Duff, както euinside вече писа, е идеята 25 членове на Европарламента да бъдат избирани от транснационална паневропейска листа, която ще бъде редена от европейските политически партии, а не от националните. За целта се предвижда и създаването на централен избирателен орган, който да следи и проверява резултатите от гласуването. Според вносителя на предложението, докладчикът Andrew Duff, целта е да се трансформират европейските избори като на политическите партии се даде централната роля чрез персонализирането на европейското измерение в кампаниите.

Според него, възможно е дори наследникът на председателя на Европейската комисия Жозе Мануел Барозу да бъде именно сред тези 25 депутати, избрани чрез транснационалната листа. Преди началото на дебата, евродепутатът припомни и защо сега е най-подходящият момент за реформа на избирателната система на ЕС. Първо защото е назрял моментът "европейските политически партии да се галванизират", тъй като повечето национални партии не успяват, не са способни или не желаят да поддържат европейската интеграция по демократичен и ефективен начин. "Какво по-подходящо време, когато легитимността на Парламента е поставена под съмнение? Какъв по-подходящ момент от инсталирането на икономическо управление, за да се даде на европейската демокрация по-ясен профил и стимул", добави още Andrew Duff.

"Честно казано се съмнявам, че демонстрантите на площад "Синтагма" [в Атина] биха се оплакали, ако им се предложи избора да гласуват за две политически листи - национална и европейска", продължи евродепутатът като отново повтори, че предвижданите за целта промени в Договора за ЕС така или иначе ще бъдат направени, за да се отвори място за хърватските евродепутати, тъй като Хърватия се очаква да се присъедини към Съюза на 1 юли 2013-та година.

Комисията също има резерви

От името на Европейската комисия, еврокомисар Мария Даманаки като цяло подкрепи предложението, но изложи и няколко аргумента, които по думите й правят реализацията му на този етап невъзможно. Според нея, най-голямата пречка е как да бъдат убедени европейските граждани в нуждата от увеличаване на броя на евродепутатите, които в момента са 736, но според Лисабонския договор до края на мандата ще станат 754, което е в нарушение на заложения в същия договор лимит от 751. Този аргумент влиза в противоречие и с основната идея в предложението - изборът на 25 наднационални евродепутати. Като заяви, че идеята сама по себе си е добра, тъй като ще увеличи транснационалното измерение на европейските избори, г-жа Даманаки подчерта, че е необходимо да се изясни дали 25-имата ще бъдат допълнително над вече установения брой или ще бъдат част от общия брой.

"Толкова беше трудно да се постигне компромис между страните-членки по разпределението на местата между тях, че изглежда немислимо да се отваря наново такъв дебат точно сега. Подобен разговор обаче ще бъде от особено значение, ако тези 25 членове на ЕП са част от общия брой", добави комисарят. Тя изрази и още една резерва на Комисията - предложената реформа ще трябва да бъде ратифицирана от всички страни-членки, което в някои от тях означава провеждането на референдум. "Готови ли сме да рискуваме отрицателен вот сега?", попита риторично Мария Даманаки като обясни, че в настоящия момент на институционална умора и икономически ограничения провеждането на референдум ще бъде рисковано, като ратификационният процес в националните парламенти също не бива да бъде подценяван.

И още доза съмнение - едва ли ще е възможно тази реформа да бъде прокарана до 2014-та година, когато са следващите избори за Европейски парламент. По-вероятно е, но отново с голяма доза съмнение, тя да бъде готова за изборите през 2019 г., заключи г-жа Даманаки.

Най-отчетлива подкрепа за предложението беше изразена от представителите на Европейската народна партия (ЕНП). Унгарският евродепутат от групата György Schöpflin на великолепен английски обясни, че паневропейската листа представлява европейския интерес и е на практика засилване на европейската идентичност. Според него обаче, спорните моменти заслужават повече изследване. "Моето усещане е, че опозицията срещу листата произтича предимно от онези, които поставят краткосрочното пред дългосрочното. Да, вярно е, че в краткосрочен план Европа е изправена пред икономическа криза с огромни размери, бъдещето на еврото съвсем не е гарантирано, а инструментите за излизане от кризата все още се уточняват. Какъвто и да е размерът на европейската криза, тя изисква повече европейска интеграция, а не по-малко и това несъмнено означава повече прехвърляне на компетенции и права към ЕС. А това, от своя страна, ще изисква представителност, която е в сърцето на демокрацията".

Групата на социалистите и демократите почти не взе участие в обсъждането, но като цяло обяви, че по принцип подкрепя предложението, тъй като страните-членки в момента са прекалено фокусирани върху националните интереси, а политическите партии говорят почти изцяло в национален контекст и често европейските избори са продължение на националните дебати, според Roberto Gualtieri. "Ние подкрепяме, но в същото време подкрепяме и молбата за връщането на предложението в комисията [по конституционни въпроси за доразглеждане]", добави италианският евродепутат.

Либералите също се изказаха в подкрепа на предложението. Най-критични бяха независимите представители и депутатите от крайно консервативните групи. Британският евродепутат Ashley Fox от групата на Европейските консерватори и реформисти беше най-яростният противник на предложението като заяви категорично, че групата му няма да го подкрепи. Той повдигна няколко много сериозни въпроса, основният от които е на кого ще се отчитат тези евродепутати. "Със сигурност не на хората. Тези нови членове на ЕП ще отговарят единствено на европейската политическа партия, която ги е излъчила. Те ще отговарят единствено от името на партията и на партийната йерархия, не на хората". Освен това, според него 25-имата нови депутати ще излязат твърде скъпо на данъкоплатците както като пари, така и като въглероден отпечатък.

"В момент, когато ЕС се опитва да намали въглеродния си отпечатък, наистина ли ни трябват още 25 паневропейски депутати, пътуващи из целия си огромен избирателен район. [...] Как ще оправдаем още милиони евро за допълнителните политици и техния екип", попита още Ashley Fox. Изказването на г-н Fox предизвика три сини карти. Според Olle Schmidt (АЛДЕ, Швеция), в момента евродепутатите са отговорни пред онези, които са ги избрали, което би трябвало да важи и за 25-имата. "Това толкова ли е странно за вас? А вие пред кого отговаряте?", попита той.

На това Ashley Fox отговори като заяви, че е необходима система, която да дава възможност да се оттегля евродепутата, когото хората не харесват. "Например аз мога да бъда оттеглен от моята партия или да бъда отстранен от моя електорат в северозападна Англия. Това не се предвижда в предложението".

Зелените също изразиха подкрепа за предложението. От името на групата Gerald Häfner (Зелени/ЕСА, Германия) заяви, че подобни идеи постепенно ни доближават до постигането на европейска демокрация. "Мисля, че ако британските граждани могат да гласуват за френски кандидат и обратното, това ще бъде огромна крачка напред".

Чуха се и опасения, че транснационалната листа ще бъде отново победа за големите страни-членки, тъй като предвид формулата за гласуване, големите страни ще си изберат кандидати от големите страни и държави като Малта никога няма да успеят да издигнат кандидат. Подобна позиция, но доста по-крайна, зае и българският евродепутат Димитър Стоянов (независим). Колегата му от ЕНП, Андрей Ковачев пък се застъпи за предложението.

Бившият председател на Комисията по конституционни въпроси в Европарламента, Jo Leinen (АЛДЕ, Германия) заяви, че всъщност именно малките държави ще спечелят от транснационалната листа. Той даде за пример лидера на Еврогрупата и премиер на малък Люксембург Жан-Клод Юнкер като доказал се, изключително влиятелен европейски политик, който ще бъде предпочетен пред кандидат на голяма държава-членка.

Испанският евродепутат Íñigo Méndez de Vigo (ЕНП, Испания) държа 2-минутна емоционална и въздействаща реч, предизвикала бурни аплодисменти в залата: "Лисабонският договор дава на ЕП права да ремонтира избирателния закон и затова трябва да го направим. Трябва да го направим още и защото скоро ще се наложи преразпределение на местата в парламента, когато Хърватия се присъедини. [...] Някои хора чувстват, че е твърде рано за това, но в края на май 1950-та година, дами и господа, съветник казал на канцлера Аденауер и на министър Шуман - господин канцлер, господин министър, твърде рано е да се излиза с френско-германско изявление за сливане на въглищата и стоманата. За консерваторите всичко е твърде рано. Винаги е твърде рано за онези, които не искат промяна.

За онези от нас, които сме за прогреса, за онези от нас, които имат мечти, г-н Фокнър [писателят Уилям Фокнър] каза, че е изключително важно мечтите да са високи като планина, за да може да ги виждаме отдалеч и да ги преследваме. Транснационалната паневропейска листа е една мечта. Тя е поезия, тя е за тези идеали, затова и ЕНП искаме да се постигне консенсус. Пол Валери [френски поет] каза, че мечтите не свършват, а биват изоставени и ние я изоставяме сега, но ще се върнем към нея отново", завърши речта си испанският евродепутат.

В края на разгорещения дебат, вносителят Andrew Duff заяви, че паневропейските членове ще бъдат отговорни изцяло пред европейското обществено мнение, "особено онази категория електорат, която е изморена и отблъсната от тесногръдието на националната политика".

Въпреки този изключително интересен и полезен дебат в Европейския парламент euinside продължава да отстоява позицията, с която участва и в дискусията, организирана от вестник "Капитал", че най-големият риск пред тази реформа си остава отварянето на Договора за ЕС за промени. Не са малко поводите, по които вече се искат промени, предизвикани от реформата на икономическото управление.

В момент като този, когато Гърция е във фактически фалит, а гражданите й отказват да се съобразят с това, в момент, когато солидарността започва да става мръсна дума в еврозоната и в момент, когато се налага реформа на Шенген заради ситуацията в Южното Средиземноморие на фона на провалилите се членки България и Румъния, отварянето на Договора ще бъде равносилно на отварянето на кутията на "Пандора". Което не означава непременно, че ще е нещо лошо, но със сигурност ще предизвика сериозни сътресения, особено в по-слабите страни-членки, които обаче са мнозинство в ЕС.

comments
metonaidenov
12 юли 2011 02:21
А има ли "европейско обществено мнение" - не само в България, а като цяло в ЕС? Според мен най-сериозният проблем на една такава трансевропейска листа е липсата на източник на легитимност (електорат). Респективно членовете на ЕП, избрани по този начин, ще бъдат там сами за себе си. Определено не е сега времето за такава реформа, просто защото ще остане неразбрана.
If you have a comment, please post it here.
Name:  
login not required
gallery
newsletter


You can unsubscribe here from our newsletter

follow us
Абонирайте се за мен в YouTube
partners Citizen-E
Open Montenegro
One Europe
euinside