English Български
Follow Us
Subscribe
Search : [ ]
|

ЕС ще бори популизма чрез обуздаване на глобализацията

Published on , , Twitter: @euinside
Last change on

Повече от 10 години минаха от успеха на книгата на Томас Л. Фридмън "Светът е плосък", възхваляваща глобализацията. Оттогава досега отношението към този процес се преобърна на 180 градуса и послужи за попътен вятър за огромния ръст на популистките и националистични сили в Европа и САЩ. 2016-та беше годината, когато традиционната политика се уплаши от мащаба на популисткото бедствие, особено след фиаското около подписването на споразумението за свободна търговия с Канада (СЕТА), и започна все по-често да се говори за нуждата от решение на проблемите, които глобализацията създава.  След онзи бурен октомври, когато валонският регионален парламент отказа да ратифицира споразумението и хвърли целия ЕС в шок, председателят на Европейския съвет Доналд Туск (Полша, ЕНП) заяви:

"Битката за СЕТА ни показа също така колко важни са впечатленията и емоциите в съвременния свят. Показа, че фактите и числата не значат нищо сами по себе си. Следфактологичната реалност и политиката в периода на следистината са голямо предизвикателство и от двете страни на Атлантика. Свободната търговия и глобализацията опазиха стотици милиони хора от бедност и глад. Проблемът е, че малцина вярват в това. Свободната търговия и глобализацията пазят човечеството от тотален конфликт, но проблемът е, че малцина разбират това. Споровете около СЕТА ни показаха, че нашият първи приоритет трябва да бъде да дадем на хората честна и убедителна информация за реалните ефекти от свободната търговия; че алтернативата на свободната търговия е изолационизъм и протекционизъм, завръщане към националните егоизми, а резултатът от това е заплаха от страшен конфликт. Трябва да можем да убедим гражданите ни, че свободната търговия е и в техен интерес, не само на големите компании и корпорациите". 

Повече от половин година след това признание Европейската комисия предложи документ [на английски език] за размисъл, озаглавен "Обуздаване на глобализацията". Документът беше представен миналата седмица от първия заместник-председател на ЕК Франс Тимерманс (Холандия, Социалисти и демократи) и от заместник-председателя, отговарящ за заетостта, растежа, конкурентоспособността и инвестициите Юрки Катайнен (Финландия, ЕНП) с цел да провокира разговор по темата, който да даде насоки за последващи конкретни мерки за действие. 

Глобализацията не е това, което беше

Доскоро основният двигател на глобализацията беше търговията със стоки и капиталовите потоци. Сега обаче, благодарение на бързата технологична промяна, тя все повече е движена от знанието. По данни на ЕК в началото на 70-те години на миналия век търговията е имала 20-процентен дял в световния брутен вътрешен продукт, докато сега представлява половината БВП. Търговията със стоки е като цяло стабилна, но вече други форми на размяна растат експоненциално, като например потоци от данни. Оценките показват, че стойността на икономиката на данни ще се увеличи до 739 милиарда евро до 2020-та година, което означава 4-процентен дял в общия брутен вътрешен продукт на ЕС. С други думи, този дял ще бъде удвоен. 

И още малко числа, които в документа са представени като контрапункт на твърденията, че глобализацията е синоним на загуба на работни места или ниски екологични и здравни стандарти, или стандартите за защита на личните данни. 14 000 работни места се подкрепят от всеки милиард евро износ. Над 80% от европейските износители са малки и средни предприятия. 80% от вноса в ЕС се състои от суровини, капиталови стоки и компоненти, нужни за функционирането на европейската икономика. 

Негативните ефекти от глобализацията се дължат това, че някои страни не споделят европейските стандарти на живот, екологичните, данъчните или други стандарти. Това дава възможност на фирмите да се възползват от различията. Компаниите, които не могат да се конкурират с по-продуктивни или по-евтини чуждестрани партньори затварят, което води до загуба на работни места и засяга семействата и дори цели региони, обяснява ЕК в документа за размисъл. В допълнение към това големите корпорации се възползват от дупките в международните правила и умело избягват да плащат данъци, там където произвеждат и продават. Това впрочем е тема в ЕС вече от няколко години и работата по промяна на европейското законодателство в тази посока е сериозно напреднала. 

ЕК предлага в документа и обяснение за отрицателното отношение към миграцията, което в някои части на ЕС доведе до напрежение, ръст на ксенофобията и националистичните възгледи. Ако доскоро законната миграция е служела за гориво на икономиките в ЕС и е предоставяла необходимата работна ръка и умения за запълване на дефицитите на пазара на труда, усилията за интеграция и местната инфраструктура не са се движили със същото темпо, както миграцията. Ако не бъдат взети активни мерки, глобализацията може да засили значително ефекта от технологичния напредък и да доведе до увеличаване на неравенството и социалното разделение, предупреждава Комисията. 

Глобализацията ще бъде много различна през 2025-та година, тъй като според ЕК в момента се намираме в ранната фаза на трансформацията, до която ще доведе четвъртата индустриална революция. ЕК предвижда, че всички сектори ще бъдат променени, особено транспорта, заради свързаните автомобили, дроновете или споделянето на автомобили; енергетиката; земеделието; телекомуникацията; дистрибуцията, заради все по-нарастващата роля на електронната търговия; финансовите услуги, заради навлизането на виртуални банки и застраховане или груповото финансиране; производството, което предстои да се автоматизира напълно; здравеопазването, където навлиза онлайн диагностиката и се увеличава мобилността на медицинските специалисти. Предстои да се увеличи пропастта между технологично развитите региони и по-изостаналите, ако правителствата не инвестират в образование, не поощряват новаторството и не осигурят честна конкуренция. 

Изолационизмът не е решение

ЕК смята, че изолационизмът не е решение и предлага конкретни данни в защита на твърдението си. Всяко увеличение на търговските ограничения с 10% се очаква да доведе до 4% загуба на национален доход. Според проучване на 27 европейски и 13 други големи държави, загубата на реален доход от затваряне на търговията ще бъде 63% за най-бедните домакинства и 28% за най-богатите, тъй като бедните харчат по-голям дял от доходите си за потребление. Изолационизмът ще доведе до загуба на достъп до нови продукти, услуги, технологии и идеи. Протекционизмът ще доведе до увеличаване на цените и ще постигне обратния на желания ефект, пише в документа. 

Как да се обуздае глобализацията?

Документът не предлага много конкретни решения, а само нахвърля сфери на възможна бъдеща дейност. Заместник-председателят Юрки Катайнен на няколко пъти повтори, че това е само документ за размисъл, а не план за действие, но въпреки това беше сериозно критикуван при представянето му в Европейския парламент тази седмица. Няколко са сферите, в които ЕС смята, че може да се търси решение на проблема с отрицателните ефекти на глобализацията, разделени в две групи - външни и вътрешни. Във външен план ЕС има амбицията да бъде лидер в довършването на международните правила за търговия. Това ще бъде тежка и времеемка задача, тъй като включва много повече от търговски правила - в играта вече са включени ценности, права и други стандарти. 

"ЕС трябва да продължи да развива балансирана, прогресивна и базирана на правилата програма за търговия и инвестиции, която не само отваря пазарите по реципрочен начин, но и засилва глобалното управление по въпроси като човешките права, условията на работа, хранителна безопасност, обществено здраве, екологична защита и грижа за животните", пише в документа. ЕК си дава сметка обаче, че за да може да наложи своята визия за глобален ред ЕС се нуждае от демографска тежест. Само че, данните показват, че 61% от 8-милиардното население на света ще бъде в Азия, основно в Китай и Индия. Относителният дял на Европа ще спадне, като 27-те страни-членки ще съставляват само 5.5% от глобалното население. Това означава многополюсен световен ред с различни политически, технологични, икономически и военни сили. 

ЕС ще трябва да намери начин да запази глобалното си влияние в ситуация, при която до 2050-та година нито една европейска държава няма да е сред 8-те най-големи икономики в света. Въпреки това, амбицията на ЕК е да продължи да настоява в споразуменията за свободна търговия да се налагат европейските стандарти в сферата на околната среда, човешките права, условията на труд, климата. За модел ще служи СЕТА. Франс Тимерманс заяви по този повод, че търговските споразумения вече не са тема на "езотерични" дебати само между специалисти и експерти. Както показа случаят "Валония", обществата все повече се интересуват от тези теми. "Всяко бъдещо търговско споразумение ще бъде базирано на широк публичен дебат за разобличаване на глупостите и за решаване на реалните проблеми", каза той и посочи, че един от сериозните проблеми ще бъде как да бъдат уреждани споровете. 

ЕК отхвърля обвиненията в наивност и посочва в документа, че е наясно с предизвикателствата. Едно от най-големите е да се създадат инструменти за възстановяване на равнопоставеността и да се реагира решително срещу държави или компании, които прилагат нечестни практики. 

ЕС ще залага на реципрочността. Съюзът вече демонстрира сериозна зрялост по този въпрос, като в документа се говори за ответни мерки срещу чуждестранни инвеститори в стратегически европейски сектори и особено държавни компании, ако в техните държави европейските инвеститори не се радват на същите възможности. "Отвореността към чуждестранните инвестиции си остава основен принцип за ЕС и е основен източник на растеж. Все повече притеснения се повдигат от чуждестранни инвеститори, особено държавни предприятия, които превземат ключови европейски технологични компании със стратегически цели". ЕК препоръчва това да се анализира внимателно и да се предприемат подходящи действия. Примери не са посочени, но те не липсват и не е трудно да се види за кои чуждестранни инвеститори става дума - основно от Китай и Русия. 

Във вътрешен план ЕС трябва да работи за довършване на единния пазар. Основното послание на ЕК в документа за размисъл е, че всички инструменти за борба с негативните ефекти на глобализацията са в ръцете на националните правителства, не на европейско ниво. Най-силното оръжие, според ЕК, е образованието. Вече 90% от всички работни места изискват някакво ниво на компютърна грамотност или както гласи европейският жаргон, цифрови умения. Картината в ЕС обаче е доста разнолика. Във Финландия, Люксембург и Обединеното кралство 70%, а в някои случаи и повече от населението разполагат с тези умения. В Италия, Кипър, Гърция, България и Румъния обаче ситуацията е лоша - по-малко от 40% от техните граждани имат тези умения. 

Националните правителства трябва да помислят как да модернизират икономиките на държавите си и да подготвят с бързи темпове адекватна работна ръка. ЕК препоръчва да не се прибягва до животоспасяващи операции за отмиращи промишлености. По-добре е да се инвестира повече в нови технологии и свързани с това индустриални услуги. Четири са елементите, по които ЕК препоръчва да се работи в бъдеще: новаторство, инвестиции, секторна политика, регулации и данъчна политика. 

ЕК смята, че много европейски региони са добре подготвени да се възползват от възможностите, които предлага глобализацията, но някои са изправени пред риск от сериозна загуба на работни места в резултат на международната конкуренция и технологичната промяна. Най-уязвимите райони са в южна, централна и източна Европа. 

Глобализацията е и ценности

"Търговските споразумения от ново поколение ще съдържат норми, стандарти, ценности, знание", каза Франс Тимерманс при представянето на документа за размисъл. Той добави, че европейците искат икономиката им да бъде базирана на ценностите им, а това означава да се създадат правила против детския труд и натиска върху околната среда. Документът беше посрещнат добре в Европарламента от почти всички политически групи, дори и от някои членове на евроскептични групи. Имаше депутати, които го критикуваха, че не е достатъчно амбициозен, други - че не е достатъчно конкретен. Мнозина, особено от групата на Социалистите и демократите, акцентираха върху ценностите. 

"Глобализацията е също и демокрация, ценности основни права", каза германският евродепутат Ханс-Олаф Хенке (ЕКР). "Нещо липсва в този документ. Нещо много важно. Нуждаем се от геостратегическа демокрация в един глобализиран свят. Имаме нужда от карта на демократичните системи и трябва да следим как се появяват демократичните системи и дали те са вече официално признати като такива", каза Майте Парасауртундуа Руис (АЛДЕ, Испания). Тя предложи също да се обърне внимание на влиянието на големите корпорации в по-малките държави. 

Силно изказване в този дух направи и британската евродепутатка Джули Уорд (Социалисти и демократи): "Трябва да признаем, че ЕС е единственият голям международен играч, който има свой заявен приоритет да работи за разпространение на прогресивните социални ценности. Това е програма, която трябва да отстояваме и подсилваме. Опасявам се, че Бризход под ръководството на консерваторите няма да е прогресивна сила в света", каза тя. "Големият въпрос е дали бъдещото глобално лидерство на ЕС и САЩ, базирано на правила и отворена търговия в многостранна рамка е все още възможно. Глобализацията е повече от търговия", каза Данута Хюбнер (ЕНП, Полша). 

Малко бяха конкретните предложения и изказванията по същество по време на дебата във вторник (16 май). Хубавото е, обаче, че той продължи само час и половина, а не както обикновено, три часа. Преобладаваха политикантските, клиширани и нищонеказващи изказвания, които се въртят все по-често почти на всеки дебат, независимо от темата. Имаше доста изказвания на леви евродепутати, които настояваха за възраждане на профсъюзите и за защита на национално ниво. Някои евроскептици пък критикуваха ЕС и поискаха завръщане към националните държави като по-добър механизъм за справяне с глобализацията.

На всичко това заместник-председателят Катайнен отговори така: "Самият ЕС е пример за базирана на правилата глобализация. Ние решихме целенасочено да създадем пазар без граници. Създадохме Еразъм, единния пазар, който впрочем по своята същност е споразумение за свободна търговия. Това означава глобализацията в Европа. Това трябва да се направи и навън", каза той. Франс Тимерманс съобщи, че през септември, в годишното си обръщение за състоянието на Съюза председателят на ЕК Жан-Клод Юнкер (Люксембург, ЕНП) ще представи по-конкретни предложения за обуздаване на глобализацията. Той очаква страните-членки да дадат своя принос. 

comments
If you have a comment, please post it here.
Name:  
login not required