English Български
Следвай ни
Абонамент
Търсене : [ ]
|

Дали Европа вече е вътрешна политика за своите страни-членки?

публикувано на , , София

„В старите времена, преувеличавайки съвсем малко, Европейската общност съществуваще на една планета, а националните политики на шест, девет, дванайсет, петнайсет други планети. С това сега е свършено.”

С тези думи президентът на Европейския съвет Херман Ван Ромпой се обърна към депутати от Европейския парламент и националните парламенти на 27-те страни от ЕС, събрани в Брюксел. Всъщност 26 страни, защото германските депутати се бяха затворили цял ден в Бундестага, за да обсъдят и в крайна сметка да одобрят втория спасителен заем за Гърция. Представители на икономическите и бюджетни комисии в Европейския и националните парламенти участват в двудневна среща в Брюксел, за да обсъдят европейския семестър - процесът на икономическо управление и бюджетна координация в Съюза и най-вече - ролята на националните парламенти в този процес.

„Може би неформално, но в политически смисъл, всички национални парламенти се превърнаха по някакъв начин в европейски институции,” заяви президентът на Европейския съвет. Защото „това е политическа взаимозависимост: решенията на един се отразяват на всички. Фискалната безотговорност изложи еврозоната на опасност. Липсата на солидарност може да даде същия резултат”.

За разлика от друг път, Херман Ван Ромпой беше много прям и отговори директно на критиките, често изразявани от парламентаристите, че националните лидери са иззели управлението на ЕС и най-вече на еврозоната, че взимат решенията при закрити врати, че ролята на парламентите е подценена. „Някои политически актьори се чувстват изолирани. Някои казват, че традиционният „общностен метод” е изоставен”, цитира той директно редовните упреци на евродепутатите. Но всъщност, дори и когато използвахме междуправителствения път, резултатът беше по-силни централни институции, заяви Херман Ван Ромпой.

Той припомни, че Европейската комисия е получила основна роля в пакета за икономическото управление, както и във фискалния пакт - толкова критикуван от евродепутатите заради междуправителствения си характер. А с новите предложения (т.нар. „Пакет 2”) за допълване на „Пакет 6” Комисията ще получи още по-широки правомощия по отношение на националните бюджети. По този повод президентът на Европейския съвет също беше откровен пред депутатите: „Националните парламенти запазват бюджетния си суверенитет, поне доколкото националните политики не заплашват финансовата стабилност като цяло”.

Но тъй като в Европарламента бяха изразени опасения, че Комисията получава твърде много власт с новите предложения без да има демократична легитимност, т.е. да е пряко избрана, президентът Ван Ромпой припомни, че председателят на ЕК Жозе Мануел Барозу е директно отговорен пред Европейския парламент. А за себе си каза: „Аз, разбира се, имам избиратели, но те са само 27 - 27 избиратели, всички те самите демократично избрани!”, визирайки националните лидери.

Председателят на Европейската комисия също беше категоричен по отношение на демократичната легитимност на Комисията. Г-н Барозу обясни, че Европейската комисия е подотчетна на Европейския парламент, който е демократична институция, тъй като е директно избран от гражданите. Аз бях избран за председател на ЕК от Европейския парламент, а това е по-трудно, отколкото да те изберат за министър-председател, каза г-н Барозу. По отношение на чувствителния въпрос за националния суверенитет той отново повтори тезата си, че ако във времена на глобализация няма добра система на координация и диалог между европейско и национално равнище, ще предадем суверенитета си на финансовите пазари.

„Нека кажа ясно - националните бюджени решения са отговорност на националните парламенти и това ще остане така.[...] Знам, че ще има опасения или чувствителност за разкриването на националните планове за наблюдение на ниво ЕС, но нека не забравяме, че всяко от нашите бюджетни и икономически рещения е под засиленото наблюдение на външните ни партньори и пазарните играчи”.

Някои национални парламенти, обаче, вече са изразили в прав текст неодобрението си за новите правомощия на ЕК по отношение на националните бюджети, заложени в „Пакет 2”. В мотивирани становища парламентите на Франция и Швеция заявяват, че е нарушен принципът на субсидиарност (да се предприемат мерки на европейско ниво, само когато същият ефект не може да бъде постигнат на национално ниво). И докато френският Сенат има забележки само към някои елементи (например нуждата от промени в конституцията), според Риксдага „предложението на Комисията не съдържа достатъчни гаранции за защитата на националната компетентност в областта на бюджетната политика.” „Пакет 2” ще бъде обсъден на заседанието на икономическата комисия в ЕП на 28 февруари.

Подобно на президента Ван Ромпой, Барозу акцентира на връзката между европейските и националните решения, която се къса. И каза в прав текст нещо, което и euinside често отбелязва: „Трябва да ви кажа, че понякога аз също имам чувството, че няма връзка между това, което ние тук, което правителствените ръководители казват тук в Брюксел и това, което става след това в нашите страни-членки.” Той даде пример с писмото на 12 страни от ЕС до Европейския съвет, в което те настояват за конкретни мерки за стимулиране на икономическия растеж. Писмото е много важно, каза Барозу, но в него нито веднъж не се споменава стратегията Европа 2020 - това не ви ли се струва странно, попита той реторично депутатите.

Барозу предупреди, че съществува риск от ренационализиране на политиките, ако не се въведат компетенции на европейско ниво, затова трябват силни европейски институции. Президентът на Комисията подчерта, че такива парламентарни срещи са от съществено значение за демократичната легитимност на европейския семестър.

Председателят на съвместното заседание Alain Lamassoure (ЕНП, Франция) заяви, че една от целите на европейския семестър е националните парламенти да участват по-активно в процесите на взимане на решение както на национално, така и на европейско ниво. Затова и идеята на тази среща е не само да има обмен между националните парламенти и ЕП, а между самите депутати от различни страни, обясни той.

Въпреки неговия призив за диалог, обаче, първите изказвания на депутати от Франция и Белгия атакуваха директно Германия. Поводът беше доклада на ЕК за макроикономическите дисбаланси, където страните с излишъци по текущата сметка (като Германия) не са третирани. Френският представител дори намекна, че граничната стойност на индикатора за излишък от 6% е определена именно заради Германия, която има излишък от 5,9% и така не попада в критичната зона. Наложи се Alain Lamassoure да припомни на депутатите, че германските им колеги ги няма и не могат да се защитят.

Представител на британската Камара на лордовете заяви: „Постоянно повтаряте мантрата 'Повече Европа', но реалният проблем е в липсата на демократична легитимност, в незачитането на решенията на националните парламенти”. Той допълни, че Камарата на общините в британския парламент е направила проучване, според което фискалният пакт на 25-те нарушава демократичните принципи. Той трябва да се предоговори, за да се възстановят демократичните права на гражданите, които им бяха отнети, заяви британският депутат.

Гръцки депутат коментира, че фискалният пакт е технически, а не политически проект. Не може непрекъснато да оказваме натиск върху германците да правят нещо, което не им се нрави - да плащат постоянно, каза депутатът. Според него трябва да се търсят решения за справянето с рецесията в южните страни, която „разрушава живота на хората”. Нямаме отговор какво да правим със социалната държава, нямаме общи стандарти за социална закрила, а без тях не може да представим жизнеспособно решение на нашите граждани, каза гръцкият депутат.

Фискалният пакт, както е известен Договорът за стабилност, координация и управление на еврозоната, беше основната тема на втория ден от срещата, наред с "Пакет 2". Договорът ще бъде подписан от лидерите на 25 страни членки на 2 март в рамките на заседанието на Европейския съвет. По време на обсъжданията често се чуваха познатите критики срещу Германия, че налага своите разбирания за бюджетна политика, че строгата бюджетна дисциплина е за сметка на инвестициите и растежа. Дори разделянето на депутатите в две работни групи- приятели на бюджетната дисциплина и приятели на растежа- ясно показа разделението между привържениците на двата подхода, въпреки заявките, че трябва да се търси баланс между тях.

„Европа вече е вътрешна политика”, заяви президентът Херман Ван Ромпой при отркиването на срещата. Двудневните дебати в ЕП и изказванията на някои депутати обаче породиха у мен въпроса дали това наистина е така. И ако е така - дали това наистина е добре за Европа.

коментари
Ако имате коментар, може да го напишете тук.
Име:  
Полето 'Име' не е задължително. Ако го оставите празно, вашия коментар ще бъде създаден с автор: 'anonymous'. Можете да се регистрирате на нашия сайт и тогава коментарите ви ще бъдат наименовани автоматично с името на вашия потребител.