English Български
Follow Us
Subscribe
Search : [ ]
|

12 страни от ЕС под засилен надзор заради макроикономически дисбаланси

Published on , , София

Задлъжнялостта на частния сектор, цените на недвижимите имоти, изпреварващ ръст на заплатите спрямо производителността и загуба на експортни пазари - това са рисковите точки за европейската макроикономическа стабилност, според първата й обща оценка. За първи път в историята си ЕС започва макроикономическо наблюдение на страните-членки с цел ранно откриване и корекция на съществуващи или възникващи дисбаланси. Уловката е, че този процес започва в момент, когато Европа се бори да удържи дълговата криза и същевременно - да постигне икономически растеж, което го прави още по-труден.

Процедурата за наблюдение и корекция на макроикономическите дисбаланси беше въведена като част от новото законодателство за засилено икономическо управление на ЕС. Целта е тя да допълни фискалния надзор, осъществяван в рамките на Пакта за стабилност и растеж. Процедурата започна с доклада на Европейската комисия по т.нар. механизъм за ранно предупреждение (МРП), представен на 14 февруари от еврокомисаря по икономическите и паричните въпроси Оли Рен. На базата на данни за тригодишен период (2008-2010) ЕК е оценила страните-членки според 10 индикатора, отчитащи външни и вътрешни дисбаланси.

Индикаторите за външни дисбаланси и конкурентоспособност са дефицит по текущата сметка, нетна инвестиционна позиция, ефективен реален обменен курс, дялове в експортните пазари, номиналните разходи за труд на единица продукция. Вътрешните дисбаланси се оценяват според цените на недвижимите имоти, кредитните потоци в частния сектор, дълга на частния сектор, публичния дълг и безработицата. Заложени са гранични стойности, надвишаването на които сигнализира за проблем.

12-те наблюдавани

На базата на този първоначален преглед Комисията е определила 12 страни, в които ситуацията се нуждае от по-задълбочен анализ: Белгия, България, Кипър, Дания, Финландия, Франция, Италия, Унгария, Словения, Испания, Швеция, Великобритания. От процедурата са изключени страните със спасителни заеми (Гърция, Ирландия, Португалия и Румъния), защото те вече са под засилен икономически надзор. За всяка от 12-те страни ще бъде направен задълбочен анализ, а където е необходимо страните ще получат препоръки за коригиращи действия. А ако не ги изпълнят, са заплашени от санкции.

Целта на доклада не е да сочи и да засрамва ("name and shame"), заяви еврокомисарят по икономическите и паричните въпроси Оли Рен. Не е и страните да бъдат вкарани в „сиви” и „черни” списъци, както медиите побързаха да направят. Смисълът на упражнението е да се оцени промяната на индикаторите във времето, като се вземат предвид също актуалните данни и прогнозите, за да се види посоката на развитие на отделните страни и същевременно - общите тенденции. Затова индикаторите не бива да се оценяват механично, а трябва се отчитат и редица допълнителни фактори. Например, Швеция е включена в списъка на страните-обект на засилено наблюдение, защото въпреки търговския си излишък и спестяванията на частния и публичния сектор, бележи устойчив (от 15 години) ръст на цените на жилищата и оттам - увеличена задлъжнялост на частния сектор. Същата тенденция има и в Дания и Финландия.

Полша пък нарушава показателите за дефицит по текущата сметка и нетната международна инвестиционна позиция (подобно на повечето от новите страни –членки), но ЕК отбелязва, че това трябва да се разглежда в контекста на догонващия ефект и до голяма степен тези дефицити се финансират чрез преки чуждестранни инвестиции и средства от европейските фондове.

В случая на България ясно се вижда, че е отчетена промяната на показателите в сравнение с тригодишния период на изследване. Високият дефицит по текущата сметка в годините преди кризата, натрупан благодарение на големите преки чуждестранни инвестиции и ръста на частното кредитиране ще се превърне в малък излишък през 2011 г. Догонващият ефект също е отчетен, но от друга гледна точка: „България показва едно от най-високите в ЕС увеличения на разходите за труд за единица продукция, въпреки че увеличението на заплатите, макар и от много ниска база, е част от продължаващия процес на сближаване, но може да забави процеса на догонване в средносрочен и дългосрочен план.” Както се вижда, в случая догонването не е смекчаващо вината обстоятелство за увеличените разходи за труд, а напротив - увеличението на заплатите несъразмерно с производителността може да намали конкурентоспособността и оттам - да забави процеса на догонване. Друг фактор, който поставя България сред страните обект на задълбочено внимание е рязкото увеличаване на частната задлъжнялост, най-вече на корпоративния дълг.

Къде е Германия?

По-интересен обаче е въпросът със страните с излишък. Още докато процедурата за макроикономическите дисбаланси се обсъждаше в Европейския парламент и особено по време на преговорите между Парламента и Съвета един от най-спорните въпроси беше дали излишъците по текущата сметка също трябва да се смятат за проблем. Основният аргумент на защитниците на т.нар. симетрия беше, че големите излишъци на някои страни (най-вече Германия) се дължат на големите дефицити на други страни най-вече в периферията на еврозоната. Анализът на ЕК обаче показва, че страните, които надвишават граничната стойност на показателя за излишък по текущата сметка са Люксембург (заради специализацията си във финансовите услуги) и Дания (заради износа на услуги, нефт и газ), докато Холандия и Германия са под нея.

Въпреки това, при представянето на доклада журналистите особено се вълнуваха именно от Германия и питаха дали след като Германия не е критикувана това означава, че всички трябва да следват германския модел на ниски заплати. Еврокомисарят Оли Рен отговори, че не би определил германските заплати като ниски, а по-скоро Германия контролира номиналните разходи за труд на единица продукция - иначе казано производителността расте по-бързо от заплатите. Същевременно, ЕК отбелязва, че „тенденцията за намаляване на производителността е допринесла за акумулирането на макроикономически дисбаланси и загуба на конкурентоспособност в много страни-членки в периода преди кризата.”

Този доклад е за страните с най-спешни за решаване проблеми, които имат сериозни фискални затруднения и загуба на конкурентоспособност, обясни г-н Рен. Комисията ще посвети отделен анализ на страните с излишък по текущата сметка от гледна точка на проблемите в еврозоната. Що се отнася до Германия, в доклада е отбелязано, че се наблюдава процес на ребалансиране, защото в последните години вътрешното търсене се увеличава, а страната губи експортни пазарни дялове, така че излишъкът постепенно намалява.

Някои повече от други

„Докато ЕС като цяло е загубил дялове на световните експортни пазари, някои страни са загубили повече от други”, пише в доклада: Белгия, Дания, Германия, Испания, Франция, Италия, Кипър, Холандия, Австрия, Финландия, Швеция и Великобритания. Франция например бележи сериозно отстъпление в експортните си позиции и губи конкурентоспособност: „Намалението на рентабилността на френските компании и последиците за инвестициите са свързани фактори, които заслужават допълнителен анализ”. Финландия пък в последните години е загубила конкурентоспособност, защото производителността е намаляла, а заплатите са останали непроменени.

За сравнение - Полша е спечелила нови експортни пазари като е успяла да ограничи нарастването на разходите за труд.

Сериозен повод за тревога в много страни от ЕС е увеличената задлъжнялост на частния сектор като в над 12 страни тя превишава лимита от 160% от БВП. Причините са различни, както и съпътстващите фактори. В страни като Белгия, Кипър, Словения и Швеция основен принос за задлъжняването на частния сектор имат нефинансовите корпорации, докато в Дания, Холандия и Великобритания - причината са високите цени на недвижимите имоти. В десетилетието преди кризата цените на жилищата в ЕС се увеличават средно с 40%, а в някои страни е отбелязан годишен ръст между 20% и 35%. Еднакво тревожен е както резкият спад в цените, съпътстван от проблеми в сектора на строителството (Испания), така и продължаващият ръст на цените другаде, съпроводен с нарастване на частния дълг (Швеция, Дания, Финландия).

Задлъжнялостта на частния сектор става особено тревожна, ако се комбинира с голям публичен дълг, какъвто е случаят на Белгия и Великобритания. Обратно - Италия има огромен публичен дълг, но не и прекомерна частна задлъжнялост. Испания и Унгария пък са пример за висока външна задлъжнялост както на частния, така и на публичния сектор.

Нивата на безработицата за последните три години превишават границата от 10% в Естония, Испания, Латвия, Литва и Словакия, но в много страни показателят е по-скоро висок, а тенденцията е възходяща, отбелязва докладът. В случая на Испания, която регистрира най-високи стойности на безработицата в ЕС ЕК отбелязва, че това се дължи отчасти на срива в сектора на строителството след спукването на имотния балон и икономическата рецесия, но също така и на „мудното приспособяване на заплатите”.

Какво в крайна сметка ни казва този доклад? Че всички сме в една лодка. Десетилетието преди кризата създаде много илюзии и балони, цените на имотите растяха, а с тях заплатите и дълговете. Всичко това обаче вече е минало. В повечето европейски страни нещата започват да се връщат към нормалното състояние - в едни по-лесно, в други по-болезнено. Но вече за всички е ясно, че дисбалансите в еврозоната допринесоха за задълбочаването и разпространението на дълговата криза. И ако досега е можело, вече няма как някои страни да растат без останалите, нито други да харчат за сметка на останалите.

comments
Dani
17 февруари 2012 23:00
"Месечната заплата на българите не стига дори за 1 обяд на Оли Рен"
Моята бизнес > икономика
16 Февруари. 2012
Оли Рен-© Съветът на Европейския съюз
Оли Рен, комисар по финансови и икономически въпроси обяви вторник, че Европейската комисия иска да се постави под наблюдение 12 европейски страни, в които са открити икономически дисбаланси. Той представя доклад в Страсбург в "6 пакет", нова мярка, която позволява на лидерите на ЕС да дадат становището си относно на макроикономическите политики на своите членове. ЕС твърди, че Белгия са загубили 15 % от своята конкурентоспособност 5 години, повече от два европейски праг от 6 %. Увеличението на разходите за труд се сочи директно към от Комисията. Критика е вероятно отнасящи се до системата за автоматична индексация на заплатите, който често е със сигурност Еуроцрац. В допълнение дълговете на частния сектор (233 % от БВП) и обществеността (96 % от БВП) също са включени.

България, който също е част от 12-те страни под наблюдение, е тушира, по-специално, за увеличаване на 30 % от стойността на работата, която страната е известен през последните четири години. Но българите печелят на средните 350 евро на month… Вестник "сега" е uncharacteristically му думи да денонсира тази ситуация: "месечна заплата на Оли Рен, напротив, е от 22.122 евро, 737 евро на ден." Какво средната български ПЕЧЕЛИ през месец не позволява му дори да обядвам. Заплатите на Еуроцрац представляват не представлява трудност, защото те са се увеличили добре редовно, в съответствие с европейските правила и не до хаотични. (…) Българите, напротив, са до голяма степен недоизплатени, но никой не в Брюксел се грижи на този със социалните несправедливости. Приоритет е, че не се надвишава ограничението от 4 % заплатите увеличение. Дори и ако това конфискувани българите вечен бедност, защото, за разлика от заплатите, няма ограничение на еволюцията на инфлацията и на стойността на живота. "Ако България влезне в клуба на богатите щяло да позволи на българските достъп до просперитет и навреди за европейски жизнения стандарт трябва да бъде преосмисляне два пъти".
http://www.express.be/business/fr/economy/ce-que-le-bulgare-moyen-gagne-en-un-mois-ne-permettrait-meme-pas-a-olli-rehn-datteindre-le-
If you have a comment, please post it here.
Name:  
login not required