English Български
Follow Us
Subscribe
Search : [ ]
|

Барозу: Eврозоната и ЕС си принадлежат и не бива да се разделят

Published on , , София

В разгара на дълговата криза и на годишнината от падането на Берлинската стена, символизираща германското и европейското обединение председателят на Европейската комисия Жозе Мануел Барозу произнесе ключова реч именно в Берлин. На фона на растящите опасения от разделение на ЕС на две скорости – еврозоната и останалите - и на страховете от разпадане на еврозоната или поне изпадане на по-слабите страни, председателят на Комисията ясно заяви, че е против разделяне на еврозоната от ЕС, че управлението на еврозоната трябва да става в рамката на съществуващите институции и че повече власт на институциите не означава по-малко демокрация.

„Нека сме наясно: Договорите не определят еврозоната като нещо различно от Европейския съюз. Договорите определят еврозоната като ядрото на Европейския съюз.”

„Ние ще защитим целостта на единния пазар и целостта на единната валута. ЕС като цяло и еврозоната си принадлежат и не трябва да се разделят, заяви Барозу. Така той подкрепи позицията на страни като Великобритания, които се опасяват, че формалното отделяне на еврозоната от останалите 10 страни ще има гибелни последици за единния пазар. Ако ЕС или еврозоната се разпадне, това ще струва на европейците половината от брутния им вътрешен продукт. Дори ако еврозоната оцелее, но се свие до малък брой страни в ядрото БВП на Германия ще спадне с 3% и страната ще загуби един милион работни места, предупреди Барозу.

„Нека сме наясно - един разделен съюз няма да работи”, защото не може да имаме интегрирано ядро с неангажирана периферия, смята председателят на ЕК. „Би било абсурдно, ако в самото ядро на нашия проект, а Икономическият и валутен съюз, въплътен в еврозоната е ядрото на нашия проект, та както казах би било абсурд това ядро да се третира като един вид 'изключение' от Европейския съюз. Всъщност, ЕС трябва да има еврото за обща валута. Така че, предизвикателството е как да задълбочим интеграцията в еврозоната без да създаваме разделения с тези, които все още не са нейни членове.”

Барозу припомни, че само две страни-членки (Дания и Великобритания) са договорили изключение ("opt out") от валутния съюз, но за всички останали „Договорите предвиждат присъединяване към еврозоната както като задължение, така и като право”. Разбира се, ако критериите са спазени. А проверката за това трябва да е „по-стриктна, отколкото в миналото”, намекна Барозу за упреците, че страните, които сега имат проблеми не са били готови за влизане в еврозоната, най-вече Гърция.

„Да създаваме идеята, че имаме два съюза в Европа означава разединение, означава всъщност отделяне на членовете на еврозоната от тези, които все още не са членове на еврозоната. Да вземем страна като Полша. Те вече заявиха много ясно, че искат да влязат в еврозоната веднага щом изпълнят критериите. Защо сега да поставяме още условия, та страните, които искат да са в центъра на европейския проект да се чувстват, че са изостанали. Не мисля, че това е честно по отношение на тези страни.”

Повече власт за кого?

„Нека сме наясно - не става въпрос за заграбване на власт,” застрахова се Барозу, преди да изложи визията си за това кой трябва да ръководи ЕС и еврозоната в частност. Той припомни политиката на баланс на силите, доминирала в Европа през 19 век и причинила няколко изтощителни войни. „Точно затова след Втората световна война създахоме общи наднационални институции и методи.”

Днешните проблеми са резултат именно от липсата на уважение към общностния метод, защото един икономически и валутен съюз е несъвместим с логиката на чистия междуправителствен метод, заяви Барозу. Защото спазването на правилата не може да се гарантира чрез „политическо влияние и маневри, дипломатически преговори или задкулисни пазарлъци”.

„А това означава, че задълбочаването на интеграцията в еврозоната, включително чрез договорна промяна трябва да запази политическата, юридическата и институционалната съгласуваност в ЕС. Това означава, че задълбочаването на интеграцията в еврозоната трябва да бъде направено чрез общностния метод, запазвайки и развивайки ролята на общностните институции.”

Барозу даде пример с назначаването на еврокомисаря Оли Рен за вицепрезидент на Комисията по икономическите и паричните въпроси и еврото. Той каза в прав текст, че ЕС има достатъчно институции за управление на еврозоната, включително Европейския парламент, който е директно избран”, затова не е необходимо да се създават нови. Това ще направи нещата по-непрозрачни, по-времеемки и по-малко разбираеми за обикновените граждани, обясни Барозу.

А демокрацията?

Една от най-парливите точки в дебатите за „повече или по-малко Европа” е свързана именно с демократичния процес - дали предаването на повече правомощия на европейските институции и отнемането им от демократично избраните национални власти не е удар по демокрацията.

Според Жозе Мануел Барозу „националните демокрации и европейската демокрация трябва да се уважават взаимно”: „не можем, както понякога се прави да противопоставяме националните демократични процеси на европейския демократичен процес. Не можем да заместим националните демокрации с европейския демократичен процес. Нито да заменим европейския демократичен процес с националните. Имаме нужда от двете, за да функционира съюзът по начин, разбиран като легитимен от нашите граждани.”

Алтернативата, според председателя на ЕК, означава да „предадем съществен суверенитет, реалният сувереренитет на пазарите; това вече няма да е суверенитетът на нашите страни-членки, това ще бъде суверенитетът на пазарите, суверенитетът на финансовите спекуланти, суверенитетът на глобалните играчи, неподлежащи на никакъв демократичен контрол.”

В духа на изложените от Барозу принципи, ще бъдат и предложенията, с които ЕК ще излезе в близките дни. Те допълват и надграждат пакета от 6 законодателни предложения за засилване на икономическото управление в ЕС, който беше одобрен от Парламента през септември и от Съвета преди броени дни. Според Барозу управлението на еврозоната трябва да се постави в общата договорна рамка, за да се „гарантира правната и институционална свързаност и съвместимост между еврозоната и ЕС като цяло.”

Затова Комисията ще предложи Парламентът и Съветът да одобрят регламент за по-задълбочен фискален надзор в еврозоната, по силата на член 136 от ДФЕС. Той ще дава право на Комисията и Съвета по отношение на страните от еврозоната, които са в процедура по прекомерен дефицит да имат право да се намесват директно в бюджетната процедура, като проверяват предварително проектобюджета, искат второ четене в сериозни случаи, наблюдават изпълнението на бюджета и ако се налага предлагат изменения през годината. Подобно намерение председателят на ЕК анонсира още преди месец, когато представи т.нар. "Пътна карта към стабилност и растеж".

Комисията ще предложи и регламент, обвързващ спасителния фонд за еврозоната EFSF и неговия приемник Европейския механизъм за стабилност с наблюдението на страните, също на базата на чл. 136 от Договора. От една страна регламенът ще осигури връзката между финансовата помощ от временния и постоянния спасителен фонд, а от друга ще я обвърже със засилен надзор по силата на договорите. Регламентът трябва да бъде приет с общо решение на ЕП и Съвета.

Третото предложение ще бъде за общо представителство на еврозоната в Международния валутен фонд. „Знае ли някой, че страните от еврозоната, взети задно, имат най-голям принос в МВФ?”, попита риторично Барозу. Не е ясно обаче, кой ще е лицето на това общо представителство - дали еврокомисарят Оли Рен или президентът на Европейския съвет Херман Ван Ромпой, който оглави срещите на върха на еврозоната и е наричан от медиите „Господин Евро”.

Както обеща, Комисията ще представи и зелена книга за въвеждането на „еврооблигации за стабилност”. „Знам, че е противоречиво”, каза Барозу, но „след като еврозоната бъде напълно екипирана с необходимите инструменти да гарантира едновременно повече интеграция и дисциплина, емитирането на общ дълг ще бъде разглеждано като естествена и изгодна стъпка за всички.” Условието, обаче е тези еврооблигации да са „стабилизационни”: „възнаграждават тези, които спазват правилата и възпират тези, които не ги спазват.” Зелената книга ще представи възможностите за общо емитиране на облигации от еврозоната. Някои от тях са възможни при сегашните договори, но въвеждането на пълноценни еврооблигации изисква договорни промени, обясни председателят на ЕК.

comments
If you have a comment, please post it here.
Name:  
login not required