English Български
Follow Us
Subscribe
Search : [ ]
|

Каква ще бъде есента в ЕС?

Published on , , Загреб

След твърде горещото и сухо лято в някои части на Европа е време да се подготвим за това каква есен ни очаква. Ако за туристическия бранш такова лято е добра новина, то за всички останали е лоша. В резултат на тежката суша, обхванала южните части на Европа, се очаква предстоящата есен да бъде скъпа, особено на фона на постоянно нарастващите цени на горивата. Това ще упражни допълнителен натиск върху и без друго изтъняващите джобове на европейските граждани, които тази есен, освен за личното си благоденствие ще трябва да мислят и по още няколко важни теми от европейския и не само дневен ред.

Кризата в еврозоната

Пореден сезон кризата в зоната на еврото ще бъде водещата тема за euinside. Отново ни предстои институционално строителство с очакваното представяне на 11 септември от ЕК предложение за създаване на банков съюз. В края на годината се очаква да говорим по-интензивно за нов договор на ЕС, както наскоро поиска канцлерът Меркел. Страните по южната периферия на еврозоната ще продължат да бъдат водещите новини на европейските и световните медии, включително и на euinside:
- Гърция пак е в центъра на вниманието с поредно предизвикателство - ще остане ли в еврозоната? Ако остане, ще получи ли отсрочка за изпълнение на реформите? Ще има ли нужда от още пари? На всички тези въпроси отговори се очакват през октомври;
- Испания няма да отстъпи водещото място на Гърция, тъй като има очаквания страната да поиска традиционен спасителен заем, отделно от този, който й беше обещан за рекапитализация на банките;
- Ирландия ще влезе тази есен в полезрението на европейските стратези и обществото, тъй като германският финансов министър Волфганг Шойбле намекна, че страната може и да не получи договорените отстъпки на юнската среща на върха на ЕС за отпускане на помощ за банковия сектор през спасителните фондове на еврозоната, което би довело до облекчаване на държавния дълг. В интервю (на английски език) за The Irish Times преди седмица г-н Шойбле заяви, че не би искал да се провокира нова несигурност на финансовите пазари или загуба на доверие. "Разбира се ние искаме да си помагаме един на друг, но все още не съм убеден, че чрез някои мерки, които се споменават, няма да се получи обратния ефект. Отново ще говорим за това", заявява Шойбле в интервюто. Това означава, че към най-дискутираната група страни тази есен ще се присъедини и Ирландия;
- Италия и основно премиерът й Марио Монти ще продължи да бъде водеща фигура в договарянето на спасителните идеи за еврозоната. Страната обаче продължава да е под силен натиск от финансовите пазари и от цялостната тежка обстановка в еврозоната. Италия е изправена и пред политическо напрежение вътре в страната, след като партиите, подкрепили технократското правителство на Монти започнаха да излъчват сигнали за отбой. Отстраненият след силен политически натиск отвън и отвътре предшественик на Монти, Силвио Берлускони, намекна това лято във Facebook, че все още мисли върху призивите на съпартийците си дали да се пробва отново за премиерския пост. Очаква се повече яснота по този въпрос да има тази есен.

Евробюджетът

Друга изключително важна тема, която ще следим през следващите месеци е договарянето на многогодишния бюджет на ЕС за периода 2014-2020 г. (Многогодишна финансова рамка, МФР), преговорите по който също вървят под знака на кризата в еврозоната. Споровете трябва да приключат до края на годината, но предвид липсата на сближаване на позициите между основните лагери, е трудно да се прогнозира дали срокът ще бъде спазен. С края на лятото ЕС се зае най-напред именно с този въпрос - първата неформална среща на министрите на ЕС под председателството на Кипър се провежда тази седмица, а първият колеж на комисарите се провежда днес (29 август) и пак това е основната тема.

По време на среща в Берлин между германския канцлер и италианския премиер Ангела Меркел обяви, че иска по-бързо приключване на преговорите. Не е невъзможно да се предположи, че бюджетът ще бъде използван като основно средство за справяне с еврокризата, което ще ощети сериозно новите страни-членки. В този смисъл ще бъде интересна реакцията на Полша. Темата за МФР ще продължи да е сред централните за euinside, така че и тази есен може да очаквате сериозна активност от наша страна както на сайта, така и офлайн.

Избори

И през предстоящия политически сезон няма да минем без избори. Парламентарни предсрочни избори предстоят на 12 септември в Холандия, която е ключова страна за ЕС и която все повече попада в прегръдките на популистки и националистически партии. Ще следим отблизо как ще протече гласуването, особено на фона на засилващите се анти-имигрантски настроения в страната, а също и на чувствата срещу България и Румъния. Като стана дума за Румъния политическата криза там няма да приключи тази есен, въпреки че президентът Траян Бъсеску беше върнат на поста си в двореца Котрочени. На 30 ноември в страната предстоят парламентарни избори, а в края на годината Еврокомисията ще излезе с извънреден доклад по механизма за сътрудничество и проверка (МСП) заради конфликта между премиера Виктор Понта и президента Траян Бъсеску. Това стана ясно през юли, когато ЕК представи обобщаващите си доклади за функционирането на МСП за България и Румъния за петте години от членството им в ЕС.

Избори тази есен предстоят и в Черна гора, която получи тази година дългоочакваното решение да започне преговори за членство в ЕС. Изборите са извънредни и с една основна цел - да осигурят пълен мандат на правителството, което ще започне преговорите от лятото догодина, тъй като дотогава ще тече скрийнинг процеса на Европейската комисия. Както euinside разказа, основният стремеж на Черна гора е за промяна - политическа и обществена - заради която се появяват и нови партии в политическото пространство.

Избори ще има и в Украйна, която е важна страна от Източното партньорство на ЕС, наблюдавана с огромно внимание от ЕС заради съмненията в политическа намеса в съдебната система на страната във връзка с процесите срещу няколко украински опозиционери, сред които и бившият премиер Юлия Тимошенко. Днес съдът отхвърли обжалването срещу присъдата й от 7 години затвор заради неизгодна сделка за доставка на природен газ с Русия, сключена през 2009 г. малко след газовата криза, от която пострада половин Европа, включително и България. Отхвърлянето на жалбата на защитата на Тимошенко означава, че тя няма да може да участва на изборите, насрочени за 28 октомври и които ще проследим. В Беларус също предстоят избори на 23 септември, резултатът от които е малко или много предизвестен, но euinside ще ги проследи доколкото това е възможно, предвид оскъдността на обективна информация оттам.

Макар и извън Европа, но с изключителен ефект не само върху Стария континент, а и върху целия свят, отблизо ще проследим и изборите за президент на САЩ на 6 ноември. Борбата там ще бъде между сегашния домакин в Белия дом демократа Барак Обама и съперника му от Републиканската партия Мит Ромни. Засега социологическите проучвания показват много близка надпревара, но все още Обама е с преднина. Изборите в САЩ не са просто за поредния президент, а за запазването на страната като водеща глобална сила, въпреки тежкото й икономическо положение и нарастващата роля на Китай в югоизточна Азия. Гласуването се провежда в напрегната обстановка във външнополитически план, но основният акцент в кампанията е вътрешнополитически.

Хърватия

Както знаете, euinside вече има кореспондент в Хърватия, на която предстои да се присъедини към ЕС през юли догодина. Каква есен предстои в страната ще разберете в отделен текст. Ще кажа само, че предстои скъпа и политически натоварена есен в очакване на съдбовното решение на агенциите за кредитен рейтинг дали да запазят или да намалят рейтинга на Хърватия.

С горните редове ни най-малко не изчерпваме всички теми, с които ще се занимаваме през следващите месеци. Спряхме се само на най-важните. Останете с нас, за да разберете накъде върви Европейският съюз, неговите съседи и основните му глобални партньори.

comments
If you have a comment, please post it here.
Name:  
login not required