English Български
Follow Us
Subscribe
Search : [ ]
|

Който иска нов договор на ЕС, крачка напред!

Published on , , Загреб

Първо (от началото на кризата в еврозоната досега) беше пактът за еврото, чиято цел беше да засили координацията на икономическите политики на страните-членки на ЕС. После беше фискалният пакт, който е доста по-правно обвързващ и основната му цел е да гарантира строга координация на фискалните политики на страните-членки на еврозоната. Сега германският канцлер, по чиято инициатива бяха и първите два пакта, предлага нещо още по-сериозно - нов договор за ЕС. При това спешно - още на коледната среща на върха на лидерите да бъде първото заседание на новия конвент, който включва представители на националните правителства и парламенти, на Европарламента и на Европейската комисия. За това поредно намерение на Берлин съобщи влиятелното германско списание Der Spiegel на 27 август като се позова на съветника по европейските въпроси на г-жа Меркел Николаус Майер-Ландрут. Все още липсват подробности, но се предполага, че става дума за разширяване на фискалния пакт, така че да включи много от положенията, които Германия искаше миналата година, но не успя да получи заради остра съпротива.

Изглежда, че все по-заплетената ситуация в еврозоната е заличила ужасния спомен от договарянето на сега актуалния Лисабонски договор на ЕС, чието писане (първоначално с амбицията той да се превърне в конституция на съюза) отне близо 10 години, но в съвсем различна глобална политическа и икономическа обстановка. Именно заради патовата ситуация, в която се намира съюзът в момента, преди да се обсъжда нов договор трябва да се отговори на един фундаментален въпрос - колко страни-членки са съгласни да продължат напред с европейската интеграция, което означава не само споделяне на благата, но и на отговорностите и тегобите. За Германия това е изключително важно пред заплахата сериалът с проблемните страни-членки на еврозоната да продължи още няколко сезона все с един и същ сценарий - германци, дайте още пари, защото иначе рискуваме разпад на еврозоната, но не обещаваме, че ще направим това, което искате.

Този сериал се вписва изключително добре в описанието на Тимъти Гартън Аш в статия за най-новия брой на списание Foreign Affairs: "Структурно Европа се намира заклещена в нефункциониращия триъгълник между националната политика, европейските политики и глобалните пазари". Трябва да се намери изход на този триъгълник. Изход, който дори и известният проевропеец Аш не предлага. За сметка на това обаче той показва една възможна посока като преди това изключително подробно разглежда корените на днешната криза. И колкото и да е парадоксално, успехът и провалът на европейската интеграция имат един и същ корен - следвоенните страхове. Експертът посочва, че спомените от Втората световна война и Студената война са принудили три поколения европейци да се стремят към мирно обединение, което е без прецедент в европейската история и досега няма еквивалент на никой друг континент. "Но проектът тръгна в грешната посока веднага след падането на Берлинската стена, когато западноевропейските лидери побързаха да заложат курс за структурно дефектен валутен съюз", пише Тимъти Гартън Аш.

И причината за това е една, продължава той: "Докато много правителства, фирми и домакинства трупаха неустойчиви нива на дълг, младите европейци от Португалия до Естония и от Финландия до Гърция възприемат мира, свободата, просперитета и социалната сигурност за даденост". И какво по-голямо доказателство на тази теза на г-н Аш от масовите протести, които заляха Испания, Португалия, буквално бойните сцени от Гърция, вълната от популистки и националистически движения в Северна Европа и т.н.? Медиите из целия континент, но особено в страните от еврозоната нагнетяват допълнително напрежението със създаването на стереотипи за мързеливия юг и работливия север, който е призван постоянно да налива пари в бездънната яма на юга. Проблем, който вече ясно се формулира като такъв на високо политическо ниво - за първи път с огромен акцент в разговорите между новия гръцки премиер Антонис Самарас и германския канцлер Ангела Меркел, често карикатуризирана в гръцките медии като нацист.

"Историците идентифицират множество фактори, които са допринесли за процеса на европейска интеграция, включително жизненоважните икономически интереси на европейските нации. Но единствената най-важна движеща сила на континента е споменът за войната", пише Аш и допълва, че е необходимо Европа отново да се върне към този спомен и той да бъде върнат на полагащото му се място, а именно като основа за националната и общоевропейска цел - мирът и просперитетът на континента. И не просто споменът за кървавото и опустошително начало на 20-и век, но и страхът от бъдещето трябва да бъдат водещи, особено между двата елемента на френско-германския двигател, защото, както пише Тимъти Гартън Аш, всъщност най-големият дефект е заложен именно в отношенията между двете страни. Той припомня интересна история от създаването на еврозоната.

"След падането на Берлинската стена на 9 ноември 1989 г. Митеран, разтревожен от перспективата за германско обединение, натиска силно, за да принуди Кол да се съгласи на конкретни срокове за това, което тогава се наричаше икономически и паричен съюз. Това предложение вече е уговорено в подробности да помогне на европейската икономическа общност (ЕИО) да завърши единния пазар и да се заеме с решаването на трудната задача да управлява обменните курсове вътре в нея. Основната цел на Митеран е да обвърже обединена Германия в по-обединена Европа. Конкретната цел е да даде възможност на Франция да получи повече контрол върху собствената си валута, а също и да спечели малко лост над германската.

В забележителен разговор с Геншер, западногерманският външен министър, на 30 ноември 1989 Митеран стига толкова далече, че казва, че ако Германия не се ангажира с европейския паричен съюз, 'Ние ще върнем света в 1913'. Междувременно, Митеран провокира британския премиер Маргарет Тачър да вдигне тревога, както през 1938 г. Според британски запис от тяхната лична среща в рамките на съдбоносната среща на върха на европейските лидери през декември 1989 г. в Страсбург, Митеран е казал, че 'се страхува, че той и премиерът може да се озоват в ситуацията на своите предшественици през 1930-е години, които не са успели да реагират в лицето на постоянния германски натиск'", пише Тимъти Гартън Аш и цитира бащата на германското обединение, канцлера Хелмут Кол: "Политическият съюз е съществен партньор на икономическия и паричен съюз. Близката история не само в Германия ни учи, че е абсурдно да очакваме в дългосрочен план, че може да се поддържа икономически и паричен съюз без политически съюз".

Хелмут Кол е казал това пред Бундестага през 1991-а година. Ангела Меркел не спира да го повтаря. Само че Франция, смята Тимъти Гартън Аш, няма такива намерения. Нейната цел е да контролира германската валута, а не Германия да контролира бюджета на Франция. Сега, когато и Франция, и Германия споделят обща валута, различията продължават по отношение контрола на бюджетната политика. И сега с първия президент-социалист след Митеран - Франсоа Оланд - тази дилема продължава да стои. А Германия иска точно това - контрол над бюджетите.

И ако сега, във втората декада на 21-и век страховете от силна Германия такива, каквито са били в началото на 20-и век ви се струват пресилени, особено след наистина забележителната дружба, по-известна като "Меркози", то тежките икономически перспективи, както и липсата на задоволителна алтернатива би трябвало да събудят страховете отново. До момента няма единодушие кое би причинило повече загуби - разпадането на еврозоната или продължаване на сериала "Bailout". Във всички случаи обаче все по-обедняващите европейци както в даващите, така и във взимащите страни са настроени агресивно и което е по-лошо - те не помнят ужасите на Втората световна война, а спомените им от Студената са противоречиви. През последните три години постоянно се създаваха очаквания за съдбовни промени, паднаха множество табута, но резултатите все се оказваха твърде далече от очакванията и твърде разочароващи.

Европейците са изморени от кризата и от еднообразието на новините, но въпреки това изглежда са склонни да подкрепят създаването на нов договор. Направихме си експеримент в страницата на euinside във Facebook като попитахме нашите читатели дали смятат, че ЕС се нуждае от нов договор. Дадохме две предложения за отговор и оставихме вратата отворена за нови: "Да, защото сега ЕС на практика се самоблокира" и "Не, защото това ще форсира разпадането на ЕС". Най-много отговори получихме на първото ни предложение. На второто нямахме нито един, но за сметка на това получихме нови предложения, от които на второ място "Да, но само ако новият договор ограничи властта на евробюрокрацията", а на трето "Кой изобщо се нуждае от ЕС". В анкетата ни на английски език бяха изказани и мнения, че е необходим нов договор на ЕС, но е нереалистично да се очаква това да стане в обозримо бъдеще.

Въпреки че тези данни не са представителни за ЕС, този въпрос предизвика силна активност сред читателите ни. Това означава, че гражданите ще имат очаквания и то големи. И ако и този път те не бъдат оправдани, рисковете пред мирното бъдеще на континента ще се увеличат многократно. А предвид избледнелите спомени от 20-и век, ще се окажем неподготвени за това.

comments
If you have a comment, please post it here.
Name:  
login not required