English Български
Следвай ни
Абонамент
Търсене : [ ]
|

Следващият европейски бюджет - повече пари, но за кого?

публикувано на , , София
Последна промяна на:

Всички са недоволни от актуализираното предложение на Европейската комисия за следващия седемгодишен европейски бюджет (2014-2020), стана ясно на заседанието на Съвета по общи въпроси на 24 юли. Причината е, че от една страна, като цяло бюджетът е увеличен спрямо първоначалното предложение, а от друга - средствата по политиката на сближаване са намалени.

Според ЕК актуализацията се налага по няколко причини: добавянето към бюджета на средствата за Хърватия, която ще стане пълноправен член на ЕС през 2013-а; новите данни за БВП на регионите и брутния национален доход (БНД) на страните, което води до преизчисляване на регионалните и националните средства в рамките на политиката на сближаване; използването на най-новите макроикономически прогнози от пролетта на 2012.

Допълнителните суми за Хърватия в Многогодишната финансова рамка (МФР) 2014-2020 са 13 милиарда 441 милиона евро поети задължения и плащания в размер на близо 10 милиарда евро. В ревизираното предложение за МФР са заложени поети задължения в размер на 1.033 милиарда евро, при 1.025 милиарда евро в първоначалното предложение. Увеличението при плащанията е от 972 милиарда евро на 988 милиарда евро. Това обаче не е размерът на бюджета, а максималните тавани на разходите - самите бюджети се приемат всяка година и винаги са под договорените тавани.

Увеличението, изразено като процент от БНД на ЕС, се дължи предимно на намалената оценка за БНД спрямо тази от юни миналата година, и в по-малка степен на включването на Хърватия, обясни ЕК. По време на заседанието на Съвета по общи въпроси еврокомисарят по бюджета Януш Левандовски се опита да убеди страните-членки, че става въпрос за "наистина абсолютно механична" промяна в предложението за бюджета. Той призна, че заради използването на нови показатели при изчисляването на средствата по кохезионната политика има намаление от 5.5 милиарда евро за страните с таван на плащанията. Както euinside неведнъж писа, ограничението от 2,5% от БВП за средствата по кохезионната политика е един от най-болните въпроси за новите страни-членки, особено в условията на кризата, когато БВП намалява.

"След тази актуализация Унгария е в най-неблагоприятната ситуация. Ние ще понесем общо до 30% намаление на средствата по политиката на сближаване и това е политически неприемливо за страна-членка, чието ниво на развитие е прогнозирано да остане далеч под 75% от средното за ЕС. Това е против Договорите, против решението на Европейския съвет от юни и логиката на кохезионната политика. Това е въпрос на принцип, а не просто въпрос на пари", гневно заяви унгарският министър по европейските въпроси Енико Дьори.

България в лицето на постоянният представител в Брюксел Димитър Цанчев заяви, че макар да е сред твърдите привърженици на бюджетната дисциплина не смята, че бюджетните икономии в страните-членки трябва да се отразят на размера на европейския бюджет. София отново обяви, че е против тавана от 2,5% от БВП за средствата по кохезионната политика.

От името на 15-те страни от групата "Приятели на сближаването" Полша заяви, че с тази актуализация е достигната границата за по-нататъшни намаления на средствата по кохезионната политика. Според тези страни във време на криза е необходимо повече сближаване и затова решението на ЕК да намали парите за политиката на сближаване е парадоксално и непоследователно, защото не отразява важността, която Европейският съвет е отредил на кохезионната политика.

Страните от противниковия лагер също обвиниха ЕК в непоследователност, само че по друга причина - че увеличава разходите в европейския бюджет, докато в същото време изисква от страните-членки да съкращават бюджетните си разходи. Групата, наречена „Приятели на по-доброто харчене”, в която влизат страните-нетни донори в европейския бюджет, настоява за намаление на бюджета поне със сто милиарда евро, при това на база предложението на ЕК от юни миналата година.

Не е изненада, че най-остро против актуализираната бюджетна рамка се изказа Великобритания. "Ние не искаме някакъв вид абсурдно намаление на бюджета на ЕС, но искаме ограничение", заяви Дейвид Лидингстън, държавен министър в британското външно министерство. "Максималното, което можем да приемем е увеличение на плащанията в съотвествие с инфлацията. [...] Това е ясна и изключително твърдо отстоявана червена линия". Според Великобритания допълнителните средства за Хърватия трябва да бъдат набавени чрез промяна на приоритетите в бюджета. "Замразяване на плащанията в реално изражение не е особено строго, честно казано, в днешните обстоятелства това е щедро", коментира британският представител. Според него направеното от ЕК изменение връща преговорите назад и застрашава навременното им приключване.

Германия също е недоволна от увеличението на разходите в европейския бюджет още повече, че според Берлин ЕК е използвала по-скоро оптимистични прогнози. "Комисията се опитва да се измъкне от нашата консолидация", заяви държавният министър в германското министерство на външните работи Михаел Линк. Позицията на Великобритания и Германия беше подкрепена още от Швеция, Финландия, Австрия и др.

Обсъждането ясно показа, че с навлизането на преговорите във все по-голяма дълбочина и във все по-големи подробности се изпаряват и последните надежди за реална реформа на МФР, с каквато претенция Комисията представи предложението си миналата година. Очевидно всички са склонни да запазят статуквото, за да може, ако не спечелят повече, поне да сведат загубите до минимум. В анализ от май 2012 година Датският институт за международни изследвания обяснява това с факта, че в преговорите по бюджета страните са водени от тесни национални интереси, а мярката за успех в преговорите е постигането на най-добрата възможна сделка по отношение на парите, а не някакви по-широки политически приоритети.

"На практика те превръщат преговорите във финансова игра с нулев резултат, в която всеки разход, заделен за определена страна, трябва да намали този за друга и в която всяко допълнително финансиране за една политика трябва да намали финансирането за друга. При 27 права на вето, които трябва да бъдат помирени, има силна склонност към сегашното статукво, като съществуващият бюджет се разглежда като критерий, по който се сравнява резултатът", посочва институтът.

Лондонският мозъчен тръст Open Europe от своя страна предлага сериозни реформи в начина, по който се използва европейският бюджет. Например структурните фондове (Европейският фонд за регионално развитие и Европейският социален фонд) и кохезионният фонд да се завърнат към основната си функция - да помагат на по-бедните страни и региони да догонят по-богатите. В момента обаче всички страни и региони имат право да използват средства от тези фондове по различни критерии и за различни цели. Това води до две основни последици: първо, 40% от средствата все още отиват в най-богатите страни и второ, администрирането на тези стредства е трудно, сложно и скъпо. Ако тези фондове бъдат ограничени само за страни с доход под 90% от средното за ЕС, това ще направи следствата по-лесни за управление, а 23 от 27 страни или ще плащат по-малко, или ще получават повече от европейския бюджет, смятат анализаторите.

Уловката е, че страни като Италия, Испания и Гърция ще са губещи от подобна промяна, а именно в страните с икономически трудности ЕК се опитва да насърчи използването на структурните фондове в подкрепа на растежа. Според Оpen Еurope обаче европейските фондове не могат да бъдат инструмент за насърчаване на растежа, защото не са достатъчно гъвкави, за да отговорят на променящите се икономически обстоятелства. Анализаторите дават пример с Испания, където 28% от европейските средства за настоящия програмен период са заделени за инфраструктурни проекти, въпреки свръхинвестициите в този сектор и имотния балон, които доведоха страната до криза.

На този етап обаче подобни радикални реформи в европейския бюджет няма да видим. По-скоро ще се търси компромис между желанието на богатите страни да платят по-малко и на бедните - да получат повече. Позициите продължават да са твърде различни, но има консенсус, че МФР трябва да допринася за растежа и заетостта. Така заместник-министърът по европейските въпроси на Кипър Андреяс Мавроянис обобщи резултатите от проведените от председателството двустранни консултации. Следващото обсъждане на новия седемгодишен бюджет на ЕС ще се проведе на 30 август в рамките на неформалното заседание на Съвета по общи въпроси в Никозия. Срокът за постигане на споразумение е края на 2012 г.

коментари
Ако имате коментар, може да го напишете тук.
Име:  
Полето 'Име' не е задължително. Ако го оставите празно, вашия коментар ще бъде създаден с автор: 'anonymous'. Можете да се регистрирате на нашия сайт и тогава коментарите ви ще бъдат наименовани автоматично с името на вашия потребител.