euinside

Cause and Effect in European Politics and Law

Единният енергиен пазар да бъде готов до 2014-та година, поискаха лидерите на ЕС

Аделина Марини, February 8, 2011

От първи януари 2012 година страните-членки на Европейския съюз ще трябва да информират Комисията за всички свои нови и съществуващи двустранни енергийни споразумения с трети страни (извън ЕС). Това е записано в заключенията на енергийния Европейски съвет, който се проведе на 4-ти февруари, но беше белязан от практическото разцепване на Съюза на еврозона и останалите. След като предоставят тази информация, Комисията ще я даде на всички останали страни-членки в "подходяща форма", под което се има предвид опазване на търговските тайни.

Единен енергиен пазар?

Целта на събирането на тази информация е да подпомогне изграждането на единния енергиен пазар, за който лидерите препоръчват да бъде готов до 2014-та година. А какво ще представлява всъщност този вътрешен пазар? Доколкото става ясно от заключенията на 27-те, трябва да се осигури сътрудничеството на националните регулатори и системни оператори да ускорят работата си по пазарната свързаност и по насоките за изработване на мрежови кодове, които да се прилагат из всички европейски мрежи. И, тъй като са необходими огромни усилия за модернизирането и разширяването на енергийната инфраструктура на Европа и за свързване на мрежите между страните-членки, ще бъде важно да се осигури тяхната солидарност.

Все още в бъдеще време и предмет на консултации остава изграждането на интерконекторни връзки, като Комисията се очаква да излезе с конкретно предложение по изграждането на нова инфраструктура. Отделно от това изпълнителният орган на Съюза е натоварен със задачата да координира интегрирането на пазарите и мрежите на регионално ниво, което е започнало като процес в някои части на Европа. "Никоя страна-членка не бива да остане изолирана от европейските газови и електрически мрежи след 2015 година или енергетиката й да бъде застрашена от липсата на подходяща свързаност", е записано в заключенията.

Освен това страните-членки, заедно с европейските агенции по стандартизация и промишленост, ще трябва да ускорят работата си по приемането на технически стандарти за изграждане на зарядни станции за електрически автомобили до средата на 2011 година.

Чудесно, а кой ще плати?

Частичен отговор на този въпрос е предложен в заключенията на Съвета: "Основната част от важните разходи по инфраструктурните инвестиции ще трябва да бъдат предоставени от пазара, а стойността възстановена чрез такси. [....] Някои проекти, обаче, трябва да бъдат оправдани от гледна точка на сигурността на доставките и солидарността, които не могат да привлекат достатъчно пазарно-базирано финансиране. Тези проекти може да изискват ограничено публично финансиране, насочено към стимулиране на частните инвестиции". Това изречение отразява най-новата позиция, която премиерът Бойко Борисов реши да отстоява, а именно, че стратегически важните инфраструктурни проекти, които не може да бъдат финансирани на пазарен принцип, да бъдат подпомагани от еврофондовете.

Тази позиция се отнася преимуществено до проекта за изграждане на газопровода "Набуко" и по нея са се разбрали страните-участнички в проекта. Първоначално премиерът поиска (не другаде, а във Вашингтон) разходите по изграждането на "Набуко" да бъдат приспадани при отчитането на бюджетния дефицит. Според прессъобщението на правителствения пресцентър, г-н Борисов е поставил през колегите си в Европейския съвет следния въпрос: "Поисках на следващото заседание да ни бъде обяснено завишаването на цената на „Набуко” и то с няколко милиарда евро – дали е резултат от технически грешки или на промяна на трасето, или гарантиране на новите източници на газ. Това е важно за нас, защото като акционери не ни е все едно дали трябва да вземем от ЕИБ заем от 1.2 млрд., 2 млрд. или 3 млрд. евро".

До юни 2011 година Комисията трябва да докладва на Съвета конкретните числа на инвестициите, които се очаква да бъдат направени, да направи предложения как да се откликне на финансовите изисквания и по какъв начин да бъдат премахнати възможни препятствия пред инфруструктурните инвестиции.

По-добра координация в енергийната политика, моля!

В пожелателно наклонение е и констатацията за нуждата от по-добра координация на ЕС с дейностите на страните-членки от гледна точка гарантиране на последователност и съгласуваност във външните отношения на ЕС с ключови страни-производители, транзитьори и потребители. Също до юни тази година Комисията трябва да представи съобщение по сигурността на доставките и международното сътрудничество. Върховният представител на Съюза за външната политика, пък, е натоварена със задачата да вземе предвид изцяло сигурността на енергията в работата си. "Енергийната сигурност трябва да бъде напълно отразена в Европейската политика на добросъседство", пише в заключенията без да се уточнява какво точно означава това, особено на фона на провала на политиката спрямо Беларус, а и в Северна Африка.

В този смисъл Русия изрично е спомената в заключенията: "Трябва да се придвижи колкото се може по-скоро работата по разработването на стабилно, прозрачно и базирано на правилата партньорство с Русия в сферите от общ интерес в областта на енергетиката и като част от преговорите по ново споразумение за партньорство и сътрудничество".

Междувременно, Българското национално радио съобщи, че Турция е решила да подкрепи финансово изграждането на стратегическия от гледна точка на енергийната сигурност на Европа проект "Набуко". Това ще стане чрез възстановяване на стойността на ДДС на фирмите, които ще участват в строежа на газопровода. Името на страната обаче не беше изрично споменато в заключението от Съвета, което предизвика въпрос на турски медии на пресконференцията в петък вечерта. В отговор на този въпрос председателят на Еврокомисията Жозе Мануел Барозу каза, че Турция всъщност е била спомената по време на дискусиите в рамките на Съвета.

"Турция е много важен партньор за нас по отношение на перспективата за Южния Коридор, а в заключенията специално е споменат Южния Коридор. Няколко други партньори бяха споменати и мога да ви потвърдя, че въпросите, свързани с Турция бяха споменати по време на нашата среща. Но, не всички страни, които бяха споменати са включени в заключенията", добави Барозу. Единственото споменаване на Южния Коридор в заключенията е съвсем в края в изречението: "Комисията е приканена да продължи усилията си да улесни развитието на стратегически коридори за транспорт на големи количества газ като Южния коридор".