English Български
Follow Us
Subscribe
Search : [ ]
|

ЕС си огради България на геополитическата салфетка

Published on , , Twitter: @euinside
Last change on

След толкова години противоречия, натиск, спорове и неясноти преди седмица руският президент Владимир Путин изненада всички, като обяви края на геополитическия енергиен проект "Южен поток". Изборът на мястото, използваната лексика и същината на изказването на руския държавен глава предизвикаха вълна от не по-малко изненадващи реакции. На първи декември в Анкара Путин обяви [на английски език], според мнозина неочаквано дори за най-близкото му обкръжение, че прекратява проекта, заради позицията на Европейската комисия, която, по думите му, не благоприятствала изпълнението на проекта. Позицията на ЕК била неконструктивна, тъй като като е поставяла препятствия. "Ако Европа не иска да го реализира, тогава той няма да бъде реализиран", каза Путин. И въпреки че говореше за Европа по време на последвалата размяна на въпроси и отговори с изненаданите журналисти, в първоначалното си изказване той посочи България като главния виновник за прекратяването на проекта.

Русия не е получила необходимите разрешителни от България и това е причината Москва да осъзнае, че няма повече смисъл да се продължава с проекта. "Имам предвид, че сега вече трябва да започнем строителството на тръбопровода под Черно море, но не можем да направим това, докато нямаме позволението на България. Мисля, че е ясно за всеки, че би било смешно да започнем строителството в морето, да достигнем българския бряг и да спрем. Така че бяхме принудени да преосмислим нашето участие в този проект", заяви Владимир Путин на съвместна пресконференция с турския си колега Реджеп Таийп Ердоган. Посочването на България с пръст пред всички, с което страната влезе във водещите международни новини, предизвика силно объркване в самата България, която от години е разкъсвана от про- и анти-позиции по тази тема. В продължение на години България беше подлагана на силен натиск от страна на Русия за "Южен поток", като кулминацията беше по-рано тази година, когато проруското правителство на експремиера Пламен Орешарски прокара скандални промени в законодателството, с които на практика се заобикаляше Третият енергиен пакет на ЕС, приет през 2009-а година. 

Третият енергиен пакет беше едно от най-големите постижения на иначе оскъдната единност в европейската енергийна политика. Въпреки спънките и противоречията, пакетът беше гласуван и разпоредбите му трябва да бъдат хармонизирани до 2015-а година. Основната цел на пакета е да сложи край на монополизма и превръщането на енергията в инструмент на външната политика. Той изисква разбиване на монопола между доставчика на газ и собствеността на тръбопроводите. Пакетът беше в центъра на преговорите между ЕС и Русия преди срещите между двете страни да бъдат прекратени по-рано тази година, заради анексирането от Русия на украинския полуостров Крим. Нямаше среща на върха между ЕС и Русия, на която Владимир Путин или пък временният му заместник на поста Дмитри Медведев да не повдигаха въпроса за смекчаването на разпоредбите на Третия енергиен пакет. 

Путин винаги е смятал, че известната като "Газпром клауза" в пакета е "нецивилизована". По време на срещата на върха ЕС-Русия през декември 2012 година имаше остра размяна на реплики между тогавашния шеф на ЕК Жозе Мануел Барозу и Владимир Путин. Тогава руският държавен глава заяви, че прилагането със задна дата на Третия енергиен пакет е в нарушение на член 34 от Договора за партньорство и сътрудничество, който впрочем изтече през 2007-а година. Барозу заяви обаче, че руските компании са добре дошли на европейския пазар, но те трябва да спазват европейските правила "и това е важно да се разбере". "Ние имаме върховенство на закона и днес то е част от третия енергиен пакет", отбеляза г-н Барозу на съвместната пресконференция след края на срещата в Брюксел преди две години. В отговор Путин заяви: "Моят добър и стар приятел г-н Барозу очерта позицията си толкова подробно, толкова емоционално, защото знае, че не е прав ... Моля ви, погледнете нашето споразумение, член 34. Прочетете го", изиска Путин. 

Цитираният член казва следното: "Страните полагат всички възможни усилия да предотвратят предприемането на мерки или действия, които могат да установят по-ограничителни условия за установяване или дейност на дружествата на другата страна, в сравнение с тези в деня, предхождащ датата на подписване настоящото споразумение". Споразумението за партньорство между ЕС и Русия беше подписано през 1997-а година със срок на годност 10 години. Русия обяви, че то вече не я устройва като съдържание и затова през 2008-а година започнаха преговори по ново споразумение, но преди да бъдат официално прекъснати, те вървяха бавно и трудно. Споразумението от 1997-а година действа и сега, като се подновява всяка година. В цитирания от президента Путин член 34 се посочва още, че когато някоя от страните не спазва поетите ангажименти, трябва да започнат консултации. 

България - между чука и наковалнята

България винаги е била слаба брънка в и без друго слабата обща енергийна политика на ЕС по няколко причини. Първата е, че страната никога не успя да се раздели с миналото си на близък съветски сателит, мечтал някога да бъде 16-тата република в състава на СССР. Затова страната е почти 100% енергийно зависима от Русия и през последните 25 години не беше направено нищо, за да се промени това. В България основен проводник на руската геополитика е БСП, която наследи без анализ и осъждане комунистическата партия. Винаги, когато БСП са на власт, започва ренесанс за руските енергийни интереси в страната. "Южен поток" не прави изключение. През 2010-а година по време на посещението си в София, когато подписа споразумението за създаването на българо-руската проектна компания за "Южен поток" с тогавашния премиер Бойко Борисов, Владимир Путин заяви, че третият енергиен пакет ще бъде основната причина за високите цени на енергийните ресурси в Европа.

Данните на Европейската комисия, представени на специалния данъчно-енергиен Европейски съвет през май миналата година, показват, че това не е точно така. Специалната карта на цените на газа в ЕС показва, че ценообразуването е изключително неравномерно и издава логика, която не е в полза на заявленията на Владимир Путин. Страните, които ползват разнообразни източници за доставка на енергийни ресурси, се радват на чувствително по-ниски цени на природния газ, отколкото зависимите от един-единствен източник държави. Според картата на ЕК, България е страната, която плаща газа най-скъпо - 43.3 евро на мегаватчас. И то въпреки усилията на проруските сили в страната. Най-ниската цена плаща Великобритания - 22.9 евро на мегаватчас. 

Освен че плаща най-скъпо за природния газ от "приятелска" Русия, България плати прескъпо неизчистените си отношения с Русия и със своето минало с цената на прогнила демокрация, прекомерна руска намеса в българския политически живот и последващата от това корупция на най-високо ниво, обрекла страната да продължи да бъде най-бедната в ЕС. Наличието на корупция и олигархия, достигнали най-високите си размери миналата година, когато и отприщиха рекордни по мащаб и продължителност граждански протести, са основната причина в България вече близо 8 години след присъединяването към ЕС да няма върховенство на закона. Затова страната продължава да е наблюдавана от Европейската комисия по Механизма за сътрудничество и проверка, с който тя беше приета на 1 януари 2007-а година заедно с Румъния. 

И сагата с "Южен поток" е една от добрите илюстрации на липсата на върховенство на закона. През юни тази година Европейската комисия започна процедура за нарушение срещу България като поиска прекратяването на строителните работи по тръбопровода, заради съмнения дали сключените договори за изпълнението на проекта са съобразени с европейските правила за конкуренция. Обществената поръчка за изпълнителя на българския участък на "Южен поток" се проведе в рекордно кратки срокове между Коледа и Нова година миналата година. Това беше остро критикувано от британския посланик в България Джонатан Алън. 

Нова Комисия, нов шеф на Европейския съвет, нов шанс за общата енергийна политика

Фактът, че Владимир Путин постави България в центъра на енергийната геополитика в Европа на практика представлява хвърлена салфетка към ЕС за разпределение на зоните на влияние. Добрата новина е, че новият шеф на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер схвана моментално жеста и реагира подобаващо. Той разговаря на 4 декември в Брюксел с новия/стар премиер на Блъгария Бойко Борисов продължително време, като основната тема на разговорите беше именно "Южен поток" и по-скоро последиците от прекратяването му. Жан-Клод Юнкер, който е известен с изключителните си умения да лавира между различни и често конфликтни интереси в ЕС, направи запомнящо се представление миналия четвъртък. Той излезе пред журналистите като погали чевръсто самолюбието на българския министър-председател и изцяло влезе в модела на поведение на българския премиер. Това беше много важен елемент от разигралата се сцена, тъй като бившият телохранител на вече покойния български диктатор Тодор Живков страда от същия комплекс, както и Владимир Путин.

Той обича да е в центъра на вниманието и да бъде признат за голям политик. Носителят на черен колан по карате Бойко Борисов еволюира бързо по време на прехода, като от телохранител се издигна по времето на управлението на бившия цар Симеон Сакскобургготски до главен секретар на МВР, което той използва, за да си изгради холивудски образ на силен и безстрашен мъж. Бойко Борисов, също както и Путин, обича да демонстрира своята мъжественост и често пуска зависимите от него медии в личното си пространство, снима се гол до кръста с улов риба или демонстрира други свои физически умения. По време на предишния му мандат като министър-председател, той често можеше да бъде видян по футболните стадиони с любимия си отбор или пък да играе тенис с бивши тенис-величия. Освен това за г-н Борисов винаги е било особено важно да се снима с известни личности, включително и политици, което е част от ежедневната му работа. За него фактът, че е бил поздравен официално за преизбирането му от лидерите на ключови страни като Великобритания или САЩ не е въпрос на протокол, а въпрос на лично отношение и признание за неговите качества. Същевременно обаче, постиженията му в борбата срещу корупцията по високите етажи и организираната престъпност са нищожни.

И Жан-Клод Юнкер, ветеранът европолитик, дирижирал десетки безсънни срещи в пика на дълговата криза в еврозоната, за пореден път демонстрира уменията си като погали егото на премиера и на българите, впрочем. Той започна с думите, че Бойко Борисов му е много близък приятел. "Ние сме приятели, бих могъл да кажа близки приятели, от векове се знаем", каза г-н Юнкер. Значителна част от изказването му беше импровизация, очевидно насочена към бойкоборисовото самолюбие. Важното послание обаче той прочете от лист. "България е част от европейското семейство. България се присъедини към ЕС преди години и се държа като страна-основателка на ЕС, така че за мен беше истинско удоволствие да обсъждам с българския премиер, заедно със заместник-председателя Кристалина Георгиева ...". Това, впрочем, също беше много важен и необичаен елемент, тъй като по европейското законодателство еврокомисарите са наднационални. Въпреки това обаче, Юнкер заяви, че е помолил г-жа Георгиева да присъства на срещата и на пресконференцията, "защото тя ме информира на най-високо ниво по ставащото в България, макар че не представлява българското правителство в Комисията".

Много странен ход, който очевидно също беше част от целта да се демонстрира пренадлежността на България към европейското семейство по начин, който би бил схванат в обхванатото от псевдонационализъм българско общество. Юнкер дори направи още нещо, което е извън признатия в развитите страни протокол, но е обичайно за личностнодоминирани неразвити политически общества. Той използва присъствието на българските медии, за да се обърне специално към българските граждани и да похвали Кристалина Георгиева, че си върши работата много добре. Това сякаш в отговор на критиките срещу нея около номинирането на българската кандидатура за член на ЕК. Във всеки друг случай това би било изключително унизително и срамно, но не и когато става дума ЕС да очертае отново границите си (и на влияние включително), поставени под въпрос от Русия. 

По отношение на "Южен поток" ЕС изцяло застана зад България. Юнкер заяви, че този проект може да бъде построен, но по европейското законодателство. "Топката е в полето на Русия. Ние сме готови. Подготвителната работа е започнала", каза той. Премиерът Борисов заяви, че поставянето на България в центъра на събитията е било преднамерено. Той беше объркан, като основен акцент в изказването му беше, че България е упълномощила ЕК да преговаря от нейно име и че тя прави това от името на всички страни-участнички в този проект. От изказването на Бойко Борисов стана ясно, че България не иска да е проблем в очите на Русия, защото това би се отразило катастрофално на и без друго изстрадалата българска икономика. 

България не е сама и ЕС не е само наблюдател, каза Жан-Клод Юнкер. ЕС и България работят заедно за решаването на правните въпроси, които не са непреодолими. "Трябва да направим това, което е най-добро за България и съответно най-добро за Европа", добави председателят на ЕК и развърза кесията. ЕК размразява всички замразени досега оперативни програми, блокирани по време на управлението на проруското правителство, ръководено от Пламен Орешарски. Кристалина Георгиева каза още, че по време на срещата е било обсъдено и как да се направи така, че България да се възползва максимално от инвестиционния план, който Жан-Клод Юнкер представи на 26 ноември в Страсбург, "така че да е между първите на опашката, когато той стане реалност". Това е особено значимо изказване, защото показва, че България ще се ползва със специално отношение. Тъй като инвестиционният план на Юнкер предвижда инвестиции основно в стратегически важни за ЕС проекти, това означава, че енергийната зависимост на България ще се разглежда с приоритет. Това е една от добрите новини от тази среща, представляваща именно включването на България в сферата на влияние на ЕС на геополитическата салфетка, формулирано изключително директно от Кристалина Георгиева:

"Искам да кажа много сериозно и отговорно, че особено в такова трудно време, когато България се оказва притисната с изключително големи потенциални политически и икономически щети, ние в ЕК чувстваме голяма отговорност за това да работим с България, за да може тя напълно да се възползва от ползите на членството си в ЕС". Освен че развързва кесията си, ЕК поема ангажимент да премахне и всички досегашни ограничения, които правеха от България второкласен член на ЕС. Жан-Клод Юнкер обеща, че по време на неговия мандат Механизмът за сътрудничество и проверка ще бъде премахнат. При какви условия той отказа да каже, но отправи силен призив за присъединяването на България към шенгенското пространство на сигурност. "За мен България не е страна като всяка една друга, аз много държа на тази страна и съм свързан с нея. Имам братски връзки с премиера и ще направя всичко, за да може България да намери своето място, което заслужава в Европа". 

Това всъщност е лошата новина, защото заради геополитиката България отново няма да има шанс да се реформира и да се превърне в правова държава, в която върховенство има законът. Премахването на унизителния механизъм, който е в основата на блокадата за членство в Шенген, е насочено към туширане на силно набиращите влияние евроскептични сили в България. ЕК от години казва едно и също, сочи България с пръст, но без никакъв ефект, периодично спира еврофондове, но вместо да отприщи промяна, подхранва евроскептичните, които са всъщност проруски сили. В този смисъл реакцията на ЕС е силно закъсняла, затова и цената ще е прекалено висока. Отпадането на механизма означава, че ЕК изгубва единствения си лост за въздействие поне върху общественото мнение. Все пак нищо не е съвсем изгубено, тъй като новата ЕК се е ангажирала да продължи работата по предложения от предишната Комисия механизъм за върховенство на закона, а фактът, че дясната ръка на Юнкер ще отговаря именно за върховенството на закона и основните права е донякъде успокоително. Обнадеждаващ е и фактът, че новото правителство в България има специален вицепремиер, който отговаря именно за Механизма. Това е бившият еврокомисар Меглена Кунева. 

Геополитическите събития извадиха бавния процес на интеграция в ЕС извън релси. На Комисията на Юнкер се пада нелеката задача да отиграе това предизвикателство по начин, който ще решава проблемите, а няма да създава нови. На този етап за Жан-Клод Юнкер изглежда най-важното е да отбие руските атаки от членките на ЕС. "Аз не приемам тази лесна проста идея, че България може да бъде шантажирана, що се отнася до тези енергийни връзки. България не е коригиращ фактор в отношенията с Русия и отношенията между Русия и ЕС. Ние ще предприемем и сме предприели всички необходими стъпки, за да гарантираме, че нашите отношения с Русия ще бъдат подобрени. Но това не зависи единствено от желанието на ЕС или ЕК. Както знаете, за танго са необходими двама", каза той на пресконференцията си с Бойко Борисов. 

ЕС направи първата крачка - да заяви своята ангажираност с България. Сега обаче и България трябва да свърши своето. Най-сигурният начин страната да се откъсне от руския натиск е като работи за независимостта си. Това означава не само разнообразяване на източниците на енергийни доставки, но и създаване на правова държава, което е най-големият щит срещу Русия. Както каза Жозе Мануел Барозу преди две години: "Ние имаме върховенство на закона и то е заложено в третия енергиен пакет". Именно тази политика прилага ЕС в опитите си да осигури на Украйна сама да определя в чия сфера на влияние да попадне - радикални реформи, борба с корупцията и олигархията, създаване на върховенство на закона. 

Поуката от цялата история е, че България беше жестоко унизена. Руският президент Владимир Путин каза в Турция, че "България е лишена от възможността да действа като суверенна държава" и посъветва българските власти "поне да поискат пари от ЕК, за да компенсират изгубените си печалби". И България направи точно това - поиска пари. Юнкер разигра унизително представление, но отпусна желаните пари. Същевременно, стана ясно, че към срещата на премиера с шефа на ЕНП се е присъединил и лидерът на Партията на европейските социалисти Сергей Станишев, което е силен знак, че ЕС ще работи на всички нива, за да гарантира оставането на България в европейската сфера на влияние.

Оттук нататък страната трябва да реши какво да направи, за да сложи край на това унижение. България вече е направила своя избор и това е членството в ЕС. То не е въпрос на лишаване от суверенитет, а на споделяне на суверенитет, както често казва шефът на ЕЦБ Марио Драги. Украйна свърши черната работа и на ЕС, и на България и сега България има възможност да се възползва от членството си и да спре да е най-бедната страна в ЕС като усвои европейските ценности максимално, и като спре да играе двойнствена игра. Бойко Борисов заяви в Брюксел, че България била най-бедна, заради санкциите срещу бивша Югославия и намекна, че сегашният конфликт с Русия също лишава страната от възможност за просперитет. Нещо повече, той направи скандално изказване като заяви, че България не можела да изнася на европейските пазари и зависела само от руския пазар и руски туристи. Това е истинско признание, че България през последните 8 години само условно е била член на ЕС. Бойко Борисов добре знае, че твърдението му, че външни сили са виновни за бедността на България не е вярно. И би трябвало българските избиратели да разбират това добре. В противен случай са обречени да бъдат унижавани още много пъти. 

Решението на Владимир Путин да прекрати "Южен поток" е изключително добра възможност за създаването най-сетне на истински енергиен съюз. ЕС не бива да губи повече време, защото може и да няма втори шанс. До момента "Южен поток", макар и неосъществен, се оказа изключително геополитически успешен - той разцепи ЕС и то в момент, когато Съюзът осъзна, че е настъпил момент за вътрешна консолидация. ЕК вече пое ангажимент, съобразно със стратегическите насоки на лидерите на страните-членки, да работи за изграждането на енергиен съюз, но столиците трябва веднъж завинаги да загърбят националния си егоизъм и да се обединят. Както стана ясно с "Южен поток", ЕС е силен, когато е единен. 

comments
Левскар
9 декември 2014 12:12
Не е унизително да си част от ЕС. Човек с качествата на Путин няма как да унизи държавата ни. Спирането на Южен поток е добра новина за цяла България.
If you have a comment, please post it here.
Name:  
login not required