English Български
Следвай ни
Абонамент
Търсене : [ ]
|

Нещо като енергиен съюз, но по-скоро поредната стратегия

публикувано на , , Twitter: @euinside

В последните години в ЕС е много модерно да се говори за съюзи. Всичко започна с банковия съюз, тъй като това беше най-голямата крачка към задълбочаване на европейската интеграция от въвеждането на общата валута насам. Той съвсем основателно се нарича банков съюз, защото излиза отвъд съществуващите устройствени договори на Европейския съюз. В началото на 2014-а година, след като руският президент Владимир Путин в нарушение на международното право анексира украинския полуостров Крим, тогавашният полски премиер Доналд Туск предложи създаването на енергиен съюз. Неговата идея тогава беше това да бъде също толкова амбициозно, както при банковия съюз, задълбочаване на европейската интеграция в много трудна сфера като енергетиката. Когато беше избран за председател на Европейския съвет, Доналд Туск обяви, че създаването на енергиен съюз ще бъде един от основните му приоритети.

Лидерите на страните-членки включиха това в стратегическите насоки на Комисията, а Жан-Клод Юнкер го обяви като един от водещите си приоритети. Енергийният съюз беше едно от най-очакваните събития в началото на годината. Дългоочакваното представяне беше на 25 февруари, когато заместник-председателят Марош Шефчович, натоварен с изграждането на новия съюз, представи заедно с еврокомисаря на енергетиката Мигел Ариас Каньете визията на ЕК. Само че нито предложението [на английски език] е достатъчно амбициозно, за да може начинанието да се нарече "енергиен съюз", нито пък последвалите го дебати в Европарламента съответстваха на обсъждането на нещо толкова важно като осигуряването на енергийната сигурност на Европа. Особено след като Марош Шефчович постави толкова високо летвата, като сравни енергийния съюз със създаването на общността на въглищата и стоманата.

Всъщност това, което заместник-председателят на ЕК Марош Шефчович представи на 25 февруари, е просто изтупване от прахта на стратегията за енергийна сигурност, която предходната комисия представи миналия май. В основата на стратегията на Шефчович и Каньете е прилагането на вече съществуващото законодателство. Това включва най-вече третия енергиен пакет, изграждането на интерконектори между страните-членки, доизграждане на единния пазар в областта на енергетиката и енергийна ефективност. Последното е най-важният приоритет, който ЕК си поставя и е изцяло в духа на властващата в момента в Брюксел философия, че най-евтината енергия е неизразходената. В стратегията е заложена и завишената цел за намаляване на емисиите въглероден диоксид с 40% до 2030. Тази позиция ЕС ще отстоява на климатичната конференция в Париж в края на годината. 

По отношение на третия енергиен пакет, който беше в основата на конфликта между ЕС и Русия, Комисията се ангажира да използва "всички налични инструменти и ще настоява страните-членки да прилагат изцяло третия енергиен пакет, особено по отношение на разделянето на производството от доставките и независимостта на регулаторите". Комисията на Юнкер планира да се концентрира върху изграждането на Южния газов коридор, чиято цел е да осигури доставките на природен газ от Азербайджан и Туркменистан до Европа. 

Новото в стратегията за енергийния съюз са няколко неща. Най-напред това, че на този етап не се предвижда сериозна промяна в отношенията с Русия. "Когато настъпят подходящите условия, ЕС ще обмисли промяна на енергийното си сътрудничество с Русия на базата на равни пазарни условия, честна конкуренция, защита на околната среда и безопасност, в полза и на двете страни". Не става ясно обаче какво ЕК разбира под "подходящи условия" - дали това е дългосрочното решаване на конфликта в Украйна или очакване властта в Кремъл да се смени, тъй като сегашният президент Владимир Путин доказа, че е непредсказуем партньор, който използва енергийните ресурси като основен инструмент за водене на външна политика. В този смисъл дългоочакваният и най-важен за някои държави елемент от енергийния съюз, а именно колективното договаряне на газови договори с трети страни, е сведен до горчивата реалност. 

Посочва се, че всички междуправителствени споразумения трябва да се съобразяват изцяло с европейското законодателство. Признава се, че двустранни споразумения, които са в нарушение на европейските правила, много трудно се предоговарят. България има опит с това. "Позициите на страните са фиксирани, което създава политически натиск да не се променя нито един аспект от споразумението". Затова ЕК предлага в бъдеще да бъде информирана предварително, за да се направи оценка на много ранен етап от преговорите дали бъдещият договор се съобразява с европейското законодателство. Комисията предлага също така да участва в преговорите. Всичко това обаче е записано в пожелателен тон и не се предлага нищо обвързващо, което да осигури прилагането от всички 28 страни-членки. 

Комисията предвижда и подсилването на мандата на Агенцията за сътрудничество между енергийните регулатори, създадена с третия енергиен пакет, тъй като в момента тя се занимава единствено с издаването на препоръки и мнения. Правата й за взимане на решения са твърде ограничени, особено в случаи, когато страна-членка не приложи решение в определен срок. ЕК смята, че ще е по-добре, ако агенцията изпълнява регулаторните си функции на европейско ниво, а не както е досега да отразява националните гледни точки. Това важи за всички институции, създадени с третия енергиен пакет. В добавка към това е и желанието на ЕК да осигури по-голяма прозрачност по отношение на формирането на цените на енергията като предлага разработването на подробно наблюдение и отчетност. Особено внимание ще се обръща на регулираните тарифи, облагането с данъци на енергията и субсидиите. 

Важен елемент от тази прозрачност ще бъде и ЕК да проверява двустранните договори с трети страни за доставки на газ и да дава съвети какви са цените в договорите на други страни-членки. Това обаче едва ли ще бъде достъпно за обществеността, тъй като в стратегията изрично се посочва, а и г-н Шефчович го подчерта неколкократно по време на представянето на 25 февруари, че ще се спазва поверителността на чувствителна търговска информация. В стратегията пише, че от всички 28 страни-членки на ЕС шест са изцяло зависими от един-единствен доставчик. Това са България, Естония, Финландия, Латвия, Литва, Словакия. Дори и да знаят, че например Германия е договорила доставките си на по-ниски цени, това едва ли ще им помогне в преговорите с "убедителен" партньор като Русия, чийто основен аргумент е спирането на доставките. 

В стратегията отново се повдига въпроса и за възможността потребителите да могат да избират доставчиците си, дори и това да е в друга страна-членка. За целта е необходимо допълнително адаптиране на националните регулаторни рамки, тъй като голяма част от европейските домакинства продължават да са пасивни потребители. Колкото и да е добра идеята, тя продължава да е трудна за реализация. В края на краищата страните-членки се съпротивляват срещу отпадането на роуминга в ЕС, а какво да говорим за възможността потребителите в една страна да могат да си избират доставчик на електричество например от друга заради по-конкурентни цени. 

Комисията предлага също енергетиката да влезе като задължителен елемент от търговските преговори с трети страни, така наречената "енергийна дипломация". Посочва се, че европейската система за търговия с емисии (ETS) ще продължи да е най-важният инструмент за постигането на въглеродните цели, независимо че досегашните изследвания на нейната ефективност са доста противоречиви. Стратегията съвсем бегло засяга и има либерално отношение спрямо ядрената енергия и добиването на шистов газ. По отношение на атомната енергия се казва единствено, че когато взимат решение за нови мощности или за строеж на нови централи, страните-членки трябва да се водят от "най-високите стандарти за безопасност, сигурност, управление на отпадъците и непроизводство на ядрено оръжие". Шистовият газ нито се отрича, нито се препоръчва. Посочва се единствено, че производството му "е възможност, при условие че е осигурена публична подкрепа и последствията за околната среда са адекватно оценени". 

Най-важната част за един енергиен съюз безспорно е неговото управление, отново ако съдим от опита с банковия съюз. По този въпрос ЕК казва само, че тепърва предстои да представи идеите си за това. Намеква се, че ще се използва като модел Европейският семестър за икономическото управление, но се подчертава, че двата процеса ще бъдат напълно отделени един от друг. Това, което ЕК разкрива на този етап е, че ще се работи за подобряване на данните, анализите и разузнаването и ще се докладва всяка година пред Европейския парламент и Съвета за състоянието на енергийния съюз. 

Дали защото стратегията беше представена пред Европарламента буквално минути, след като беше представена пред медиите или по други причини, но дебатът с евродепутатите по тази толкова важна тема беше твърде вял, а мнозина показаха, че не са особено запознати с новата/стара стратегия. Малцина бяха изказалите се конкретно по време на двучасовата дискусия. Най-голям брой изказали се имаше сред членовете на енергийната комисия на Европарламента. Според кипърския евродепутат Neoklis Sylikiotis от групата на крайната левица, стратегията има някои сериозни пропуски. Най-важният от тях е, че в нея само се споменава необходимостта от намеса на ЕК в енергийната политика на страните-членки или участие в преговори по енергийни сделки, но на практика това си остава национална отговорност.

ЕК в отговор се позовава на това, че енергийната политика по договор си е запазена изцяло като национална компетентност. Аргумент, който на фона на банковия съюз напълно издиша. Според зелената евродепутатка Rebecca Harms (Германия), ЕК рискува с това предложение да проиграе шансовете, които й се предоставят в момента. "Това, което предлагате, не е насочено към съвременните технологии, а към миналото". Тя се възмути основно от това, че макар и да не се споменават изрично, въглищата продължават да играят водеща роля в стратегията. Според нея Туркменистан и Азербайджан в никакъв случай не може да се нарекат сигурни държави, а са посочени в стратегията като алтернатива на Русия. "Насърчавате ядрената енергия, при положение че мнозинството от гражданите са против", заключи тя. 

Датският евродепутат Morten Helveg Petersen (АЛДЕ) посочи, че е необходимо по-амбициозно управление на енергийната политика и че е трябва да се концентрира повече върху възобновяемите източници. Той даде пример с това, че наскоро телекомуникационният гигант Apple е обявил огромна инвестиция в Дания, основно заради възобновяемите енергийни източници в тази страна. Gerben-Jan Gerbrandy (СиД, Холандия) припомни, че става дума за политически проект от огромно значение. "Геополитиката тук играе важна роля". Той нарече сделката между Унгария и Газпром "странна" и посочи, че е много вероятно газовите доставки да бъдат прекъснати за Украйна. "Нека не допускаме икономическите грешки от миналото", призова холандският евродепутат. 

Съвсем очаквано някои гласове от Чехия и Унгария бяха в защита на Русия и енергийното статукво в Европа. Евродепутатът от радикалната десничарска партия "Йобик" Zoltán Balczó заяви, че трябва да се запазят отношенията между ЕС и Русия. "Енергийната политика на съюза трябва да се провежда, така че отделните държави да запазят своя суверенитет". Evžen Tošenovský (ЕКР, Чехия) се обяви против създаването на общоевропейски регулаторен орган. Според него е по-важно да се обсъжда функционирането на сегашния орган. Друг зелен евродепутат, Claude Turmes (Люксембург), също разкритикува стратегията за това, че е твърде неамбициозна, особено по отношение на възобновяемите енергоизточници. Енергийната сигурност с ВЕИ ще бъде много по-голяма, отколкото да разчитаме на газови и нефтени доставки от Азербайджан, Кюрдистан и Туркменистан. Той се възпротиви и срещу това, че в документа на ЕК се въвежда категория "интелигентни потребители". Не ги наричайте така, призова той, гражданите са си граждани със своите права. Г-н Turmes призова ЕК да работи повече именно с гражданите и с националните парламенти за осигуряване на подкрепа за по-амбициозните си идеи.

Matthias Groote (СиД, Германия) призова за ясни нормативни актове, а не за стратегии. Мнозина други също разкритикуваха стратегията за това, че в нея липсват конкретни предложения. Евродепутатът от Словения Milan Zver (ЕНП) обяви, че Путин никога няма да се откаже от използването на енергоносителите за политически цели и затова е изключително важно да се работи за вътрешното и външното разнообразяване на доставките. Хърватската евродепутатка от групата на Европейските консерватори и реформисти Ружа Томашич също обяви, че ЕС е необходим, за да осигури енергийната независимост на страните-членки. Москва в момента купува мълчанието на по-зависимите. "Не може да се използва енергийната зависимост, за да се ограничава суверенитета на страните", добави тя. Колегата й от същата група Ангел Джамбазки беше единственият изказал се български евродепутат, като се има предвид, че енергийният съюз беше един от основните приоритети в предизборната кампания на един от коалиционните партньори в правителството на България.

Г-н Джамбазки припомни, че политическите "крамоли" по проекта "Южен поток" са оставили българската икономика без този ключов икономически ресурс. Според него е важно развитието на атомната енергия. Всички изказали се хърватски евродепутати лобираха за европейска подкрепа за изграждането на терминал за втечнен газ на Адриатическо море. В стратегията на ЕК за енергийния съюз се предвижда Комисията да излезе скоро със специално предложение за развитието на търговията с втечнен газ, като се посочва също, че изграждането на хъбове за втечнен газ в Северна Европа ще засили енергийната сигурност. Препоръчва се този пример да се следва и от централните и източноевропейски страни, както и държавите от Средиземноморието. По отношение на Централна и Източна Европа в стратегията се говори и за изграждането на доверие. 

Като цяло и дебатът, и самата стратегия са доста посредствени и не притежават сериозна амбиция. Стратегията за енергийния съюз е изцяло в духа на политиката на Европейската комисия под ръководството на Жан-Клод Юнкер да бъде по-близо до реалистичното, тоест до страните-членки, отколкото да бъде източник на визионерство за европейска интеграция, каквото правеше предшественикът му Жозе Мануел Барозу. Коя от двете политики е по-правилна е все още рано да се каже, но трябва да се спомене, че самостоятелната визия на бившия португалски премиер Барозу за бъдещето на еврозоната беше много по-амбициозна от тази, която Херман Ван Ромпой изготви заедно с шефа на Еврогрупата (тогава самия Юнкер) и шефа на Европейската централна банка Марио Драги. И въпреки че отначало лидерите я отхвърлиха, тя продължава да участва в дебата за бъдещето на еврозоната и г-н Юнкер обяви, че ще се позове и на нея.

Така че, очакванията за енергийния съюз бяха ЕК да представи визия и амбиция, за която да настоява, а не да бъде говорител на страните-членки, какъвто те вече си имат в лицето на бившия полски премиер Доналд Туск. Вярно е, че има много хляб в това да се работи за изграждането на вътрешния пазар и че от прилагането на вече съществуващото законодателство може да се извлекат много ползи, които биха могли да създадат подходящи условия за следващия етап на интеграция. Но е вярно също, че сегашната геополитическа ситуация предоставя наистина златен шанс да се премине на следващо ниво на интеграция в ЕС, точно както кризата в еврозоната създаде условията за банковия съюз. Тогава нещото, което обедини страните-членки беше общата им валута. Това означава, че за енергийния съюз трябва да се намери еквивалента на еврото като важност. Точно това липсва в стратегията на ЕК. Нещо повече, банковият съюз просто откликна институционално на вече изградена интеграция на ниво пазар. Уви, това е слабото място на енергийния съюз - липсва достатъчна енергийна свързаност между страните-членки, която да направи абсолютно наложително за всички опазването на енергийната сигурност.

Договорът за създаването на общността на въглищата и стоманата, която полага основите на сегашния Европейски съюз, е подписан в Париж на 18 април 1951 г. Основният замисъл зад него е бил да се обединят производствата, тъй като това са били двете най-важни суровини за индустриите на двете държави. Целта на общността е била да допринесе чрез общия пазар на въглища и стомана за икономическо развитие, растеж на заетостта и увеличаване на стандарта на живот. Опитът показва, че това е било много мъдро решение предвид тогавашните геополитически обстоятелства. Предложената от Марош Шефчович стратегия за енергийния съюз е твърде далече от амбицията на договора за въглищата и стоманата и твърде неадекватна на фона на новите, а всъщност същите като преди повече от 50 години, геополитически обстоятелства. Стратегията на ЕК за енергийния съюз ще бъде една от основните теми на пролетния Европейски съвет на 19-20 март в Брюксел. 

коментари
Ако имате коментар, може да го напишете тук.
Име:  
Полето 'Име' не е задължително. Ако го оставите празно, вашия коментар ще бъде създаден с автор: 'anonymous'. Можете да се регистрирате на нашия сайт и тогава коментарите ви ще бъдат наименовани автоматично с името на вашия потребител.