English Български
Follow Us
Subscribe
Search : [ ]
|

Далия Грибаускайте: Енергетиката не е икономика, а геополитика!

Published on , , Twitter: @euinside
Last change on

Кой казва, че в ЕС има недостиг на лидери? Президентката на малка Литва доказва обратното. Далия Грибаускайте е добре позната на европейската сцена. Тя беше първата еврокомисарка на Литва и при това отговаряше за много важен ресор в първата Комисия на португалеца Жозе Мануел Барозу (ЕНП) - финансово програмиране и бюджет. Това е ресорът, който подготвя общия бюджет на ЕС. Още тогава нейният силен характер и принципност се прочуха в целия ЕС. След като изтече мандатът й през 2009-та година, Далия Грибаускайте се кандидатира за президент на Литва, която е полупрезидентска република. Печелейки изборите, Далия Грибаускайте стана първата жена-президентка на Литва. Тя печели като независим кандидат, въпреки миналото й, когато е била член на бившата Комунистическа партия преди отделянето на Литва от СССР. 

Още в първия си мандат тя се превръща в силен критик на руския президент Владимир Путин - почти единствена в целия ЕС от 28 членки. През втория си мандат тя затвърждава тези позиции. Макар и президентка на малка балтийска република, Далия Грибаускайте бързо добива славата в големи международни медии на "желязна лейди". В класацията си за най-влиятелните жени за миналата година списание Forbes я поставя [на английски език] на 72-ро място. Класация, оглавявана от германската канцлерка Ангела Меркел. Тя е сред малкото политици в ЕС, които спират и пред чужди журналисти преди и след срещи на върха и търпеливо отговаря на множество въпроси. Заради острите си позиции срещу режима на Владимир Путин, тя е предпочитана от всички за събеседник по въпроси, свързани с руската външна и енергийна политика. 

Тя е чест гост на най-големите международни форуми, на които се обсъжда глобалната политика и бъдещето на ЕС. Далия Грибаускайте беше един от панелистите по време на тазгодишната Мюнхенска конференция за сигурност в дискусия, посветена на бъдещето на ЕС. Като президент на страна, преминала през не по-малко болезнена икономическа корекция от гръцката в началото на своя преход от комунистическа планова към пазарна икономика и демокрация Далия Грибаускайте често говори (и тук, и тук) със самочувствие какво е необходимо, за да може ЕС да успее. Тя говори със самочувствие и по енергийната тема, където Литва в последните 4 години направи сериозни крачки към независимостта си от руската енергийна доминация. 

Това беше фокусът и на изказването й в Мюнхен в петък (17 февруари). Предлагаме ви превод на едно от включванията й по време на панела, в който участваха още: германският министър на финансите Волфганг Шойбле, първият заместник-председател на ЕК Франс Тимерманс, полският външен министър Витолд Вишчековски, а сред аудиторията имаше и други държавни глави, евродепутати, национални депутати, експерти, журналисти. 

"От нашия опит, опита на имащи един монополен доставчик - Русия - в продължение на дълги години е ясно, че енергетиката никога не е била икономика. Тя винаги е геополитика и основно политика. И е основно използвана като средство за политическа доминация. Това винаги е било поведението на Русия. А в ЕС основната цел винаги е била разнообразяване и осигуряване на доставките от различни източници. Днес имаме терминал за втечнен газ и на практика вече нямаме нужда от Газпром, докато преди само 2 години плащахме 30% повече за газ от Германия, само защото бяхме зависими от Русия и то не само по отношение на цената. Бяхме зависими още и защото парите за енергетика бяха използвани, за да корумпират политическата ни система и да се влияе на политическия ни живот. Така че, искам да подчертая, че не всичко е пари, не всичко - дори и в икономиката на ЕС - има общо с икономиката. В много случаи, особено когато си имаме работа с външно неприятелско поведение от страна на трети страни, става дума за геополитика и в крайна сметка за политика. 

А наскоро всички видяхме как в нашия политически живот, дори и в изборите ни вече започнаха да влияят някои съседи с агресивни инвестиции в някои крайни политически партии чрез директно финансиране на тяхната дейност. Ние сме много критични по отношение на Северен поток ІІ и сме критични спрямо позицията, която някои се опитват да прокарат по чувствителни въпроси, че това е само търговски проект. Не, нито Северен поток І, нито Северен поток ІІ са били или ще бъдат само и единствено икономически или търговски проекти. Става дума за политика и влияние. Особено, когато се опитваме да се преструваме, че създаваме енергиен съюз в ЕС, че мислим за реформи, че мислим за доставки едни към други, че правим интерконектори, ние пак правим огромни, огромни грешки. И все още нямаме енергиен съюз. В същото време това е важно и за него не е нужно да правим промени в договорите. Дори не се нуждаем от поправки в законите. Нужно е единствено да разберем какво точно означава енергетиката за нашите икономики и за политическата стабилност в Европа". 

През 2013-та година, все още в пика на тежката икономическа и финансова криза в ЕС, през пролетта беше свикан първият данъчно-енергиен Европейски съвет, чиято цел беше да се види какво може в тези две ключови сфери да се реформира, така че да се компенсира недостига на пари. Тогава ЕК представи доклад, в който показа реалната енергийна зависимост от Русия. Балтийските републики, заедно с други източноевропейски страни-членки бяха с най-високите цени за покупка на газ от Русия. Четири години по-късно ситуацията е радикално променена. Във втория доклад [на английски език] за състоянието на енергийния съюз, който заместник-председателят на ЕК Марош Шефчович (Словакия, Социалисти и демократи) представи на 1 февруари пред Европейския парламент), се вижда ясно, че Литва не е стояла със скръстени ръце.

Докладът отчита намаляване на нетната зависимост от внос между 2005-та и 2014-та година в 22 държави, сред които е и Литва. Цените на едро са паднали във всички страни-членки между 2013-та и 2015-та година, заради слабо търсене, свръхпредлагане, ниски цени на петрола и увеличаване на вноса на втечнен газ. В случая на Литва именно изграждането на терминала за втечнен газ Клайпеда е допринесъл значително за намаляването на вносните цени.  

В Мюнхен литовската президентка твърдо заяви, че за недоволството на хората не са виновни външни сили, а местните политици: "Националните политици трябва да поемат отговорността си в собствените си ръце, а не да обвиняват когото и да било. Наша е отговорността, че нашите народи не вярват на правителствата, че не вярват в реформите и че виждат само обещания и провалени дела", бяха думите на литовската президентка на тазгодишната конференция за сигурността в Мюнхен. Думи на лидер, които идват съвсем навреме в момент, когато други лидери се занимават единствено с това да хвърлят вината за неспособността си да поемат отговорност за обещанията си върху независимите държавни институции, медиите или някой друг. 

comments
If you have a comment, please post it here.
Name:  
login not required