Пълна и всеобща изненада предизвика новината, че България иска вноските за изграждане на газопровода „Набуко”, дължими от страните от ЕС, участнички в проекта, да бъдат признати от Съюза като целеви разходи и да не се включват в дефицита на националните бюджети. Както euinside писа, за подобна българска позиция разбрахме от официално съобщение на правителствената пресслужба. Още по-изненадващ беше фактът, че тя е била изразена от премиера Бойко Борисов не в Брюксел или София, а във Вашингтон, по време на среща с посланика на правителството на САЩ по въпросите на енергетиката за Евразия Ричард Морнингстар.

euinside веднага отправи запитване към Европейската комисия, откъдето сдържано отговориха, че нямат информация от България да е постъпвало официално искане вноските за изграждане на газопровода „Набуко” да бъдат признати от Съюза като целеви разходи и следователно не могат да коментират.

Въпреки че изпратихме въпросите си към ЕК и пресслужбата на МС едновременно - във вторник, 21 септември сутринта, резултатът е напълно противоположен. В правителствената пресслужба тази сутрин не знаеха получено ли е изобщо писмото ни. След проверка се оказа, че все пак е пристигнало, но от това не е последвало нищо. На настояването ни да получим отговор в рамките на деня беше отговорено, че това е във възможностите единствено на директора на Дирекция „Връзки с обществеността“ на Министерския съвет Николай Боев, който е в САЩ с премиера.

И за да не си мислите, че сме поискали от колегите в пресцентъра да издадат едва ли не държавна тайна, ето нашите въпроси:
- Споменатата българска позиция изложена ли е официално пред ЕС и ако да, по какъв начин и кога?
- Има ли коментар от страна на ЕК до този момент?
- Подкрепена ли е от другите страни от ЕС, участнички в проекта "Набуко"?
- Има ли неформално обсъждане по темата и ако да - с кого?
- Ако позицията до момента не е заявена официално на европейско ниво, ще бъде ли направено това и по какъв начин?
Очакваме отговорите на тези въпроси до края на работния ден.

А докато чакаме, да поразсъждаваме:

Как се процедира обикновено при срещи от типа на тази на премиера Борисов с посланик Морнингстар, особено когато не е предвидено изявление за медиите впоследствие? Представител на пресцентъра слуша разговора и подготвя съобщение за медиите. Логично е, че не всичко казано „на 4 очи” трябва да се съобщи публично, така че вероятно има последващ контрол върху текста, приготвен за медиите.

Как е организирана работата в правителствения пресцентъра и особено в конкретния случай можем само да гадаем. Факт е, обаче, че в на пръв поглед тривиалното съобщение, след средата, под формата едва ли не на припомняне и бекграунд, се появява изречението „Премиерът Бойко Борисов изложи пред посланик Морнингстар позицията на страната ни относно строителството на проекта „Набуко, а именно – вноските, дължими от държавите от ЕС, участнички в изграждането на трасето, да бъдат признати от Съюза като целеви разходи и да не се включват в дефицита на националните бюджети.” Независимо дали написалият това си е давал или не сметка колко е сериозно, цялата история означава, поне три неща:

Че подобна, ако не позиция, то поне идея има, засега на неофициално ниво.

 Че по някаква причина премиерът е решил да я сподели най-напред във Вашингтон, вместо в Брюксел, което само по себе си е озадачаващо.

Че съобщаването на това публично е сериозен гаф.

Не че българските медии изобщо обърнаха внимание, с изключение на нас и вестник "Сега". Даже проявиха забележителното умение да прочетат (препишат) почти дословно съобщението на пресцентъра, пропускайки именно новината. Което по никакъв начин не твърдя, че е умишлено, а по-скоро е проява на пълната липса на интерес към подобни теми в българските медии.

По информация на euinside наистина към момента няма официално приета подобна българска позиция. Възможно е подобно нещо да се коментира, с оглед да се използва момента с другото искане, подкрепено от България - от бюджетния дефицит да се извадят разходите за пенсионните реформи.

В отговор на нашия въпрос какво става с писмото на 9 страни, от ЕК обясниха, че дискусиите между страните-членки по въпроса за методите на изчисляване на дефицита се водят в рамките на работната група на Херман ван Ромпой и ще продължат на неформалния ЕКОФИН в края на септеври. Всяко решение за промяна в Европейските счетоводни стандарти обаче трябва да бъде взето с консенсус, уточняват от Комисията.

Макар и да не е казано в прав текст, уточнението, че такава дискусия се води само между страните-членки говори, че за Комисията въпросът засега не стои. В този смисъл можем да предположим реакцията на евентуално българско искане и парите за „Набуко” да не се включват в изчисляването на дефицита, дори и подобно искане да не е само българско, защото е ясно, че единственият вариант е да се търси коалиция със страните-участнички в проекта. Дали такива разговори са водени, очакваме да разберем.

Обясненията на правителствения пресцентър за случая и нашия коментар по темата очаквайте по-късно на euinside.