English Български
Follow Us
Subscribe
Search : [ ]
|

Брюксел иска по-голям и по-маневрен спасителен фонд за еврозоната

Published on , , София

Европейската комисия иска увeличаване на ефективния финансов капацитет на Европейския инструмент за финансова стабилност (спасителния фонд за еврозоната) и разширяване на обхвата на дейността му. Това става ясно от Годишното изследване на растежа, представено в Брюксел. Според Комисията, това ще допринесе за по-всеобхватен отговор на дълговата криза в еврозоната.

Новината беше съобщена от председателя на Комисията Жозе Мануел Барозу на специален брифинг, посветен на представянето на Годишното изследване на растежа, което дава старт и на т.нар. европейски семестър. Очаквано, увеличаването на спасителния фонд привлече вниманието на медиите, които почти напълно пренебрегнаха изследването и заляха председателя Барозу и еврокомисаря по икономическите и валутните въпроси Оли Рен с въпроси относно спасителния фонд.

Темата е гореща, защото в края на миналата година предизвика остри спорове между страните от еврозоната. Съпротивата на Германия и Франция, обаче, дори не позволи темата да бъде обсъждана на декемврийския Европейски съвет. Аргументите против бяха, че дори и след отпускането на заема за Ирландия, фондът работи с една десета от капацитета си и не е необходимо да бъде увеличаван.

Исканията за увеличаването му, от своя страна, бяха свързани с опасенията, че Португалия също ще поиска помощ в близките месеци. Напоследък дори се заговори, че страната е под натиск от останалите страни от еврозоната, включително Франция и Германия, да се обърне за помощ към спасителния фонд. Опасенията от рухване на Португалия под тежките лихви на международните пазари са свързани със страхове, че това ще повлече и Испания, чиито банки имат широки експозиции към Португалия. От началото на годината зачестяват и спекулациите, че и Белгия се нарежда на опашката на кандидатите за спасяване.

Тези дни, обаче, новините за Лисабон са по-скоро добри. Страната проведе успешен търг на държавни облигации на обща стойност 1.25 млрд. евро. Ден по рано Гърция успя да набере от пазарите близо 2 милиарда евро при предвидени милиард и половина. В четвъртък Испания ще проведе аукцион, който вероятно също ще бъде успешен, предвид резултатите на Гърция и Португалия.

Представителите на ЕК за пореден път увериха журналистите, че са оптимисти по отношение на Португалия, което провокира и много въпроси към Барозу защо тогава иска увеличаване на спасителния фонд. Барозу обясни, че става въпрос по-скоро за предпазна мярка, отколкото за реална нужда. Необходимо е да уверим пазарите, че европейските лидери и особено тези в еврозоната са готови на всичко, за да запазят финансовата стабилност, коментира председателят на Еврокомисията.

Фондът, който беше създаден през май 2010 заради Гърция, има капацитет да емитира акции на стойност до 440 милиарда евро, гарантирани от страните-членки на еврозоната. Гаранциите са в размер на 120% от дела на страните в капитала на Европейската централна банка. В момента, обаче, оперативният капацитет на фонда е в размер на 250 милиарда евро. За да бъде достигнат пълния, обаче, е необходимо гаранциите на страните-членки да се увеличат поне два пъти, коментира източник на изданието EurActiv.

От друга страна, директорът на EFSF Клаус Реглинг нееднократно увери, че в сегашния си вид и размер фондът е напълно достатъчен, а към емитираните от него финансови инструменти има висок инвеститорски интерес. Япония вече обяви решението си да изкупи 20 процента от акциите, които фондът ще пусне на пазара в края на месеца. Китай също изрази готовност да изкупи част от дълговете на Гърция, Португалия и Испания.

Всичко това не отговаря на въпроса защо ЕК иска да се увеличи размера на фонда, но може би отговорът се крие в другата част от предложението - да се увеличи обхвата на действието му, а именно - фондът да получи правото да изкупува правителствени облигации, което досега правеше Европейската централна банка. Друг интересен момент е уточнението, направено от комисаря Рен в статия за "Файненшъл таймс" - че промените в размера и функциите на спасителния фонд, които се обсъждат в момента, трябва да важат и по отношение на бъдещия постоянен фонд (Европейски механизъм за стабилност), който ще действа след 2013-а година.

Темата със сигурност ще бъде обсъждана на следващото заседание на еврогрупата на 17 януари, в навечерието на първия за годината Съвет на финансовите министри. Предвид острата съпротива на някои страни-членки, любопитно е, че според еврокомисаря Оли Рен има напредък в консултациите по въпроса. Според председателя на ЕК Жозе Мануел Барозу, темата ще бъде обсъждана и на Европейския съвет на 4 февруари. Макар и предвиден да се фокусира върху енергийната политика, очевидно и този съвет (както стана с Европейския съвет за външната политика миналата есен) ще бъде доминиран от текущите финансови проблеми на еврозоната.

Ето и анализът на euinside по повод старта на Европейския семестър и годишните приоритети за растеж на ЕС.

comments
If you have a comment, please post it here.
Name:  
login not required