English Български
Follow Us
Subscribe
Search : [ ]
|

Европейското юношество свърши, време е да пораснем

Published on , , София

В четвъртък лидерите на страните от еврозоната се събират на извънредна среща на върха за втори път през последните 4 месеца. Срещата беше свикана от президента на Европейския съвет Херман Ван Ромпой, а темите са формулирани така: „финансовата стабилност на еврозоната като цяло и бъдещото финансиране на гръцката програма”. Под "финансовата стабилност на еврозоната като цяло" очевидно трябва да разбираме нарастващите опасения, че Италия и Испания може да станат поредните "клиенти" на спасителния фонд на еврозоната, след като доходността по дълга на двете страни продължи да нараства и през последните дни.

Дори и доброто представяне като цяло на банковите им системи в стрес-тестовете не успокои недоверието от страна на инвеститорите. Причината е същата както и в случая с вече „спасените” Гърция, Ирландия и Португалия, чиито застраховки срещу фалит (CDS) постигнаха рекордни цени - липсата на ясно и категорично решение на европейско ниво за справяне с дълговата криза. Това е, което се очаква от срещата на лидерите на еврозоната, но на този етап изглежда малко вероятно.

Германският канцлер Ангела Меркел побърза да заяви, че ще участва само ако колегите й са готови да вземат окончателно решение по най-належащия спорен въпрос - участието на частните финансови институции във втората спасителна програма за Гърция. От всички срещи на финансовите министри и лидерите на ЕС по темата досега стана ясно, че принципно има съгласие частният сектор да бъде включен в спасителната операция, дори и ако това предизвика агенциите за кредитен рейтинг да обявят „кредитно събитие” - частична неплатежоспособност на Гърция за известен период от време.

Споровете обаче се въртят около това под каква точно форма да бъде включен частният сектор, така че да се постигне чувствително намаляване на гръцкия дълг. Има и вариант да се позволи на спасителния фонд за еврозоната да изкупува дълг на вторичните пазари или да заеме на Гърция пари да изкупи част от дълга си, но това не е участието на частния сектор, за което настояват някои страни-членки, най-вече Германия и Холандия - а именно споделяне на част от загубите.

Най-сериозен противник на идеята за преструктуриране на гръцкия дълг дори на цената на фалит продължава да бъде Европейската централна банка. Президентът на институцията Жан-Клод Трише е категоричен, че ако Гърция фалира, ЕЦБ няма да приема гръцки ценни книжа като гаранции, за да отпуска финансиране на банките в страната.

В статия за Foreign Affairs Лоренцо Бини Смаги, член на изпълнителния съвет на ЕЦБ, за пореден път аргументира позицията на банката против преструктурирането на гръцкия дълг така: „По-голямата част от гръцкия дълг се държи от няколко частни банки в страната. Те не биха могли да понесат отписване на дълг и биха се сринали. В крайна сметка, ЕС ще трябва да спасява и банките, и гръцката икономика - едно много по-скъпо предложение. Въпреки тази по-висока цена, политиците в няколко страни смятат, че единственият начин да получат подкрепа у дома за гръцкия заем, е ако на банките се гледа като на плащащи част от сметката.”

Още по-голям проблем, според г-н Смаги е, че отделните държави-членки всъщност не са единни в условията, които поставят за повторното спасяване на Гърция: „Докато Германия иска гръцките банки да поемат загуби, например, Финландия поиска гаранции в замяна на оказването на помощ. Подобни различни подходи между страните-членки парализираха усилията на ЕС да се справи с кризата”. За да се преодолее тази „парализа”, Лоренцо Бини Смаги предлага да се променят правилата за взимане на решение в спасителния фонд за еврозоната (European Financial Stability Facility, EFSF) така че решенията за спасителни заеми да се взимат с квалифицирано мнозинство, както в МВФ, а не с единодушие, както е в момента. Като цяло еврозоната се нуждае от по-силен санкциониращ механизъм, включително повече права на комисаря по икономическите и паричните въпроси, смята г-н Смаги.

Другото важно средство за засилване на дисциплината на национално ниво, според него, е пакетът за икономическото управление на ЕС, който обаче „не стига достатъчно далеч”, затова г-н Смаги изразява надежда Европейският парламент да постигне успех в преговорите със Съвета. (Повече за същността на т.нар. "six-pack" четете тук, а за спорните моменти между Парламента и Съвета - тук) Той предлага още страните-членки не само да въведат национални дългови тавани, а да натоварят ЕС да емитира публичен дълг в еврозоната, така че страните да не могат да финансират прекомерните си разходи с дълг.

Важно уточнение обаче е, че „това не е същото като емитирането на облигации от името на ЕС като цяло под формата на еврооблигации”, защото това означава еврозоната да има федерална система от данъчно облагане и приходни трансфери. Това, което предлага г-н Смаги е отговорността за дълга да продължи да бъде национална, но решението за това колко дълг може да има всяка страна да се взема на европейско ниво и да бъде задължително. Време е, обобщава г-н Смаги, „валутният съюз да се превърне в по-силен политически съюз”.

За подобен подход призовава и Лорънс Съмърс, университетски професор и финансов министър в администрацията на президента Бил Клинтън. В статия за The Financial Times г-н Съмърс пише: „ЕЦБ има право да се тревожи, че наказвайки кредиторите, за да се даде урок или за да се получи политическа подкрепа е безразсъдно в една система, която зависи от доверието”. Според него в условията на криза поддържането на доверие в системата е жизнено важно. Затова и отговорът на ЕС трябва да бъде системен и да включва няколко основни стъпки. Изходната позиция, пише г- Съмърс, е, че Гърция, Ирландия и Португалия се нуждаят от облекчение на дълговото бреме, но, същевременно, кредиторите имат само ограничен капацитет да поемат незабавни загуби. А, европейските власти трябва да признаят, че фалит на която и да е европейска икономика е недопустим.

Според Лорънс Съмърс страните със спасителни програми трябва да получат намаление на лихвите. А страните, чиято заемна цена надвишава определен праг, да не плащат вноски в спасителния фонд. В същото време страните, които водят разумни политики, трябва да имат правото да купуват европейски гаранции за нови дългови емисии на разумни цени и с отложено плащане. „Трябва да има ясен ангажимент, че каквото и да става, никоя финансова институция, в която и да е страна няма да бъде оставена да фалира”.

Тези мерки, пише г-в Съмърс, няма да овладеят бурята, но ще намалят плащанията на задлъжнелите страни, ще ги предпазят от липса на пазарно доверие и ще позволят на ЕЦБ да продължи да подкрепя стабилността на европейските банки. Що се отнася до частните кредитори, има много възможности, които трябва да се преценят за всяка страна отделно, но това не е от решаващо значение. „Следващите седмици може би ще бъдат най-важните в историята на ЕС”, обобщава Лорънс Съмърс.

Той със сигурност е прав. Само че, това се повтаря вече повече от една година (от май миналата година, когато спешно беше договорена първата спасителна програма за Гърция), а важните решения се оказват винаги недостатъчни и винаги след събитията. Със сигурност няма прости отговори и със сигурност няма лесен изход, а не е ясно дори дали има правилно решение. Но едно е сигурно - всяка лидерска среща, тайна или явна, от която няма конкретни резултати, само влошава положението. Несигурността расте, а заедно с нея и натискът върху задлъжнелите европейски икономики.

Това, което европейските лидери трябва да признаят на своите данъкоплатци е, че да, допуснахме грешки; да, опитваме се да ги предотвратим за вбъдеще, но при това заварено положение ще плащаме всички заедно. „Спасените”, от своя страна, трябва да демонстрират, че парите на европейските данъкоплатци не се наливат в бездънна яма. А европейските граждани трябва да осъзнаят, че членството в Европейския съюз носи, освен блага, и отговорности. Да, понякога несправедливо разпределени, но така е в екипната игра. Гражданите не са деца, които трябва вечно да бъдат залъгвани, подкупвани и утешавани и е крайно време да спрат да очакват подобно отношение от политиците, които, на свой ред, трябва да спрат да си купуват властта с евтини обещания. Кризата на пубертета свърши и е време всички да пораснем.

comments
If you have a comment, please post it here.
Name:  
login not required