English Български
Следвай ни
Абонамент
Търсене : [ ]
|

Ябълката на раздора в ЕС - данъкът върху финансовите транзакции

публикувано на , , София

Данъкът върху финансовите транзакции (ДФТ), предложен от Комисията през септември ще предизвика допълнително разделение на Европа. Това беше едно от опасенията, изразено от евродепутата Olle Schmidt (АЛДЕ, Швеция) по време на първото заседание на комисията по икономическите и паричните въпроси на Европейския парламент за тази година. От общо 3 точки в дневния ред (ДФТ, общата основа за корпоративно облагане в ЕС и предложенията на ЕК от 23 ноември за засилена бюджетна дисциплина в еврозоната), обсъждането само на първата - ДФТ - отне близо три часа, като мненията варираха в двете крайности - от твърдо "за", до твърдо "против". Това беше първото обсъждане на предложението на Комисията в парламента. Очаква се докладът на гръцкия евродепутат Anni Podimata (ПАСД) по темата да бъде гласуван в комисията на 4 април, за да може след това да влезе и в пленарната зала за обсъждане.

Разделението по въпроса не е от вчера и не е само сред евродепутатите от влиятелната икономическа комисия. Това разделение се прояви още на първото обсъждане на предложението през ноември в Съвета на финансовите министри на ЕС (Екофин), а разделителната линия се превърна в пропаст по време на декемврийския Европейски съвет, когато именно облагането с данъци на финансовия сектор и засилената регулация принудиха британския премиер Дейвид Камерън да блокира готвените поправки в договорите на ЕС, което доведе до създаването на фискален пакт, чието оформяне ще бъде една от водещите теми в първата половина на 2012 г.

Или всички, или поединично

Anni Podimata представи предложението като заяви, че всъщност ще е много важно какво ще излезе от срещата между германския канцлер Ангела Меркел и френския президент Никола Саркози, която се състоя в първия ден на първата работна за ЕС седмица - понеделник 9 януари и темата за ДФТ беше сред обсъжданите от двамата лидери. По думите й обаче, от данъка ще има смисъл, ако бъде въведен от всички 27 страни-членки на Европейския съюз. Великобритания вече обяви, че е твърдо против въвеждането на данъка, ако това не е на глобално ниво, заради опасения, че европейският финансов сектор ще изгуби конкурентоспособност и че може да има масов отлив от Европа. България е сред страните, които също са против този данък със същите аргументи, въпреки рудиментарния етап на българския финансов сектор. Но както обясни по време на дискусия на euinside Светлин Танчев от Комисията по европейски въпроси в Народното събрание, българската позиция се базира на перспективата страната да развива финансовия си сектор.

Според докладчика, предложението на Комисията е реалистично и приложимо, не представлява реална опасност за изместване на търговията извън ЕС и не се очаква да има загуба на конкурентоспособност за финансовия сектор. Много от изказалите се членове на комисията, заради което и обсъждането на тази точка от дневния ред се проточи с близо два часа над планираното, заявиха, че ако се въвежда данъкът е добре това да стане в целия ЕС, защото в противен случай ще настъпи вътрешна конкуренция и напрежение, отделно от опасността за отлив към трети страни. Затова и въпросът на шведския депутат Olle Schmidt беше резонен - колко страни-членки минимум трябва да въведат ДФТ, за да може да се избегне пълния провал и нанасянето на вреди на икономиката.

В отговор, председателстващият заседанието германски депутат и либерал Wolf Klinz (АЛДЕ) отговори, че най-добре би било ДФТ да бъде въведен във всички 27 страни-членки, но ако това не е възможно, то тогава задължително да бъде въведен от членките на еврозоната с перспектива останалите да се присъединят, след като видят резултата от въвеждането му във валутния съюз. Представител на Европейската комисия обаче посочи, че предложението е насочено към всички страни-членки и ако това не стане, тогава може да се пристъпи към индивидуално прилагане, както е и в момента в множество страни-членки като Великобритания и Швеция.

Наказание за кого?

Другият въпрос, който беше повдиган често от евродепутатите в комисията беше дали вместо да накаже финансовия сектор за финансовата криза, предложението не наказва всъщност крайния потребител, върху когото ще се пренесе цялата тежест. Като цяло беше твърдо убеждението, че финансовата тежест ще бъде пренесена върху крайния потребител и че това е един от големите му недостатъци, но се чуха и гласове, че в крайна сметка крайният потребител финансира банките със собствените си пари и по този начин се превръща в участник. Затова оскъпяването на услугите за потребителите не би трябвало да е фундаментален проблем.

По-добре би било обаче да се прецизират обектите на облагане с ДФТ, като се избягват тези от реалната икономика - малките и средните предприятия. С други думи, онези, които имат производствен принос не трябва да бъдат облагани с такъв данък. Общото заключение обаче беше, че в крайна сметка винаги крайният потребител търпи тежестта от всеки данък. Голямо опасение беше изразено по време на дискусията от това, че може да се увеличи избягването на данъци с въвеждането на ДФТ. Според докладчик по темата в сянка от винаги опортюнистично настроената политическа група на Европейските консерватори и реформисти, ДФТ не просто няма да спомогне за ограничаване на избягването на данъка, но и ще го улесни. Затова той призова да се подхожда изключително внимателно към този вид данък.

Pascal Canfin от групата на Зелените пък заяви, че трябва да се гледат техническите параметри на предложението, а не да се спори идеологически дали има или няма смисъл от него. Това беше в отговор и на изказването на финландката Sirpa Pietkainen от името на ЕНП, че макар този данък да беше договорен на ниво Г20, е нереалистично да се очаква, че ще бъде въведен глобално в обозримо бъдеще. Затова, каза тя, е необходимо все отнякъде да се започне - някой да направи първата крачка. В подобен дух се изказа и друг представител на Зелените, добре познатият ви от euinside Sven Giegold (Германия). По думите му, няма да свърши светът, ако националните държави въведат някакъв вид финансов данък, както е във Великобритания, тъй като разнообразие от този данък вече съществува.

Още един участник в дискусиите на euinside по въпросите на икономическото управление в ЕС, бившият еврокомисар по регионалното развитие Danuta Hubner (ЕНП, Полша) обаче изрази съмнение. Тя заяви, че принадлежи към онези, които вярват, че данъчните реформи не бива да бъдат решавани политически. Те изискват дълбоко осмисляне и анализиране на дългосрочните последици, особено по отношение на растежа и заетостта. Според нея, ако целта наистина е облагане на финансовия сектор, то трябва да се обмислят алтернативи. "Защо да не обсъдим изключения от ДДС или разширяване на общия ДДС?", попита тя.

Собствен приход в европейския бюджет

Именно в този контекст беше обсъдена, макар и за кратко друга идея на Европейската комисия, свързана с този данък - да бъде използван като собствен източник на приходи за общия бюджет. Идея, която също не се ползва с особено голяма подкрепа сред немалко страни, най-вече Великобритания. Според представителя на Еврокомисията обаче, ДФТ може да служи като собствен източник на приходи единствено, ако е въведен във всички страни-членки на Общността. ДФТ е част от идеята на Комисията за увеличаване на дела на собствените ресурси в общия европейски бюджет, изложена в предложението за многогодишната финансова рамка за периода 2014-2020 г. Според изпълнителния орган на ЕС, очакваните приходи от ДФТ са 57 млрд. евро, като използването на част от тях за европейския бюджет ще доведе до намаляване на вноските на страните-членки в него.

В предложението на ЕК за облагане на финансовите транзакции се посочва, че данъкът ще обхване около 85 на сто от сделките между финансовите институции (банки, инвестиционни посредници, застрахователни компании, борсови посредници, пенсионни фондове, хедж фондове и др.). Комисията предлага минимална ставка за търгуването на облигации и акции от 0,1%, а за деривати 0,01%. Тази разлика предизвика гневна реакция от някои членове на икономическата комисия в Европарламента, тъй като дериватите като цяло са много по-спекулативни от облигациите. Имаше и мнение, според което въвеждането на данъка представлява на практика прострелване в крака, както и че ще превърне еврозоната в зона на стагнация.

Предстои публично слушане по темата в парламента на 6 февруари, докладът ще бъде представен на 28 февруари като до 7 март ще се приемат поправки. Гласуването му в икономическата комисия е планирано за 4 април.

коментари
Ако имате коментар, може да го напишете тук.
Име:  
Полето 'Име' не е задължително. Ако го оставите празно, вашия коментар ще бъде създаден с автор: 'anonymous'. Можете да се регистрирате на нашия сайт и тогава коментарите ви ще бъдат наименовани автоматично с името на вашия потребител.