English Български
Следвай ни
Абонамент
Търсене : [ ]
|

Европа се намира на кръстопът по отношение на бюджет 2014-2020

публикувано на , , София
Последна промяна на:

Един от основните играчи в разгорещените дебати по 7-годишните бюджети на ЕС е Великобритания. Страната е нетен вносител в бюджета и има много ясни приоритети какво иска да бъде финансирано с общите пари. Ето защо беше наистина много добър избор да бъде поканен представител на британското посолство в София на конференцията "Финансовата рамка на ЕС 2014-2020: във времена на криза". Конференцията се осъществи в края на ноември и беше организирана от полското посолство в България и Центъра за икономическо развитие, с подкрепата на представителството на Европейската комисия в България. Представителят на британското посолство беше Уейн Даймънд, съветник по икономическите и енергийните въпроси. Преди него в конференцията говориха Марчин Квасовски от полското външно министерство, а встъпителните думи бяха на полския посланик Н.Пр. Лешек Хенсел и г-жа Бисерка Бенишева от МВнР.

Пълен текст на изказването на г-н Уейн Даймънд:

Аделина Марини: Предлагам ... Между другото в тази група на сходно мислещите е и една особена държава – вероятно се сещате коя е. Много се радвам, че на днешната конференция имаме представител на тази държава, Великобритания, която винаги е имала доста – може би ще ме опровергаят много от вас – но аз го смятам, напредничаво виждане по отношение на бюджета: да се инвестира в бъдещето, в иновации, в изследователски дейности, наука и образование. Така че наистина много благодаря на г-н Уейн Даймънд, който ще говори именно за това – за многогодишната финансова рамка и добавената стойност – нещо, което всички трябва да си дадем сметка какво е - добавената стойност. Заповядайте!

Уейн Даймънд: Да, бих искал да блогадаря на организаторите за това, че ме поканиха днес тук и ми дадоха възможност да говоря. Бих искал също така да се извиня от името на Катрин Барбър, нашата шарже д’афер, която трябваше да говори днес тук. За съжаление, Катрин не можа да се откъсне от другите си ангажименти и аз трябваше да застъпя в последната минута. Би трябвало също да отбележа, че вероятно не съм аз експерта на посолството по въпросите на бюджета на ЕС. Нашият експерт Йоанна Бачовска е седнала там в залата и действително Йоанна трябваше да говори сега, но, страхувам се, така е, когато става дума за старшинство.

Бих искал също да кажа ... С отпратка към предишните презентации, те бяха отлични досега, бих искал да кажа, че Обединеното кралство е също приятел на сближаването по причини, които ще обясня по-нататък. Не виждам никакво противоречие между това да се говори за ограничения, фискални ограничения в смисъла на Многогодишната финансова рамка и кохезионното финансиране. Става дума просто за приоритизиране за какво искаш да похарчиш парите си. Също възнамерявам да отбележа, че концепцията за добавената стойност за ЕС е трудна за дефиниране. Но смятам, че има области, където ЕС наистина добавя стойност и Общата селскостопанска политика (ОСП) не е от тях. Кохезионното финансиране обаче е друго нещо. Така че, ако говорим за подхода на добавената стойност бих казал, че в този смисъл съм приятел на сближаването.

Предишните говорители направиха доста коментари за отстъпките за Великобритания и позицията й за данъка върху финансовите транзакции (ДФТ). Няма да се спирам сега на това, тъй като вероятно ще има въпроси по-късно, но само ще отбележа, че имаме съвършено разумни аргументи в наша полза защо отстъпките са все още необходими и как, честно казано, ако данъкът върху финансовите транзакции не е глобален данък, той не би бил от полза за ЕС – той просто ще пренасочи търговията другаде.

И така, нека започна изказването си, както го бях подготвил предварително. Струва ми се – както и предишните говорители днес отбелязаха – струва ми се, че е много важно да не забравяме контекста, в който разискваме финансирането на ЕС. Европейската икономика е поставена под голямо напрежение в момента. Четири години на икономически растеж са на път да бъдат загърбени в Европейския съюз като цяло. Страните се задъхват под високите и в много случаи нарастващи нива на държавния дълг, кредитори и инвеститори са загубили доверие в европейската икономика, в много страни безработицата е нараснала до двуцифрено число, националните правителства вземат болезнени и непопулярни решения, опитвайки се да поставят под контрол вътрешните бюджети.

Положителната страна на нещата – смятам, че Великобритания наистина има много позитивен ангажимент в Европа – позитивтата страна на нещата е, че трябва да имаме предвид предимствата на ЕС като образована и обучена работна сила, най-големият потребителски пазар на света и горда история на изобретения и иновации. Но ние сме изправени пред множество предизвикателства. Нуждаем се от силна амбиция и сериозна реформа, за да отприщим потенциала на предприятията, да отворим пазарите си и да подкрепим иновациите. Също и, за да развие нисковъглеродна икономика, защото според нас нисковъглеродната икономика е нещо, в което Европа може да бъде лидер като иновации и бъдещ растеж. Ако не направим тези усилия, ще се изправим пред бъдеща ниска производителност, висока безработица, загуба на инвестиции и относителен срив на глобалната сцена. Докато ние в Европа се опитваме да се справим с проблемите, Китай не изглежда да има толкова много проблеми.

Казвам всичко това, за да обясня защо Великобритания заема позиция, която изглежда неотстъпчива по повод нуждата от фискални ограничения в следващата Многогодишна финансова рамка и защо се нуждаем от сериозно премисляне на начина, по който харчим парите си. Бюджетът на ЕС трябва да бъде фокусиран върху областите, които дават добавена стойност.

Преди всичко, ако решим да започнем разговора от действителния размер на бюджета на ЕС, позицията на Великобритания – имам предвид така, както я описаха предишните говорители – е, че годишното нарастване на плащанията през следващата Многогодишна финансова рамка не бива да надхвърля инфлацията на годишна база и трябва да бъде базирано като стартова стойност върху действителните разходи през 2013 година – не прогнозни разходи, не това, което е разпределено на отделните страни, а действителни разходи. И точно тук е значителната разлика. Това може да звучи консервативно, но нека си припомним, че повечето от нашите национални правителства съкратиха вътрешните разходи в действителни стойности.

Европейският съвет през октомври миналата година заключи, че рамката трябва да отразява консолидационните усилия на страните-членки. Ние се отнасяме много сериозно към това. Времето, в което държавите-членки свиват бюджетите си, не е време за ЕС да увеличава своя бюджет. Въпросът е, ако няма да увеличаваме бюджета, как да приоритизираме вътре в него. И тук ние сме съгласни, както и Комисията се изказа, че добавената стойност е много важна. Прекалено дълго изразходвахме средства в области, за които сме плащали по традиция. Без да осмислим дали тези области действително допринасят за икономическото развитие на Европа и за икономическия растеж.

Концепцията за добавената стойност на ЕС не е нещо, което лесно може бъде определено. Тази година се запознах с британски парламентарен доклад от, струва ми се Камарата на лордовете, който я описа като “субективно и обтекаемо политическо понятие”, макар и не лишено от смисъл. Смятам, че това изглежда вярно. И все пак, това е една полезна концепция, ако я разглеждаме във фокуса на разходите в определени области и на ефективните разходи. Съгласни сме, че намерението на Комисията да обвърже тясно Многогодишната финансова рамка с целите на стратегията “Европа 2020” е добра идея – да имаме целево ориентирани резходи с ясно измерими резултати. Това ще ни държи във фокус.

И така, преди да ме попитате какво Великобритания смята, че дава най-голяма добавена стойност? Накратко: изследванията и развитието, трансграничните инфраструктурни проекти и развитието на нисковъглеродната икономика. Ние подкрепяме също така част от бюджета на отиде за Кохезионния фонд, за най-бедните държави-членки, макар че най-доброто основание за кохезионното финасиране е солидарността, а не чисто икономическите пресмятания. Смятаме, че ОСП (Общата селскостопанска политика) има много ниска добавена стойност, особено при положение, че по-голямата част от разходите там са по Стълб 1 – преки плащания за фермерите, а не в Стълб 2 като инвестиции в селскостопанската икономика.

Нека да навляза малко по-дълбоко във всяка от тези области, за които ние смятаме, че добавят стойност. Преди всичко, Великобритания смята, че растежът и конкурентоспособността, ако и двете да подкрепени от изследвания и иновации, са приоритетни области. Във Великобритания съществува усещане, че ... Например, Британската търговска камара каза, че са решили да изразходват около 50% от бюджета си за изследвания и иновации и по този начин – в растеж на конкурентоспособността. Е, Великобритания не стига толкова далеч и смятам, че тази част от бюджета ни трябва значително да нарасне – сега е около 10%, мисля, което наистина не е достатъчно. За нас това е категорично област с добавена стойност, която надгражда върху силните страни на Европа и нашето образовано и креативно население.

Ние подкрепяме свързването на финансирането за изследвания и иновации със стратегията “Европа 2020” – това е, знаете, начин да се поставят цели за плащанията. Има някои реформи, които могат да бъдат направени, за да се постигне по-добра стойност на средствата, като например опростяване на процеса на кандидатстване за грантове, намаляване на бюрокрацията и тръжните процедури и, знаете това, намаляване на одитните изисквания. Но, знаете ли, това не са значителните неща.

При изпълнението на големи изследователски проекти на ЕС като ГАЛИЛЕО, което е собствената GPS система на Европа, станахме свидетели на значителни забавяния, надхвърляне на разходи и управленски проблеми. Подкрепяме предложението на Европейската комисия за подобряване на управлението на тези проекти. Това, което не подкрепяме, е изваждането на тези проекти от бюджета, което е доста популярен подход на Комисията към настоящия момент – изваждането на големи разходни единици извън Многогодишната финансова рамка. Ние смятаме, че страните-членки, включително Великобритания, все пак се изисква да плащат за тези разходи и е по-добре просто да сме наясно с това.

За тренсграничните инфраструктурни проекти ние смятаме, че те могат да покажат добавена стойност – това са проекти като Трансевпорейската мрежа за транспорт и енергия (T-TEN). Тези проекти са добър пример за това как може да се напредне в развитието, особено тук в България. Финансирането за тези проекти трябва да бъде фокусирано там, където пазарът очевидно не може да се справи. Така че, интегрирането на регионалните енергийни пазари е страхотно добра идея и ще подкрепи и икономическото развитие. Смятаме, че е желателно също така повече да се използва финансиране от Европейската инвестиционна банка и да се търси по-голямо участие на частния сектор в тези проекти.

Друг сектор, където бюджетът на ЕС има потенциално висока добавена стойност е ролята на ЕС като глобален играч, макар че средствата в тази област могат да се изразходват по-ефикасно и да имат по-голямо въздействие. В този раздел трябва да се приоритизира така, че да се постави фокус върху намаляването на бедността по света и върху климатичните въпроси. Но също и върху изграждането на стабилност и сигурност, особено в съседните на Европа страни и в крехките държави. Ние приветстваме новината, че Европейската политика на съседство ще бъде реформирана. Тя ни дава амбициозна визия за икономическа интеграция в рамките на европейския вътрешен пазар – страхотни ползи за нашите съседи, особено за онези, където в момента протичат политически промени. Но мисля, че се нуждаем от ясен ангажимент към условията за присъединяване към единния пазар на ЕС, така че достъпът до него да бъде даван на съседите, които са предприели дълбоки демократични и политически реформи. Трябва да има подтик за реформа, това не бива да е нещо, което даваме лесно.

Ние имаме какво да кажем и за Структурните и Кохезионния фонд, което се надявам да подчертае тезата, че Великобритания е приятел на кохезионното финансиране. Смятаме, че в момента то не изпълнява потенциала си да добави стойност и съществува прахосническо рециклиране на фондове между държавите-членки, най-вече онези държави-членки, които имат капацитет да финансират собствената си регионална политика. Структурните и Кохезионният фонд трябва да се фокусират върху стимулирането на икономическото развитие в страните-членки, където доходът на човек от населението попада под средните нива за ЕС и където [другото] финансиране от ЕС не е в състояние да добави значителна стойност. Това означава, че повече средства трябва да дойдат в България и в Централноевропейските страни за сметка на разходните потоци към по-богати държави-членки. Не подкрепяме въвеждането на нова категория “преходни региони”. Ние просто не смятаме, че е добро използването на кохезионното финансиране за дофинансиране на малко по-малко бедните региони на Германия или Великобритания.

Колкото до Общата селскостопанска политика (ОСП), ние искаме да видим как земеделието става конкурентно, без да разчита на субсидии. Искаме да видим едно конкурентно земеделие и устойчив селскостопански сектор в ЕС. Смятаме, че по-голямата част от ОСП в момента пречи на достиженията в този сектор. ОИСР прогнозира, че за десетилетието 2010–2019 година селскостопанската производителност на ЕС ще нарасне само с 10%. За цяло десетилетие това, според нас не е достатъчно. Причините за слабото представяне в европейския земеделски сектор, много от тях се дължат на съществуващи аспекти на ОСП – например отделянето на фермерите от пазарите и от потребителите и съществуването на обратните стимули за малките фермери да свръхпроизвеждат или да произвеждат под възможностите си – това са вид съществени пречки пред селското стопанство. Затова смятаме, че ОСП не постига добавена стойност. Един от следващите говорители ще бъде д-р Харт и аз наистина съм любопитен да видя неговата презентация за това как ОСП добавя стойност – мисля, че тя ще бъде доста кратка. Великобритания призовава за намаляване на бюджета за ОСП. Качеството, което ще получим срещу парите от останалите разходи по ОСП трябва да нарасне като по-голяма част от ОСП следва да се изразходва за екологични цели например по Стълб 2.

И накрая, но не на последно място – разходите, свързани с климатичните промени трябва да бъдат приоритетна област, за да улеснят прехода на ЕС към нисковъглеродна икономика. Има значителни възможности за нарастване на дела на средствата, които ЕС изразходва за това и за по-доброто им насочване в рамките на бюджета. Например, бихме могли да изискваме всички инвестиции над определен финансов праг да минават през климатична оценка, тест за климатично въздействие, търся най-подходящата дума. Във Великобритания преди няколко години направихме доклада “Стърн”. Не съм много добре запознат, но това беше доклад за финансовото министерство, в който ставаше дума за икономическото въздействие във Великобритания на климатичните промени и за стойността им за Великобритания от гледна точка на икономическия растеж и адаптирането към климатичните промени. И, честно казано, от икономическа гледна точка много по-смислено е да предотвратим промените в климата, отколкото да се присъединяваме към усилията да се отговори на последиците им, след като веднъж са се случили. Така че, от моя гледна точка, инвестициите в промените в климата и в прехода към нисковъглеродна икономика са залог за растеж и за иновации.

Надявам се, че това дава представа къде Великобритания съзира добавената стойност на бюджета на ЕС. Бих искал също да кажа, че много действия на ниво ЕС, които биха подкрепили растежа и конкурентоспособността, не изискват значителни разходи от европейския бюджет. Британският премиер наскоро публикува статия под заглавие “Нека изберем растежа”. Тази статия, по мое мнение би трябвало да бъде толкова популярна в България, колкото статията на Гладстоун за Балканските войни. Статията предлага да се предприемат действия за отключването на европейския потенциал. Бих искал кратко да отбележа четирите приоритетни области така, както те бяха идентифицирани в статията.

На първо място, ние трябва да разгърнем пълния и неограничен потенциал на вътрешния пазар – това е най-големият потребителски пазар в света, това е най-голямото икономическо постижение на Европа – не, еврото, а вътрешният пазар. Той далеч не е завършен – услугите в момента възлизат на 4/5 от икономиката и въпреки това има много за вършене, за да се отвори пазарът на услуги. Трябва да се стараем да изградим един наистина дигитален вътрешен пазар и да завършим вътрешния енергиен пазар.

Вторият приоритет следва да бъде свързването на европейския и на глобалния пазар. Няма по-голяма награда в световната търговия от завършването на преговорите в кръга “Доха”. ЕС трябва да направи всичко по силите си, за да подпомогне споразумението. Знаем къде са трудните места, земеделието е едно от тях, но, както казах няма по-голяма награда за европейския растеж и за глобалния растеж от приключването на преговорите от кръга “Доха”. Ние трябва да се стремим и към сключване на двустранни споразумения с Индия, Канада, Япония, страните от MERCOSUR и ASEAN.

Трети приоритет трябва да бъде подкрепата за бизнеса и освобождаването на предприемачеството. Това, от което се нуждаем е промяна в нагласата и в културата и нов подход към регулациите, най-вече към регулациите, които надграждат върху това. Трябва значително да увеличим очакванията си за това, което можем да постигнем с подкрепата на ЕК. Това трябва да е целта за намаляване на общото бреме на регулациите в рамките на мандата на тази Комисия. Смятам, че правилата трябва да пестят пари, а не да изискват пари.

И най-после, иновациите. Една силна и конкурентна европейска икономика трябва да стъпва върху креативността, върху новите подходи и възможностите за капитализиране на нови пазари, както и върху новите възможности като например нисковъглеродните технологии. Едно по-пълно интегриране на европейския пазар на рискови капитали, способно да подкрепи иновативните продукти, ще бъде от голяма полза. И отново, нито една от тези четири цели не изисква много пари – те просто изискват нещата да се правят по различен начин.

Европа стои на кръстопът, но пред себе си виждаме три пътя. Тук е пътят на най-малкото съпротивление, който се опира на политики от миналото и усилва нашия относителен икономически спад. Или, новата посока за Европа – тази, която води към засилен растеж и напредък. Вярвам, че добавената стойност изисква да поемем по втория път. Става дума да се фокусираме върху бюджетна отговорност, върху растеж и конкурентоспособност. Благодаря ви!

Аделина Марини: Както обикновено, когато Великобритания се включи в дискусията, става много интересно. В крайна сметка дебатът се завърта именно около това: искаме бюджетът да не се увеличава, тъй като вече много страни влизат в режим на съкращаване на разходите и вероятно няма да е твърде песимистично от моя страна да кажа, че и още ще влизат в такъв режим. От друга страна искаме да запазим инвестициите в икономическо изравняване, което може да стане още по-наложително именно заради кризата, когато някои региони може дори да обеднеят още повече. В същото време искаме да инвестираме и в сфери, които носят добавена стойност, каквито са очакванията на немалко страни и съвсем логично стигаме до въпроса: как да стане всичко това със същите пари или както вече стана популярна фразата в Европа “как да имаме повече Европа с по-малко пари”.

Именно тук идва една от идеите на Европейската комисия, която тепърва ще се обсъжда и вече впрочем много разгорещено се обсъжда, да се търсят други източници за финансиране на европейския бюджет. Великобритания вече ясно каза, за да няма никакви съмнения, “Не искаме данък върху финансовите транзакции, ако той няма да бъде въведен глобално”. Впрочем, България е против със същия аргумент. Така че, остава да се търсят други приходи. (следва продължение)

коментари
Ако имате коментар, може да го напишете тук.
Име:  
Полето 'Име' не е задължително. Ако го оставите празно, вашия коментар ще бъде създаден с автор: 'anonymous'. Можете да се регистрирате на нашия сайт и тогава коментарите ви ще бъдат наименовани автоматично с името на вашия потребител.