English Български
Follow Us
Subscribe
Search : [ ]
|

Няма да има голям ремонт на еврозоната. Само освежаване

Published on , , Twitter: @euinside

Голяма част от срещата на върха на ЕС през юни ще бъде посветена на евентуалния ремонт на еврозоната с представянето на втория доклад на четиримата президенти - шефовете на ЕК, Еврогрупата, Европейския съвет и ЕЦБ. Заради Великобритания обаче, не се очакват решения, които да предвиждат в обозримо бъдеще (отпадане на британската опасност) промени в Договорите. Това стана ясно от документите, които се разменят между Брюксел и столиците, с някои от които euinside разполага, и от споразумението, което Франция и Германия сключиха за задълбочаване на интеграцията във валутния блок, но без отваряне на договорите. 

Невъзможна мисия

През 2012-а година лидерите на ЕС поръчаха на четиримата президенти да изготвят визия за задълбочаване на интеграцията в еврозоната. Тя беше представена в края на годината и предвиждаше 3 фази на развитие, като в третата се предлагаха промени в устройствените договори на ЕС, за да се внесат някои архитектурни промени. Малко по-рано със своя собствена визия излезе един от президентите - тогавашният шеф на Европейската комисия Жозе Мануел Барозу, който също си представяше реформата на три етапа, но с доста по-смели възгледи. След евроизборите миналата година наследникът му Жан-Клод Юнкер, който е съавтор в първия доклад в качеството си на шеф на Еврогрупата, пое ангажимент да следва линиите и на двата документа. Само месец след представянето на първия доклад обаче амбициите за сериозно задълбочаване, което предвижда отваряне на Договорите за ремонт, силно охладняха след европейската реч на британския премиер Дейвид Камерън, който обеща да подложи членството на страната си на референдум през 2017-а година, ако не бъдат възприети исканията му за реформа на ЕС. 

Ужасът на европейските лидери се потвърди на парламентарните избори в Обединеното кралство на 7 май, когато Дейвид Камерън не само получи втори мандат, но той беше и самостоятелен. Още с първите си действия като преизбран премиер г-н Камерън предложи изтеглянето на референдума по-рано - през 2016-а година. Исканията на Камерън за реформи на ЕС обаче, силно се разминават с възгледите на страните-членки от еврозоната и особено на Франция и Германия. Затова и от размяната на позиции между 28-те столици и Брюксел се вижда, че се търси най-малкото общо кратно, така че хем да има някаква промяна, хем договорите да не бъдат пипани поне докато не намалее британската опасност. Това прави мисията на четиримата президенти по-скоро невъзможна, отколкото много трудна, особено на фона на все по-нарастващата нужда от такава реформа, както подчерта единия от четиримата президенти - Марио Драги - два пъти миналата година. 

По време на речта [на английски език] си в Хелзинки на 27 ноември 2014 г. шефът на ЕЦБ заяви, че определянето на икономическите политики трябва да се прави съвместно от страните-членки на валутния съюз. Това означава споделяне на суверенитета в тази сфера. Споделянето може да стане чрез общи правила или общи институции. В момента вървят интензивни разговори както в групата на шерпите (където се осъществява размяната между столиците и Брюксел), така и в Еврогрупата и ЕКОФИН. Писането на втория доклад започна съвсем скоро и все още е в съвсем ранен стадий. Как ще напредва обаче е трудно да се прецени, тъй като от отговорите на въпросника, който ЕК изпрати на страните-членки, става ясно, че се търси помирение между конфликтни позиции. 

Всички страни-членки повече или по-малко признават, че е нужно нещо да се промени. Някои държави смятат, че е необходимо да се подсили архитектурата на еврозоната, докато други са по-сдържани. От досега направените изявления става ясно, че вторият доклад отново ще съдържа фази, които най-вероятно ще са две, както сподели заместник-председателят на ЕК Валдис Домбровскис, който отговаря именно за еврозоната. Едната ще е какво може да се направи в краткосрочен план, а другата в дългосрочен. Все още не е ясно обаче какво точно означава дългосрочен. В предишния доклад имаше конкретни срокове, докато в черновите на втория все още няма обвързване със срокове. В краткосрочен план се предвижда да се наблегне на изпълнението на вече съществуващата рамка на управление. Има консенсус сред 28-те, че е необходимо Европейският семестър малко да се поизглади, което вече се усеща като действия от страна на Европейската комисия. С представянето на тазгодишните конкретни национални препоръки са отразени на практика голяма част от тревогите, изразени в размяната на позиции между столиците и Брюксел.

Това, което много от столиците са върнали като отговори на въпросника на ЕК е, че Европейският семестър трябва да се концентрира върху "националната собственост" върху реформите. Мнозина разглеждат правилата и процедурите като прекалено сложни и неводещи до резултати. Според едни правилата все още не се прилагат изцяло, а други имат съмнения относно ползата от налагане на санкции - възможност, която дори още не е ползвана, а заобикалянето й е все по-видимо и буди тревога сред някои столици, но и в Европарламента, както euinside наскоро писа. Други притеснения, изразени в отговорите на страните-членки за бъдещето на икономическото управление и еврозоната в частност, са свързани с това, че равното третиране на страните-членки е от особено значение. Цари пълно единодушие, че фискалните правила, заложени в Пакта за стабилност и растеж, на този етап не бива да бъдат пипани. По-скоро трябва да се мисли за прецизиране и по-добро изпълнение. 

Някои столици смятат, че процедурата по макроикономическите баланси не се използва достатъчно като средство за коригиране на вредни дисбаланси, докато други са на мнение, че тази процедура може да се използва не само за корекция на дисбаланси, но и за по-добро прилагане на структурните реформи. Предлага се процедурата да се концентрира върху по-малък брой индикатори, като например дисбаланс на текущата сметка и конкурентоспособността. 

В по-далечно, но неопределено бъдеще страните-членки се обединяват около виждането, че е нужен механизъм за координация на структурните политики за по-гладкото функциониране на еврозоната. Говори се за нов подход в икономическото изравняване (конвергенция). Евентуален механизъм за координация трябва да се занимава именно с това. Конвергенцията е една от трите точки в споразумението между Германия и Франция, като акцентът вече не е само върху икономическата конвергенция, но и фискално и социално изравняване. В него обаче липсват конкретни предложения. То представлява само насоки в същия дух, в който са и някои национални позиции до този момент. 

Бюджет на еврозоната

И докато по отношение на работата на Европейския семестър и нуждата от икономическо изравняване специално в еврозоната се забелязва консенсус между страните-членки, то идеите, които бяха заложени и в първия доклад на четиримата президенти, за създаването на общ бюджет на еврозоната срещат съпротива. Засега се обсъждат няколко възможни варианта. Един от тях е бюджетът да се захранва със собствени ресурси и да служи за инвестиционен инструмент на европейско ниво, тоест да надгради инвестиционния фонд, който в момента се създава в ЕС. Друг вариант е бюджетът да бъде проектиран да се бори със значителни асиметрични шокове, какъвто беше и първоначалният замисъл в първия доклад. Някои страни-членки настояват обаче, ако се избере този вариант, да бъдат заложени строги предварителни условия, включително и тясно сътрудничество между националните бюджети в еврозоната. 

Трети вариант на бюджет на еврозоната (фискален капацитет) е обединяване на дългови инструменти или, както е по-известно, някаква форма на еврооблигации. Това ще означава обаче допълнително споделяне на суверенитет по отношение на бюджетната политика. Въпросникът на ЕК включва и идеята за създаване на капиталов пазар, задълбочаване на координацията с националните парламенти, довършване на банковия съюз, но по тези теми липсват нови идеи. 

България е привърженик на твърдата ръка

Българските отговори на въпросника са доста интересни, макар и някои от тях да са общи. По отношение на ремонта на Европейския семестър българската позиция е, че без санкции трудно може да се постигне желания ефект. Същевременно обаче, София споделя новата модна линия за "собствеността" над реформите, като обяснява, че изпълнението на реформите може да е ефективно единствено, ако препоръките на ЕК съвпадат с предпочитанията на самата страна-членка. "Когато собствеността е малка, принципалът трябва да прибягва до предварителен контрол и следварителни мерки за предотвратяване на клинченето от отговорност", се казва в българския принос към дискусията за реформата на икономическото управление на ЕС. 

София посочва, че сегашната рамка е до известна степен дискредитирана, защото не е напълно независима от национално или политическо влияние. Има някои добри правила, но тяхното прилагане зависи до голяма степен от силата на общите институции и тяхната независимост от влияние. Практиката досега посочва, че заради високите политически залози, общите институции не са изцяло безразлични към политическите въпроси и прилагането на строгите правила. 

Що се отнася до бъдещето на еврозоната, на която не е ясно кога България ще стане член, българската позиция е, че в момента споделянето на отговорността е по-малко от нуждите на общата валута, но е по-високо, отколкото позволява политическата конюнктура. София вижда опасност от разпад, ако се тръгне към задълбочаване на икономическата, финансовата и фискалната интеграция в краткосрочен план. В дългосрочен обаче, това трябва да се случи. На този етап България не вижда нужда от увеличаване на споделянето на риска. Опитът с кризата показва, че проблемите не са провокирани от нормалните флуктуации на бизнес-циклите, а от циклите на финансови балони и спукването им. Напълно достатъчно е вече постигнатото с изграждането на постоянния спасителен фонд и единния механизъм за банково преобразуване. България е от страните, които виждат риск в създаването на общ бюджет на еврозоната, но в дългосрочен план може да се обмисли създаването на стратегия за "общо фискално пространство" в еврозоната. 

По отношение на структурните реформи и създаването на механизъм за тясна координация България е изразила предпочитание към идеята в предишния доклад за инструмент за изравняване и конкурентоспособност. София харесва този инструмент, защото активирането му става изцяло на доброволен принцип. Това прави дискусиите за "собствеността" върху реформите напълно излишна. България е против хармонизацията на икономическите политики, защото вижда рискове за икономическото представяне на онези, които са на друг етап на икономическо развитие. С други думи онези, които все още са в етап на настигане на развитите европейски икономики. С този аргумент България отказа участие в главата, която засягаше именно икономическата координация, във фискалния пакт

Що се отнася до отчетността и легитимността в еврозоната, референдумът е най-доброто решение, според българското гледище. Всенародното допитване е най-подходящо, когато се предлагат драматични реформи в управленската архитектура. Когато става дума за най-обикновена демократична отчетност и легитимност в еврозоната, и сега има достатъчно правни инструменти и институции. Ролята на националните парламенти беше увеличена с Лисабонския договор, а политическият диалог с националните парламенти вече съществува. Възможно е подобрение, но в рамките на съществуващите договори, гласи българската позиция. Тя се различава от общото схващане, че е нужно засилено участие на националните парламенти и Европарламента чрез, например, междуинституционално споразумение.

В дългосрочен план се обсъжда, но не за пръв път, създаването на специален формат за еврозоната в рамките на Европейския парламент. България припомня, че с ремонта на Пакта за стабилност и растеж през 2011-а година е засилено междупарламентарното сътрудничество. То трябва да бъде базирано на равноправно участие, се казва в българската позиция. Накрая България призовава да се избягва евентуална фрагментация на европейските институции и създаването на паралелни структури. 

Темата за бъдещето на еврозоната трябваше да е водеща на неформалната среща на върха през февруари, но тя беше изместена от подновената криза с Гърция и проблемите с Украйна. Тогава шефът на ЕК представи бележка с най-общите насоки, по които ще се работи в новия доклад. По всичко личи, че вторият доклад ще е доста по-неамбициозен от предшественика си. Това означава, че е възможно да има и трети доклад, който ще се разработи, когато се реши британският въпрос. Все пак промяна на договорите ще зависи изцяло от това как ще се реши този въпрос. 

comments
If you have a comment, please post it here.
Name:  
login not required