English Български
Follow Us
Subscribe
Search : [ ]
|

Реформите и единния пазар са в основата на бъдещето на еврозоната

Published on , , Брюксел, Twitter: @euinside
Last change on

Темата, заради която беше свикан неформалният Европейски съвет на 12 февруари, остана без никакво внимание на срещата на върха, чийто дневен ред беше превзет изцяло от ситуацията в Украйна и възобновения конфликт с Гърция. Журналистите до такава степен не обърнахме внимание на третата най-важна точка в дневния ред - а именно бъдещето на еврозоната - че шефът на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер заяви полу на шега, полусериозно, че щом няма интерес, няма да ни разкаже нищо за разговорите между 28-те лидери по тази тема. Всъщност то няма и много за разказване, тъй като на тази среща беше представена единствено "аналитична бележка" от г-н Юнкер, съставена в сътрудничество с останалите трима президенти - шефът на ЕЦБ Марио Драги, на Еврогрупата Йерун Дайселблум и на Европейския съвет Доналд Туск. Бележката [на английски език] ще бъде основата на пълноценен нов доклад на четиримата президенти, който ще бъде представен на лидерите на срещата им през юни. 

И тъй като Жан-Клод Юнкер смята, че идеите в предишния доклад на четиримата президенти и соловата акция на предшественика му Жозе Мануел Барозу са все още актуални, това, което прави неговата аналитична бележка ценна, е анализът на кризата и всички промени досега. Според текста, първото десетилетие от създаването на общата валута, с която се въвеждат и фискалните правила, не е довело до значително намаляване на публичните дългове и дефицитите под лимитите от 60% от БВП за дълга и 3% за бюджетния дефицит. През 1998-а година правителственият дълг в еврозоната е бил средно 72.8% от БВП и е бил намален до "само" 66.2% през 2007-а година и то при най-благоприятните възможни макроикономически условия, които са допускали по-силна фискална консолидация. Дефицитите в зоната на еврото са били средно 1.9% от БВП в периода от 1999 до 2007-а година с един пик от 3.1% през 2003-а. 

От създаването на Икономическия и паричен съюз (ИПС) досега повечето страни от еврозоната (с изключение на Естония, Люксембург и Швеция) са били поне веднъж обект на процедурата по свръхдефицит. От графиката, която г-н Юнкер е показал на премиерите и президентите миналия четвъртък, става ясно, че по-голямата част от страните-членки на еврозоната са пребивавали в процедура твърде много години. Ирландия например цели 11 години, колкото Франция, Малта и Гърция. Най-малко години в процедурата са прекарали като цяло северните икономики: Литва, Латвия и Дания - 4 години, Финландия - 1 г., Белгия - 5, Холандия - 6. На фона на твърде слабото придържане към общите фискални правила през 2005-а година се прави реформа, с която на практика тези правила отслабват допълнително. В резултат на кризата публичните дългове и дефицити набъбват сериозно почти в цялата еврозоната. Средното ниво през 2010-а година е 6.2% от БВП за дефицитите. През 2014 г. те се върнаха отново в рамките на допустимото - 2.6% от БВП. Ситуацията с публичния дълг обаче продължава да се влошава. Миналата година средното му ниво беше 94.3%.

Проблемът обаче не са само фискалните правила, а и така наречената в аналитичната бележка "криза на конкурентоспособността". Става дума за ниска производителност в много от страните от еврозоната, основно на пазара на труда и производството. 

В документа се споменава и още един фактор за кризата и той е, че пазарите са разглеждали еврозоната като едно цяло, а не като отделни икономики с различни нива на риск. "Грешка", която се прави и в момента. Това беше и основната причина за домино-ефекта в началото на кризата. И тъй като ситуацията в еврозоната продължава да е нестабилна, основно заради проблемите в отделни страни-членки, Жан-Клод Юнкер е на мнение, че е нужно да се върви постепенно към "конкретни механизми за по-силна координация на икономическата политика, сближаване и солидарност". Тези механизми трябва да се основават на икономическата и социална реалност в страните от ИПС, на ситуацията с безработицата, икономическата обвързаност и капацитета за сближаване. 

С други думи, това, което Юнкер иска и е основен лозунг на неговата Комисия, е страните-членки да се обвържат по-силно с поетите от тях ангажименти. В краткосрочен план, пише той, е важно да се прилага стратегия, въртяща се около "непорочния триъгълник" на структурните реформи, инвестициите и фискалната отговорност. Изпълнението на ангажиментите, поети от всички страни от еврозоната, не е задоволително. В подкрепа на това си твърдение Юнкер представи графика, от която се вижда, че изпълнението на мерките е на много ниско ниво. Нужен е подновен политически консенсус за прилагане на необходимите структурни реформи "с решителност". Както обясни след срещата на министрите на финансите във вторник заместник-председателят Валдис Домбровскис, който отговаря именно за еврозоната, ако всички европейски страни, включително и най-големите, изпълняват значими реформи без колебание, растежът в Европа ще бъде много по-бърз и устойчив.

"Външните обстоятелства като геополитическото напрежение, не бива да се превръщат в извинение да не си напишем домашното", каза той и припомни, че вече има доказателство, че реформите работят. "Страните, които се реформираха, като Ирландия, Испания, балтийските държави, включително и Латвия [на която той доскоро беше премиер], отново растат. Реформите работят и в случая на Португалия", каза г-н Домбровскис. 

Освен структурните реформи, ЕК настоява и за подобряване на функционирането на единния пазар. Тема, която се поставяше многократно на срещите на върха през годините на кризата, но отново без резултат на национално ниво. Аналитичната бележка на Юнкер набляга върху трудовата мобилност, довършването на банковия съюз, създаването на Съюз на капиталовите пазари, енергиен съюз и цифрова икономика. Според него, ако бъде постигнат напредък по тези точки, е много възможно функционирането на еврозоната да се изглади значително в следващите 18 месеца. За целта е необходима единствено политическа подкрепа. 

Що се отнася до дългосрочния план, Жан-Клод Юнкер застава изцяло зад двата предходни документа - доклада на четиримата президенти и визията на Жозе Мануел Барозу. Макар че те са доста сходни, все пак между двата има някои значителни различия, така че ще е интересно да се види коя част от тях ще се запази във втория доклад на четиримата президенти през юни. В първия доклад на четиримата президенти, изготвен под водачеството на бившия шеф на Европейския съвет Херман Ван Ромпой, се предвиждаше създаването на договори за изпълнение на структурни реформи между страните-членки и европейските институции. Става дума за заместници на сегашните коригиращи програми, по които се работи с Гърция, Ирландия, Португалия, Кипър. В доклада се предвиждаше и финансовата помощ да се отпуска от многогодишния бюджет на ЕС. Третата фаза на доклада на Ромпой предвиждаше и създаването в бъдеще на отделен бюджет на еврозоната за "абсорбиране на шокове", който ще е пряко обвързан с договорите за реформи. 

За разлика от този доклад, във визията на Барозу имаше още няколко, доста по-интеграционистки мерки, някои от които изискват промени в договорите. Едната е промяна на пакета от шест за включване на "инструмент за сближаване и конкурентоспособност", чиято цел е да се правят целенасочени инвестиции в икономическото сближаване. Този инструмент ще представлява на практика пакет от реформи и ангажименти, обвързани в конкретни срокове, целящи именно икономическо настигане на най-добре представящите се икономики. Барозу предложи инструментът да се финансира от "фискален капацитет" - нещо като бюджет на еврозоната, но не точно. Бившият португалски премиер предлагаше също и задълбочаване на координацията на данъчните политики и трудовото законодателство. Сред идеите му беше и създаването на краткосрочни еврооблигации. 

За разлика от периода, в който бяха предложени идеите на Барозу и останалите трима президенти (някои от които ще участват и в сегашната конфигурация), сега средата не е никак хранителна за интеграционистки възгледи, особено след повторното възпаляване на гръцкия проблем. Затова е много вероятно лидерите да се концентрират върху краткосрочната цел, която им се предлага от Юнкер, Драги, Дайселблум и Туск, а именно структурни реформи и подобряване на средата за инвестиции. Ако това даде желания резултат, тогава е възможно да се възвърне апетитът за обсъждането на идеи за бъдещето. Нещо, което германският министър на финансите Волфганг Шойбле каза съвсем директно по време на едно от обсъжданията наскоро на реформата на икономическото управление на ЕС и на еврозоната - повече интеграция, да, но не и докато съществуващите правила не се спазват.

В този смисъл ключът е в Гърция, тъй като покрай разгорялата се отново криза с първоизточника на домино-ефекта в еврозоната, уважението към правилата сплоти много от страните-членки, сред които дори Франция - една от държавите, които най-слабо прилагат на национално ниво договореното на европейско. 

comments
If you have a comment, please post it here.
Name:  
login not required