English Български
Follow Us
Subscribe
Search : [ ]
|

Изморен и изтощен ЕС търси най-малкото общо кратно на своето единство

Published on , , Брюксел, Twitter: @AdelinaMarini
Last change on

Нали знаете онзи момент на умора, когато толкова много искате всичко да приключи, дори и нещо, за което сте работили усърдно години. Ето този момент настъпи тази нощ в ЕС, когато лидерите на 28-те страни-членки преговаряха или, по-точно, както казват източници, са се карали жестоко, но не за Гърция, както вероятно си мислите, а какво да се прави с 60 хиляди бежанци. Умората от двата горещи картофа в дневния ред на срещата - ГРизход и БРизход - е била толкова голяма, че лидерите почти не са засегнали темата. За сметка на това умората и вече настъпилия деморализиращ ефект от трудностите да се постигне европейско единство принудиха лидерите да си кажат някои нелицеприятни неща в лицето. Но да започнем по реда (на дневния ред). 

Гърция вече не е наш проблем - или приема, или чао

През последните дни Гърция не напускаше вниманието на всички в Брюксел. За първи път, поне доколкото аз си спомням, в рамките на една седмица се проведоха две срещи на върха и три срещи на Еврогрупата. Без резултат. Последният шанс е събота, когато в 5 часа следобед (централноевропейско време) министрите на финансите от еврозоната ще се съберат за пореден и вероятно последен път. Дали това ще реши проблема, все още е рано да се каже, но на Гърция е бил поставен ултиматум, което стана ясно от множество изказвания. "Лидерите решиха, че няма нужда от още една среща на върха на еврозоната нито утре, нито през уикенда. Лидерите очакват Еврогрупата да приключи този процес по време на срещата им в събота", каза шефът на Европейския съвет, който председателства и срещите на еврозоната, Доналд Туск в началото на пресконференцията в 3 часа сутринта на 26 юни. 

Абсолютно необичайно беше поведението на ветерана в европейската политика и борбата с гръцката криза Жан-Клод Юнкер, шеф на Европейската комисия. Той е известен със своето чувство за хумор и хапливост, които обаче бяха избутани настрани тази сутрин, когато той започна директно с оплакване. "Протестирам срещу този метод на работа. Буден съм, но съм уморен, а нали знаете, че когато си уморен не винаги взимаш добри решения. Наистина не приемам този начин на работа, който е изключитено неудобен и ми пречи да спя като нормален, средностатистически смъртен гражданин". Той спомена, че е имало преговори по Гърция, макар и кратки, но се въздържа да каже мнението си в този час. 

Българският премиер Бойко Борисов (целия разговор с него в прикачения файл) заяви преди обед, че Европейският съвет повече няма да се занимава с Гърция. "Ние повече няма да се занимаваме с проблема Гърция, защото този проблем е от времето на Караманлис. После на Папандреу, после на Самарас и аз вчера ги помолих да извадят една статистика колко Съвета сме изкарали до 3-4 през нощта, за да се занимаваме с тази тема и всеки път се прави план А, план А, план А, минава 1 година, минава втора година, минава трета година и аз зададох само 1 въпрос на колегата Алексис - след 6 месеца ще имат ли готовност сами да продължат нататък с направените реформи или няма да могат?", каза премиерът пред журналисти. 

Според неофициална информация, на министрите на финансите е направено предложение за удължаване на гръцката спасителна програма още веднъж. Този път с пет месеца до ноември. Ако това предложение се приеме, тогава Гърция ще има на разположение общо 15.5 млрд. евро - 8.7 млрд. от временния спасителен фонд на еврозоната (EFSF), 3.3 млрд. от печалбите от търговията с гръцки облигации и 3.5 млрд. от Международния валутен фонд. При положителен изход на преговорите в събота Гърция ще получи незабавно 1.8 млрд. евро, с които ще може да плати вноската си в МВФ и по този начин да избегне фалит. Доколкото става ясно от настроенията в Брюксел, това предложение е "взимай или бягай". 

И БРизход ли?

В навечерието на срещата на върха се очакваше, че няма да има особено много време и апетит за това, което вълнува британския премиер Дейвид Камерън, но се оказа, че ситуацията е била още по-тежка. Г-н Туск отбеляза като последна точка от изказването си, че Камерън е представил плановете си за провеждане на референдум за членството на Обединеното кралство и че с това е била направена първата крачка в "един по-дълъг процес". Лидерите ще обсъдят темата отново през декември. Самият Дейвид Камерън изрази задоволство, че процесът е започнат, а Бойко Борисов каза, че темата почти не е била засегната, защото е станало прекалено късно. Според Reuters, след разговорите за Гърция и ожесточената разправия за миграцията Доналд Туск е помолил британския премиер да се вмести в няколко минутки около полунощ. 

The Guardian цитира дипломат от ЕС, който казал точно преди Камерън да вземе думата на срещата "Време за реклама". След изказването му не е имало никакви коментари. Още един изход в тази толкова тежка седмица е прекалено много дори и за претръпналите лидери-ветерани. Междувременно, в британската делегация гръмна новината, че Дейвид Камерън ще проведе референдума за членството без да е получил гаранции от своите европейски колеги, че предложените от него реформи ще бъдат ратифицирани навреме за вота, което беше повод за атаки от страна на опозиционните Лейбъристи и Независимата партия на Обединеното кралство (UKIP). 

Ако това ви е съюза, благодаря

И ако Гърция и Великобритания засега не успяват да разцепят Съюза, то миграцията имаше шанс да завърши успешно този процес. Най-много енергия, емоции и време лидерите са похарчили в спорове за задължителните квоти. Става дума за предложението на ЕК за въвеждане на задължителни квоти за разселване и настаняване на бежанците, влезли в ЕС през Гърция и Италия. Според слуховете и публикации в италианските медии причината за напрежението на срещата на върха е било избухването на италианския премиер Матео Ренци, след като мнозина лидери са отхвърлили задължителния елемент. Че се очаква голямо напрежение си пролича още в началото с изказванията на някои лидери на влизане в сградата. Хърватският премиер Зоран Миланович обясни, че проблемът не е създаден от Хърватия, а от старите членки, които са водили грешна политика спрямо Африка в последните сто години. Той намекна и за колонизацията. Българският премиер също обяви, че България няма вина за създалия се проблем с миграцията. 

Министър-председателят на Чехия Бохуслав Соботка беше категоричен, че ще гласува против предложението за задължителни квоти. "Миграцията трябва да е компетентност на страните-членки". Той изрази солидарност със страните, които са най-засегнати, но припомни, че Чехия вече помага на онези, които са живели в Украйна. Далия Грибаускайте, президентката на Литва, беше особено откровена като заяви, че има проблем със задължителността. На подобно мнение беше и естонският й колега Таави Роивас, който смята, че предложението на ЕК е непропорционално. 

Според източници, присъствали на срещата, Ренци е атакувал източните страни-членки за отказа им и е обявил, че ако това е Европата, която те искат, по-добре без нея. Далия Грибаускайте призна тази сутрин, че е доволна от резултата, но не и от дискусията. Тя смята, че не е честно, при положение че толкова страни имат изключения, да се иска останалите да приемат задължителните квоти. Тя вероятно визира изключенията на Великобритания, Дания и Ирландия. "Трудни и не особено приятни преговори", описа ги тя и поиска солидарността да не се изисква, а да се изчака да бъде предложена. Г-н Ренци обаче заяви, че в крайна сметка става дума за само 40 хиляди души. Европа е родена на базата на ценности, не на егоизми, припомни той. Европа не е само бюрокрация, бюджети и спредове. Става дума и за ценности, подчерта той неколкократно. 

Той поиска да се сложи край на соченето с пръст, защото ровенето в миналото няма да помогне. Трябва да се гради бъдещето, добави. Подобна позиция застъпи и шефът на Европарламента. Той беше категоричен, че задължителните квоти трябва да останат. "Доброволни или междуправителствени схеми са пробвани и в миналото и са се проваляли. Ако искаме да работи, това трябва да е задължително и всяка страна-членка трябва да поеме своя справедлив дял. В противен случай истинската солидарност бързо се превръща просто в милостиня". Жан-Клод Юнкер отказа да коментира подробно, но заяви, че държи на предложението си. 

Според данни, публикувани от Евростат в навечерието на срещата в четвъртък, в първите три месеца на 2015-а година са подадени 185 000 молби за убежище в ЕС. Ръстът е с 86% в сравнение с първото тримесечие на миналата година. Повече от половината от тези молби са подадени в Германия и Унгария. В Германия 73 100, което е 40% от всички молби в ЕС, а в Унгария - 32 800 или 18%. Следват Италия (15 200, 8%), Франция (14 800, 8%), Швеция, Австрия и Обединеното кралство. В България са подадени 3 190 молби, което представлява 1.7% от общия дял в ЕС. Премиерът Борисов каза обаче, че тези данни вече са остарели, тъй като с подобряването на времето, приливът на бежанци се е увеличил. Той каза също, че заради военноморската мисия на ЕС в Средиземно море целият бежански поток се прехвърля по сухопътната граница през Турция към България и тепърва числата ще се покачват. 

България и Унгария са получили статут на специфични случаи, което ще бъде формулирано по-късно, когато ЕК ревизира предложението си. Дискусията за миграцията вече от няколко месеца набира скорост в ЕС заради зачестилите инциденти с удавяния в Средиземно море на стотици мигранти, бягащи от конфликти и мизерия в Африка и Близкия изток. Италия и Гърция от години са подложени на миграционен натиск и настояваха за промени в сегашното законодателство, но сега числата са много по-големи. За Матео Ренци сегашното законодателство на ЕС е минало. Трябва да се мисли за бъдещото. 

ЕК представи преди месец по-подробните си планове за разселване и настаняване на общо 60 хиляди души, предимно сирийски и еритрейски бежанци от Италия и Гърция. Критериите за задължителните квоти са на база население и брутния вътрешен продукт на страната. Според тези квоти, България трябва да приеме 343 души изселени от Италия и 229 от Гърция. А за настаняване делът на България е 216 души. Най-голям дял има Германия, следвана от Франция и Великобритания. Специалният статут на България и Унгария им дава възможност да не участват в схемата. Хърватският премиер Зоран Миланович изрази недоволство, но каза, че няма да откаже помощ. "Ние не гледаме на бежанците като на чували с картофи, а като на хора и ще помогнем с каквото можем", каза той. Хърватската квота е по-голяма от българската. 

Според изчисленията на ЕК, Загреб трябва да приеме 448 души от Италия, 299 от Гърция и 315 за настаняване. Предложението на Комисията предизвика остри реакции, особено в по-новите страни-членки и най-вече Унгария, която обяви, че започва да строи защитна стена по границата със Сърбия. Заради отношението й към миграцията и други теми дори беше проведен дебат в Европейския парламент с участието на премиера Виктор Орбан. Това не помогна и унгарското правителство продължи с едностранните си действия, като черешката на тортата беше едностранното прекратяване на европейската програма за даване на убежища от Будапеща дни преди юнската среща на върха. Унгарското правителство мотивира решението си като отново посочи, че нелегалната имиграция е престъпление. "Унгария няма да позволи да бъдат извършвани престъпления по границата". 

Българският премиер Бойко Борисов съобщи, че снощи е бил на едно мнение с Орбан и Ципрас по тази тема. "Остана принципа на доброволно, защото считаме, че в една Европа, когато всички имаме ангажимент към хуманитарните мисии, не е нужно да се приемат квоти, да я има думичката 'задължително'. Това противоречи на самата идея за демократична, хуманитарна, добра Европа", каза г-н Борисов. 

Бъдещето на еврозоната

Няма бъдеще на еврозоната без да се реши проблемът с Гърция. Това е изводът, който може да се направи от краткото обсъждане на доклада на петимата президенти. Премиерът Борисов обясни, че трябва да се види какво ще се прави с Гърция преди да се обсъжда каквото и да е за бъдещето на еврозоната. 

comments
If you have a comment, please post it here.
Name:  
login not required
gallery
Бойко Борисов
newsletter


You can unsubscribe here from our newsletter

follow us
Абонирайте се за мен в YouTube
partners Citizen-E
Open Montenegro
One Europe
euinside